РЕШЕНИЕ
№ 9550
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110174655
по описа за 2021 година
Предявен е първоначален установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в
размер на сумата от 4 000 лв., представляваща подлежаща на връщане сума по договор за
заем от 27.04.2021 г., за която сума по ч. гр. дело № 30574/2021 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2021 г., както и насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на
сумата от 3 000 лв., представляваща част от получена от довереника и неотчетена на
доверителя продажна цена от общо 7 000 лв. по договор за покупко-продажба № 3477 от
11.06.2021 г. с предмет: „....“, която ответникът дължи да възстанови на ищцата по силата на
сключен между тях устен договор за поръчка, в изпълнение на който е съставено
нотариално заверено пълномощно с рег. № 2702/28.04.2021 г.
Ищецът С. В. Т. твърди, че по силата на договор за заем от 27.04.2021 г. е предоставил
на ответницата Л. Г. В. по банков път сумата от 4 000 лв., като в началото на м. май 2021 г. е
отправил до нея искане за връщане на същата, но въпреки това тя не е сторила това, поради
което я претендира. При условията на евентуалност счита, че изискуемостта на вземането
следва да се счита за настъпила с получаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в
рамките на производството по ч. гр. дело № 30574/2021 г. по описа на СРС, 79 състав.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. Г. В. е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва иска при твърдението, че между страните липсват каквито и да било
уговорки за сключване на договор за заем. В тази връзка посочва, че основанието, посочено
в представеното платежно нареждане от 27.04.2021 г., е „захранване на сметка“, а не договор
за заем. Счита, че сумата от 4 000 лв. представлява част от получената от него продажна
цена от общо 7 000 лв. по договор за покупко-продажба № 3477 от 11.06.2021 г., по силата
на който С. Т. е продал собствения й л. а. „....“, за което същият е разполагал с нотариално
заверено пълномощно с рег. № 2702/28.04.2021 г. При условията на евентуалност заявява, че
плащането на сумата от 4 000 лв. е израз на волята на ищеца да я подпомогне финансово с
1
оглед тежкото положение, в което се е намирала след раздялата помежду им, поради което
същата представлява дарение от страна на ищеца, което тя е приела. С тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Ответницата Л. Г. В. е предявила срещу С. В. Т. насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лв.,
представляваща част от получена от довереника и неотчетена на доверителя продажна цена
от общо 7 000 лв. по договор за покупко-продажба № 3477 от 11.06.2021 г. с предмет: „....“,
която Т. дължи да й възстанови по силата на сключен между тях устен договор за поръчка, в
изпълнение на който е съставено нотариално заверено пълномощно с рег. № 2702/28.04.2021
г.
Излагат се твърдения, че по силата на устен договор за поръчка ответникът по
насрещния иск С. Т. е следвало продаде собствения на ищцата Л. В. л. а. „....“, като в
изпълнение на същия е съставено нотариално заверено пълномощно с рег. №
2702/28.04.2021 г. Поддържа, че в изпълнение на поръчката довереникът, действащ като
нейн пълномощник, е сключил договор за покупко-продажба № 3477 от 11.06.2021 г., по
силата на който, договаряйки сам със себе си, е продал автомобила за сумата от общо 7 000
лв., като към този момент част от продажната цена в размер на 4 000 лв. вече била
заплатена на 27.04.2021 г., но същият не отчел остатъка от нея в размер на сумата от 3 000
лв., чието заплащане претендира от него под формата на насрещен осъдителен иск.
Насрещната страна – С. В. Т. не изразява становище по предявения насрещен иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 22.09.2022 г. съдът е отделил за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 27.04.2021 г. С. В. Т. е превел по
банковата сметка на Л. Г. В. сумата от 4 000 лв.
Нещо повече, за установяването му свидетелства и представеното като част от
материалите по заповедното дело, приобщено към настоящото такова, платежно нареждане
от 27.04.2021 г., удостоверяващо, че С. В. Т. е наредил по банковата сметка на Л. Г. В. в
„Райфайзенбанк България“ АД сумата от 4 000 лв. с посочено основание за извършване на
банковия превод „захранване на сметка“.
От т. 6 на представеното нотариално заверено пълномощно с рег. № 2702/28.04.2021 г.
по описа на нотариус Д. Н. с рег. № 37 на НК се установява, че част от правата, с които Л. Г.
В. е упълномощила С. В. Т., са да продава, на когото намери за добре, за цена и условия,
каквито договори, собствения й л. а. „....“, рама WBAVP51000VM67660, с рег. № ...., както и
да я представлява пред физически и юридически лица, нотариус и навсякъде, където е
необходимо, като подписва договор за покупко-продажба на същия, получава продажната
цена и извършва правни и фактически действия във връзка с осъществяване на правата по
пълномощното, включително и правото да договаря сам със себе си или с друго лице, на
което също е представител. Изрично в пълномощното е удостоверено, че същото не е
ограничено със срок.
По силата на нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС с рег. №
3477/11.06.2021 г. по описа на нотариус Д. Н. с рег. № 37 на НК продавачът Л. Г. В.,
действаща чрез пълномощника си С. В. Т., упълномощен с правата по чл. 38 ЗЗД с
пълномощно с рег. № 2702/28.04.2021 г. по описа на нотариус с рег. № 37 на НК, е продала
на купувача С. В. Т. собствения си л. а. „....“, рама WBAVP51000VM67660, с рег. № ...., в
това състояние, в което МПС-то се намира към момента на продажбата, заедно с всички
принадлежности, числящи се към него, за сумата от 7 000 лв., която пълномощникът на
продавача е заявил, че е получена напълно от купувача. Изрично в договора за покупко-
2
продажба е отразено, че при сключването му са представените следните документи: 1/
свидетелство за регистрация на МПС – част I № *********/04.12.2020 г., 2/ квитанция за
платен данък на МПС, 3/ полица за застраховка „Гражданска отговорност“, 4/ удостоверение
за застрахователна стойност № 0002382/08.05.2021 г., издадено от ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД на стойност от 7 000 лв., 5/ декларации и 6/ пълномощно, описано по-горе.
Видно от представената разписка, издадена от .... Л. Г. В. е заплатила в полза на ...., р-н
„Лозенец“ годишен данък за притежанието на л. а. рег. № ...., за което на нейно име е
открита партида № 7211Т173244.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката К. А. Х., която
разказва, че е близка приятелка на Л. В. и в това си качество е формирала впечатления
относно връзката й със С. Т., която е продължила от 2018 г. до 2020 г. Свидетелката заявява,
че по време на съвместното им съжителство двамата са сменили няколко автомобила, като
последният от тях е бил марка „БМВ“, модел „I“, който е бил собственост на Л., но се е
ползвал предимно от С.. Сочи, че след раздялата помежду им колата е останала при него, за
което тя му е съставила пълномощно, по силата на което да я ползва и евентуално да я
продаде, след което да й изплати парите, за да си възстанови разходите, които е направила
въз връзка със закупуваето на нова кола. Допълва, че до сега Л. е получила само 4 000 лв.,
без да знае дали към настоящия момент автомобилът е продаден от С. или не, тъй като
скоро се е наложило тя да заплати данъка за него, доколкото в противен случай е била в
невъзможност да заплати данъка за новата си кола. Изрично свидетелката заявява, че
впечатленията си относно уговорките помежду им е формирала въз основа на разказаното й
от приятелката й Л..
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По първоначалния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: възникването на заемно правоотношение с ответницата по силата на
процесния договор за заем от 27.04.2021 г. с твърдяното съдържание; предоставяне на
заемната сума по него и настъпване на изискуемостта на вземането; размера на вземането.
Както вече се посочи по-горе, в подкрепа на твърдението си относно сключването на
процесния договор за паричен заем с твърдяното съдържание от страна на С. Т. е
представено единствено платежно нареждане от 27.04.2021 г. /л. 7 от заповедното дело/,
удостоверяващо осъществен от него в полза на Л. В. банков превод в размер на 4 000 лв., в
което като основание за извършване на банковата операция е отразен текстът „захранване на
сметка“. В случая, анализирайки вписаното в банковия документ основание за плащането,
съдът приема, че сам по себе си същият не е годен да установи сключването на процесния
договор за паричен заем между ищеца и ответницата, респ. възникването на твърдяното
заемно правоотношение между тях. Действително, по делото не се спори, че плащането на
сумата от 4 000 лв. е било осъществено, но с оглед правната характеристика на договора за
паричен заем, от значение е не само реалното предаване на сумата по него, но също така и
постигането на съгласие между страните в тази насока. В случая, сам по себе си фактът, че
на 27.04.2021 г. ищецът Т. е превел по банковата сметка на ответницата В. посочената сума
с отразено основание за извършване на плащането „захранване на сметка“ не може да
обоснове извод, че между посочените лице е формирано съгласие относно сключването
именно на договор за паричен заем, както се поддържа от него с исковата му молба. Това е
така, тъй като посочването, че се касае за захранване на банковата сметка на лицето, в чиято
ползва се осъществява паричният превод, не изключва възможността основанието за
извършването му да е свързано с множество други причини, а не със сключването на
договор за паричен заем между страните по настоящото дело. Основанието за сключване на
договора не следва да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава
3
на него, а в случая, от страна на ищеца Т. не са ангажирани никакви други доказателства в
подкрепа на твърдението му, че процесната сума в размер на 4 000 лв. е дадена на
насрещната страна именно като заем, който тя да се е задължила да му върне. Следва да се
отбележи, че изрично с отговора на исковата молба ответницата В. е оспорила този факт,
поради което в тежест на ищеца е било да го установи при условията на пълно и главно
доказване, което обаче той не е сторил в процеса, поради което с оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, следва да понесе последиците от недоказването
на твърдяните изгодни за него факти – арг. чл. 153 ГПК.
Изложеното обосновава извод, че поради липсата на доказаност на първия измежду
посочените по-горе юридически факти - възникването на заемно правоотношение с
ответницата В. по силата на твърдяния договор за заем от 27.04.2021 г. предявеният от С. Т.
първоначален иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да се
отхвърли само на това основание, без да бъде изследвано наличието на останалите такива –
предаването на сумата, който факт е установен, както и настъпването на изискуемостта на
вземането и неговия размер.
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищцата наличието на
следните предпоставки: възникването на мандатно правоотношение с ответника по силата
на процесния устен договор за поръчка с твърдяното съдържание; осъществяване на
предмета на договора чрез сключване от довереника на твърдяния договор за покупко-
продажба № 3477 от 11.06.2021 г. с предмет: собствения л. а. „....“, както и уговорената с
него продажна цена, която последният е получил и дължи да отчете в качеството на
доверител по него.
В случая, по делото не се спори, а и този факт следва от съдържанието на
представеното нотариално заверено пълномощно с рег. № 2702/28.04.2021 г. по описа на
нотариус Д. Н. с рег. № 37 на НК /л. 29 от делото/, че Л. В. е упълномощила С. Т. да
осъществява от нейно име и както намери за добре, при цена и условия, каквито договори,
действия на разпореждане със собствения й л. а. „....“, рама WBAVP51000VM67660, с рег. №
...., както и да я представлява пред физически и юридически лица, нотариус и навсякъде,
където е необходимо. Само по себе си обаче, наличието на упълномощителна сделка не е
достатъчно, за да възникнат за упълномощеното лице задълженията, регламентирани
съгласно разпоредбата на чл. 284 от ЗЗД, а е необходимо в рамките на учредената
представителна власт упълномощеният да встъпи в правоотношение с трето лице от името
на упълномощителя. Всяко действие, предприето в рамките на представителната власт, с
което се пораждат права или задължения за представлявания, поражда задължение за
упълномощения да дава отчет, както и да предава реализираните парични суми. С оглед
изложените от нейна страна фактически твърдения, ищцата В. основава насрещната си
искова претенция въз основа на твърдението, че разпореждайки се с процесното МПС,
ответникът Т., като нейн представител, не е осъществил т. н. „отчетна сделка“, предавайки
на доверителя си получената от т. н. „изпълнителна сделка“ продажна цена. В случая, въз
основа на представения нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС с рег. №
3477/11.06.2021 г. по описа на нотариус Д. Н. с рег. № 37 на НК /л. 20 от делото/ се
установява, че пълномощникът С. Т. е действал като представител на продавача Л. В.,
позовавайки се именно на процесното пълномощно, като представителната му власт
обхваща включително и правата по чл. 38 ЗЗД, а именно: да договаря сам със себе си,
каквото съгласие упълномощителят е дал изрично. Ето защо, доколкото е осъществена
разпоредителната сделка, съдът приема, че за довереника е възникнало и задължението за
отчитане на полученото по договора за покупко-продажба от 11.06.2021 г., в т. ч. и
уговорената в него продажна цена от 7 000 лв. Следва да се отбележи, че за установяване на
действителните отношения между страните свидетелстват и събраните по делото гласни
4
доказателства чрез разпит на свидетелката К. Х., която макар да не е възприела
непосредствено уговорките между тях, също е потвърдила, че знае за съставено пълномощно
между Л. и С., по силата на което последният е следвало да ползва и евентуално да продаде
собствения й автомобил марка „БМВ“, след което да й изплати парите. В случая, ответникът
С. Т. не твърди, а и не доказва плащане на сумата от 3 000 лв., която съдът приема, че
действително представлява част от получената от него, но неотчетена на доверителя му
продажна цена от общо 7 000 лв. по договор за покупко-продажба № 3477 от 11.06.2021 г. с
предмет: „....“, поради което предявеният от Л. В. срещу него насрещен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД е основателен и следва да се уважи
изцяло.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора, в полза на Л. В. следва да се присъдят претендираните от нея
разноски в исковото производство в общ размер на 850 лв., от които: 120 лв. – платена
държавна такса по предявения насрещен иск, 30 лв. – депозит за свидетел и 700 лв. –
адвокатско възнаграждение по предявения първоначален иск, чието реално заплащане съдът
прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 30.03.2022
г. /л. 19 от делото/, в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има
характер на разписка. С оглед изхода на спора, в полза на С. Т. не се следва да се присъждат
разноски с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. Т., ЕГН **********, с адрес: ..... срещу Л. Г. В., ЕГН
**********, с адрес: ....., ап. 11 установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в
размер на сумата от 4 000 лв., представляваща подлежаща на връщане сума по договор за
заем от 27.04.2021 г., за която сума по ч. гр. дело № 30574/2021 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2021 г.
ОСЪЖДА С. В. Т., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на Л. Г. В., ЕГН
**********, с адрес: ....., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, сумата от 3
000 лв., представляваща част от получена от довереника и неотчетена на доверителя
продажна цена от общо 7 000 лв. по договор за покупко-продажба № 3477 от 11.06.2021 г. с
предмет: „....“, която ответникът дължи да възстанови на ищцата по силата на сключен
между тях устен договор за поръчка, в изпълнение на който е съставено нотариално
заверено пълномощно с рег. № 2702/28.04.2021 г.
ОСЪЖДА С. В. Т., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на Л. Г. В., ЕГН
**********, с адрес: ....., сумата от 850 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5