Решение по дело №212/2018 на Административен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 403
гр. Велико Търново, 04.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев                                                                                                         

изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 212 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по чл. 247, ал. 1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

 

Образувано е по молба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с която се иска да бъде извършена поправка на явна фактическа грешка в Решение № 325/ 24.07.2019 г. по адм. дело № 212/ 2018 г. по описа на Административен съд – В. Търново. Подателят сочи, че явната фактическа грешка се изразява в неправилно определяне на периодите, за които са начислени лихви върху допълнително установени корпоративен данък и ДДС в потвърдителната и отменителната част на съдебното решение, което е оказало влияние и върху размера на изчислените от съда лихви. 

Препис от молбата е изпратен на „Ксара“ ЕООД, като в определения от чл. 247, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК срок, дружеството писмено е заявило становище за неоснователност на искането.

 

Във връзка с направеното искане, съдът установи следното:

Делото е образувано по жалба на „Ксара“ ЕООД – гр. Плевен с ЕИК *********, срещу Ревизионен акт № Р-04000417002959-091-001/ 06.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред. С Решение № 325 от 24.07.2019 г. по адм. дело № 212/ 2018 г. по описа на Административен съд – В. Търново, по жалба на „Ксара“ ЕООД – гр. Плевен с ЕИК *********, е отменен Ревизионен акт № Р-04000417002959-091-001/ 06.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, в частите му по ЗКПО, относно допълнително начислен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 12 650,00 лева и лихви за забава в размер на 8 538,58 лв., допълнително начислен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 14 592,91 лв. и лихви за забава в размер на 6 720,37 лв. и по ЗДДС, относно допълнително начислен ДДС за м.12.2011 г. в размер на 3 688,50 лв. и лихви за забава в размер на 2 168,92 лева. Със същото решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на „Ксара“ ЕООД срещу посочения ревизионен акт, в останалата обжалвана част, а именно: относно допълнително начислен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 15 103,00 лв. и лихви за забава в размер на 10 194,33 лв.; относно допълнително начислен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 15 754,87 лв. и лихви за забава в размер на 10 634,33 лв. и относно допълнително начислен ДДС за данъчен период м.12.2011 г. в размер на 4 333,90 лв. и лихви за забава в размер на 2 558,41 лева.

 

При така установеното, съдът намира искането за поправка на очевидна фактическа грешка за допустимо, като предявено от страна по делото, на основание чл. 175, ал. 1 от АПК. По същество искането е неоснователно.

 

Очевидна фактическа грешка е налице, когато е допусната грешка в диспозитива на решението, която не е резултат от формирането на волята на решаващия съд и когато от мотивите на решението е очевидно, че формираната истинска воля на съда е една, а в диспозитива на решението друга. В разглеждания случай в мотивите си съдът е посочил периодите, за които е счел, че следва да се начислят лихви за забава върху отделните видове допълнително установени данъчни задължения, и размерите на тези акцесорни задължения. Същите суми са отразени и в диспозитива на съдебното решение. Поради това не може да се приеме, че се касае до допуснати писмени грешки, грешки в пресмятането или други неточности, а до формирано въз основа на подадената пред него жалба и доказателствата по делото, вътрешно убеждение на решаващия състав, по отношение основателността на оспорването и подлежащите на отмяна части от ревизионния акт. Това са въпроси, касаещи съществото на спора и грешките на съда, ако са налице такива, са във връзка с прилагането на закона, а не с изразяване на действителната му воля. Съответно тези грешки са отстраними по пътя на инстанционния контрол, а не по реда на чл. 175 от АПК.

 

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира молбата на директора на Дирекция „ОДОП” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, за поправка на очевидна фактическа грешка, за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

 

По изложените съображения и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Оставя без уважение искането на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 325/ 24.07.2019 г. по адм. дело № 212/ 2018 г. по описа на Административен съд – В. Търново.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

                                                                      

 

 

Административен съдия: