МОТИВИ
по НОХД № 837/2018 г. на СГС, НО, 7 -ми състав
Софийска градска прокуратура е повдигнала
обвинение срещу Л.К.А. за това, че На 04.08.2016г. около 21,00ч. в гр.София, ж.к.**********ап.***,
запалил имущество със значителна стойност, а именно жилищен имот, представляващ
ап.***, намиращ се на горепосочения адрес, собственост на Столична община,
район „Слатина“, представляван отН.С.,***, състоящ се от стая, кухня и сервизни
помещения с обща площ 43,55 кв.м., на пазарна стойност 103148.61 лв., като е
имало опасност той да се разпростре и върху други имоти - имущество със
значителна стойност, - а именно жилищата, намиращи се на петия етаж - ап.505 с
пазарна стойност на право на собственост 37433 лв. без ДДС - и на шестия етаж -
ап.605 с пазарна стойност на право на собственост 40839 лв. без ДДС, - във
вх.“Б“ на бл.********“, гр.София, и са последвали значителни вреди, причинени с
палежа в ап.***, на стойност 11588.94 лв. – престъпление по чл. 330, ал.3, пр.1
вр. ал. 2, т, 2 вр. ал. 1 от НК.
В разпоредителното заседание
пострадалото лице редовно уведомено не изпраща представител.
В проведеното от съда
разпоредително заседание подсъдимият А. и неговия защитник изразяват желание
делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК при условията на чл. 371,
т. 2 от НПК, поради което и на основание чл. 252, ал. 1 от НПК делото е
разгледано незабавно по този ред.
Подсъдимият А. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се признава за виновен, а с определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, като e намерил, че направеното от подсъдимия А. самопризнание се подкрепя от всички събрани на досъдебното производство
доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на настоящата присъда ще
ползва самопризнанието на подсъдимия А., без да
събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт.
В хода по същество прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, счита, че то е доказано по реда на чл. 373,
ал. 2 от НПК, като прави разбор на доказателствата, сочи размера на вредите и
моли на подсъдимия да бъде наложено ефективно наказание лишаване от свобода,
тъй като същият е осъждан вече веднъж условно и не е реабилитиран. Представителят
на СГП счита, че на подсъдимия А. следва да се наложи наказание в размер на 6
години „лишаване от свобода“, което да бъде редуцирано с една трета по
правилата на глава 27 от НПК, разноските да бъдат възложени на подсъдимия, а
веществените доказателства – да останат по делото.
Защитникът на подсъдимия адв. В.
сочи, че обвинението е доказано, но относно размера на наказанието същата
счита, че то трябва да бъде определено при условията на чл. 66 от НК, като сочи
и смекчаващи вината обстоятелства – съдействие на подсъдимия за разкриване на
обективната истина и изказаното съжаление за стореното.
Подсъдимият лично в своя защита
поддържа казаното от неговия адвокат и сочи, че не е знаел за условните си
присъди. Моли да бъде осъден справедливо и коректно за извършеното от него и
изразява своето съжаление. Подчертава, че е извършил палежа много афектиран и
депресиран от бившата му жена и майка на децата му – В.С., която отправила към
него предизвикателни думи. В заключение моли за справедлива присъда, за да може
да се грижи за децата си.
В последната си дума подсъдимият
моли за справедлива присъда, за да може да се върне при децата си.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК и
чл.373, ал.3 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Л.К.А. е роден на ***г.
в гр.Троян, с постоянен адрес ***, български гражданин, неженен, със средно
специално образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Същият е осъждан както следва :
По НОХД 13202/2003г. с
Определение от 27.11.2003г. на СРС, в сила от същата дата за извършено от него
престъпление по чл. 197, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 300
лева. По тази присъда същият е реабилитиран.
По НОХД 9565/2013г. с Определение
от 31.05.2013г. на Софийски районен съд, в сила от същата дата за извършено от
него престъпление по чл. 197, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като му е
наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на
което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Подсъдимият А. и В.М.С.живеели на
съпружески начала от 1994г. като имали 6 деца. Със заповед № 50/27.11,2006г.
кметът на район „Слатина“, СО, настанил В.М.С.и нейните низходящи в общинско
жилище, находящо се в ж.к.Гео Милев“, бл.*******, ап.***, състоящо се от стая,
кухня и сервизни помещения със застроена площ от 43,55 кв.м. и жилищна площ от
17,16 кв.м., актувано с Акт за частна общинска собственост № 13/27.12.1996г. на
СО - район „Слатина“, като бил сключен договор за наем от 27.11.2006г. с който кметът на район „Слатина“ отдал
едностайния ап. *** под наем на В.М.С.. Наемният договор бил безсрочен. В
посочения апартамент заедно със С.а живеел и подсъдимия А.. Съжителстването
било проблемно, съпътствано от почти ежедневни скандали, предизвиквани от А.,
който редовно употребявал алкохол - по 200 мл. или 300 мл. концентрат няколко
пъти седмично - и играел хазартни игри.
В началото на юли 2016г. В.М.С.заминала
да работи във Федерална Република Германия, отвеждайки със себе си една от
дъщерите /А./. Обвиняемият научил, че в Германия В. си намерила приятел и няма
да се връща в България и това силно го разстроило.
От края на юли 2016г. до
04.08.2016г. включително А. започнал да споделя пред децата З., М., Л., И. и Д.
решителното си намерение да запали обитавания от тях общински ап.*** както и
идеи за самоубийство.
На 04.08.2016г. в 16,00ч. св. З. С.а
излязла от ап. ***, а малолетните свидетели И. и Д. С. играели пред бл.3,
докато станало тъмно, като в апартамента не останал никой.
Вечерта на 04.08.2016г. подс. А.
се прибрал в ап.***, след като предварително бил употребил 200 мл. ракия. В
апартамента извадил от хладилника още 50-60 мл. ракия и я изпил.Изпаднал в
състояние на обикновено алкохолно опиване - средна степен.
Приблизително в 21,00ч. подс. А.
поставил салфетки и общи снимки на него и В.М.С.върху дивана в стаята на ап.***,
запалил хартиите и сложил една възглавница до пламъка, за да се разгори.
Направил палежа със запалка м.“Clipper“ с изображения на бели черепчета върху
черен фон. Изчакал огънят да обхване цялата стая на ап.*** и след като се
убедил в това, напуснал апартамента, затворил входната врата, слязъл пеш от
четвърти етаж като пред бл. 3 срещнал св. Д. С., на когото казал, че е запалил
апартамента, в който живеели, и ще отидат към „районното“ и отвел детето със
себе си, но не отишли до районното полицейско управление.
Междувременно пожарът се разгорял,
станал много интензивен и се разпространил от стаята към коридора, кухнята и
терасата на ап.***. Всички врати с касите в жилището обгорели, както и
мазилката и боята в коридора, всички мазилки и шпакловки на стени и тавани в
стаята паднали върху пода от високата температура, в стаята изгорели диванът
/огнище на пожара/, облицовката от дървени плоскости, три дървени легла,
дървената ламперия на прозорците, телевизорът, ламинирания паркет, а ракла,
шкафче, ел. контактите били по-слабо обгорели. Стените на банята се опушили,
канализационните тръби в комуникационната шахта се стопили, в кухнята били
обгорени OSB-облицовката, два шкафа, окачен кухненски шкаф, ел. контакт и ел.
ключ, нарушило се покритието на стената над шкафовете, а обгорели и се стопили пластмасовите
детайли на хладилник с надстройка, пластмасова етажерка с чекмеджета, пералня,
микровълнова печка, ножове, опушени били две готварски печки, един шкаф,
кухненски шкаф с мивка, стените и таваните; стените и таваните на терасата
силно се опушили и се нарушила шпакловката им.
Възникнала реална опасност
пожарът да се разпростре и върху двата едностайни общински апартамента,
разположени на пети и шести етажи непосредствено над ап.***. Огънят засегнал
ап.505 на св. К. - дограмата от външната страна на терасата й /над горелия
апартамент/ получила дълбоки овъглявания и деформации, прозорците се счупили и
опушили. Огънят засегнал ап. 605 на св. Г. - разтопили се пластмасовите детайли
на външното тяло на климатика „Panasonic“, нарушено било лаковото покритие на
дървената дограма.
Св. Ефремова от ап.507 усетила
дим и поглеждайки през прозореца надолу, видяла, че ап. *** гори. В 21,06ч.
сигнализирала телефонен номер за спешни повиквания „112“. 15 минути по-късно
пристигнала пожарна кола и дежурния екип на СД ПБЗН потушил пожара. Своевременно
предприетите действия по гасене на пожара не позволили пожарът да се разпростре
върху съседните на ап. *** общински жилища.
На следващия ден 05.08.2016г. по
обяд подс. А., придружен от св. Д. С., посетил сградата на I РУ - СДВР с
административен адрес бул.“**************, за да се „предаде“. Там направил
признание за палежа пред полицаите св. Ц. и св. Е.; доброволно предал с
протокол средството на палежа - запалката м.“Clipper“ с черепчета на черен фон
- на ОР при полицейското управление.
Подпаленият от подс. А. ап. ***
имал пазарна цена 103148.61 лв., която надвишава 14-кратния размер /5880 лв./
на MP3 в РБ през 2016г. /420 лв./ и представлява „значителна стойност“. Aп. 505
и aп 605, върху които имало опасност да се разпростре съзнателно предизвиканият
от дееца пожар, също представлявали имущества със значителна стойност:
пазарната цена на ап.505 възлизала на 37433 лв. без ДДС; пазарната стойност на
ап.605 възлизала на 40839 лв. без ДДС.
Допълнителната съдебно-оценителна
експертиза е изчислила на общо 11588.94 лв. имуществените вреди, нанесени с
палежа на ап.*** на юридическото лице на общината и понесени от бюджета на
район „Слатина“.Тези вреди са в значителни размери, защото надвишават два пъти
14-кратния размер /5880 лв./ на MP3 в РБ през 2016г. /420 лв./.
По досъдебното производство била
назначена съдебно-психиатрична експертиза от която е видно, че А. се
характеризира с известни особености в рамките на личностова акцентуация /краен
вариант на индивидуалните личностови особености в норма/, затрудняващи в
известен смисъл неговата социална адаптация, макар през лятото на 2016г. да
липсвала същинска дисхармония, респ. разстройство на личността.Налице били също
психични и поведенчески разстройства, дължащи се на вредната употреба на
алкохол - злоупотреба без прояви на зависимост, което състояние не водело до
отпадане на базисните психични годности. Напивал се от 200-250 мл.
концентрирани спиртни напитки.
При обикновеното алкохолно
опиване независимо от степента му се наблюдава снижена критичност, емоционална
лабилност, волева улесненост с отпадане на морално-етичните задръжки и
разтормозване на нисши инстинкти и влечения, правещи възможно извършването на
криминални деяния, но психичните годности за разбиране и ръководене на
постъпките са запазени. Обвиняемият не се намирал в състояние, протичащо с
качествени нарушения в съзнанието.
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа
обстановка по силата на императивната норма на чл.373, ал.3 от НПК, която го
задължава да приеме за установена фактическите обстоятелства, изложени в
обвинителния акт. Съгласно чл.372, ал.4 от НПК съдът прецени, че направеното от
подсъдимия признание на фактите, изложени от прокурора в обстоятелствената част
на обвинителния акт, се подкрепя от събраните на досъдебното производство и в
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, които са
следните :
Гласни : Самопризнанието
на подсъдимия А., показанията на свидетелите П.М.Е.– стр. 31, М. Л. А. /син на
подсъдимия /– стр. 33, Д.Б.К. – стр. 35, З. В. С.А /дъщеря/– стр. 37, Л. В. С.А
– стр. 38, Д. В.С.– стр. 39, И. В.С.– стр. 40,Н.И.С. - стр. 42, В.К.Х.– стр.
44, Г.Л. Г. – стр. 196, В.Е.Ц. – стр. 197 и К. Е. Е. – стр. 198.
Писмени : Протокол
за личен обиск на лице – стр. 10, Протокол
за доброволно предаване – стр. 15 /запалка/, Протокол за оглед на
местопроизшествие и албум към него - препис /ап. ***/ – стр. 16, Протокол за оглед на местопроизшествие на ап.
*** - оригинал – стр. 23, 25, 27, 29, Протокол за освидетелстване на Л.А. –
стр. 43, Заповед за настаняване № 50 – стр. 63, Договор за наем – стр. 64, Писмо от Столична община, че започва
процедура по прекратяване на наемните правоотношения – стр. 80, Писмо СО – стр.
81, Доклад № 19 – стр. 83, Заповед за
прекратяване на Договора за наем – стр. 85, Съдебни
документи и Заповеди по повод спора за прекратяване на наема стр. 87-102, Акт № 13 за общинска собственост – стр. 142,
Молба с документи по опис, свързани с извършени от СО ремонти – стр. 148,
Протокол за оглед на веществени доказателства – стр. 199, Документи за
пазарната стойност на ап. 505 и 605 – стр. 210 – 286.
Заключенията на вещите лица по
СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА – стр. 46, ПОЖАРО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА – стр.
121, ОЦЕНИТЕЛНА ЕКСПЕРТИЗА – стр. 125, ДОПЪЛНИТЕЛНА ОЦЕНИТЕЛНА ЕКСПЕРТИЗА –
стр. 170, ФИЗИКОХИМИЧНА ЕКСПЕРТИЗА по Протокол № 17/ФЗХ-385.
От СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА се установява, че подсъдимият А. към момента на извършване на
деянието е можел да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, въпреки, че е бил в средна степен на алкохолно опиване.
Същият не страда от психично заболяване. Има психични и поведенчески
разстройства в следствие на злоупотребата с алкохол.
От ПОЖАРО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА
се установява, че причината за възникване на пожара е възпламеняване на горими
вещества в стаята от източник с открито пламъчно горене, какъвто е предадената
от подсъдимия запалка.
От Оценителните експертизи се установява,
че пазарната стойност на ап. *** към дата 04.08.2016г. е била 103148,61 лв. МРЗ
– 420 лв., както и че пазарната стойност на щетите, в следствие на палежа на
ап. *** са 11 588, 94 лв.. МРЗ 420 лв. Приложените оценки от лицензирани
оценители доказват стойността на ап. 505 и 605.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА – снимки
– стр. 200, обтривки – л. 208, Плик със запалка м- Клипер – по протокола на л.
15 съответстват на направеното от подсъдимия самопризнание и на заключенията на
експертите.
По категоричен начин се доказва
авторството на деянието – доказа се, че подсъдимия А. e лицето, което на
04.08.2016г. около 21,00ч. в гр.София, ж.к. ************ап. *** е запалил
имущество със значителна стойност, а именно жилищен имот, представляващ ап.***.
Авторството на деянието се установява както от свидетелските показания, така
също и от заключението на ФИЗИКОХИМИЧНАТА ЕКСПЕРТИЗА от която се установява, че
по обтривките, иззети от подсъдимия А. са установени микроследи от сажди, фосфор
от глави на кибрит, парафин от свещи и други.
В посочения доказателствен
материал липсват каквито и да било съществени противоречия, като направените от
подсъдимия А. пълни самопризнания се подкрепят изцяло от свидетелските
показания на посочените по-горе свидетели, приетите по делото експертизи и
писмените и веществени доказателства, приложени по делото.
Съдът намери, че горепосочените
доказателства, категорично и без съществени противоречия, установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях
своите фактически изводи.
По тези причини съдът намери, че
категорично е установено както авторството на деянието така и обстоятелствата
около извършването му и въз основа на възприетата фактическа обстановка изгради
своите правни изводи.
От правна страна:
При така изложената фактическа
обстановка, съдът счете, че с деянието си подсъдимият Л.К.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 330, ал.3, пр.1 вр. ал. 2, т, 2 вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Л.К.А. на 04.08.2016г. около 21,00ч. в гр.София, ж.к.*********,
ап. ***, запалил имущество със значителна стойност, а именно жилищен имот,
представляващ ап. ***, намиращ се на горепосочения адрес, собственост на
Столична община, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения с обща площ
43,55 кв.м., на пазарна стойност 103148.61 лв., като е имало опасност той да се
разпростре и върху други имоти - имущество със значителна стойност, а именно
жилищата, намиращи се на петия етаж - ап. 505 с пазарна стойност на право на
собственост 37433 лв. без ДДС и на шестия етаж - ап. 605 с пазарна стойност на
право на собственост 40839 лв. без ДДС във вх.“Б“ на бл.*********“, гр.София, и
са последвали значителни вреди, причинени с палежа в ап. ***, на стойност
11588.94 лв.
Налице са всички обективни
признаци на престъпния състав. Осъщественото от подсъдимия престъпно деяние има
за предмет имущество на значителна стойност - жилището обитавано от подсъдимия,
децата му и тяхната майка и вещите в него. Изпълнителното деяние на
престъплението „палеж” е чрез действие на дееца – запалване със запалка
м.“Clipper“ с изображения на бели черепчета върху черен фон, като поставил салфетки
и общи снимки на него и В.М.С.върху дивана в стаята на ап.***, запалил хартиите
и сложил една възглавница до пламъка, за да се разгори. От пожаротехническата
експертиза безспорно се установи, че пожарът е възникнал не поради технически
причини, а заради предприетите действия на от страна на подсъдимия.
За да се осъществи от обективна
страна състава на това престъпление е достатъчно запаленото и застрашеното
имущество, спрямо което е насочен палежа, да е на значителна стойност, като не
е необходимо самата имуществена вреда от престъплението да представлява
значителна стойност /ТР на ОСНК 46-82 на ВС на РБ/. По делото е установено, че
пазарната стойност на ап. *** към дата 04.08.2016г. е била 103148,61 лв. МРЗ –
420 лв., което покрива признака „значителна стойност“ както и че пазарната
стойност на щетите, в следствие на палежа на ап. *** са 11 588, 94 лв.
Налице са и основания деянието да
се квалифицира по ал. 2, т. 2 на чл. 330 от НК, доколкото е имало опасност
пожарът да се разпростре и върху жилищата, намиращи се на петия етаж - ап. 505
с пазарна стойност на право на собственост 37433 лв. без ДДС и на шестия етаж -
ап. 605 с пазарна стойност на право на собственост 40839 лв. без ДДС във вх.“Б“
на бл.*********“, гр.София, като съобразно тази стойност, същите представляват
сами по себе си имущество със значителна стойност.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав при форма на вината – пряк
умисъл по отношение на запаления апартамент *** и причинените с това вреди. С
оглед заключението на СППЕ подсъдимият е бил психически годен да разбира
свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Той
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че като
запали салфетките и снимките и спомогне пожарът да се разгори, добавяйки
възглавница, същият запалва апартамент *** в който е живял, който апартамент е
имущество със значителна стойност и че така ще причини вреди, но е искал и
целял този престъпен резултат.
По отношение на опасността
пожарът да се разпростре върху апартаменти с номера 505 и 605, както и по
отношение на тяхната стойност, съдът намира, че подсъдимият е действал при
форма на вина евентуален умисъл – като е съзнавал тази опасност и макар да не е
целял пожарът да се разпростре върху посочените два апартамента е допускал и е
бил съгласен с този резултат.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление по
чл. 330, ал.3, пр.1 вр. ал. 2, т, 2 вр. ал. 1 от НК законът предвижда наказание
от 3 до 12 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Разпоредбата на чл. 54 от НК
задължава съда да определи наказанието в рамките, посочени в съответната
специална норма, като прецени наличието на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, освен ако не се установи наличието на многобройни или
изключителни такива, като в този случай
следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Настоящата инстанция намира, че
по настоящото дело не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като наличните такива не могат да бъдат преценени
нито като изключителни, нито като многобройни.
Като смекчаващи вината
обстоятелства обаче съдът прие тежкото семейно положение на подсъдимия, изразеното
от него искрено разкаяние, обстоятелството, че сам се е предал на разследващите
органи и е оказал необходимото съдействие, както и особеното му емоционално
състояние в което е извършил деянието.
Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът прецени обремененото му съдебно минало, както и високата
стойност на имуществото, предмет на престъплението, както и на имуществото,
върху което е могло да се разпростре пожарът.
Императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК
изисква при определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие по реда
на чл.371, т.2 НПК да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, освен ако не
са налице и едновременно основания за прилагане на чл. 55 от НК и това е
по-благоприятно за дееца, която хипотеза по настоящото дело не е налице.
Ето защо настоящият състав
намери, че наказанието следва да бъде определено на основание чл. 58а, ал. 1 от НК в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като бъде съответно намалено с 1/3 и на
подсъдимия бъде наложено наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Така определеното наказание по размер беше определено от настоящия
състав при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, най вече с оглед
тежкото семейно положение на подсъдимия и изразеното от него искрено съжаление
за стореното, като според настоящия състав същото по вид и размер е от
естеството да постигне целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК.
Настоящият състав намира, че не
са налице основанията за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, поради което
искането на защитата в тази насока
следва да бъде оставено без уважение. Действително, наложеното наказание
е под три години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, но е установено, че подсъдимият е осъждан
два пъти както следва : по НОХД 13202/2003г. с Определение от 27.11.2003г. на
СРС, в сила от същата дата за извършено от него престъпление по чл. 197, ал. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като
му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 300 лева. По тази присъда същият е
реабилитиран, както и по НОХД 9565/2013г. с Определение от 31.05.2013г. на
Софийски районен съд, в сила от същата дата за извършено от него престъпление
по чл. 197, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което е отложено
на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, като по втората присъда
същият не е реабилитиран, тъй като съгласно чл.86, ал. 2 от НК, реабилитация по
право не настъпва за пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано, а
данни за извършена съдебна реабилитация на осъдения не са налице. Ето защо не е
налице втората предпоставка за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно
лицето да не е осъждано на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление от общ
характер.
Предвид изложеното, настоящия
състав намери, че определеното от съда наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде изтърпяно ефективно, като на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи ОБЩ режим, тъй като не са
налице основания за определяне на строг режим на изтърпяване на наказанието.
Съдът намери, че са налице на основанията
на чл. 59, ал. 1 от НК от така наложеното наказание да бъде приспаднато
времето, през което подсъдимият Л.К.А. е бил задържан по реда на ЗМВР за 24
часа на 05.08.2016 г., както и времето през което същият е бил задържан под
стража считано от 09.07.2018г. – датата на която е бил задържан от германските
власти по издадената от настоящия състав Европейска заповед за арест.
По разноските:
С оглед изхода на делото, съдът
прецени, че Л.К.А. със снета самоличност следва да заплати по сметка на МВР
сумата 235,85 лв. /двеста тридесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща разноски на досъдебното производство, както и 5 лева по сметка
на СГС за служебно издаване на изпълнителен лист.
По веществените доказателства :
Настоящата инстанция прецени, че на
основание чл. 301, ал.1 т. 11 от НПК веществените доказателства следва да
останат по делото.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: