№ 536
гр. Б., 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120201936 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба на И. П. Ч. с ЕГН: **********, с посочен адрес
гр*****************, срещу Наказателно постановление № 23-0769-003895/30.01.2024 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-гр. Б., Сектор „П.п.“ Б., с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание –
"глоба" в размер на 2000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за 24 месеца.
Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради
незаконосъобразност и неправилност. Оспорват се субективните причини и мотивация на
контролните органи да тестват водача жалбоподател, доколкото същият „не е дал повод за проверка
за употреба на алкохол и наркотични вещества“. Изтъква се,че отказът за извършване на
медицинско изследване е „добавен“ като елемент на нарушението едва в НП. Посочва,че
собствените му мотиви за отказ от тестване се свързват с употреба на сироп за кашлица и
обществена компрометираност на достоверността на тестовете на П.п..
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Административнонаказващият орган, редово призован, не се явява и не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно
от разписката на НП е връчено на жалбоподателя на 22.04.2024 г., а жалбата е подадена на
07.05.2024 г., видно от пощенско клеймо, л.8). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
На 17.12.2023 г., около 15.00 ч. в гр. Б., по бул. „С.С.“ до бл. № * бил спрян за проверка от
служители на Сектор „П.п.“ Б. автомобил „П. ***“ с рег. №*******, собственост на И.В.К.,
управляван от жалбоподателя И. П. Ч., в посока бул. „К.М.Л.“, като водачът отказал да бъде
тестван с техническо средство „Дрегер Друг тест 5000“с фабр. №ARLB-0021 за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. На водача бил връчен талон за медицинско изследване
№*****.
Непосредствено след отказа му за тестване с техническо средство на жалбоподателя бил съставен
процесният АУАН с бл. №*******. В Талона за медицинско изследване №***** изрично било
1
посочено, че лицето следва да се яви в Спешен център на УМБАЛ Б. до 45 минути от връчването
на талона за вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване. Водачът получил
талона, но отказал да предостави кръвна проба за медицинско лабораторно изследване.
За горните обстоятелства мл.автоконтрольор Н. П. съставил на водача АУАН, в който било
посочено, че водачът отказва да бъде тестван за наркотични вещества или техни аналози с „Друг
тест 5000“с фабр. №ARLB-0021, и му бил връчен талон за медицинско изследване №*****. Актът
бил предявен на водача за запознаване и подпис, като в реквизит възражения такива не били
вписани. И в срока по чл.44,ал.1 ЗАНН не постъпили възражения от жалбоподателя.
Въз основа на АУАН, на 30.01.2024 г. било издадено и атакуваното НП, в което била възпроизведена
фактическата обстановка, изложена в акта, като очертаните относими към обективните и
субективни характеристики на нарушението фактически признаци били субсумирани под нормата
на чл.174, ал. 3 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства и доказателствени източници, преценени индивидуално и комплексно, които
формират единна и устойчива доказателствена верига, цялостно хармонираща с гласните
доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство.
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред
представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, също се установява гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група към ОДМВР-гр.
Б., Сектор „П.п.“ Б., а АУАН е съставен от оправомощено за това лице,– мл.автоконтрольор при
сектор „ПП“ при ОДМВР Б., оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Директора
на ОД на МВР-Б., т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от
ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от
ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите съдържателни критерии от гледище
на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к.
относимите към състава на нарушението факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно,
позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на
административнонаказателното обвинение и да се защити. Правилно е определена
материалноправната квалификация на нарушението, с вярно и съответстващо на фактическите
особености на нарушението изписване на нормативния бланкет,придаващ правна конкретизация на
едновременно осъществените в случая алтернативни форми на изпълнителното деяние „отказва
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“ .
Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП отсъстват, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи
законосъобразността на административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
Съгласно чл. 3а, предл. второ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
2
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с извършване на медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на
проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото
средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.
От събраните по делото доказателства, се установява, че към момента на извършената проверка И.
Ч. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на наркотични
вещества или техни аналози, поради което от контролните длъжностни лица му е разяснена
алтернативната възможност да бъде тестван посредством извършване на медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване, като обстоятелството, че не е дал кръвна проба за анализ
също не е спорно предвид в тази насока показанията на разпитания актосъставител. От
контролните длъжностни лица е съставен талон за медицинско изследване № *****, който е
подписан от жалбоподателя И. Ч.,, в т.ч. относно разяснението по чл.6,ал.6 и ал.8 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози за времевите граници, в които следва да предостави
биологична проба в срок до 45 мин. в Спешен център на УМБАЛ-Б., и последиците на чл.174,ал.3
ЗДвП от неизпълнението на това задължение. Впоследствие е попълнен и протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози № 0021616, в който се съдържа
отбелязване,че водачът отказва проверка с техническо средство, подписан от И.Ч..
В случая, жалбоподателят още в самото начало, по време на извършване на проверката от
контролните длъжностни лица е манифестирал своето противопоставяне за провеждане на
предвидените в чл.174,ал.3,пр.2 ЗДвП форми за тестване/ химико-токсикологично изследване,като
е отказал да бъде тестван на място, впоследствие не се е явил да даде кръв за изследване. Това
негово поведение е напълно достатъчно, за да понесе административно наказателна отговорност по
реда на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. /в т.см. виж Решение № 3341 от 27.04.2024 г. на АдмС - Б. по
к. а. н. д. № 626/2024 г./
В съответствие с правната и аргументативна логика на чл.6,ал.6,т.2 и чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози в АУАН никога не се съдържа фактическо пояснение
относно поведението на водача, досежно изискването за предоставяне на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване. Към момента на съставяне на АУАН на водача се
предоставя единствено талона за изследване, който следва в указания в чл.6,ал.6 ,т.2 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози срок да се яви в съответния спешен център. А по арг.на
чл.7, ал.2 от Наредбата единствената законово нормирана предпоставка, при която полицейски
орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване се свежда в предшестващо
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози чрез тест, каквото в случая
липсва поради отказа на жалбоподателя. По делото не се спори и,че на указаното място и в
указания срок водачът Ч. не се е явил за предоставяне на биологична проба за химико-
токсикологично изследване.
Независимо обаче, чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с
техническо средство или неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - Решение №
984 от 2.06.2017 г. на АдмС Б. по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната нормативна цел с
инкриминирането на независимите алтернативни форми на изпълнителното деяние е да се въведе
ефективен механизъм за контрол и отчетност като коректив на безопасността при експлоатиране на
МПС от водачите с цел осигуряване на безаварийното осъществяване на транспортната дейност, в
полза на което законодателят е въвел нормативно правило , което да ограничи възможностите за
водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотични вещества или
техни аналози. Фокусът на този ефект е с насоченост да се сведе до минимум произволността при
преценката на водачите да отказват тестване, и предвид това той е наказуем много по-строго,
отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление,
отправено "обвинение" е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере, срещу
3
какво обвинение в неговите изчерпателно и последователно поднесени фактически и правни
параметри да се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му
нарушение. Твърдения за допуснат лексически пропуск в АУАН „с израза отказва да бъде тестван с
Друг тест 5000 за наркотични вещества“,чрез непосочване изрично,че се касае за употреба на
наркотични вещества, е сред доводите и възраженията, предназначени единствено ресурсно да
подпомогнат обема на въззивната жалба, но не може валидно да бъде обвързан с отменително
основание на чл.63,ал.3,т.2 ЗАНН.
В случая от подхода на излагане на защитна аргументация в жалбата, съдът формира убеждение,
че не се оспорва установеното авторство на деянието, като в самата жалба не се оспорва
управлението на автомобила от страна на жалбоподателя към момента на проверката, както не се
оспорва във фактически аспект отказът му да бъде тестван с техническо средство, а впоследствие и
отказът му да бъде изследван чрез химико-токсикологично лабораторно изследване. Нарушението
е извършено при форма на вината пряк умисъл, осъществява фактическият състав на визираната в
диспозитива на наказателното постановление законова норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и
представлява основание за реализирането на административно-наказателната отговорност,
установена в същата законова разпоредба чл.173,ал.3,пр.2 ЗДвП. Не е налице основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, т.к. процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-
ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други
нарушения от същия вид.
В случая независимо от базисното несъгласие с установения в ЗДвП и Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози стандарт за тестване за употреба на наркотични вещества или техни
аналози поради битуваща в обществените представи „компрометираност“ на техническите
средства, е нужно да се акцентира върху следното: Налице е изцяло попадащ в сферата на
автономното усмотрение на жалбоподателя отказ да бъде подложен на тестване, както с техническо
средство, така и на детайлно по своята структура и морфологични белези химико-токсикологично
изследване, което освен еманация на негова свободна воля е и израз по-нататък на обвързаността и
готовността на жалбоподателя да понесе последиците на административно-санкционното
третиране, предписани в чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал. 3,
пр.2 ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 2 години,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е
правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2,т.5, вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Б.кият районен съд, LXV-ти
наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-003895/30.01.2024 г., издадено от
Началник група в ОДМВР-гр. Б., Сектор „П.п.“ Б., с което на И. П. Ч. ЕГН **********, за
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени: наказание
– "глоба" в размер на 2000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4