В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ, с цена на иска * лева . Ищците твърдят в исковата си молба, че са законни наследници на С.Б.М. ЕГН *, починал на * г. при трудова, като първата от тях е негова*, Ю. и Ю. – негови * и последните двама – негови*. Твърдят, че пострадалият е бил назначен на длъжност „подземен машинист на рудников локомотив” при ответника „Г. З.” , Г. З. с трудов договор № * от 02.07.2009 г. На 22.06.2010 г. управлявал като тролейчик подземен рудничен локомотив заедно с колегата си Р. М. Р.. Двамата били трета смяна - от 00:00 ч. до 07:00 ч. сутринта. Пострадалият М. притежавал квалификация „машинист на електролокомотив” и стаж по специалността 11 години и 4 месеца. Задачата на двамата била, да извозват руда с електролокомотив - 10 КР и руднични вагони от рудоспусъчния комин до повърхността, като извозването се осъществявало по галерията на хоризонт 634, на релсов път в участък „Ю.П.”, р-К „Е. Р.". Около 01:00 часа на 22.06.2010 г., при движение на композицията по релсовия път дерайлирал вагон, като М. отишъл да провери на място, кой е дерайлиралия вагон и сигнализирал на колегата си, който върнал с електролокомотива вагоните назад, за да бъдат откачени. При откачването на вагоните два съседни вагона притиснали главата на М. и той получил счупване на черепа и контузия на мозъка. Починал на място, като пристигналото медицинско лице само констатира настъпилата смърт. Инцидентът е регистриран в Районно *Управление „СО” на НОИ - гр. С. с Декларация за трудова злополука, вх. № */28.06.2010 г., досие № 33, подадена от работодателя „Г.З.” , гр. З.. Със заповед на ръководителя на ТП на НОИ-РУ „СО” гр. С., на основание чл.58, ал.1 от КСО е извършено разследване на злополуката, като резултатите и основните причини за възникване на злополуката са обобщени и изложени в Протокол № * от 06.07.2010 г. С оглед събраните при разследването доказателства, РУ „СО” на НОИ - гр. С. се произнесла по случая с Разпореждане № */07.07.2010 г., с което приема злополуката за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Пострадалият С.Б.М. е бил само на 40 г., в разцвета на силите си, здрав и работоспособен, съвестно и коректно изпълнявал трудовите си задължения. Живеел в село В.л., заедно със съпругата си Ю., двамата си сина - Ю. и Ю. и родителите си Б. и Х.. Бил е любящ и грижовен съпруг, баща и син, който основно е осигурявал издръжката на цялото семейство. Между всички тях е била изградена особена връзка на взаимна обич, привързаност и подкрепа. Търпят неимуществени вреди, тъй като много тежко изживяват внезапната смърт на своя съпруг, баща и син. Все още не могат да преодолеят окончателната и безвъзвратна загуба на близък и обичан човек, както и липсата на морална и материална подкрепа в живота си. Синовете му загубили завинаги бащината обич и подкрепа в една ранна възраст, и тази липса ще ги съпътства цял живот. Тъй като пострадалият е бил застрахован за риска „трудова злополука” за сметка на работодателя си - Полица № *, сключена между „Г. З.” и ЗАД „Б.В.И.Г.”, след смъртта на С.Б.М. в горепосоченото застрахователно дружество е образувана щета по застраховка „Трудова злополука” под № * като на законните наследници - доверителите ми Ю. А. М. Ю. С. М. и Ю. С. М. е изплатена сумата от * (*) лева общо за тримата. Считат, че справедливият размер за удовлетворяване на неимуществените вреди на доверителите ми Ю. А. М. Ю. С. М. и Ю. С. М. е по * лева за всеки, но с оглед изплатените им застрахователни обезщетения ( по *лева) и съобразно разпоредбата на чл. 200 ал. 4 от КТ, същите са намалени до размера на по * лева за всеки един от тях. Относно родителите на пострадалия, считат, че справедливият размер на тяхното обезщетение е в размер на по * лева за всеки един от тях. Освен неимуществени вреди, Ю. и Ю. търпят и имуществени такива от категорията на пропуснати ползи, изразяващи се в загубата на средствата за издръжка, която биха получавали от баща си до навършване на гражданското им пълнолетие, каквото право доверителите ми Ю. и Ю. имат съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК. Пострадалият М. е имал възможност и е осигурявал месечна издръжка на синовете си в размер на не по-малко 120.00 лева за всеки от тях. Тъй като наследствените пенсии на децата са в размер на по 102.50 лева, то за разликата до получаваната пълна издръжка от баща им те търпят имуществени вреди и тях възниква правен интерес да претендират такива съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ, връзка с т. 1 и т. 8 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Молят да се постанови решение, с което се осъди ответника да заплати на Ю. А. М. Ю. С. М. и Ю. С. М. сумите от по * лв. (*) за всеки един от тях, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния * и * С.Б.М. след приспадане на изплатените им застрахователни суми по застраховка „Трудова злополука”, сключена от ответника със „ЗАД Б.В.И.Г.”, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на непозволеното увреждане - 22.06.2010 г. до окончателното им изплащане; на Б. С. М. и Х. А. М. сумите от по *(*) лева за всеки един от тях, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния * С.Б.М. починал при трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на непозволеното увреждане - 22.06.2010 г. до окончателното им изплащане; на Ю. С. М. сумата от * (*)лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността му да получава издръжка от * си за периода от настъпването смъртта на последния до навършване на пълнолетие от доверителя ми, в размер на общо * (*)лева, намалени със наследствената пенсия, която ще получи за същия период в размер на * (*), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане - 22.06.2010 г. до окончателното й изплащане и на Ю. С. М. сумата от * (*) лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността му да получава издръжка от * си за периода от настъпването смъртта на последния до навършване на пълнолетие от доверителя ми, в размер на общо * (*)лева, намалени със наследствената пенсия, която ще получи за същия период в размер на * (*) лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане - 22.06.2010 г. до окончателното й изплащане. Претендират и направените по делото деловодни разноски, както и присъждането на адвокатско възнаграждение за оказване на правна помощ на ищците съгласно приложените договори за правна защита и съдействие. Ответникът оспорва исковете изцяло, като моли да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани и им се присъдят разноските по делото. Сочи, че на наследниците на починалия са изплатени *лева, поради което, моли да се отхвърли изцяло иска за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Твърди, че трудовата злополука с наслбедодателят е възникнала при висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като процента на съпричиняване е 100% . Като неоснователен и недоказан, моли да се отхвърли и искът за имуществени вреди за заплащане на издръжка за бъдещо време на ненавършилите пълнолетие деца. Сочи, че на тях е отпусната месечна пенсия в размер на * лева, която е определена на база получаваното трудово възнаграждение на наследодателя им. Минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – * лева, т.е. отпусната им пенсия е над определената минимална издръжка. Наследодателят им не би могъл да дава издръжка в общ размер на * лева, при положение, че няма приложени към исковата молба доказателства за този размер. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: Няма спор, че ищците са наследници на С.Б.М. – починал на * г., на * годишна възраст (удостоверено с Акт за смърт № */22.06.2010 г., л.14), което е видно и от Удостоверение за наследници № */* г. (л. 15), и Удостоверение за раждане № */* г. (л.16). Те са съответно съпруга, две деца и родители на починалия. Приложено е ксерокопие от Декларация за трудова злополука (л. 69 от приложената преписка за разследване на злополуката), където е посочено, че по време на работа в 01:30 ч. на 22.06.2010 г., участък „Ю.П.” при извозване на руда с рудничен локомотив и вагони при откачване на вагоните, два средни вагона притискат главата на пострадалия. Посочено е неправилно действие от страна на пострадалия при откачване на вагоните. В Протокол № 9/06.07.2010 г. са обективирани резултатите от извършеното разследване на злополуката станала на 22.06.2010 г. Посочени са допуснатите нарушения от работодателя ( чл. 5, т. 1, вр. с чл. 12д, ал. 1, т.1 от Наредба № 9 за общи правила за управление на дейността по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работещите в мините - допуснал да се използват релси и релсов път с видими дефекти и без необходимата здравина;чл.12б от цитираната наредба и чл. 10 и чл. 166, ал. 2 и ал.3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване) и от наследодателя на ищците – чл. 277 от Правилник по безопасността на труда при разработване на рудни и нерудни находища *, вр. с чл. 18, т.1, т.2 и т.4 от Наредба № 9 – предприел откачване на вагони през време на движението им. С Разпореждане № */07.07.2010 г., на осн. чл. 60, ал. 1 КСО, станалата злополука на 22.06.2010 г. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Във връзка със станалата злополука е образувано и проведено наказателно производство по Досъдебно производство № 141/22.06.2010 г., водено срещу Неизвестен извършител. С Мнение, рег. № */21.10.2010 г., досъдебното производството е прекратено и изпратено на ОП-С., за прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 24, ал.1 НПК. Окръжна прокуратура гр. С., с Постановление, вх. № 984/2010 г. от 01.11.2010 г. е прекратила наказателното производство, поради липса на данни за извършено престъпление по чл. 123, ал.1 НК. Приложени са към делото експертните заключения, изготвени в наказателното производство. По делото бяха разпитани като свидетели Р. М. Р., М. И. Д., С.М. и Х.А.Д. Св. Д. – * и св. Р. – колега, тролейчик на пострадалия, установиха, че на 22.06.2010 г. преди започване на работа били инструктирани и им били определени производствените задачи в качеството им на тролейчици. Като такива те са били добре запознати, че по време на движение не е разрешено да се откачат и закачат вагоните, както и че това действие трябва да бъде извършено само със крик или кука, каквито има във всеки тролей. Двамата се качили в тролея, който се управлявал от св. Р., а С.М. седнал до него, от дясно. След като натоварили вагоните с руда, движейки се към повърхността, паднал(дерайлирал) вагон, който „запънал” машината по думите на св. Р.. С. отишъл да разбере причината, а свидетелят изчакал да му бъде подаден сигнал, след което чул да казва „дай назад”. Т.к. наклонът бил обратен, св. Р. трябвало да върне вагоните поне метър и половина, за да може С. да откачи падналия ( дерайлирал) вагон. Безспорно е, че С. не бил взел със себе си кука или крик, като според св. Р. той вероятно се е опитал да подложи нещо на вагона, т.к. около пет минути правел нещо там. Св. Р. пробвал машината дали е включена, като твърди че не е превеждал в движение вагоните. Почакал около 5-10 мин. и погледнал към мястото където бил С. и видял, че лампата на каската му свети между вагоните. Извикал и като не чул отговор отишъл и го намерил седнал и облегнат към парамента, с кръв по лицето, подпрян в най-тясната част на вагона. Аварията станала на завой и С. отишъл откъм тясната страна да провери, а не от по-широката. С. бил по-припрян и все бързал, като в повечето случаи свид. Р. не му позволявал да пипа нещата. Свидетелите С.М. – * на С. и Х.Д. установиха, че пострадалият и съпругата му били едно сплотено семейство с * прекрасни деца – момчета, за които се грижели с голяма любов. Живеел в една къща с родителите си, които разчитали на неговата помощ и смъртта му им се отразила много лошо. След случилото се, ищците се сринали психически. Най-много липсва на семейството си. Съпругата му се затворила в себе си, депресирала се, трябвало й доста време, за да може да излезне от това положение с помощта на родителите му, на близките, но минало доста време, докато се съвземе. Родителите му също понесли трудно тази ситуация - и * му, и * му доста време не можали да повярват, че се е случило това с техния син. От назначената в настоящето производство Съдебно-медицинска експертиза, съответстваща на тази в досъдебното производство се установява, че причината за смъртта на пострадалия е тежка черепно-мозъчна травма, (контузия на главния мозък и мозъчни кръвоизливи), която е довела до разстройство на жизнено важни функции в главния мозък. Травматичните увреждания по главата са причинени от двустранен натиск с твърд, тъп предмет с голяма кинетична енергия. Смъртта е била неминуема. Настъпила е за кратко време, в границите на няколко минути. Смъртта на наследодателя на ищците е в пряка причинно-следствена връзка с травматичните увреждания, причинени при злополуката на 22.06.2010 г. В съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението, като сочи, че раната вдясно е копирала формата на предмета, който е с изразен ръб, за да се получи такава рана и е възможно да е причинена от дръжките на вагона. От Минно-техническата експертиза се установява, че на посочената дата 22.06.2010 г. в р-к „Е. Р.”, у-к „Г.”, хор.*, при извоза на руда, пострадалият С. М. пренебрегвайки изискванията на чл. 277 от ПБТ*, Инструкцията за работа, при вдигане на извозни машини и вагони т.12 и т.16, подал сигнал на св. Р. Р. с викане „дай назад” с цел освобождаване натегнатите закачни устройства на вагоните, за да откачи дерайлиралия десети вагон. Навел се без да използва кука за откачане на вагони, несъзнателно поставил главата си межда вагоните, които в този момент се движели и му нанесли черепно-мозъчната травма, при което починал. Най-вероятно е затиснат от дръжките на вагоните. Минно-техническата експертиза дава заключениÕ за механизма на злополуката, което съвпада с изготвената такава експертиза в наказателното производство. В съдебно заседание поясни, че мястото на пострадалия не е било там. Трябвало да работи с крик и не е следвало да предприема действията по този начин. Вдигането на дерайлирали вагони става с латерна, крик, телфер или лост и не може да стане тази злополука, ако няма движение на композицията. Вещото лице поясни, че при дадените показания на св. Р., че е подготвил машината за даване назад, с помощта на контролера той започва да движи машината назад и почва да обира бавно луфтовете между вагоните. По инерция това е невъзможно да стане, т.к. наклонът е обратен. Злополуката не може да е станала по друг начин, освен при движение на вагоните, а то в случая е възможно да бъде извършено само от машиниста. Свидетелят е получил сигнал да даде назад и това е правилно. Според вещото лице съществува порочна практика, на такива възлови места, където често се случва дерайлиране, да се оставят предварително метални шини, с чиято помощ да се вдигат вагоните, но тази практика не е разрешена. Това бе потвърдено и от св. Р.. Такава шина била намерена на мястото на злополуката. Злополуката е станала в момента, когато пострадалия се е навел в областта между дръжките на двата вагона, единият от които дерайлирал и поради това самите дръжки се разминават, което съответства на описанието на травмата. Именно в този момент получава удара, присяда назад и се обляга, а каската пада под вагона и там е намерена. Според вещото лице независимо дали машината по време на злополуката е била в движение или не, пострадалият С. М. е трябвало да бъде там с крик и да работи с него, а не с шина, като безспорно е че крикът си е бил в кабинката на машината. Изготвена е и Съдебно-счетоводна експертиза, по която, вещото лице е дало заключение, че брутният доход получаван от наследодателя на ищците възлиза на * лева, а размера на получаваната наследствена пенсия от децата му е 108.75 лева. Съдът прие представените експертни заключения, като обективно и компетентно изготвени. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Съгласно чл. 200 КТ предприятието-работодател отговаря имуществено за вредите от увреждане на неговите работници във всички случаи, без да се изисква виновно поведение, тази отговорност е безвиновна. Въпросът, в резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица или работници от предприятието-работодател, не представляват задължителен елемент от състава на отговорността. Те влияят единствено върху начина на определяне размера на обезщетението. Трудовата злополука дава основание за ангажиране на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, когато тя е непосредствена причина за смъртта на лицето. Няма спор, че Селвет М. - наследодател на ищците, е бил в трудово правоотношение с ответника и по време на работа на 22.06.2010 г. е починал, вследствие настъпила трудова злополука по смисъла на КСО. В Постановление №4/1961 г. и №5/1969 г. на Пленума на ВС, изрично е посочен кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт – лицата имащи право на неимуществени вреди се определят по справедливост и обхващат най-близките роднини, като низходящи, възходящи и съпруга. Съпругата и двете деца на починалия С. М. са негови законни наследници и безспорно попадат в кръга на активно процесуално легитимираните лица по иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ. Останалите ищци – родители на починалия, също следва да бъдат включени в кръга на лицата с право на обезщетение. Те са били в изключително близки отношения със своя син, живели са в една къща, ежедневно осъществявали контакт и се уважавали, поради което също подлежат на обезщетяване. Спорът между страните е относно приложимата правна норма за определяне размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди - чл.200 или чл. 201, ал.2 КТ, т.е. налице ли е допусната от пострадалия „груба небрежност”, като е съзнавал настъпването на вредоносните последици. Небрежността като понятие в гражданското право е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа. Работникът действа при груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. По смисъла на КТ „груба небрежност” се отчита, когато работникът е съзнавал, че може да настъпят вредоносни последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати. Въпреки наличието на професионален стаж и опит, въпреки знанието, че закачането и откачането на рудничните вагони трябва да става само с крик, телфер или лост, както и че това не бива да се извършва през време на движението им, въпреки извършения инструктаж, пострадалият М. е предприел тези необмислени действия и е допринесъл за възникване на трудовата злополука, която е с фатален изход за самия него. В случая, с оглед на събраните доказателства, съдът приема че е налице допусната груба небрежност от страна на пострадалия работник – наследодател на ищците. Както обясни вещото лице – И. В., пострадалото лице е нарушило чл. 277 от Правилника за безопасността на труда *, който забранява закачването и откачването на вагони през време на движение. Злополуката не може да е станала по друг начин, освен при движение на вагоните, тъй като именно само тогава е възможно да се получи двустранното притискане в областта на главата. Пострадалият е предприел вдигане на дерайлиралия вагон не с позволените средства – крик, телфер или лост, а с метална шина. Според вещото лице, ако беше използвал позволените средства, не би се стигнало до злополуката. От друга страна – работодателят е нарушил: чл. 5, т.1, вр. чл. 12д, ал.1, т.1 от Наредба № 9 за общи правила за управление на дейността по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работещите в мините – допуснал да се използват релси и релсов път с видими дефект и без необходимата здравина; чл. 12б от цитираната наредба, като не е осигурил писмени инструкции, определящи правилата, техническите и организационни мерки, които трябва да се спазват за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при използване на извозни машини и вагони и свързаните с това дейности при вдигане на дерайлирали извозни машини и вагони; чл. 10 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване – не води досие на използвания релсов път, изискванията към неговото поддържане, периодичните проверки и ремонти и чл. 166, ал.2 и ал. 3 от Наредба № 7, като не е осигурил писмена инструкция за безопасна работа с електролокомотив 10 КР ( Протокол № 9/06.07.2010 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, л. 94). От горния анализ, съдът приема, че вината и съпричиняването на вредоносния резултат е 70% за работодателя към 30% за пострадалия. При определяне на този процент, съдът отчете обстоятелството, че все пак пострадалия е предприел действията в интерес на работата и работодателя. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като последица от настъпилата смърт при трудова злополука, е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението (Постановление № 4 от 23.ХІІ. 1968 г., Пленум на ВС). Съдът следва да съобрази доказателствата по делото и да се ръководи от общоприетите принципи за морал, да държи сметка за личните чувства на увредените и за начина, по който субективно е понесена вредата, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е именно да поправи претърпяната лична болка и страдание. В случая се касае за загуба на много близък човек. Неимуществените вреди, претърпени от ищците, се изразяват в силни душевни болки и страдания по внезапно починалия им най-близък човек – съпруг, баща и син. От събраните гласни доказателства се установява, че между пострадалия от трудовата злополука и ищците са съществували изключително близки взаимоотношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между двама съпрузи, живели съвместно и в разбирателство дълги години и съответно характерни за силната изключителна връзка между тях и децата. Безспорно съпругата и децата на починалия са изживели тежко загубата на пострадалия С. М. който е бил в активна трудоспособна житейска възраст (* г.) и в добро здраве. С неговата смърт те безвъзвратно са лишени от неговата морална и материална подкрепа. Преживялата съпруга е лишена от опората и подкрепата на любимия човек за съвместно изживяване на радостни или трудни моменти. На * годишна възраст, тя е останала сама и натоварена с отговорността да отгледа и възпита двете им деца. Те са останали без баща на сравнително ниска възраст (* г. и * г.), поради което са лишени от възможността да имат бащина опора за цял живот, през който тяхната болка и страдание от загубата на * им ще ги съпътства. Родителите не могат да прежалят своя син, на чиито грижи разчитали. Съобразявайки се с тези обстоятелства и предвид обществено-икономическите условия към момента на настъпване на трудовата злополука, съдът приема исковите претенции за основателни до размер на: * лв. за Ю. М. и по * лв. за всяко от децата Ю. М. и Ю. М.. Съобразно приетия процент на съпричиняване от пострадалия, размерът на посочените обезщетения следва да се намали(с 30%) до размер на * лева за Ю. М. и по * лева за всяко от децата. Съгласно трайно установената съдебна практика и законодателната уредба в чл. 200, ал. 4 КТ, от дължимото обезщетение се приспадат всички плащания и получени суми по застраховка, поддържана от работодателя в полза на работника. Установи се, че застрахователни обезщетения са изплатени на ищците Ю., Ю. и Ю. М., поради което присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали с получената сума. Видно от писмо, изх. № *г., „Б.В.И.Г.”, е изплатил на Ю. М. Ю. М. и Ю. М. общо * лева, т.е. по * лева за всеки. В предвид на това, от дължимото обезщетение на ищцата Ю. М. в размер на * лева, след приспадане на полученото застрахователно обезщетение, се дължи като обезщетение сума в размер на * лева, а на двете деца - по * лева. Върху присъдените обезщетения се дължи и законна лихва, считано от датата на злополуката, а именно от 22.06.2010 г. На ищцците Б. С. М. и Х. А. М. – родители на пострадалия, следва да се присъди обезщетение в претендирания размер по *лева за всеки от тях. Съобразно приетия процент на съпричиняване от пострадалия, размерът на посочените обезщетения следва да се намали с 30%, като дължимото обезщетение за всеки от тях възлиза на * лева. Обезщетенията се дължат със законната лихва, считано от деня на злополуката и настъпилата смърт – 22.06.2010 г. до окончателно изплащане на сумите. Безспорно е, че за родителя няма по-тежка загуба от тази да изгубиш детето си. Те са понесли и продължават да понасят загубата на сина си. Лишени са завинаги от неговата морална и материална подкрепа. В останала част, над уважения размер, исковете за неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени. Относно исковата претенция за присъждане на имуществени вреди за ищците Ю. и Ю. М. Претенцията се основава на пропуснати ползи, изразяващи се в загубата на издръжка, която двете деца биха получавали от баща си до навършване на гражданското им пълнолетие. Тази претенция не може да бъде уважена. От една страна тя се явява недоказана, тъй като представлява бъдещо реализирано трудово възнаграждение на родител, което би могло и да не се получава, а от друга страна – не може да се приеме, че е налице вреда в имуществото на двете деца. Установи се от ССчЕ, че те получават наследствени пенсии в размер на 108.75 лева за всяко от децата. Минималната издръжка съгласно чл. 142, ал. 2 СК е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата, която към момента е 290.00 лева, т.е. минималният размер на издръжка е 72.50 лева, а очевидно наследствената пенсия надхвърля този размер. Имайки предвид средно месечният брутен доход на бащата – 495.00 лева, той едва ли е могъл да отделя за издръжката на двете си деца повече от получаваните като наследствена пенсия суми, поради което те не са претърпели имуществени вреди. Действително, правните основания за получаване на наслеõствена пенсия и обезщетението по настоящето дело са различни, но право пораждащият юридически факт е един и същ. Поради това не е допустимо да се игнорира фактът на получаване на наследствени пенсии и техният размер при преценката за наличието на имуществени вреди. Предвид гореизложеното исковата претенция за имуществени вреди следва да се отхвърли изцяло. По разноските: На осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищците имат право на разноски съобразно уважената част от исковите претенции. В представения договор за правна помощ е договорено възнаграждение в размер на * лева, което не е платено от ищците. В същия договор накрая е вписано допълнително „ Безплатно на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА”, поради което договорената сума е без значение за определяне на разноските за адвокатска защита на ищците, тъй като защитата е при условията на чл. 38, ал.1,т.2 ЗА. На основание чл. 38, ал.2 ЗА при безплатна адвокатска помощ, ако насрещната страна дължи разноски, адвокатът оказал безплатна помощ има право на възнаграждение в размер не по-малък от минималния, който следва да бъде заплатен от другата страна. С оглед размера на уважените искове - материалния интерес (общо * лева), минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения възлиза на * лева, която сума следва да се присъди в полза на адвоката, защитавал интересите на ищците. Ответникът претендира да е направил разноски общо в размер на * лева, посочени в Списък на разноските. Съгласно представеният договор за правна защита и съдействие(л.31) е договорено адвокатско възнаграждение в размер на * лева, платимо от ответника до 03.09.2012 г. До приключване на устните състезания на 22.10.2012 г. не е доказано от ответника, че тези разноски са реално направени. Съгласно чл. 78, ал.3 вр. с ал.1 ГПК, ищецът дължи разноски на ответника, само ако същите са реално направени от последния. В тази насока е и трайно установената съдебна практика. В процесния случай липсват доказателства, доказващи извършването на разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такива не следва да бъдат присъждани. За реално направените разноски – 275.00 лева(за експертизи), ищците следва да заплатят на ответника, съобразно отхвърлената част от исковите претенции, сумата 154.00 лева. Ответникът, съобразно уважената част от исковете, ще следва да бъде осъден да заплати разноски в полза на ЗРС в размер общо на 5 882.56 лева, от които 44.00 за счетоводна експертиза; 5 833.56 лева – ДТ и 5.00 лева, на осн. чл. 11 от тарифата за ДТ, които се събират по ГПК за служебно издаване на изпълнителен лист. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА „Г-З” АД гр. З., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. З., ул. С.С. № * да заплати, на осн. чл. 200 КТ на Ю.А.М., ЕГН * от с. В.л., общ. Р., със съдебен адрес: гр. С.*, ул. К.Б.* № *, ет.*, ап. * сумата * (* ) лева, ведно със законната лихва от 22.06.2010 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на смъртта на С.Б.М., починал на * г., като отхвърля иска в останалата част като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА „Г-З” АД гр. З., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. З., ул. С.С. № * да заплати, на осн. чл. 200 КТ на Ю.А.М., ЕГН * от с. В.л., общ. Р. обл. Смолян, със съдебен адрес: гр. С.*, ул. К.Б.* № *, ет.*, ап. * , като * и законна представителка на * Ю.С.М., ЕГН *, от с. В.л., общ. Р., обл. С., със съдебен адрес: гр. С.*, ул. К.Б.* № *, ет.*, ап. * сумата * (*) лева, ведно със законна лихва от 22.06.2010 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на смъртта на С.Б.М., починал на * г., като отхвърля иска в останалата част като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Г-З” АД гр. З., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. З., ул. С.С. № * да заплати, на осн. чл. 200 КТ на Ю.С.М., ЕГН *от с. В.л., общ. Р., със съдебен адрес: гр. С.*, ул. К.Б.* № *, ет.*, ап. * , със съгласието на *си Ю.А.М., ЕГН * сумата * (*) лева, ведно със законната лихва от 22.06.2010 г., представляваща обезщÕтение за неимуществени вреди, в резултат на смъртта на С.Б.М., починал на *г., като отхвърля иска в останалата част като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Г-З” АД гр. З., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. З., ул. С.С. № * да заплати, на осн. чл. 200 КТ на Б.С.М., ЕГН *, от с. с. В.л., общ. Р., със съдебен адрес: гр. С.*, ул. К.Б.* № *, ет.*, ап. * сумата * (*) лева, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2010 г. и на Х.А.М., ЕГН *, от с. с. и съдебен адрес сумата *(* лева, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2010 г. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на смъртта на С.Б.М., починал на * г., като отхвърля исковете в останалата им част като неоснователни и недоказани. ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове за имуществени вреди от Ю.С.М. в размер на * лева и от Ю.С.М. в размер на * лева срещу „Г-З” АД гр. З., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. З., ул. С.С. № * , като неоснователни и недоказани. ОСЪЖДА Г-З” АД гр. З., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. З., ул. С.С. № * да заплати в полза на ЗРС разноски в размер на * ( *) лева, от които * за счетоводна експертиза; * лева – ДТ и * лева, на осн. чл. 11 от тарифата за ДТ, които се събират по ГПК при служебно издаване на изпълнителен лист. ОСЪЖДА Г-З” АД гр. З., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. З., ул. С.С. № * да заплати в полза на * Щ.Щ. - АК-Х., със съдебен адрес: гр. С.*, ул. К.Б.* № *, ет.*, ап. *, на осн. чл. 36, ал.2 ЗА, вр., вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения, възнаграждение в размер на *лева. ОСЪЖДА Ю.А.М., ЕГН * от с. В.л., общ. Р., обл. С. лично и като* и законна представителка на* Ю.С.М., ЕГН *, от с.с., Ю. С.М., ЕГН * от с.с., със съгласието на *си Ю.А.М., ЕГН *, Б.С.М., ЕГН * от с.с. и Х.А.М., ЕГН * от с.с. - всички със съдебен адрес:гр. С.*, ул. К.Б.* № *, ет.*, ап. *солидарно да заплатят в полза на „Г-З” АД гр. З., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. З., ул. С.С. № * разноски по делото в размер на * (*) лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |