№ 26091
гр. София, 23.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Частно
гражданско дело № 20221110101437 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заявление с вх. № 5244/12.01.2022 г., подадено от „***“ АД, е поискано
издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Г. Д. Т. за следните суми:
1/ сумата от 1190,92 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор
за кредит за текущо потребление от 21.10.2020 г., кредитна сметка № 11/27494287,
сключен между страните, ведно със законната лихва за периода от 12.01.2022 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 74,49 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 28.03.2021 г. до 21.10.2021 г.; 3/ сумата от 6,20 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 06.04.2021 г. до 21.10.2021 г.; 4/
сумата от 27,13 лева, представляваща лихва за забава за периода от 22.10.2021 г. до
12.01.2022 г.; 5/ сумата от 120,00 лева, представляваща такси при изискуем кредит.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъда
частично отхвърлено за претендираните от заявителя разходи при изискуем кредит.
В тази си част подаденото заявление е редовно от външна страна, доколкото
заявителят е индивидуализирал вземанията в достатъчна степен – посочен е размерът
на същите, както и правопораждащото основание за тяхното възникване. Въпреки това,
не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за така
претендираните суми.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 ГПК заповедният съд не следва да
издава заповед за изпълнение, когато отправеното от заявителя искане противоречи на
закона или добрите нрави, т. е. съдът е задължен служебно да следи налице ли са
визираните в посочената разпоредба обстоятелства. Безспорно е, че нищожните
договорни клаузи, като противоречащи на повелителни правни норми, попадат в
1
приложното поле на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което заповедният съд следва
служебно да констатира наличието им и да откаже да издаде заповед за изпълнение за
претендираното въз основа на тях вземане. Така извършваната на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК проверка не цели да установи дали претендираното вземане съществува,
а съотношението между заявеното искане и повелителните законови норми.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
каквито са изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др. Съобразно чл. 33, ал. 1 ЗПК, обаче, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. В процесния казус претендираните разходи при изискуем
кредит са определени в противоречие с правилото на чл. 10а, ал. 1 и чл. 33 от ЗПК, тъй
като не попадат в посочените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 5244/12.01.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, подадено от „***“ АД, в частта, с която е поискано издаването на
заповед за изпълнение срещу Г. Д. Т. за сумата от 120,00 лева, представляваща такси
при изискуем кредит.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2