Решение по дело №106/2020 на Окръжен съд - Враца

 

 

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260128

                                        гр.Враца, 26.10.2021г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 05.10.2021г., в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ИВАНОВА

 

         при участието на секретаря МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№106 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

         Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД от Р.Д.М., ЕГН **********, представляван по пълномощие от адв.Й.Д. ***"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***.

         В исковата молба се твърди, че на 07.04.2020г., около 02:35ч., в с.Бутан, обл.Враца, по ул."Петър Костов" П.Е.К. е управлявал л.а."Опел Астра" в посока от с.Гложене към с.Бутан и заедно с него пътували ищецът и Б.М.Ц.. Движейки се по път ІІІ-101 при км.84+376 при опит за десен завой към центъра на с.Бутан, поради управление с несъобразена скорост водачът на автомобила загубил контрол над него, вследствие на което автомобилът напуснал пътното платно вляво по посоката си на движение, преобърнал се няколко пъти и се установил извън платното за движение. На местопроизшествието пристигнали екипи на РУ-Козлодуй и на спешна помощ. Полицейските служители съставили констативен протокол за ПТП с пострадали лица и било образувано ДП №110/2020г. на РУ-Мездра, пр.пр.№274/2020г. на РП-Козлодуй.

         Ищецът твърди, че в резултат от произшествието е претърпял телесни увреждания, а именно средна телесна повреда, представляваща фрактура на лумбален прешлен L2 - разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за повече от 30 дни; средна телесна повреда, представляваща травматично разкъсване на черен дроб, придружено с излив на кръв в коремната кухина, с последваща оперативна намеса - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за повече от 30 дни; разкъсно-контузни рани на дясна подбедрица и на лява колянна област. Веднага след произшествието в безпомощно състояние и без ясен спомен за случилото се ищецът бил закаран по спешност в "МБАЛ-Христо Ботев"-Враца и бил настанен в хирургично отделение. Оплаквал се от непоносими болки в областта на корема, крайниците и гърба, били извършени редица изследвания, консултации, компютърна томография и рентгенография и било приложено медикаментозно лечение. Поради влошаване на здравословното му състояние и разкъсването на черния дроб била извършена спешна операция. На 14.04.2020г. ищецът бил изписан от лечебното заведение с препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим, прием на медикаменти и наблюдение от специалист.

         Нататък в исковата молба се твърди, че здравословното състояние на ищеца се влошило, поради което на 21.04.2020г. той постъпил за лечение в хирургично отделение на МБАЛ"Д-р Стамен И.", където отново били извършени изследвания, прегледи  и терапия. Поради установено остро гнойно възпаление на 22.04.2020г. била извършена повторна операция. На следващия ден ищецът бил изписан с препоръки за спазване на щадящ режим, избягване на физически натоварвания и това влошило драстично качеството му на живот, като и към настоящия момент същият приема обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти.

         Твърдението на ищеца е, че в резултат от ПТП и получените при него травми изпитвал силни по интензитет физически болки, месеци наред е на легло, а при изпълнение на елементарни движения още изпитва болки и ограничаване на движенията, поради което не може да се обслужва самостоятелно. Твърди се също, че ищецът чувства постоянна отпадналост, тревожност, слабост и обърканост, буди се през нощта и не може да заспи, сънува кошмари, изпитва страх да пътува в автомобил. Едновременно с това ищецът се нуждае от постоянна подкрепа и съдействие от близките си в извършването на ежедневните си дейности, тъй като те представляват трудност за него. По тази причина той се чувства непълноценен и безполезен.

         Твърди се също, че ищецът е претърпял и имуществени вреди за заплатена потребителска такса в размер на 40.60лв.

         Като твърди, че към датата на ПТП лекият автомобил "Опел Астра" е имал при ответника валидно сключена застраховка гражданска отговорност, ищецът сочи, че 30.06.2020г. предявил пред него застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, по която била образувана щета. С писмо от 14.07.2020г. ответникът изискал представяне на допълнителни документи, с каквито ищецът не разполагал, поради което последният бил уведомен, че няма основание за изплащане на обезщетение.

         По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата 45 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата 40.60лв. - обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2020г. до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.

         Чрез пълномощника си адв.А.И. от САК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.

         В отговора се оспорва твърдения от ищеца механизъм на ПТП.

         Предявеният иск е оспорен и по размер и в тази връзка се настоява, че същият не отговаря на икономическата конюнктура и на вредата и е прекомерно завишен.

         В условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, за който се твърди, че е бил без поставен предпазен колан и е пътувал в автомобил, управляван от употребил алкохол водач.

         Ответникът оспорва и претенцията за лихва, като сочи, че ищецът не е посочил банкова сметка, ***.

         Подадена е допълнителна искова молба, в която се сочи, че въз основа на споразумение по НОХД №356/2020г. на Районен съд-Козлодуй подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 и 6 от НК.

         В допълнителната искова молба се излагат допълнителни съображения във връзка с размера исковата претенция. Оспорва се въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца.

         Подаден е отговор на допълнителната искова молба, в който се поддържат възраженията и твърденията, наведени в първоначалния.

         По искане на ответника на основание чл.219 от ГПК като трето лице-помагач на негова страна е привлечен П.Е.К., ЕГН **********, с адрес ***.

         В условията на чл.219, ал.3 от ГПК срещу подпомагащата страна е предявен частичен обратен иск. В обратната искова молба се твърди, че на 07.04.2020г. в с.Бутан, при управление на л.а."Опел Астра" с рег.№М *** ВР ответникът по обратния иск е реализирал ПТП, като самокатастрофирал в крайпътно дърво, при което са причинени телесни травми на пътуващия в същия автомобил Р.Д.М., и видно от констативния протокол за ПТП, водачът е реализирал произшествието под влияние на алкохол с концентрация в кръвта от 0.82 промила.

         Предвид предявяването на иск по чл.432, ал.1 от КЗ от страна на пострадалия при произшествието, ЗД"Бул Инс"АД поддържа, че има право на регресен иск срещу застрахованото лице за всичко, което заплати за обезщетяване на претърпените от произшествието вреди.

         Заявен е петитум ответникът по обратния иск да бъде осъден да заплати на ЗД"Бул Инс"АД сумата 30 000лв., част от сумата 45 040.60лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска, като се претендират и разноски.

         Отговор на обратната искова молба не е подаден.

         След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

         От приобщеното НОХД №356/2020г. на  Районен съд-Козлодуй се установява, че с одобрено от съда споразумение от 21.12.2020г. обвиняемият П.Е.К. се е признал за виновен в умишлено извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 и пр.6, вр. ал.1, б."б", алт.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, вр.  чл.21, ал.1     ЗДвП, а именно, че на 07.04.2020г. около 2.35ч., в с.Бутан, движейки се от с.Гложене към с.Бутан, общ.Козлодуй, на ул."Петър Костов" /път ІІІ-101, км.82+376.8/, при управление на МПС – лек автомобил "Опел Астра" с рег.№М***ВР, негова собственост, нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП, движейки се със скорост 124км/ч, поради което загубил напречна устойчивост и се преобърнал по таван в левия банкет на платното за движение и по непредпазливост причинил на Р.Д.М. *** средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на черния дроб с кръвоизлив в коремната кухина и разкъсване на връзки в коремната кухина, които са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието.

         С исковата молба са представени епикризи на "МБАЛ-Христо Ботев", Враца и на "МБАЛ д-р Стамен И.", Монтана, от които се установяват претърпените от ищеца оперативни интервенции и болничен престой.

         Представена е фактура от 14.04.2020г. за заплатена от ищеца потребителска такса за болнично лечение в размер на 40.60лв.

         По делото е допусната и изслушана специализирана съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, която се произнася, че установената с дрегер "Алкотест 7510" концентрация на алкохол в кръвта на водача П.К. е 0.82 промила. Като разяснява процеса на елиминация и резорбция на алкохола, вещото лице приема, че на 07.04.2020г. към момента на настъпване на процесното ПТП – 2.30ч. концентрацията на алкохол в кръвта на К. е била около 1.57 промила, която отговаря на средна степен на алкохолно опиване, характеризиращата се със значителни нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентацията, координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост и др.

         От заключението на съдебно-медицинската експертиза с вещо лице-хирург се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил коремна травма, изразяваща се в травматично разкъсване на черния дроб с кръвоизлив в коремната кухина, която му е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота. Получил е също счупване на напречния израстък /не на тялото или дъгите/ на 2-ри поясен прешлен, което му е причинило продължително разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в трайно затруднение на движението на снагата за срок повече от един месец и нетрудоспособност за срок от 1.5 до 2 месеца, както и разкъсно-контузна рана в проксималната част на дясната подбедрица и лявата колянна става. Описаните увреждания отговарят да са получени от удари с/или върху твърди тъпи предмети, както и от притискащо действие, т.е. в условия на ПТП в купето на лек автомобил. Вещото лице сочи, че към момента на личния преглед на пострадалия по медицински показания не би трябвало да има остатъчни прояви на претърпените травми, но същият е съобщил за болка в дясна гръдна половина в задната част и гърба. При прегледа е установено двустранно дишане без отпадна неврологична симптоматика. На въпроса за проведеното на ищеца лечение вещото лице отговаря, че същият е приет и опериран по спешност в "МБАЛ-Христо Ботев"АД-Враца, където е постъпил на 07.04.2020г. и е изписан на 14.04.2020г., а след 7 дни по повод възпаление на подбедрицата е лекуван в хирургично отделение на "МБАЛ д-р Стамен И."-Монтана. Първият болничен прием е бил за провеждане на спешно оперативно лечение с цел незабавно спиране на кръвоизлива от разкъсания черен дроб и отстраняване на кръвните съсиреци в коремната кухина, а вторият – заради възпаление и загнояване на раната на подбедрицата. Вещото лице се произнася, че прогнозата за състоянието на ищеца е добра и към настоящия момент усложнения не би следвало да са налице. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че възстановителният период след претърпяната от ищеца коремна операция е около 3 месеца.

         Допусната е и е изслушана автотехническа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда. Вещото лице се произнася, че процесното ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, при ясно и сухо време, нормална видимост, суха пътна настилка без неравности. Допустимата за участъка в населено място скорост е 50км/ч, а при преминаване през завой лекият автомобил "Опел Астра" се е движил със скорост от 153км/ч. Причина за настъпване на произшествието е използване на спирачната система на автомобила до блокиране на ходовите колела в момент на излизане от десен за него завой и с насоченост към десния ръб на пътя, при което автомобилът с блокирани ходови колела е станал неуправляем и е запазил посоката си на движение в дясно към канавката. От техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на автомобила с педала на газта до достигане на скорост от около 153км/ч и използване на спирачната система до блокиране на ходовите колела, при което автомобилът е станал неуправляем и е напуснал пътното платно, преминал е през десния банкет, попаднал е в канавката и се е ударил в десния й ръб, загубил е напречната си устойчивост, завъртял се е обратно на часовниковата стрелка, през лявата си странична част се е преобърнал по таван и е продължил въртеливото си движение. Експертът сочи, че процесният автомобил е снабден с фабрично монтирал колан на седалката, на която е пътувал ищецът, и приема, че при произшествието пострадалият е бил без поставен такъв.

         По реда на чл.176, ал.1 ГПК ищецът дава обяснения, че вечерта преди катастрофата П.К. и неговата приятелката му били на гости. Заявява, че самият той употребил алкохол, но П. отказал да пие, като обяснил, че в 4ч. сутринта трябва да отиде на работа. Компанията се преместила в дома на приятелката на К., вземайки още две големи бири от по 2 литра, но К. отново отказал да пие. Ищецът заявява, че не е видял К. да употребява алкохол, и тъй като живеел далече, той трябвало да го закара до дома му. Признава, че самият той бил "доста пийнал", не си спомня часа и не може да каже кой какво е правил.

         Свидетелят Б.Ц. познава ищеца и П.К.. Съобщава, че вечерта преди произшествието, около 20.00-21.00г. с ищеца се събрали в неговия дом, където пили бира, а около 22.00ч. към тях се присъединил П.К., който отказал да пие с обяснението, че в 4.00ч. трябва да отиде на работа. По-късно всички заедно отишли в дома на свидетеля, където той и ищецът отново пили алкохол, но К. и там не пил. Ц. дава показания, че около 2.00ч. след полунощ тримата, заедно с още едно момче отишли в с.Гложене, за да си купят цигари и на връщане К., който управлявал колата, започнал да вдига скоростта, решил на мине през центъра на селото, карал много бързо и бил пуснал силна музика. Ц. уточнява, че приятелката на К. била известно време с тях, но се прибрала по-рано. Свидетелят твърди, че К. не пил и в с.Гложене, където компанията отишла за цигари.

         Свидетелят Г. А. съобщава, че познава ищеца, който работи при него като общ работник, и разбрал, че е претърпял катастрофа на следващия ден. Видял го за първи път в болницата в Монтана и тогава ищецът му казал, че му е изваден далак/черен дроб и че го боли. Когато ищецът се прибрал в с.Бутан за него се грижел брат му. Свидетелят ходел да го вижда и ищецът се оплаквал от болки от операцията и в крака, от който течала гной от инфекция. А. свидетелства, че близо 6-7 месеца ищецът не работил и се оплаквал от болки в корема, кръста и крака. Понастоящем ищецът вече работи, но още се оплаква от болки и от това, че не му достига въздух.

         С исковата молба е представен отрязък от искане, с което ищецът е предявил пред ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, и известие за доставянето му на 14.07.2020г. Представено е писмо от 14.07.2020г., с което ответникът е отговорил на отправеното искане, че към този момент няма основание претенцията да бъде удовлетворена, като от ищеца е изискано представянето на доказателства – влязъл в сила акт, автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица, както и медицински документи, удостоверяващи получените увреждания. Доказателства, че изисканите от застрахователя документи са му представени от ищеца, не са ангажирани.

         При така изяснената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

         С одобрено от съда споразумение по НОХД №356/2020г. на Районен съд-Оряхово П.Е.К. се е признал за виновен в това, че в пияно състояние на 07.04.2020г. при управление на л.а."Опел Астра", рег.№М *** ВР е извършил престъпление, при което е причинил на Р.Д.М. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на черния дроб с кръвоизлив в коремната кухина и разкъсване на връзки в коремната кухина, които са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота.

         Одобреното от наказателния съд споразумение има за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, задължителната сила на присъдата, относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съобразно чл.300 ГПК.

         От събраните в настоящото производство доказателства се установява, че освен описаната в споразумението телесна повреда, при процесното ПТП ищецът е получил и счупване на напречния израстък на втори поясен прешлен и разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица. Събрани са доказателства и за това, че заради телесната повреда, квалифицирана от наказателния съд като средна, ищецът е престоял 7 дни в болница, където е претърпял спешна коремна операция, а заради загнояване на раната на подбедрицата в продължение на 2 дни е лекуван в болнично заведение.

         По делото е безспорно обстоятелството, че лекият автомобил "Опел Астра" с рег.№М *** ВР е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и процесното ПТП е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица. Съдът приема за установено, че ищецът е предявил пред ответника застрахователна претенция, която не е удовлетворена.

         Изложеното дава основание на съда да приеме, че е доказано основанието за ангажиране на отговорността на ответника да обезщети ищеца да претърпените в резултат от произшествието неимуществени и имуществени вреди.

         При определяне на размера на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди съдът взе предвид характера и тежестта на получените увреждания, претърпяната коремна операция, болничен престой и временна нетрудоспособност, продължителността на оздравителния процес и това, че към настоящия момент същият е възстановен, при което намира за справедливо по критерия на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв.

         В резултат от процесното ПТП ищецът е претърпял и имуществени вреди в исковия  размер за заплатена от него потребителска такса за постъпване в болнично заведение.

         Събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме за основателно въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и за намаляване на обезщетенията в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД.

         По делото е безспорно установено, че водачът П.К. е управлявал автомобила в пияно състояние с концентрация на алкохол, установена от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни. От обясненията на ищеца по реда на чл.176, ал.1 ГПК и от показанията на свидетеля Ц. се установява, че преди катастрофата ищецът и водачът К. са били часове наред в обща компания, която е употребявала алкохол. Ищецът признава, че самият той бил доста пиян и спомените му не са ясни. Съдът не дава вяра на свидетелските показания, че П.К. не е употребил алкохол докато компанията е била заедно. Преценката на съда се основава на установената от медицинската експертиза алкохолна концентрация и описаните в заключението на вещото лице проявни форми на средната степен на алкохолно опиване, повечето от които са видими. На следващо място съдът взе предвид, че ищецът и К. са били в една компания повече от 4 часа, местили са се  от едно място на друго, пътували са заедно до съседно село, за да купят цигари, поради което е нелогично последният да не е употребил алкохол заедно с останалите, нито пък пияното му състояние да не е било видимо. Тази преценка дава основание за извода, че с поведението си, качвайки се в автомобил, управляван от пиян водач, ищецът сам е поставил живота и здравето си в риск. Като поведение, отговарящо на съдържанието па понятието съпричиняване, съдът преценява и факта, установен от автотехническата експертиза, че по време на произшествието ищецът е бил без поставен предпазен колан, в нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП и това е допринесло за настъпване на вредите.

         Като взе предвид поведението на ищеца, преценено като принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, съдът определя последния в процентно изражение на 50%, при което следващите се обезщетения следва да бъдат намалени наполовина.

         Обезщетенията следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, началният момент на която съдът определя в хипотезата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ, тъй като, както бе посочено по-горе в мотивите, при получаване на застрахователната претенция ответникът е изискал представянето на доказателства по реда на чл.106, ал.3, а от своя страна ищецът не доказва изпълнението на това изискване. По тези съображения лихва върху обезщетенията се дължи, считано от 15.10.2020г. до окончателното им изплащане.

         Предвид уважаването на исковете в определените размери ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 800.84лв., както и направени за сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 550лв.

         В полза на адв.Й.Д. от САК ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 430.63лв.

         Съразмерно с отхвърлената част на исковете ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 1 168.99лв.

         Доколкото предявеният от ответника срещу третото лице-помагач обратен иск има за предмет претенция на една от главните страни срещу подпомагащата страна, спрямо която правото, предмет на първоначалния иск, има преюдициално значение, и от тази гледна точка обратният иск винаги има качеството на евентуален, съдът дължи произнасяне и по предявената обратна искова претенция.

         Обратният иск срещу подпомагащата страна черпи основанието си в разпоредбата на чл.433, т.3 КЗ, предвиждаща, че застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице - в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или бездействия вследствие на употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

         Това, че подпомагащата страна П.К. е причинил процесното ПТП и настъпилите в резултат от него телесния увреждания на ищеца в пияно състояние, е прието в одобреното от наказателния съд споразумение.

         Изслушаната в настоящото производство съдебно-медицинска експертиза се произнася, че в момента на произшествието концентрацията на алкохол в кръвта на водача е била 1.57 промила.

         Изложеното дава основание на съда да приеме, че обратният иск е доказан по основание и следва да бъде уважен в размерите, в които са уважени главните искове, ведно със законната лихва, считано от датата на изплащане на обезщетенията до окончателното изплащане на сумата.

         В полза на ответника, имащ качеството на ищец по обратния иск, следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената му част, като третото лице-помагач бъде осъдено да му заплати сумата 2 002лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

         Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на Р.Д.М., ЕГН ********** сумата 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 20.30лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие от ПТП на 07.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2020г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част като неоснователни недоказани.

         ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 800.84лв. и направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 550лв.

         ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на адвокат Й.Д. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 430.63лв.

         ОСЪЖДА Р.Д.М., ЕГН ********** ********* разноски по компенсация в размер на 1 168.99лв.

         ОСЪЖДА П.Е.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** сумата 20 020.30лв., представляваща изплатени застрахователни обезщетения, ведно със законната лихва, считано от датата на изплащане на сумата на пострадалия до окончателното й изплащане, както и направени по делото разноски в размер на 2 002лв.

         Решението е постановено при участие на трето лице-помагач П.Е.К., ЕГН **********.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: