ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……….
гр. Плевен, 07.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми наказателен състав, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ПОПОВ
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ ПОПОВ
НАХД № 1885 по
описа за 2020 година и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА 63 ал. 3 ЗАНН
Първоинстанционният
съд е сезиран с молба от адвокат Т.К. *** в качеството й на процесуален
представител на „С.К.“ ЕООД, съдът да се
произнесе с решение, с което да допълни постановеното вече такова по НАХД № 1885/2020
година по описа на Районен съд Плевен, в което липсва произнасяне по въпроса за
направените разноски.
Съдът като съобрази
изложеното в молбата и материалите по
НАХД № 1885/2020 година по описа на РС- Плевен намери за установено следното:
С решение от № ***/***година
на Районен съд – Плевен, постановено по НАХД № 1885/2020 година по описа на
същия съд е ОТМЕНЕНО наказателно
постановление № *** от ***г. на *** – ***, с което на С.К. ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Т.Б.В., с
ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 27 /чл.83/ и чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 261, ал.1 от ЗКПО
е наложена административна санкция ГЛОБА в размер на 600 /шестстотин/
лева, за нарушение на чл. 92, ал.1 от ЗКПО .
С решението си съдът е пропуснал
да се произнесе по въпроса за направените от страна на жалбоподателят разноски
за процесуално представителство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя в производството действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.38, ал.2 (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) В случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати.
Поради изложеното и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.38, ал.2 от
ЗАдв съдът намира, че *** – *** следва
да бъде осъдена да заплати на С.К. ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Т.Б.В., с
ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща минимално
възнаграждение по смисъла на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за
направените по НАХД № 1885/2020 година по описа на РС Плевен разноски съответно
за адвокатско възнаграждение на адвокат Т.К. от ***, съгласно Договор за правна
защита и съдействие от ***.
Воден от горното и
на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН, вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв, съдът
ОП Р Е
Д Е Л И
:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 ЗАНН,
вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв ОСЪЖДА *** – *** ДА ЗАПЛАТИ на С.К. ЕООД с ЕИК
***, представлявано от Т.Б.В., с ЕГН ********** сумата от 300 лева,
представляваща минимално възнаграждение по смисъла на чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата за направените по НАХД № 1885/2020 година по описа на РС Плевен
разноски съответно за адвокатско възнаграждение на адвокат Т.К. от ***, съгласно Договор за правна
защита и съдействие от ***.
Определението може
да се обжалва в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му
пред Административен съд- Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :