Р Е Ш Е
Н И Е
№ 10.02.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в
публично съдебно заседание на втори
февруари две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с
участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 709 по описа за
2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Образувано е
по жалба на В.Й.П. срещу решене №1228р-13144 от 10.11.2020 година на директора
на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора, с което е възобновено
производството по издаване на СУМПС №*********, издадена на В.Й.П. , отменено е
и обявено за невалидно СУМПС №*********, издадено на В.Й.П.. По съображения за незаконосъобразност
и неправилност, в жалбата се иска отмяна на атакуваното решение и присъждане на
разноски.
В с. з.
пълномощникът на жалбоподателя адв. М.Е.Т. поддържа жалбата; излага подробни
съображения, свързани с нарушения на процесуалния и материалния закон при
издаване на заповедта; пледира за отмята на атакувания акт и присъждане на
разноски.
Ответникът – не
се явява, не се представлява и не взема становище по така подадената жалба.
Жалбата е
допустима. Същата изхожда от страна с право на оспорване по чл. 147 АПК,
тъй като за В.П. е налице пряко засягане на законните му права и интереси;
засягането е правно, тъй като става дума за установени в правото права; то е
пряко от атакуваното решение и е лично
Жалбата отговаря на изискванията по чл. 149-151 АПК,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Установени по
делото релевантни факти и обстоятелства:
С атакуваното решение
№1228р-13144 от 10.11.2020 година на директора на Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи Стара Загора е възобновено
производството по издаване на СУМПС №*********, издадено на В.Й.П. на основание
чл. 19 от Наредба I-157/01.10.2002 г. на МВР и чл.99,т.2 и чл.100 от АПК и във
връзка с докладна записка №1228р-11161 от 24.09.2020 година. Процесното СУМПС е
отменено и обявено за невалидно.
На 17.07.2020
г. лицето подава заявление за издаване
на СУМПС от категория "А" /л. 29/ с приложени изискуеми по Наредба
I-157/01.10.2002 г. документи /л. 30-л. 41/.Към документите е приложено свидетелство
за основно образование, издадено от ЕСПУ „Христо Смирненски“ от 20.06.1984
година. Във връзка с писмо на ОД на МВР
№122800-202-33 от 19.08.2020 година е
постъпило писмо-отговор №122800-21709 от
09.09.2020 година от ЕСПУ „Христо Смирненски”, в което е посочено, че в училищната
документация няма данни на лицето П. да е издавано свидетелство за завършено
основно образование с рег. №188 от 06.1984 година. С докладна записка №
1228р-11161 от 24.09.2020 година във връзка с получения отговор, че П. няма
завършено основно образование и че процесното свидетелство е неистински
документ е предложено производството по издаване на СМПС на П. да се възобнови по реда на Наредба
I-157/01.10.2002 г. на МВР. Жалбоподателят е уведомен, че в сектор „Пътна
полиция” гр. Стара Загора е възобновено производството по издаването му на СУМПС и му е даден срок за представяне
доказателства. На 01.10.2020 година след
получаване на писмото за възобновяване П. е поискал от административния орган да му даде възможност
за установяване на обстоятелствата около образованието му. С ново писмо от
16.10.2020 година П. е уведомен, че следва да представи доказателства с оглед
преценка основателността на възражението му. Това писмо е получено от жалбоподателя на 23.10.2020 година. На 27.10.2020 година П. е подал
отново възражение и е уведомил Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, че след
направена справка в училището е установено, че е завършил основното си
образование в друго училище. Към възражението си е приложено свидетелство за
основно образование, издадено училище „Стефан Караджа”, от което е видно, че П.
е завършил основното си образоване за учебната 1984/1985 година.
В мотивите на решението
е посочено, че представеният от П. документ за образование не попада в
хипотезата на пар. 2а ал. 1 от ПЗР на Наредба I-157 /ДВ бр. 72/2018 г., /според
която норма лицата, завършили основно образование или 10 клас до 26.09.2017 г.
по отменения Закон за
народната просвета, вместо документ по чл. 13, ал. 1 за завършен
най-малко първи гимназиален етап на средно образование представят документ за
завършено най-малко основно образование. Административният орган сочи в решението,
че документът за завършено основно образование в ЕСПУ „Христо Смирненски” е
невалиден. Според него представения нов документ за завършено основно
образование от СУ „Стефан Караджа” бил издаден по сега действащия Закон за
училищното и предучилищното образование, а не по отменения Закон за народната просвета и не може да послужи като основание за
издаване на СУПМС. На основание чл. 19 от Наредба I-157/2002Г. производството е
възобновено през 2020 г., поради издаване
на СУМПС не по реда, установен в наредбата, тъй като лицето не е представило
документ за изискващата се степен на образование. Цитираното в заповедта правно
основание е чл. 19 от Наредба I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл. 99, т. 2 АПК.
Съгласно чл. 145, ал.
1 от АПК, административните актове могат да се оспорват пред съда по
отношение на тяхната законосъобразност. Българското свидетелство за управление
на моторно превозно средство /СУМПС/ е индивидуален удостоверителен документ за
правоспособност за управление на МПС, според легалната дефиниция на чл. 50 от ЗБЛД. Т. е. представлява индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 3
от АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване
на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а
именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС.
При проверката
по чл. 168
вр. чл. 146 АПК
съдът констатира, че индивидуалният административен акт съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, но при неправилно приложение на материалния закон.
Административният
орган, за да възобнови производството по
вече издаденото СУМПС се позовава на хипотезата на чл. 19 от Наредбата, но и на
чл. 99, т. 2
от АПК. Според последната норма, влязъл в сила индивидуален
административен акт, който не е бил оспорен може да се отмени от
по-горестоящият административен орган, а ако не е подлежал на оспорване по адм.
ред – от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или
нови писмени доказателства, които са от съществено значение за издаването на
акта и които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да
бъдат известни на страната в административното производство. Тези предпоставки
на Кодекса, трябва да са налице в условията на кумулативност, т. е. дори да са
открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, те следва да са от
съществено значение за издаването на административния акт, както и дори да са
открити такива, които са от съществено значение за издаването му, то те да не
са били известни на страната в административното производство при решаването на
въпроса от административния орган. Предвидените в т. 2 основания касаят
непълнота на фактите и доказателствата, която се разкрива след влизането в сила
на административния акт и не се дължи на небрежност на страната. Тези факти
трябва да са съществували към момента на издаването на административния акт, но
да не са били известни за страната, те не следва да са новосъздадени, т. е. да
са възникнали след издаването на административния акт.
Като нов такъв
факт административният орган в решението сочи писмото, с което свидетелството
за завършено основно образование от СУ „Христо Смирненски”, издадено на П. е документ с неварно съдържание. Писмото на СУ „Христо
Смирненски“ не е било разгледано от същия административен орган при издаване на
СУМПС . То представлява ново
доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2
от АПК. Несъмнено съставлява доказателство от съществено значение за
решаването на въпроса - следва ли да бъде издадено СУМПС за категория "А"
на П.. За да възобнови административното производство и формира волеизявление
в обратния смисъл, отказвайки да издаде СУМПС, административният орган реално
се е позовал на писмото от СУ „ Христо
Смирненски” доказателство, което е квалифицирал по т. 2 на чл.
99 АПК като "ново обстоятелство". Тълкуването на
разпоредбата на чл. 99, т. 2
от АПК налага извода, че под "нови обстоятелства от съществено
значение" следва да се разбират такива факти от действителността, които
имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени
факти. Тези факти не трябва да са включени във фактическия материал при
издаването на административния акт и не трябва да са възникнали след издаването
на административния акт. Тоест касае новооткрито обстоятелство или
доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК. Такива са обстоятелствата, които ако са били известни на
административния орган, той би дал различно разрешаване на въпроса.
Предвид
горното, съдът счита, че посоченото в решението основание за възобновяване – чл. 99, т. 2 АПК е правилно.
Административният
орган по отношение на възобновяването
правилно е приложил специалният закон - Наредба I-157/01.10.2002г за условията
и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Според
тази норма, за СУМПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно
съдържание, неистински или преправен документ или не по реда, установен в тази
наредба, административното производство във връзка с издаването се възобновява. В случая е налице хипотезата на
издадено СУМПС въз основа на документ с невярно съдържание.
Основанията за
възобновяване по приложимата в случая
Наредба са, както следва: при издаване на СУМПС въз основа на документ с
невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по реда, установен
в наредбата. Административният орган се е позовал на първото основание - че
СУМПС на П. е документ с невярно съдържание. В мотивите на заповедта е прието,
че при подаване на документите по чл. 13 от Наредбата, лицето е представило
свидетелство за завършено основно образование, издадено през 1983-1984 година,
което се оказал, че е неверен писмен документ.
Но освен факта
на невалидност на дипломата на П. за завършено основно образование от СУ
„Христо Смирненски” следва да се прецени и ново представеното доказателство –
дубликат от диплома за завършено основно
образование от СУ „Стефан Караджа” за учебната 1984/1985 година.
Съдът счита,
че доказателствата по делото обосновават извод, че изводите на административния
орган, обективирани в решението са неправилни, поради следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, в редакцията
й към ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., свидетелство за
управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството
на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по
ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за
съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно
средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало
изпит за водач на моторно превозно средство.
Съгласно § 16 от ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по
пътищата (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), лицата, завършили
основно образование или завършили X клас по реда на отменения Закон за
народната просвета до влизането в сила на този закон, получават свидетелство за
управление на моторни превозни средства по досегашния ред.
Съгласно чл. 13, т. 7 от НАРЕДБА № I-157 от
1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, към молбата
за издаване на СУМПС се прилага копие от документ за завършен най-малко първи
гимназиален етап на средно образование.
Съгласно пар. 2а, ал. 1 от ПЗР на НАРЕДБА №
I-157 от 1.10.2002 г. (Нов – ДВ, бр. 72 от 2018 г.), лицата, завършили основно
образование или Х клас до 26 септември 2017 г. по отменения Закон за народната
просвета, вместо копие от документ по чл. 13, ал. 1, т. 7 за завършен най-малко
първи гимназиален етап на средно образование представят копие от документ за
завършено най-малко основно образование.
Прилагането на сочените разпоредби спрямо
твърдяната дата на завършване на основното образование на П.
(учебната 1984/1985 година) обосновава извода, че към заявлението от 17.07.2020
година П. следва да приложи копие от документ за завършено
основно образование, което е сторено от него в производството по
възобновяването на издаване на СУМПС.
От изложеното
следва, че П. отговаря на изискването на § 16 от ПЗР
на ЗИД на ЗДвП, защото той е завършил основно образование по реда на
отменения Закон за
народната просвета., което го е доказал с представяне на дубликат от
диплома за завършено основно образование
В случая се доказва наличие на законоустановените
предпоставки за придобиване на основно образование, поради което неправилно е отменено
СУМПС на П. и е обявено за невалидно.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че решение №1228р-13144 от 10.11.2020 година на
директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара
Загора е незаконосъобразно. Издадено е от компетентен орган, при спазване
изискванията за форма и съдържание на акта, при съблюдаване на
административнопроцесуалните правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. С оглед изхода
на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
610/ шестстотин и десет/ лева
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Стара Загора
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.Й.П.
решене №1228р-13144 от 10.11.2020 година на директора на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора на, с която е възобновено производството по издаване на СУМПС
№*********, издадено на В.Й.П. , отменено е и обявено
за невалидно СУМПС №*********, издадено на
В.Й.П..
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр. Стара Загора да заплати на В.Й.П.
сумата от 610 (шестстотин и десет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: