О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-1
Гр.В.
06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – В. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
06. януари две хиляди и двадесет и първа година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. В.
ЧЛЕНОВЕ: Г. Й.
Д. В.
Секретар
....като разгледа докладваното от съдията Й. Ч.гр.д № 580
по описа за 2020 година и за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл.418 ал.4 от ГПК.
Съдебното производство е образувано по реда на чл.
278, вр. чл. 274 ал.1 т. 1, вр. чл. 418
ал. 4 от ГПК по частна жалба на „Т. Б. А. Б.” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при
МП с ЕИК: *********, представлявано от Н. Г. С. и А. Ч. Д., в качеството им на
изпълнителни директори на Дружеството, чрез техния пълномощник юрк. М. Н. срещу
Разпореждане № 2057 от 29.09.2020 г, по
ч.гр.д. 112/2020 г., ГК II -ри състав на РС К.
Поддържа се ,че Разпореждане № 2057 от 29.09.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 112/2020 г„ ГК II- ри състав на РС К е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се ,че посочените суми в извлечението от счетоводни
книги по договор за кредит № ********** се дължат само и единствено на
основание облигационните провоотношения ,възникнали въз основа на договора за
потребителски кредит. Когато потребителят е пожелал сключване на застраховки
или да се присъедини към застрахователни програми (видно от приложеното
Искане-декларация за потребителски кредит), средствата се превеждали от
кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят давал изричното
си нареждане и съгласие с подписването на договора (чл. 7.2.2). В настоящия
случай, видно от чл. 7.1, потребителят бил пожелал да закупи стока на стойност
189 лв. и да сключи застраховка „живот” в размер на 8,73 лева и застраховка
„безработица” в размер на 8,90 лв. Следвало да се отбележи, че съгласно чл. 19
от процесния договор за потребителски кредит, при сключване на договора,
потребителят не е длъжен да сключва застраховка. Само по свое желание и по
собствено усмотрение потребителят можел да сключи някоя от застраховките или да
се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора,
в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително
условие за сключване на самия договор.Сочи се ,че по отношение на такса за
оценка на риска начислената такса за оценка на риска в размер на 24,80 лева не била
свързана с „управлението на кредита". Ясно било указано в чл. 7.1, че
таксата е дължима еднократно и предварително преди сключване на договора. Фактът, че за удобство на потребителя била
разсрочена в погасителните вноски, не променял момента на нейната изискуемост.
Разсроченото плащане на таксата не означавало, че потребителят плаща такса за
администриране на кредита всеки месец, а просто означавало, че едно задължение,
възникнало в началото на договора ,се разсрочва във времето. Таксата не била
свързана и с усвояването на кредита. Плащането на същата не обуславяло дали
потребителят ще усвои кредита или не. Същата покривала разходи ,извършени от
банката към момента на сключване на договора и непосредствено след него.
Иска се да се приеме ,че независимо от начина на разпределение
отпуснатата сума, сключените застраховки и таксата за оценка на риска, същите
представялват един компонент- главница предвид това, че сумата е отпусната на
длъжника и разпределена съобразно изразеното от него желание.
Твърди се ,че процесната такса не била свързана с
„управлението на кредита“. Законът не давал дефиниция на понятието „управление
на кредита“, но било безспорно разбирането за понятието „такса“, а именно сума
дължима срещу определена услуга. Никъде в договора за потребителски кредит не
било посочено, че „таксата за оценка на риска“ се дължи за предоставена от
Банката услуга на потребителя. Банката предоставяла на потребителя само кредит,
а макар и наречена „такса“, същата имала за цел да компенсира разход, извършен
от Банката за конкретния потребителски кредит, който разход бил включен в
общите разходи на потребителския кредит, формиращ ГПР (годишен процент на
разходи, който в процесния случай не надвишавал 5 пъти законната лихва -
законоустановеният таван съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК).
Оценката на риска на конкретна кредитна експозиция
включвала както оценката на кредитоспособността на клиента (потребителя), така
и изчисляване на сумата, която Банката следвало да задели като провизии
(резерви) за покриване на потенциалната загуба от предоставения необезпечен
кредит. Заделените от Банката провизии били функция на размера на предоставения
кредит и срока на кредита. Оценката на риска се извършвала преди сключването на
договора за кредит и докато оценката на кредитоспособността на потребителя се
извършвала за всички подали искане за кредит, то изчисляването на провизиите,
които банката следвало да задели и разходите за администриране на тези провизии
(не за администриране на кредита) се оценявали едва след одобрението на
потребителя, към дата на сключването на договора.
Поддържа се ,че съгласно чл. 8, параграф 1 от
Директива 2008/48, в светлината на съображение 28 ставало ясно, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може
да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в
съображение 26 се посочвало, че при условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите членки следвало да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринасяло за постигането на точно
тази цел, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на
потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови
области, която се приемала като необходима, за да се осигури на всички
потребители в Съюза високо и равностойно ниво на защита на техните интереси и
за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. Следователно кредиторът преди да вземе решението дали да
отпусне искания кредит винаги извършвал преценка за рисковете от отпускането му
на конкретния потребител.
Предвид изложените по-горе съображения се иска изцяло да бъде отменено Разпореждане № 2057, постановено по ч.гр.д. №
112/2020 г., на РС К., с което е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 417 от ГПК срещу Т.В.Р.. Иска се да
бъде разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист за претендираните със заявлението суми.
Окръжен
съд – гр. В. в настоящия си състав, след като обсъди съображенията, развити в
частната жалба и данните по първоинстанционното дело, УСТАНОВИ:
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна поради следното :.
Производството пред районния съд е по
реда на чл. 418 от ГПК във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК.
Пред районен съд-К. е постъпило заявление от „Т. Б. А. Б.” ЕАД е ЕИК.., със
седалище и адрес на управление гр. С. представлявано от Н. Г. С. и А. Ч. Д.-изпълнителни
директори, действащи чрез ю.к. М. Г. Н. за издаване заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу Т.В.Р. е ЕГН: ********** *** за сумата от
104.96 лева, главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
25.11.2018г., за сумата 3.18 лева договорна/възнаградителна/ лихва за периода
от 25.08.2019 г. до 25.02.2020 г., за сумата 12.77 лева обезщетение за забава
върху главницата от 25.08.2019 г. до 15.07.2020 г., за законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното издължаване, както и за направените разноски от 175,00 лева, от
които 25,00 лв. -държавна такса и 150 лв. юрисконсулстко възнаграждение.
Със заявлението е приложено извлечение от счетоводните
книги на банката към 15.07.2020г.
С разпореждания на съда от 22.07.2020г. и 08.09.2020г,
съдът е указал на заявителя да посочи дали в претендираната сума за главница и
договорна лихва е включена и сума за „ оценка на риска”, дължима в деня на
подписване на договора, посочена в чл. 7.1 от договора за кредит и ако е
включена, то да бъде посочено каква част от главницата е, както и дали върху
тази сума е начислявана претендираната договорна/възнаградителна лихва и ако да
- какъв е размерът на същата. Заявителят е депозирал Молба вх. № 260004 от
28.08.2020г. и Молба с вх. № 2600069 от 29.09.2020г., с които е посочил, че в
претендираната сума за главница и договорна лихва е включена сума за „ оценка на
риска”, но същата не може да бъде посочена, тъй като в масивите на заявителя са
включени в един общ компонент.
Районният съд е приел ,че клаузата за еднократна такса
за оценка на риска, предмет на процесния договор за потребителски кредит,
уредена в чл. 7.1 от същия , е нищожна
поради противоречие със закона, тъй като
съгласно
чл. 10а, ал. 1 Закона за потребителския кредит кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като в ал. 2 на цитираната норма е предвидено, че
кредиторът не може да иска заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Съдът е приел,че включената в договора сума представлява такса
за усвояване на заема ,като е изложил съображения в тази насока.Въззивната
инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд относно това ,че включената в главницата сума за такса за
оценка на риска по съществото си представлява прикрита такса за управление на
кредита, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна
и като такава, същата не поражда права и задължения за страните по заемното
правоотношение.Действително Директива 2008/48 изисква предварителна преценка на
платежоспособността на кредитополучателя,по Чл.10а ЗПК категорично забранява да
се събират такси за тази проверка,която се явява действие по усвояването на
кредита.
Въззивната
инстанция не счита за правилен извода,че
тъй като заявителят, въпреки нееднократната възможност, не е посочил каква точно сума от
претендираната главница и договорна лихва е за оценка на риска, съдът няма как
да уважи заявлението в една част и да отхвърли в друга, касаеща сума, представляваща
оценка на риска, поради което претенцията следва да бъде оставена без уважение
изцяло. Това е така ,тъй като е недопустимо неуважаването на акцесорния иск да
доведе до отхвърляне на главния иск –зависимостта е винаги обратната.Следва да
се изходи също така от принципното положение ,че след като искът е доказан по
основание ,но няма достатъчно данни за неговия размер ,то искът не следва да се
отхвърля ,а да се уважи ,като съдът определи неговия размер (Чл.163 ГПК).С оглед
на горното ,имайки предвид ,че главницата е в размер на 104,96 лв. ,а размерът
на таксата ,която не се дължи като неравноправна клауза ,е 24,80 лв. ,то
заявлението по отношение на главницата следва да се уважи,като от размера на
главницата се изключи размера на таксата за оценка на риска .
Водим от всички изложени по-гори съображения съдът
счита, че следва да отмени като незаконосъобразно обжалваното разпореждане на
Видинския районен съд и вместо него да
постанови друго, с което да уважи частично заявлението по чл. 417 ГПК съобразно
изложените по-горе мотиви.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. В. в
настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Разпореждане от 29. 09. 2020 г., постановено по частно гражданско дело
№ 112 от 2020 г. по описа на Районен съд гр. К. ,с което е оставено без уважение
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх. № 687/21.07.2020г.
на РС – К. от „Т. Б. А. Б.” ЕАД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.
С., представлявано от Н. Г. С. и А. Ч. Д.-изпълнителни директори, действащи чрез
ю.к. М. Г. Н. за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу Т.В.Р. с ЕГН: ********** *** за сумата от 104.96 лева, главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от 25.11.2018г., за сумата 3.18
лева договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 25.08.2019 г. до 25.02.2020
г., за сумата 12.77 лева обезщетение за забава върху главницата от 25.08.2019
г. до 15.07.2020 г., за законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда до окончателното издължаване, както и за
направените разноски от 175,00 лева, от които 25,00 лв. -държавна такса и 150
лв. юрисконсулстко възнаграждение,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Т.В.Р. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т. Б. А. Б.” ЕАД с ЕИК., със седалище и адрес
на управление гр. С. сумата от 80,16
лева, главница по договор за потребителски кредит № ********** от
25.11.2018г., за сумата 3.18 лева договорна/възнаградителна/ лихва за периода
от 25.08.2019 г. до 25.02.2020 г., за сумата 12.77 лева обезщетение за забава
върху главницата от 25.08.2019 г. до 15.07.2020 г., за законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното издължаване, както и за направените разноски от 175,00 лева, от
които 25,00 лв. -държавна такса и 150 лв. юрисконсулстко възнаграждение .
ДА СЕ ИЗДАДЕ от
Кулския районен съд на основание чл. 417 ГПК заповед за изпълнение, съгласно която длъжникът Т.В.Р. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Т. Б. А. Б.” ЕАД ЕИК.. със седалище и адрес на управление гр. С. сумата
от 80,16 лева, главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 25.11.2018г., за сумата 3.18 лева
договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 25.08.2019 г. до 25.02.2020 г.,
за сумата 12.77 лева обезщетение за забава върху главницата от 25.08.2019 г. до
15.07.2020 г., за законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда до окончателното издължаване, както и за
направените разноски от 175,00 лева, от които 25,00 лв. -държавна такса и 150
лв. юрисконсулстко възнаграждение , като се постанови незабавно изпълнение и издаване
на изпълнителен лист за сумите.
ОСЪЖДА Т.В.Р. с
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т. Б. А. Б.” ЕАД с ЕИК., със седалище и
адрес на управление гр. С. направените пред Видинския окръжен съд разноски за
държавна такса в размер на 15 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО
да се върне на Районен съд – гр. К. за техническото
оформяне
и издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.