Р Е Ш Е Н И Е № 615
гр.Пловдив, 07.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на седми октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Ваня Казакова, като разгледа докладваното
от съдията търговско дело № 715 по
описа за 2018 година, намери за
установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 121 от ЗЗД.
„УниКредит Булбанк“ АД – София, пл. Св. Неделя
№ 7, ЕИК *********, твърди, че в качеството й на кредитор, е сключила с
„Трейдър 21“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на кредитополучател, К.М.Д. и
„Агропроект ДМ“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството им на солидарни длъжници, договор
за банков револвиращ кредит № REV-792477107.12.2012
г., ведно с Анекси № 1/19.11.2013 г.№ 2/19.12.2013 г.; № 3/2014 г.; № 5/2014
г.; № 6/2016 г.; № 7/2015 г. и № 8/2015 г., за сумата 800 000 лева.
Кредитът бил усвоен изцяло като на основание изтекъл срок за погасяване и
неизпълнение на задължението на кредитополучателя, вземането на банката било
обявено за изцяло изискуемо, считано от 20.04.2015 г. По ч.гр.д. № 10650/2016
г., на основание извлечение от счетоводните книги по сметка към 28.07.2016 г.,
в полза на банката против главния длъжник и солидарните длъжници била издадена
заповед № 6214/29.07.2016 г. за солидарно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата 300 000 лева, представляващи
част от дължимата главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
28.07.2016 г. до окончателното плащане, както и за сумата 6 000 лева
платена държавна такса. Издаден бил и изпълнителен лист. По образуваното
изпълнително дело № 20168250400451 при ЧСИ Горчев, рег. № 825, от назначения
особен представител на К.М.Д. било подадено възражение по чл. 423 от ГПК, като
с определение от 10.01.2018 г. на ПОС, VIII-ми
състав, постановено по в.ч.гр.д. № 3089/2017 г. същото било уважено и
издадените по отношение на нея заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, били обезсилени. Предвид изложеното, моли да се осъди ответника К.М.Д. да
й заплати сумата 300 000 лева – частична главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 28.07.2016 г. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски.
Ангажира писмени и гласни
доказателства.
Ответницата К.М.Д.,
представлявана от назначения й особен представител адв. В.К. ***, съдебен
адрес:***, оспорва предявените искове. Твърди, че не са налице
протоколи от решения на едноличния собственик на капитала на кредитополучателя,
за сключване на процесните анекси. Твърди също, че в случая ответницата има
качеството на поръчител, отговорността на който може да се реализира при
наличие на предпоставките на чл. 147 от ЗЗД, които твърди, че не са налице, тъй
като не е бил предявен осъдителен иск против нея в изискуемия от закона срок.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
По делото е приет като
доказателство договор за банков револвиращ кредит № REV-792477107.12.2012 г., сключен между ищеца, в качеството на кредитор
и „Трейдър 21“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, съгласно който банката е
предоставила на посоченото дружество револвиращ кредит в размер до 800 000
лева, с погасяване на една вноска на 20.11.2013 г.
Приети са
като доказателства също анекс № 1/19.11.2013 г.; № 2/19.12.2013 г.; № 3/2014
г.; № 5/2014 г.; № 6/2016 г.; № 7/2015 г. и № 8/2015 г. Със същите се променят
крайния срок за усвояване на кредита, както и се променя погасителния план към
него. В крайна сметка, с последния анекс № 8/2015 г. срокът за погасяване е
уговорен на 20.04.2015 г.
Цитираният
договор за кредит е подписан лично от ответницата К.М.Д. в качеството й на
солидарен длъжник. Цитираните анекси са подписани от пълномощника й М.К.Д.,
съгласно представено и прието по делото пълномощно. Съгласно чл.15.3. от
договора, с подписването му солидарните длъжници поемат задълженията по Раздел IV, т.12.2. от ОУ и този договор да отговарят солидарно с Кредитополучателя
за изплащане на задълженията му по този договор в пълен размер /главница,
лихви, комисионни и разноски/, така както са установени в договора, със
съдържанието на който те са съгласни и което приемат с подписа си върху
договора.
Както
договора, така и цитираните анекси и пълномощно, са приети по делото като
писмени доказателства и същите не са оспорени от ответника.
По делото
е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л Т.С.Р.,
заключението по която не бе оспорено от страните и като компетентно и
непротиворечащо на останалите събрани по делото доказателства, съдът кредитира
изцяло. Съгласно същото, от сумата на разрешения кредит е усвоена от
кредитополучателя сумата 787 600 лева, както следва: на 28.12.2012 г. –
405 500 лв.; на 20.06.2013 г. – 382 100 лв. Не са налице каквито и да
е погашения по главницата.
Вещото
лице е посочило, че от уговорената и начислена лихва по кредита общо в размер
на 133 748.44 лева е платена част в размер на 129316.62 лева като към
28.07.2016 г., когато е подадено от банката заявление по чл. 417 от ГПК,
дължимата договорна лихва е в размер на 4431.82 лева.
Вещото
лице е изчислило и дължимата от кредитополучателя наказателна лихва при
просрочие към същата дата, която е в размер на 50 865.83 лева. Дължимата
наказателна лихва при просрочие за същия период е 99 866.49 лева.
При така
събраните по делото доказателства, съдът намира, че се налагат следните изводи:
Между
„УниКредит Булбанк“ АД, в качеството на кредитор и „Трейдър 21“ ЕООД, в
качеството на кредитополучател, са възникнали облигационни отношения, на
основание цитирания и неоспорен от страните договор за револвиращ банков
кредит. С последващите анекси към него, последователно са променяни конкретни
условия по договора, а именно срока за усвояване на кредита, както и неговото погасяване,
като крайния срок, уговорен с Анекс № 8 към договора, е 20.04.2015 г.
Съдът
намира, че между страните е налице действителна и обвързваща ги облигационна
връзка с поетите по нея права и задължения за тях.
Особеният
представител на ответника е възразил, че не е налице решение на едноличния
собственик на капитала на дружеството-кредитополучател, за сключване на
анексите към договора, поради което не може да се приеме, че е налице валидно
изменение на срока за погасяване на кредита.
Съдът не
споделя това възражение.
На първо
място, не е налице законово изискване, едноличният собственик на капитала да
обективира в протокол или по друг начин изрично свое решение за подписване на
анекси към договор. А след като такова формално задължение не е налице, това не
би могло да се отрази на действителността на сключените анекси. Случаите, в
които е необходимо изрично решение на общото събрание на дружеството или когато
се поставят изисквания и за неговата форма и съдържание, са изчерпателно
посочени в ТЗ, като подписването на анекс към договор за кредит, няма спор, не
е сред тях. Ето защо, съдът намира, че не е налице каквото и да е опорочаване
на волята на кредитополучателя при сключване на анекс № 8 към договора за
кредит, поради което същия обвързва редовно страните по него.
На
следващо място, волята на едноличният собственик на капитала реално е
обективирана при подписване на така сключения анекс. Представено е пълномощно,
което не е оспорено от страните, и на основание на което от името и за сметка
на представлявания, са поети задълженията, посочени в анекса.
Следващото
основно възражение на процесуалния представител на ответника е за това, че не
са представени доказателства за предявен иск на ищеца против длъжника в течение
на шест месеца от падежа на главното задължение, съгласно чл. 147 от ГПК,
поради което искът против ответницата, в качеството й на поръчител, бил
неоснователен.
Съдът не
споделя и това възражение.
Отговорността
на ответницата е в качеството й на солидарен длъжник, а не на поръчител, поради
което нормата на чл. 147 от ГПК е изцяло неотносима. В качеството си на
солидарен длъжник ответницата се е задължил наред с кредитополучателя да
отговаря изцяло за всички негови задължения, поети по договора – главница,
лихви, разноски като тази отговорност е до пълното им погасяване. Ето защо,
посоченото възражение е неоснователно.
Така, при
установена облигационна връзка, която обвързва ответницата К.Д., в качеството й
на солидарен длъжник за всички поети от кредитополучателя задължения по цитирания
договор за банков револвиращ кредит, в тежест на ищеца, в качеството на
кредитор е установяване реалното предоставяне на сумата по кредита. По делото
бе установено по несъмнен и неоспорен от страните начин, че от сумата по
кредита е усвоена от кредитополучателя сумата 787 600 лева, както следва:
на 28.12.2012 г. – 405 500 лв.; на 20.06.2013 г. – 382 100 лв.
Вземането
на банката е изцяло изискуемо, считано от 20.04.2015 г.
Така, в
тежест на ответницата бе да установи, че е погасена каквато и да е част от този
дълг. Такива доказателства не бяха ангажирани, поради което съдът намира искът
за заплащане на сумата 300 000 лв., частична главница, дължима по договора
за кредит, за изцяло основателен. Сумата следва да се присъди, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 28.07.2016 г. /датата на подаване на
заявление за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното й плащане.
Предвид
изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят всички направени от него
разноски, от които 6 000 лв., представляващи разноски в заповедното
производство, развило се по ч.гр.д. № 10650/2016 г. по описа на РС – Пловдив;
6000 лв. – държавна такса по настоящото дело; 7 530 лева възнаграждение за
назначения от съда особен представител; 350 лева депозит за вещо лице, както и
450 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразено с Наредбата към Закона за
правната помощ, с материалния интерес и броя проведени съдебни заседания.
Предвид
изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К.М.Д.
ЕГН **********,***, представлявана от назначения й особен представител по
делото адвокат В.К.,***, служебен адрес: ***, да заплати на „УниКредит Булбанк“
АД – София, пл. Св. Неделя № 7, ЕИК ********* сумата 300000 /триста хиляди/
лева, частична главница, от общо дължима сума в размер на 787 600 лева, по
договор за банков револвиращ кредит № REV-792477107.12.2012
г., ведно с Анекси № 1/19.11.2013 г.№ 2/19.12.2013 г.; № 3/2014 г.; № 5/2014 г.;
№ 6/2016 г.; № 7/2015 г. и № 8/2015 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД –
София, в качеството на кредитор и „Трейдър 21“ ЕООД, ЕИК *********, в
качеството му на кредитополучател, К.М.Д. и „Агропроект ДМ“ ЕООД, ЕИК
*********, в качеството им на солидарни длъжници, ведно със законната лихва
върху посочената главница, считано от
28.07.2016 г. /датата на подаване на заявление за издаване заповед за
изпълнение/ до окончателното й плащане, както и 6 000 лв., представляващи разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 10650/2016 г. по описа на РС – Пловдив;
6000 лв. – държавна такса по настоящото дело; 7 530 лева възнаграждение за
назначения от съда особен представител; 350 лева депозит за вещо лице, както и
450 лева юрисконсултско възнаграждение
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: