№ 880
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100504888 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на ответника Ф. Т. Д., чрез пълномощника си –
адв. Р. А. А. от САК, срещу решение № 20224260/20.12.2021г., поправено с решение №
20021160/14.03.2022г. по гр. дело № 15702/2021 г. по описа на Софийския районен съд,
ІІІ ГО, 84 състав. Съдебното решение се обжалва изцяло. Иска се същото да бъде
отменено и се остави без уважение молбата за защита и издаване на заповед за защита.
Претендира разноски.
В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не са
направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззивникът Ф. Т. Д., лично и чрез пълномощника
си, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните
състезания иска да се уважи жалбата и се отмени решението на първата инстанция,
като неправилно и незаконосъобразно. В предоставения срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК
представя писмена защита, в която не излага доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение, а за необходимостта от лични отношения с малолетните си
деца. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемите С. Ф. Т. и Й. Ф. Т., действащи
чрез тяхната майка и законна представителка Е. С. С., чрез упълномощената адв. Л. Н.
К. от САК, са подали отговор на въззивната жалба, с който я оспорват, като
1
неоснователна. Искат да бъде потвърдено решението на първата инстанция. Не сочат
нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззиваемите С. Ф. Т. и Й. Ф. Т., чрез
представителите си по закон и по пълномощие, поддържат отговора на въззивната
жалба. В хода на устните състезания пледират за оставяне на въззивната жалба без
уважение. Претендират разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по
молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните
пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно, изчерпателно и точно в
обжалваното решение.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение е правилно.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на
малолетните С. Ф. Т. и Й. Ф. Т., действащи чрез тяхната майка и законна
представителка Е. С. С. за защита срещу Ф. Т. Д..
В молбата за защита се твърди, че на 06.03.2021 г. в дома на баба им Л.С.Д.-Д.а
на адрес: гр. София, ул. *********, Ф. Т. Д. е осъществил акт на домашно насилие над
С. Ф. Т. в присъствието на Й. Ф. Т.. Актовете на домашно насилие са описани
обстоятелствено в молбата и се изразяват в нанасяне на удари по лицето, дърпане на
ушите и крещене.
Ответникът – въззивник в настоящото производство, лично и чрез процесуалния
си представител, е оспорил истинността на изложените в молбата обстоятелства, както
е изложил твърдения, че написаното е плод на въображението на майката на
молителите, която искала да настрои децата против него.
2
От първата инстанция са приети като неоспорени писмени и гласни
доказателства, чрез разпита на трима свидетели, както и заключение на съдебно-
психологична експертиза (СПЕ), които настоящият състав също кредитира, като
обективни и взаимно допълващи се.
Изложените твърдения във въззивната жалба са неоснователни.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. По делото не е спорно, че С. Ф. Т. и Й. Ф. Т. са деца на
ответника Ф. Т. Д. и молителите са легитимирани да търси защита от съда, тъй като
ответникът е лице от кръга на посочените в чл. 3, т. 4 от Закон за защита от домашното
насилие. Малолетният Й. Ф. Т. попада в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, тъй като
домашното насилие от 06.03.2021 г. е извършено в негово присъствие.
Като допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви, към
които въззивната инстанция препраща на основание чл. 272 от ГПК, следва да се
посочи, че доводите за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост,
са неоснователни (според твърдението във въззивната жалба).
Неоснователни са възраженията на ответника по съществото на спора. Домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се
намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско
съжителство или обитават едно жилище – арг. от чл. 2, ал. 1 от Закон за защита от
домашното насилие. Проявените от ответника спрямо молителката С. Ф. Т. действия на
насилието, извършено на 06.03.2021г., са от физическо и емоционално естество. От
съвкупната преценка на гласните доказателства и заключението на СПЕ съдът
обосновава извод, че на релевантната дата и място малолетната С. е поставяна в
положение да търпи удари по лицето и упреци с повишен тон от страна на ответника –
въззивник в производството. Физическото посегателство и агресивния повишен тон
попадат в хипотезите на психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2 ал. 1
от ЗЗДН. Това домашно насилие е осъществено в присъствието малолетния Й. Ф. Т. и
на свидетелката Л.С.Д.-Д.а, която лично е възприела извършеното от ответника на
релевантната дата.
Предметът на въззивната жалба е относно преценката на първоинстационния
съд за наличието на домашно насилие при посочените в молбата обстоятелства, за
правилната преценка на доказателствата относно извода за установяване на насилието
на 06.03.2021г. и тежестта на наложените ограничителни мерки спрямо въззивника.
В разглежданата жалба се излагат доводи за правилността на използваните от
въззивника методи за възпитание на двете деца. За съдебното производство е
ирелевантно какъв възпитателски подход е избрал въззивника и дали същият е в
интерес на молителите, нито по какъв начин бащата ги е обезпечил финансово.
Преценката на настоящия въззивен състав е единствено относно осъществен ли е от
ответника спрямо молителите акт на домашно насилие на 06.03.2021г., попадащ в
някоя от хипотезите на легалната дефиниция по чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, каквото по делото
е безспорно установено.
Неоснователно е възражението, че предприетите спрямо въззивника мерки за
защита на малолетните С. Ф. Т. и Й. Ф. Т., са несъразмерно тежки. По делото е
3
установено, че извършеният от въззивника на 06.03.2021г. акт на домашно насилие
спрямо двете деца не е инцидентен акт. Съдът съобрази нормата на чл. 297 от ГПК и
приема, че Ф. Т. Д. е извършил спрямо двете си деца и друг акт на домашно насилие, за
което срещу него е била издадена заповед за защита в производството по гр. д. №
55737/2018г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, съгласно съдебно решение № 559623
от 12.12.2018г., влязло в сила на 30.01.2019г. (лист 19-20 от делото на СРС).
Предприетите мерки целят защита на молителите, а не са взети за да ограничават
личните отношения между бащата с неговите деца. Последният извод на въззивния
състав кореспондира с допуснатото изключение в обжалваното решение, при
наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН.
Следва, че първостепенният съд не е допуснал соченото от въззивника
процесуално нарушение и не е постановил необосновано решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, първоинстанционното решение следва да се остави в сила на
основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване
(арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
По разноските съдът приема следното:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивникът Ф. Т. Д. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 25 лв. за
защитата на въззиваемата страна пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна претендира разноски и съдът дължи произнасяне.
Направените разноски от въззиваемите са в размер на 600 лв., съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им въз основа на договор
за правна защита и съдействие от 01.02.2022г., където е отразено плащането на
адвокатското възнаграждение в брой (лист 27 от делото). Във въззивното производство
не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което съдът възлага
разноските в тежест на въззивника на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
При този изход от спора на въззивника не се дължат разноски и съдът оставя
искането му без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 20224260/20.12.2021г.,
поправено с решение № 20021160/14.03.2022г. по гр. дело № 15702/2021 г. по
описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 84 състав.
ОСЪЖДА Ф. Т. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „*******
вх*******, ап. 36, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати на С. Ф. Т.,
ЕГН ********** и Й. Ф. Т., ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и
законна представителка Е. С. С., ЕГН **********, сумата от 600.00
4
(шестстотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр.
дело № 4888/2022г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА Ф. Т. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „*******
вх*******, ап. 36, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от
25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса по въззивно гр. дело №
4888/2022г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ф. Т. Д., ЕГН ********** за
присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 4888/2022г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав,
като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5