№ 1539
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100514623 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Д. Б. Ф. срещу решение № 17071/20.09.2024
г. по гр.д. № 56687/2023 г. по описа на СРС, 164 състав, в частта, с която на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД е признато за установено, че Д. Б. Ф. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
сумите, както следва: 165,57 лв., ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до
погасяването, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. №
*******; 20,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г.; 27,79 лв., ведно със законната
лихва от 31.05.2023 г. до погасяването, представляваща главница за дялово
разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част, с която исковете да
уважени, е неправилно. Поддържа, че не е потребител на топлинни услуги в
процесния имот, поради което не дължи заплащането на цената им. Счита също така,
че не дължи мораторна лихва, тъй като не е изпаднал в забава. Оспорва задълженията
1
за дялово разпределение, тъй като не е налице основание за присъждане на такива
суми в полза на ищеца. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците Д. Б. Ф. и Р. Б. Г. дължат поравно и разделно в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми: 331,14 лв. – главница за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до
погасяването; сумата в размер на 40,29 лв. – мораторна лихва върху посочената
главница за периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г.; сумата в размер на 55,58 лв. –
главница за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 31.05.2023 г. до погасяването; сумата в размер на 11,03 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г.
до 15.05.2023 г.
Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът Д.
Б. Ф. дължи сумите, както следва: 165,57 лв., ведно със законната лихва от 31.05.2023 г.
до погасяването, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. №
*******; 20,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г.; 27,79 лв., ведно със законната
лихва от 31.05.2023 г. до погасяването, представляваща главница за дялово
разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., а ответникът Р. Б. Г. дължи
сумата в размер на 10 лв., представляваща незаплатена част от мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г. върху главницата за топлинна енергия.
В останалата част исковете са отхвърлени.
Решението е обжалвано само от ответника Д. Б. Ф. в частта, с която предявените
срещу нея искове са уважени.
2
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно
в обжалваната част
Видно от представения по делото договор от 05.05.1988 г. за покупко-продажба
на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, процесният имот е придобит от А.Я.
Г. и Б.Ф.Г.. Съгласно приложените по делото справки от НБДН, А.Я. Г. и Б.Ф.Г. са
починали и са наследени от техните деца – ответниците Р. Б. Г. и Д. Б. Ф..
Следователно, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН всеки един от ответниците се явява
собственик на 1/2 идеална част от процесния топлоснабден имот.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153,
ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба
на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота
има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното,
съдът приема, че в периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както
и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в
имота, а всеки от ответниците – да заплаща по 1/2 част от цената .
Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
3
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за
предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както
беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33,
ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат
в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на
потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД).
Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който
потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на
„Топлофикация София” ЕАД за изпадане в забава не е необходимо публикуване на
сметките на интернет страницата на доставчика на топлинни услуги, а потребителите
са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на всяка от двете общи
фактури. Следователно, неоснователно е възражението, че ответникът Д. Б. Ф. не е
изпаднала в забава по отношение изпълнението на задължението да заплащането
цената за потребена топлинна енергия.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е налице основание за
„Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за
осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от
действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД,
потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна
енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания
от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за
имота на ответниците, поради което претенцията за заплащането е установена в
своето основание. Размерът на претендираната цена за дялово разпределение не е
спорен между страните, поради което искът за главница за услугата „дялово
разпределение“ е уважен правилно от районния съд.
Във връзка с изложеното се налага извод, че решението на СРС е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззиваемото дружество следва да бъде
присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение
4
съобразно отхвърлената част от жалбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17071/20.09.2024 г. по гр.д. № 56687/2023 г. по
описа на СРС, 164 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено,
че Д. Б. Ф. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 165,57 лв.,
ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до погасяването, представляваща главница
за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № *******; 20,15 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
15.05.2023 г.; 27,79 лв., ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до погасяването,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г.
ОСЪЖДА Д. Б. Ф., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100
лв. – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5