Р Е Ш Е Н И Е
№ 33, 19.02.2019г.,
гр.Разград
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
на двадесет и пети януари две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА
ДОЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.дело № 1745 по описа за 2018г.
на РРС:
Предявени са евентуално съединени
искове е иск по чл.40 ЗЗД и чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД , кумулативно с иск по чл.108
ЗС.
Депозирана е искова молба от М. С.М.
и К.С.М., като твърдят, че са притежавали л.а.Ауди Ку 5 с рег.№****, рама
№****, двигател № ***, цвят-черен металик, година на производство 2013г. На
19.02.16г. ищците упълномощили първия ответник за извършва всички действия,
свързани с МПС-то, вкл. и да го продаде, като уговорката която имали била
продажната цена да е минимум 60000лв.. Ищците нямали контакт с пълномощника 4 месеца,
като впоследствие установили че първия ответник продал на втория автомобилът им
на 23.02.16г. за смешната сума от 9900лв., за да се избегне разплащането по
банков път. След като узнали за продажбата се свързали с първия ответник, който
им заявил че намерил купувач, но не им казал продажна цена. В тази връзка
ищците предприели действия по оттеглянето на пълномощията си към първия
ответник. Това станало на 20.01.17г.За оттеглянето на пълномощията бил уведомен
и пълномощника. Според ищците първият ответник и управителя на дружеството,
закупило имота вероятно имат роднинска връзка, с оглед съвпадението на
фамилиите им. Твърдят, че и досега не са получили продажната цена от първия
ответник. До 16.04.16г. застрахователната стойност на л.а. е била 75000лв., а понастоящем
е 45000лв.
Ищците считат, че за тях се
поражда правният интерес за претендират относителна недействителност на
сделката, спрямо тях, поради увреждането им. Молят съда да приеме за
установено, че сключеният между ответника Х.С.Х. и Беркай-2010 ЕООД договор за покупко-продажба на МПС то
23.02.16г. е относително недействителен, нищожен спрямо ищците, поради
сключването му от пълномощника им Х.С.Х. във тяхна вреда. В условията на
евентуалност твърдят нищожност на договора за продажба на МПС, поради
противоречие с добрите нрави и поради липсата на съгласие. Ищците са предявили
и ревандикационен иск по чл.108ЗС за предаване на владението на собственият им
л.а. спрямо втория ответник. Представят писмени доказателства: пълномощно,
договор за покупко-продажба на МПС, декралация за оттегляне на пълномощно,
застрахователна полица, копие на регистрационен талон. Имат искане за
назначаване на автотехническа и оценъчна експертиза, като вещото лице посочи
действителната пазарна стойност на процесният лек автомобил. Имат искане за
разпит на двама свидетели за установяване каква е действителната уговорка между
страните и още двама за установяване каква е действителната уговорка между
пълномощника и купувача.
Отв.БЕРКАЙ-201 ЕООД твърди
неоснователност на предявените искове. Твърди действителност на договора за
покупко-продажба на МПС, не са налице твърдените от ищците факти. Пълномощникът
е действал според представителната му власт, добросъвестно. Към момента на сделката
процесния л.а. е бил в много лошо техническо състояние и е имал множество
дефекти и недостатъци, като посочената в договора цена е реална и не ощетява
ищците. Счита искането за разпит на двама свидетели за действителни уговорки за
недопустимо по смисъла на чл.146 ГПК, тъй като са налице писмени.Не възразяват
да се приемат представените от ищците доказателства. Представя писмена разписка
за сумата от 9900лв.. Има искане за прилагане на преписката по повод
извършената на 23.02.16г покупко-продажба на МПС, рег.№1176 на нотариус
Н.Стоянова, чрез помощник-нотариус Ц.Цонев. Твърди, че към момента отношенията
на ищците с пълномощника са изцяло уредени с оглед дадените пълномощия.
Съвкупността от предоставените пълномощия, вкл. да бракува и да снема от отчет л.а. налагат извода, че с предоставянето на
пълномощното ищците са счели, че са уредили изцяло и за в бъдеще финансовите си взаимоотношения с пълномощника,
като реално нямат претенции към него. Не са налице предпоставките на чл.4 ЗЗД
за договаряне във вреда с представлявания. Ищците не установиха наличие на
сговор на пълномощника и третото лице, нито чрез преки, нито чрез косвени
доказателства. Твърдението на ищците, че пълномощника и управителя на
дружеството купувач имали една и съща фамилия, не доказва наличието на
родствени връзки. Не са налице и трайни търговски отношения между тях, нито
последващи разпоредителни действия, вкл. обратно изкупуване. Напротив
ответникът е поддържал л.а. в добро техническо състояние, ползва го редовно,
което изключва намерението за сговор. Неоснователни
са и евентуално предявените искове. Неоснователността на иска оп чл.108 ЗС е
обосновава от действителността на сделката, легитимираща дружеството ответник
като собственик.
Отв.Х.С.Х., оспорва исковете.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: На 16.04.2015г.
ищецът М.С.М. закупил от ПОЛ МАР ГРУП ЕООД л.а. Ауди, Ку 5, рама №****за сумата
от 56000лв. без ДДС. Същият е платил продажна цена от 67200лв. с ДДС, за което продавачът
е издал фактура № **********/16.04.15г..По това време същият бил в брак с
ищцата К.С.М.. На 16.02.16г. ищците са упълномощили отв.Х.С.Х. „да ги
представлява пред всички държавни и обществени органи и организации,физически и
юридически лица на територията на страната и чужбина,включително данъчни и
съдебни органи и ГКПП, като управлява в страната и чужбина МПС Ауди Ку 5, с ДК
№***, рама № №***, двигател ***,цвят
черен металик, да пътува със същия в
чужбина, да го продава за цена и на купувач каквито намери за добре, да
регистрира и пререгистрира автомобила, да попълва, подписва,подава,получава
необходимите документи, за регистрация и пререгистрация на автомобила, да
снабдява свидетелство за управление на МПС-то и контролен талон,да заплаща
дължимия за автомобила данък и всякакви други такси и налози, да сключва
застрахователни договори и да получава суми от застрахователни събития, както и
всякакви други суми дължими за обезщетения по причинени вреди на автомобила от
трети лица, както и да договаря сам със себе си, да го бракува и снема от
отчет, да преупълномощава трети лица с горните права, като се подписва вместо
нас при нужда във връзка с горните пълномощия. Нотариалната заверка на
подписите върху пълномощното е от 19.02.16г. На 23.02.16г. пълномощникът е
сключил договор за покупко-продажба на процесното МПС с отв.БЕРКАЙ-2010 ЕООД
за сумата от 9900лв., платени в
брой. Посочената в договора застрахователна стойност на л.а. е 10000лв. След
продажбата л.а. е с регистрация ***.
На 20.01.17г. ищците са оттеглили пълномощията си спрямо отв.Х.С.Х.,
като същият е уведомен на 27.01.2017г. за оттегляне на пълномощията му.
По делото е изготвена оценъчна
автотехническа експертиза, съгласно заключението на която действителната
стойност на процесният л.а. към датата на продажбата му от пълномощника е била
49588.85лв., а пазарната му стойност-49630лв.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Ищците претендират относителна
недействителност на покупко-продажбата спрямо тях, поради наличието на
вредоносен сговор спрямо тях.
За упълномощаване с
последиците по чл.36 ал.2 ЗЗД за
валидно разпореждане с имущество на упълномощителите, необходимо и достатъчно е
в пълномощното общо да е изразена тяхната воля за овластяване на пълномощника
да извършва разпореждане от тяхно име, като не е необходимо в пълномощното да
са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на
разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена и пр., нито
лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на
учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се
определят от изявената за това воля на упълномощителите в пълномощното.
Отношенията между упълномощителите и техния пълномощник са такива на доверие и
от степента на това доверие зависи обема на представителната власт,
която упълномощителите ще учредят с пълномощното. По своя воля те може да
овластят избрания от тях пълномощник както да се разпорежда с МПС-то, чрез
правни сделки и действия, при условия и спрямо лица, каквито намери за добре,
така и да ограничат представителната му власт във всяка една от тези насоки,
като дори сведат обема й до обикновено пратеничество. Упълномощителите може, но
не са длъжни да посочат в пълномощното само една или повече конкретни
разпоредителни сделки или действия; да определят параметрите на един, повече
или на всички техни елементи (съществени, допълнителни или естествени),
включително - да посочат точно определена цена, определяема такава или в дадени
граници; да визират точно определено лице или даден кръг лица, което да
придобие или да се облагодетелства от разпореждането с това имущество. Когато
упълномощителите не са ограничили представителната власт в някои или във всички
тези насоки, но същевременно с пълномощното, тълкувано по правилата на чл.20, във вр. с чл.44 ЗЗД, ясно и
еднозначно, макар и по най-общ начин е изразили волята си за извършване на
разпореждане със свое имущество чрез пълномощника, то съгласно чл.39 ал.1, във вр.
с чл.9 и с чл.44 ЗЗД следва да
се приеме, че представителната власт включва възможността за пълномощника да
избира и да договаря във всяка една от тези насоки, по отношение на която не е
ограничен с пълномощното. От изложеното ясно следва и че когато в пълномощното
е посочено като право „да регистрира и пререгистрира автомобила, да попълва,
подписва,подава,получава необходимите документи, за регистрация и пререгистрация
на автомобила, да снабдява свидетелство за управление на МПС-то и контролен
талон,да заплаща дължимия за автомобила данък и всякакви други такси и налози,
да сключва застрахователни договори и да получава суми от застрахователни
събития, както и всякакви други суми дължими за обезщетения по причинени вреди
на автомобила от трети лица, както и да договаря сам със себе си, да го бракува
и снема от отчет, да преупълномощава трети лица с горните права“, на последният е предоставена абсолютна и неограничена
свобода, като да прави преценка все едно е собственик, като това няма да е
действие, излизащо извън пределите на учредената с пълномощното представителна
власт. В случая степента на доверие на
ищците е в най-пълен обем, поради което и предоставената представителна власт граничи абсолютната. Когато
извършените от представителя действия са в рамките на представителната власт,
дори и да са във вреда на упълномощителя, те запазват валидността си по отношение на добросъвестния
съдоговорител, като в този случай упълномощителят може да претендира вреди от
представителя, също когато представител или пълномощник съзнателно е действал
против законните интереси на представлявания, той носи наказателна отговорност за
злоупотреба на доверие по чл.217 ал.2 НК.
В хипотезата на чл.40 ЗЗД третото лице следва да е недобросъвестно, като тя
включва два правопораждащи факта: договор,
сключен във вреда на упълномощителя, и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда
на представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на
упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с
интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, като увреждането на интереса на
представлявания може да има различни проявни форми, вкл. договор, сключен при неизгодни условия
съобразно конкретната икономическа обстановка, или когато имуществото на
упълномощителя е неоправдано обременено, или когато предоставените на
упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на
представителната му власт, но успоредно с увреждането следва да е налице
и второто условие – споразумяването между
пълномощника и третото лице във вреда на представлявания, а следва да се има
предвид, че в чл.40 ЗЗД не се
предполага недобросъвестност на третото лице, поради
което упълномощителят следва да я установи; да установи намерението за увреждане на пълномощника и
третото лице, като преценката за това намерение се извършва
въз основа на всички доказателства за
обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице, като е обяснимо
представляваният да не разполага с преки
доказателства за сговор между пълномощника си и третото лице,
поради това може да бъде установено с косвени доказателства, които, ценени в съвкупност, да обуславят извод за сговаряне за увреждане;
поредица от такива косвени доказателства според ВКС могат да бъдат: близки родствени отношения между
пълномощника и третото лице в степен, в която законът презумира знание за увреждането
или заинтересованост, или трайни търговски отношения,
предполагащи осведоменост за делата на пълномощника; последващи разпоредителни действия с
предмета на сделката, сочещи, че третото лице е знаело и се е възползвало от
конкретната икономическа ситуация, или обратно прехвърляне на правото на собственост от третото лице
в полза на пълномощника, или други
действия, даващи основание да се приеме, че сделката е била сключена при
сговаряне за увреждане на представлявания, като във всички случаи съвкупната
преценка на доказателствата следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на
представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице. Действия за
умишлен сговор на пълномощника и третото лице не се установиха.
На следващо място в договора за
покупко-продажба на МПС е посочена застрахователната стойност на л.а. към датата
на продажбата от 10000лв. Следователно когато пълномощникът се е договарял за цената, то той е осъществил
представителната власт с грижата на добър стопанин, тъй като е продал л.а.
на цена равна на застрахователната му стойност. Воден от гореизложеното, съдът
намира че искът по чл.40 ЗЗД се явява неоснователен.
Неоснователен се явява и
предявеният в условията на евентуалност иск по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД за нищожност
на сделката, поради липса на съгласие. Наличието на валидно упълномощаване е
равнозначно на валидно съгласие на продавачите за сделката.
Не е
налице и твърдяната нищожност, поради противоречие с добрите нрави по чл.26
ал.1 пр.3 ЗЗД. В случая същите са приравнени на добросъвестността на
пълномощника и съгласно ТР№ 1/15.06.10г. ВКС добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона.
Те не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Нарушение на
добрите нрави е налице при нееквивалентност на престации, в който случай
сключената сделка е нищожна, поради нарушаване на основния принцип на
отношенията между представител и представляван, а именно на задължението на
представителя да действа в интерес на представлявания. Неморално е
пълномощникът да уговаря продажна
цена в пъти пъти по-ниска от действителната,
макар наличието на пълномощно от собственика. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се направи за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Действително
уговорената от пълномощника продажна цена е почти пет пъти под пазарната цена
за такъв клас технически изправни леки автомобили, което логично поставя под
съмнение неговата добросъвестност. Ищците твърдят техническа изправност на МПС,
а ответникът възразява, като твърди, че л.а. е бил в много лошо техническо
състояние. В тежест на ищците бе да представят доказателства за техническата
изправност на лекия автомобил, към датата на продажбата /2016г./. Липсата на
доказателства за това препятства възможността да се прецени факта, дали
посочената продажна цена е действителна или не, и оттам дали накърнява добрите
нрави. Косвен индикатор за техническото състояние следва да е представеното
пред нотариуса удостоверение за застрахователна стойност на л.а. от 10000лв. Ищците
пък са се сдобили с удостоверение за застрахователна стойност на л.а. към
2017г. за 45000лв., издадено от застрахователен брокер във гр.Варна, при
положение че процесният л.а. е вече с нов собственик, нова регистрация, в
гр.Разград, като е невъзможно същият да е бил реално оценен от застрахователя. Единствения
възможен извод е, че застрахователната стойност може да се посочи без оглед на
л.а. и съобразно желанието на клиента. Дали посочената застрахователна стойност
е действителна е факт лесно установим. Към датата на продажбата л.а. е бил на
три години, скъп клас автомобил и е житейски логично същият да има застраховка
„Каско“, при която застрахователят задължително определя действителната
стойност на л.а. в оглед имуществената си отговорност. Единствено размерът на
тази застраховка би бил реален коректив за стойността на л.а. към момента на продажбата,
а не посочен в договора или определен от ищците.
От друга страна поведението на
ищците по отношение на л.а. е житейски нелогично. Те твърдят, че са закупили
нов, технически изправен, скъп автомобил, който след 10 месеца са решили да
продадат чрез пълномощник при неестествено неограничени негови пълномощия и
подставят съмнение твърдението им за техническа изправност на МПС и вероятно
основателно твърдението на ответника за наличието на уреждането на имуществени
отношения или лошо техническо състояние на МПС.
Воден от гореизложеното съдът,
намира че липсват доказателства да се накърнени добрите нрави и договорът за
покупко-продажба на МПС да е нищожен.
Неоснователността на исковете по
чл.40 ЗЗД и по чл.26 ЗЗД обосновава неоснователността на претенцията по чл.108
ЗС, тъй като дружеството ответник е собственик на л.а.
С оглед изхода от спора съдът намира
претенцията на ответника БЕРКАЙ-2010 ЕООД за разноски за основателна. Ищците
правят възражение за прекомерност, което съдът не споделя. Изплатеното възнаграждение
е в размер на 2300лв., което е съобразено с цената и броя на предявените от
ищците искове.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.С.М., ЕГН **********
и К.С.М., ЕГН **********,*** против Х. ***10 ЕООД иск по чл.40 ЗЗД за
прогласяване на относителната недействителност спрямо тях на договор за
покупко-продажба от 23.02.2016г. на л.а.
Ауди Ку 5, с ДК №***, рама № №***,
двигател ***, цвят черен металик за сумата от 9900лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.М., ЕГН **********
и К.С.М., ЕГН **********,*** против Х. ***10 ЕООД в условията на евентуалност
искове за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба от
23.02.2016г. на л.а. Ауди Ку 5, с ДК №***,
рама № №****, двигател ***, цвят черен
металик за сумата от 9900лв. ,поради липса на съгласие и поради противоречие с
добрите нрави КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.С.М., ЕГН **********
и К.С.М., ЕГН **********,*** против БЕРКАЙ-2010 ЕООД ревандикационен иск по
отношение на л.а. Ауди Ку 5, с ДК №***,
рама № №*****, двигател *****, цвят
черен металик КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.С.М. и К.С.М. да заплатят на БЕРКАЙ-2010 ЕООД сумата от 2300лв./две
хиляди и триста лева/, разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред
РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: