РЕШЕНИЕ
№ 4960
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20241110204978 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление /НП/ № 002708 от 10.11.2023г., издадено от Директора
на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград
със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите /КЗП/, на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, чл.195 и чл.219, вр. чл.170, ал.2 от
Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН) на „****“ ООД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.170, ал.2 от ЗВСН, вр. чл.9
от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Недоволно от така издаденото НП е останало Дружеството „****“ ООД, от името на
което адв. А. М. подава жалба. В нея се посочва, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено при съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че наказващият орган не е извършил проверка за законосъобразност и
обоснованост на Акта, както и че НП било директен препис на АУАН, който от своя страна
бил директен препис на Протокол № К-2755376 от 11.03.2023г. Не била извършена
допълнителна проверка. Не било установено кой е вносител или доставчик на проверените
бутилки. Не било изследвано кой е поставил етикета върху неразпечатаната бутилка и дали
такъв не е имало върху разпечатаната бутилка. Поради това не било изяснено дали е имало
извършено нарушение и ако да – какво и от кого. С жалбата се критикува и това, че не била
1
извършена преценка за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Изтъква се, че
нарушението е извършено за първи път и наказаното лице няма други издадени и влезли в
сила Наказателни постановления за други нарушения. В хода на проверката това било
единственото констатирано нарушение. Установено било, че предлаганите спиртни напитки
са оригинални и отговарят на етикета. Иззетата отворена бутилка е била единствената без
етикет и можело да се приеме, че се касае за случайно събитие. Доколкото става въпрос за
развлекателно заведение, в което не се продават бутилирани спиртни напитки, а „разливен“
алкохол, а правото на информация на потребителите относно потребяваната от тях стока се
осъществява не посредством етикетите върху бутилките, а чрез менюто. Поради това се
претендира за маловажност на нарушението по чл.170, ал.2 от ЗВСН. В жалбата се посочва,
че целите по чл.12 от ЗАНН са могли да бъдат постигнати в пълна степен, ако Дружеството е
било писмено предупредено по реда на чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска от съда да
отмени обжалваното Наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Иска се и присъждане на направените по делото разноски за водене на делото, вкл. и за
адвокатски хонорар.
Пред СРС „****“ ООД се представлява от адв. СТ. и адв. М. – СТ.а. В съдебно
заседание на 11.06.2024г. адв. СТ. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните
прения пред СРС на 11.09.2024г. адв. М. – СТ.а пледира за уважаване на жалбата и за отмяна
на Наказателното постановление поради неговата необоснованост и неправилност.
Алтернативно се иска съдът да приеме, че е налице маловажност на нарушението. Според
защитата има противоречия в показанията на свидетелите АЛ. В. и Д.Д. във връзка с броя на
иззетите бутилки и това на колко бутилки са открити или не са открити етикети. Иска се от
съда да съобрази и заявеното от актосъставителката, че по всяка вероятност етикетът на
процесната отворена бутилка е бил паднал, което според адв. М. – СТ.а не е нарушение на
чл.170, ал.2 от ЗВСН. На следващо место адвокатът посочва, че по делото е налице копие от
фактура, от която е видно, че два броя бутилки уиски Glenfiddich са доставени на адресата на
Акта от трето лице - вносител, което е било сложило етикет на бутилките, предвид
установеното в Акта. Защитата представя и писмена защита. Иска СРС да присъди разноски
за водене на делото, в това число адвокатски хонорар, като се представя и списък с разноски.
В писмената защита на адв. М. – СТ.а се преповтарят доводите от жалбата. Освен тях
се посочва, че не било изследвано кой е поставил етикета върху неразпечатаната бутилка и
дали такъв етикет не е имало и върху разпечатаната бутилка – предвид, че двете били от
една и съща партида, доставени от един и същ вносител, видно от представената по делото
фактура. Според адвоката в НП липсва описание на конкретно установеното действие или
бездействие, с което е осъществено изпълнителното деяние на твърдяното нарушение. Не
било ясно дали става въпрос за поставяне на етикет, предлагане без етикет, продажба без
етикет или премахване на етикет. Поради това се прави извод, че няма описание на
наказуемото поведение. От тук се достига до извода, че е нарушено правото на защита на
санкционираното лице да разбере в какво точно е обвинен и да организира защитата си. Не
било установено дали се касае за изначално неизвършено етикетиране или за сваляне на
2
етикета поради една или друга причина – например намокряне на етикета, неизбежност на
бармана и пр. Поради това бездействие от страна на наказващия орган не можело да се
установи дали става въпрос за нарушение по чл.9, ал.2 от ЗЗП или чл.9, ал.4 от ЗЗП. В
писмената защита на адв. М. – СТ.а се заявява, че ЗВСН регулира дейността на вносителите
и производителите на спиртни напитки, а адресатът на АУАН и НП не е такъв. Освен това
чл.170 от ЗВСН се отнА. до дейността по етикетиране, което се извършва от
производителите или вносителите, а не от крайните търговци и ресторантьорите. Твърди се,
че чл.170, ал.2 от ЗВСН е бланкетна разпоредба, която препраща към чл.9 от ЗЗП, който
съдържа дължимо поведение относно дейността на търговците и ресторантьорите. Според
адвоката приложимата санкционна норма е чл.198 от ЗЗП. Поради това защитата иска от
СРС да отмени обжалваното Наказателно постановление и да предупреди жалбоподателя,
както и да присъди сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна (Директорът на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП) не се явява, не изпраща процесуален представител пред СРС
на заседанията на 11.06.2024г. и на 11.09.2024г. и не взема становище по време на съдебните
прения.
В писмо с вх. № 111164 от 04.04.2024г., с което въззиваемата страна е изпратила
жалбата и административно – наказателната преписка на СРС, се изразява становище от гл.
юрк. Д., че жалбата е неоснователна, а НП е издадено при спазване на материалния закон и
процесуалните правила. Твърди се, че АУАН е съставен от длъжностно лице със съответна
компетентност, съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН и е предявен по реда на
чл.43 от ЗАНН, като нарушителят бил уведомен, че в 14-дневен срок от връчване на Акта
може да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за
приключване на административно – наказателното производство. По отношение на НП се
твърди, че е издадено от компетентен орган и отговаря на чл.57 от ЗАНН, като с него
нарушителят бил уведомен за правата му по чл.79б от ЗАНН. Твърди се, че в НП са
обсъдени от наказващия орган отегчаващите и смекчаващите обстоятелства във връзка с
определяне на вида и размера на наказанието. Отрича се случаят да е маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като не били налице никакви смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Дружеството –
жалбоподател е субект, който по занятие извършва сделки и като професионалист следва да
бъде запознато с нормативната уредба, касаеща неговата дейност и стриктно да я спазва.
Неизпълненията на задълженията му са формални нарушения и доказването на наличието
на претърпени вреди не е необходимо. Иска се съдът да потвърди обжалваното Наказателно
постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение. В случай, че СРС уважи
жалбата и бъдат предявени разноски за адвокатски хонорар, надвишаващи минимално
предвидените размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размера на
адвокатските възнаграждения, се прави възражение за прекомерност на предявения размер
3
на адвокатския хонорар поради липса на фактическа и правна сложност на делото.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното от фактическа страна :
За коктейл бар „****“, находящо се в гр. София, ул. „****“ № 6 има издадено
Удостоверение № 15596 за категория на заведението две звезди. Удостоверението е издадено
на 09.05.2019г. и е валидно до 08.05.20024г.
Във връзка с провеждането на кампания за нелоялни търговски практики, както и
следени за други нарушения, свидетелите АЛ. В. и Д.Д. (инспектор и съответно главен
експерт в КЗП) извършили проверка на 11.03.2023г. на заведение „****“, стопанисвано от
„****“ ООД, находящо се в гр. София, ул. „****“ № 6. В хода на проверката било
установено, че на бара са изложени бутилки с алкохол, от които се разлива на клиентите на
заведението. При проверката било констатирано, че върху бутилка шотландско уиски
„Glenfiddich“, 15-годишно, сингъл малц с количество около 0,600 мл. липсва трайно
закрепен етикет с изписана информация на български език за производител, вносител,
съдържание и пр. С Протокол за вземане на проба № 2755376 от 11.03.2023г. били взети три
проби от по 0,100 мл. за физико-химичен и микробиологичен анализ от бутилка шотландско
уиски „Glenfiddich“, 15-годишно, разфасовка 0,700 мл., със съдържание /към момента на
вземане на пробата/ 0,600 мл. Първата проба (с пломба № 0008583) била за акредитирана
лаборатория, втората проба (с пломба № 0008587) – била оставена на отговорно пазене при
търговеца, а третата проба (с пломба № 0008585) – за контролния орган. Към първата проба
била добавена и една неразпечатана бутилка от същия алкохол.
За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № К – 2755376 от
11.03.2023г. от св. Д.Д. в присъствието на св. АЛ. В.. Препис от Констативния протокол бил
връчен срещу подпис на представител на проверения търговец.
На 12.05.2023г. св. Д.Д. съставила АУАН № 002708 от 12.05.2023г. срещу „****“ ООД
(в присъствието на Десислава Гоцева и Илиана Кираджийска - като свидетели на
съставянето на Акта) за нарушение на чл.170, ал.2 от ЗВСП, вр. чл.9 от ЗЗП.
След неуспешни опити за връчване на Акта чрез служител на МВР, с писмо,
изпратено по електронна поща на 12.10.2023г., до „****“ ООД е изпратен препис от АУАН
№ 002708 от 12.05.2023г. Няма данни дали и кога електронната поща е отворена и
представител на „****“ ООД се е запознал с Акта.
Въз основа на този АУАН срещу „****“ ООД е издадено атакуваното Наказателно
постановление № 002708 от 10.11.2023г., с което Директорът на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, чл.195 и
чл.219, вр. чл.170, ал.2 от ЗВСН е санкционирал „****“ ООД с „имуществена санкция“ в
размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.170, ал.2 от ЗВСН, вр. чл.9 от ЗЗП.
С писмо с изх. № С-03-1436 от 12.03.2024г. това Наказателно постановление е било
изпратено по пощата на „****“ ООД и е било получено на 15.03.2024г., след което е
4
обжалвано с жалба, депозирана пред КЗП на 26.03.2024г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства - показанията на свидетелите АЛ. В. и Д.Д., както и от събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от
НПК : Акт № 002708/12.05.2023г.; писмо с изх. № С-03-1436 от 12.03.2024г. и известие за
доставяне на НП; електронно писмо до ********** от 12.10.2023г.; удостоверение за
актуално състояние на „****“ ООД; писмо с изх. № С-00-102 от 24.07.2023г. до Началника на
01 РУ - СДВР; писмо от Началника на 01 РУ – СДВР до КЗП с вх. № С-00-102 от 14.08.2023г.
с приложени три броя Докладни записки; Констативен протокол № К – 2755376 от
11.03.2023г.; Протокол за вземане на проба № 2755376 от 11.03.2023г.; Удостоверение №
15596 за заведение – категория две звезди; снимки на бутилки, етикети и работно време;
Заповеди на Председателя на КЗП с № 1002ЛС от 01.11.2017г., с № 984 от 07.11.2023г. и с №
1012 от 10.11.2023г.
По делото има приложена фактура № ********** от 31.10.2022г., в която фигурират 2
бр. уиски „Glenfiddich“, 15 г., солера, 0,70 л. Доколкото проверката е извършена на
11.03.2023г. и няма други индивидуализиращи белези на въпросното уиски, които да сочат
по ясен и несъмнен начин, че е налице тъждество между доставените с фактурата от
31.10.2022г. бутилки и проверените бутилки на 11.03.2023г., съдът не може да направи извод
за относимост на фактурата на лист 29-гръб към предмета на доказване по делото. Освен
това, доколкото става въпрос за заведение, в което се консумира алкохол, а на 11.03.2023г. е
установена една 1 бутилка шотландско уиски „Glenfiddich“, 15-годишно, разфасовка 0,700
мл., със съдържание /към момента на вземане на пробата/ 0,600 мл. и друга /неразпечатана/
бутилка от същия алкохол, нелогично и житейски недостоверно звучи доставените в края на
октомври 2022г. две бутилки уиски „Glenfiddich“ да бъдат неизползвани до март 2023г.
Поради това, също, съдът не счита, че проверяваните бутилки са именно тези, които са
доставени с фактура № ********** от 31.10.2022г. Заради това СРС не постави в основата
на фактическите и правните си изводи цитирания тук документ.
При така направеното уточнение настоящият съдебен състав счита, че следва да
кредитира всички подробно посочени по-горе писмени доказателства, тъй като те са
еднопосочни, непротиворечиви, достоверни и обективни.
Като изхождащи от държавен орган, приложените по делото Заповеди на
Председателя на КЗП разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това СРС кредитира Заповедите на Председателя на КЗП с № 1002ЛС от
01.11.2017г., с № 984 от 07.11.2023г. и с № 1012 от 10.11.2023г. Въз основа на тях и по
аргумент от чл.195 от ЗВСН, чл.233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП съдът приема, че конкретните АУАН
и НП са съставени и издадени от оправомощени за това лица.
Приложеното на лист 25 и лист 28 от делото Удостоверение № 15596 също има
доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. То е обективно и непредубедено
писмено доказателство, което съдът няма основание да не кредитира. От това удостоверение
се установява, че проверяваното заведение в гр. София, ул. „****“ № 6 е коктейл бар „****“,
5
с категория две звезди.
По делото са налични снимки на бутилки, етикети и работно време на проверявания
обект. Доколкото не се опровергават от останалия наличен материал и се характеризират с
обективност и непредубеденост, съдът ги кредитира.
Констатациите от АУАН № 002708/12.05.2023г., Констативен протокол № К–2755376
от 11.03.2023г. и Протокол за вземане на проба № 2755376 от 11.03.2023г. са еднопосочни и
намират опора, както в събраните по делото гласни доказателства, така и в снимките на лист
25-гръб, лист 26, лист 27 и лист 29 от делото. Поради това съдът се доверява и на тези
писмени доказателства, като съответно приема, че на 11.03.2023г. в заведение „****“,
стопанисвано от „****“ ООД, находящо се в гр. София, ул. „****“ № 6, на бара са били
изложени бутилки с алкохол, от които се налива на клиентите на заведението, като върху
отворената бутилка уиски „Glenfiddich“ е липсвал етикет с информация на български език за
производител, вносител, съдържание и пр. С коментираните тук писмени доказателства се
установява, че са били взети три проби от по 0,100 мл. за анализ от отворената бутилка
уиски „Glenfiddich“, както и цялата неразпечата втора бутилка от същия алкохол.
В АУАН № 002708/12.05.2023г. се цитира писмо с изх. № С-03-102 от 09.05.2023г.
Доколкото административно – наказващият орган не е предоставил на съда това писмо, нито
е ангажирал каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението си за изпратена
покана до „****“ ООД, съдът приема за недоказано изявлението от Акта, че до Дружеството
– нарушител е била изпратена покана за съставяне и връчване на АУАН. Цитираното по-горе
твърдение от Акта се явява неподкрепено с доказателства и като изолирано от останалия
доказателствен материал, не може да се приеме за доказано, че е била изпълнена
процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Приложените на лист 17-21 от делото писмени документи са взаимно обосновани,
достоверни и непредубедени. Поради това съдът кредитира писмото с изх. № С-00-102 от
24.07.2023г. до Началника на 01 РУ – СДВР, писмото от Началника на 01 РУ – СДВР до КЗП
с вх. № С-00-102 от 14.08.2023г. и приложените към него три броя Докладни записки. От
съвкупната им прценка се установява, че е бил направен неуспешен опит за връчване на
АУАН на Дружеството – нарушител чрез МВР.
Удостоверението за актуално състояние на „****“ ООД на лист 16 от делото има
доказателствена сила за посочените в него обстоятелства, поради което СРС дава вяра и на
този документ. Въз основа на него се установява, че Дружеството има електронна поща
*******.
Приложеното на 14-15 от делото електронно писмо до ******** има достоверна дата,
обективно и непредубедено е. Поради това съдът го кредитира и приема, че на 12.10.2023г. е
бил изпратен препис от Акта на електронния адрес на „****“ ООД, вписан в кредитираното
по-горе удостоверение за актуално състояние. От тези документи, обаче, не се доказва дали
и кога електронната поща на „****“ ООД е била отворена и представител на Дружеството се
е запознал с Акта.
6
Писмото с изх. № С-03-1436 от 12.03.2024г. и известието за доставяне на НП са
обективни и с достоверна дата. Поради това СРС ги кредитира и приема, че препис от НП е
бил изпратен до Дружеството – жалбоподател по пощата и е бил връчен на 15.03.2024г. Това
означава, че подадената на 26.03.2024г. жалба е била депозирана през КЗП в
законоустановения срок за обжалване на Наказателното постановление.
Показанията на свидетелите АЛ. В. и Д.Д. в основни линии съвпадат и намират опора
в кредитираните по-горе АУАН, Констативен протокол, Протокол за вземане на проба и
снимките на лист 25-гръб, лист 26, лист 27 и лист 29 от делото. Поради това СРС дава вяра
и на събраните по делото гласни доказателства. Следва да се посочи, че между показанията
на св. Велчев /от една страна/ и цитираните по-горе писмени доказателства /от друга страна/
има несъответствие относно броя на бутилките алкохол, на които не е имало етикет на
български език. Това разминаване, обаче, е незначително, тъй като самият свидетел казва
пред СРС, че не е много сигурен. Поради това относно броя на бутилките без етикет на
български език съдът кредитира с приоритет писмените доказателства пред показанията на
св. Велчев.
Показанията на св. Димова, че е била изпратена покана до Дружеството за съставяне
и връчване на АУАН се явяват заинтересовани и предубедени, тъй като чрез тях
актосъставителят извинява поведението си по съставяне на АУАН в отсъствие на
представител на Дружеството – нарушител. Поради това и доколкото няма представена
покана, която да е била адресирана до „****“ ООД и със сигурност да е била получена, съдът
не кредитира в тази част думите на св. Димова, респ. не приема да е изпълнена процедурата
по чл.40, ал.2 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка и направения доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът установи, че Актът и НП
изхождат от компетентни лица.
Актът е подписан от актосъставителя и от две лица, за които е отбелязано, че са
свидетели при съставянето на АУАН. В тази връзка съдът приема, че са спазени
изискванията на чл.40, ал.3 и чл.43, ал.1 от ЗАНН.
Доколкото Актът не е подписан от представител на „****“ ООД, нито има
ангажирани доказателства електронно писмо до ******** от 12.10.2023г. да е отворено и
представител на Дружеството да се е запознал с АУАН, съдът приема, че по делото не е
доказано да са изпълнени изискванията на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН относно подписването
и връчването на препис от Акта на нарушителя.
С оглед на изложените по-горе мотиви относно твърдение от АУАН за изпратена
покана и показанията на св. Димова, съдът не приема за доказано Дружеството – нарушител
7
да е било поканено да присъства негов представител или упълномощено от него лице при
съставянето и връчването на Акта. Поради това като е съставен Акт в отсъствие на
представител на „****“ ООД е допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. В случая не е
доказано не само дали е била изпратена покана до Дружеството, както изисква чл.40, ал.2 от
ЗАНН, но няма ангажирани доказателства, че тази покана /ако е изпратена/ да е била
получена от лице с представителна власт за „****“ ООД.
Гореизложеното означава, че при съставянето и връчването на Акта на нарушителя са
били допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаване правото
на защита на Дружеството – жалбоподател да участва негов представител от самото начало
на административно – наказателното производство, вкл. и при съставянето на Акта, за да се
увери, че той е съставен на посочената в него дата и пред вписаните в него свидетели. Като
не са ангажирани доказателства, че електронното писмо до ******** от 12.10.2023г. е
получено от неговия адресат и нарушителят се е запознал със съдържанието на Акта, съдът
приема, че е нарушено и правото на нарушителя да се запознае с повдигнатото му обвинение
и да знае срещу кои факти следва да организира защитата си още от началото на започнатото
срещу него административно – наказателно производство.
Според чл.170, ал.2 от ЗВСН при етикетиране на спиртна напитка, която не е
произведена в Република България, но е предназначена за българския пазар, задължителните
данни се вписват на български език върху етикет, отговарящ на изискванията, посочени в
чл.9 от ЗЗП. Изискванията към етикетите се посочени в чл.9, ал.2 и ал.3 от ЗЗП. Според тези
норми етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако
стоката е от внос; за вида на стоката, нейните съществени характеристики; срока на годност
и условията на съхраняването й; указания за употреба - ако е необходимо, като тази
информацията трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде
подвеждаща.
Изпълнителното деяние по чл.170, ал.2 от ЗВСН се изразява в етикетирането на
спиртни напитки. Доколкото това е дейност, която следва да се извърши от производителя,
вносителя или дистрибутора на алкохола, съдът приема, че адресат на нормата на чл.170,
ал.2 от ЗВСН не е търговецът, който предлага за консумация в заведение въпросния алкохол.
Поради това СРС счита, че при съставянето на Акта и на НП не е изяснено защо се ангажира
административно – наказателната отговорност именно на Дружеството, което се твърди, че
стопанисва „****“ и предлага „на туристите чрез меню на свободна консумация срещу
заплащане с обявена цена в български лева за 50 мл.“ спиртни напитки. Във връзка с това
правилно в писмената защита на адв. М. – СТ.а се твърди, че в Акта и в НП не е посочено
конкретното действие или бездействие, с което се приема да е осъществено изпълнителното
деяние на твърдяното нарушение. В Акта и в Наказателното постановление е записано, че
върху отворената бутилка липсва трайно закрепен етикет с изписана информация на
български език за производител, вносител, съдържание и пр. и че с „това си действие“
Дружеството е нарушило чл.170, ал.2 от ЗВСН. След това и в Акта, и в НП е възпроизведено
дословно /макар и без кавички/ последователно съдържанието на чл.170, ал.2 от ЗВСН и на
8
чл.9, ал.2 от ЗЗП. Доколкото този съдебен състав счита, че чрез цитати на законови
разпоредби не може да се описва административно нарушение, то с възпроизвеждането в
АУАН и НП на текстовете на чл.170, ал.2 от ЗВСН и на чл.9, ал.2 от ЗЗП не може да се
приеме, че е изпълнено изискването на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за
описание на нарушението. Наред с това и доколкото в АУАН и НП не е посочено с думи, че
Дружеството не е етикетирало въпросната бутилка – съдебният състав счита, че в случая е
налице и несъответствие между словесното и цифровото описание на нарушението по
чл.170, ал.2, вр. чл.9 от ЗЗП, а това винаги представлява съществено процесуално
нарушение – основание за отмяна на НП на формално основание, тъй като неясно
формулираното обвинение винаги ограничава правото на защита на наказаното лице.
Според този съдебен състав има несъответствие и между правната квалификация на
деянието в НП (по чл.170, ал.2 от ЗВСН, вр. чл.9 от ЗЗП) и санкционната норма (чл.219 от
ЗВСН), тъй като изпълнителното деяние по чл.170, ал.2 от ЗВСН се изразява в
„етикетиране“, а наказанието, предвидено в чл.219 от ЗВСН се налага за производство,
рекламира, предлагане за продан или продаване на спиртни напитки. Това също дава
основание на съда да приеме, че обвинението срещу „****“ ООД е неясно и объркано.
Правилно защитата възразява, че от Акта и НП не става ясно защо се ангажира
административната отговорност на „****“ ООД – дали за непоставянето на етикет, дали за
предлагане на спиртни напитки без етикет, дали за продажбата им или за премахването на
въпросния етикет. Правилно се претендира за липса на описание на наказуемото поведение в
Акта и в НП, а от там и за нарушено право на защита на санкционираното лице. Без да е
описано какво се твърди да е извършило Дружеството - няма как да се разбере в какво точно
се състои повдигнатото обвинение и срещу кои точно факти следва нарушителят да
организира защитата си.
С оглед цитатите на чл.170, ал.2 от ЗВСН и на чл.9, ал.2 от ЗЗП в Акта и в НП, следва
да се приеме, че отговорността на Дружеството е била ангажирана за това, че не е
извършило дейност по етикетиране. Нарушенията, свързани с етикетирането, обаче, се
наказват съгласно чл.198 от ЗЗП, а не по чл.219 от ЗВСН. Освен това – от събраните по
делото доказателства не се установява Дружеството-жалбоподател да е търговец, който
произвежда, внА. в Р. България или дистибутира въпросния вид уиски. Поради това съдът
счита, че „****“ ООД не се явява адресат на нормата на чл.170, ал.2 от ЗВСН, вр. чл.9, ал.2
от ЗЗП. Това означава, че не е доказано авторството на процесното нарушение.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че така, както е повдигнато
обвинението срещу „****“ ООД, не следва да се потвърждава обжалваното НП – и поради
допуснати съществени процесуални нарушения, и поради недоказаност на авторството на
нарушението по чл.170, ал.2 от ЗВСН, вр. чл.9, ал.2 от ЗЗП.
Въпреки това, доколкото в АУАН и в НП е посочена разпоредбата на чл.9 от ЗЗП, а
същевременно Дружеството – жалбоподател е наказано по реда на чл.219 от ЗВСН, за
пълнота на изложението съдът посочва, че не следва да се ангажира административната
отговорност на „****“ ООД и за някой от другите състави на чл.9 от ЗЗП (извън чл.9, ал.2 от
9
ЗЗП). Съображенията на съда са следните :
Дружеството – жалбоподател предлага алкохол на клиенти в питейно заведение по
цени, обявени в меню. От анализираните по-горе доказателства следва, че на 11.03.2023г. в
коктейл бар „****“ в гр. София, ул. „****“ № 6 „****“ ООД е предлагало за продан уиски
„Glenfiddich“, 15-годишно, на бутилката на което не е бил поставен и трайно закрепен етикет
с изписана информация на български език за производител, вносител, съдържание и пр. Това
означава, че е мислима хипотезата на реализиран състав на нарушение по чл.9, ал.1 от ЗЗП.
В случая не може да се мисли за нарушение по чл.9, ал.4 от ЗЗП, тъй като няма
доказателства етикетът да е бил наличен към момента на заприходяване на алкохола в
търговския обект и в последствие да е бил отстранен от търговеца. За да се ангажира, обаче,
отговорността на търговеца за извършено нарушение по чл.9, ал.1 от ЗЗП е необходимо
срещу него да е било предявено и повдигнато обвинение за това, че той предлага на
потребителите (клиентите в заведението) спиртни напитки без етикет на български език.
Макар и да не е така конструирано обвинението в конкретните АУАН и НП, от цялостното
им съдържание може да се приеме, че са налични факти за вида на алкохола; за това, че
Дружеството го предлага „на туристите чрез меню на свободна консумация срещу
заплащане с обявена цена в български лева за 50 мл.“ и че въпросният алкохол няма етикет
на български език. Налице са и доказателства за това, че е бил предлаган алкохол на
клиентите на заведението от страна на търговеца „****“ ООД, като конкретно отворената
бутилка шотландско уиски „Glenfiddich“ не е имала етикет на български език за
производител, вносител и пр. Това се извлича и от свидетелските показания, и от Акта, и от
Констативния протокол, което означава, че от обективна страна може да се приеме, че е
осъществен и доказан състава на нарушението по чл.9, ал.1 от ЗЗП. От субективна страна
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. Въпреки това, обаче, СРС е
на мнение, че в случая е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. Това е така на първо място
защото става въпрос за само една бутилка с алкохол, на която е установено, че липсва етикет
на български език. Второ – от етикета на чужд език става ясно какъв е видът на стоката
(уиски „Glenfiddich“) и съществените й характеристики. Поради това следва, че само
отчасти информацията по чл.9, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП не е била налична. На трето място –
бутилката, която е била без етикет на български език е била отворена и от нея е било
консумирано само 0,100 мл., тъй като от писмените доказателства по делото се установи, че
бутилката е била разфасовка от 0,700 мл., със съдържание (към момента на вземане на
пробата) 0,600 мл. Това означава, че реално от бутилката е била продадена на клиенти 1/7
част, което показва изключително минимално зА.гане на обществените отношения, свързани
с правото на потребителите да бъдат информирани – в случая за производителя и вносителя
на уискито, което са консумирали. На следващо място не без значение е и фактът, че
алкохолът не е бил предлаган на клиенти в магазин, а в заведение, където обичайно
клиентите нямат достъп до бутилката, от която им се сипва алкохола, което означава, че
правото им да бъдат информирани не е реално ограничено с реализирането на фактическия
състав по чл.9, ал.1 от ЗЗП. Във връзка с това правилно се отбелязва от страна на
10
жалбоподателя, че Дружеството няма други нарушения от същия вид, нито му е била
ангажирана административната отговорност за друг вид нарушение. В хода на проверката на
11.03.2023г. няма данни да са констатирани и други нарушения. Поради това е
неоснователна тезата, застъпена в писмено становище с вх. № 111164 от 04.04.2024г., че
нямало смекчаващи отговорността обстоятелства. Доколкото бутилката без етикет на
български език се доказа, че е била ползвана в заведение и е била на бара, съдът приема, че е
житейски възможно при намокряне етикетът да е бил отлепен. Това означава, че деянието
може да е реализирано и по непредпазливост. Всичко това показва, че случаят е маловажен,
поради което не е следвало да се ангажира административната отговорност на Дружеството
– жалбоподател, а е следвало да се предупреди писмено, че при извършване на друго такова
нарушение в 1-годишен срок от влизане в сила на Предупреждението – за новото нарушение
може да се наложи административно наказание на търговеца. В случая съдът не следва да
прилага чл.28 от ЗАНН (въпреки изнесените по-горе мотиви в тази насока), тъй като от
изложението по-горе се установи, че има допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на започнатото срещу „****“ ООД административно-наказателно производство.
Така мотивиран съдът прие, че са налице няколко самостоятелни основания, заради
които процесното НП следва да бъде отменено. Това означава, че не се дължат разноски в
полза на въззиваемата страна.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 11.09.2024г. е представен
списък с разноски, който съответства по размер на уговореното и изплатено възнаграждение
за адвокат на жалбоподателя – 960 лева – видно от документите, приложени на лист 57-61 от
делото. На основание 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, с оглед изхода на делото,
органът, издал процесното НП, следва да заплати на жалбоподателя направените от него
разноски за един адвокат.
Доколкото в писмено становище с вх. № 111164 от 04.04.2024г. юрк. Д. е направил
изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, на основание чл.63д, ал.2 от
ЗАНН съдът следва да съпостави уговорения, изплатен и поискан размер на адвокатското
възнаграждение с установения минимален размер на адвокатското възнаграждение според
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – при глоба от 1000 до 10000 лева (както в случая
– 3000 лева) минималният размер на адвокатското възнаграждение е „400 лв. + 10 % за
горницата над 1000 лв.”, т.е. 600 лева. В случая по делото е имало само две заседания с
участието на адвокат на Дружеството – жалбоподател. Поради това е неприложима
11
разпоредбата на чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения върху пресметната по-горе сума от
600 лева следва да се начисли ДДС, тъй като от документите на лист 59 и лист 61 от делото
може да се направи извод, че Адвокатското дружество, осигурило правна защита на
жалбоподателя по това дело е регистрирано по ЗДДС. Поради това към сумата от 600 лв.
следва да се добави и ДДС – 120 лв., което означава, че за защита на „****“ ООД следва да
се присъди минимум 720 лева. Доколкото правният спор не се отличава с фактическа или
правна сложност, както и защото двете заседания пред СРС не са с продължителност повече
от половин час всяко от тях, то на основание чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от
АПК, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения КЗП (като орган, издал процесното
НП, което съдът отменя) следва да заплати на „****“ ООД за направени от него по делото
разноски за адвокат сумата от 720 лева.
По делото са претендирани разноски в общ размер на 960 лева. Гореизложените
мотиви дават основание съдът да приеме, че за разликата над 720 лв. до поисканите 960 лв.
искането за присъждане на разноски в полза на „****“ ООД следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 002708 от 10.11.2023г., издадено от
Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия
за защита на потребителите, с което на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, чл.195 и чл.219, вр.
чл.170, ал.2 от ЗВСН на „****“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000
(три хиляди) лева за нарушение на чл.170, ал.2 от ЗВСН, вр. чл.9 от ЗЗП.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „****“ ООД с ЕИК
****** , със седалище и адрес на управление : гр. София, **************, с управител П.Д.
СТ. сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева за направени от Дружеството –
жалбоподател разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на „****“
ООД за разликата над 720 лева до поисканите 960 лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12