№ 2665
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110203121 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-4332-022790/04.11.2019 г., издадено от
началника на Група към ОПП-СДВР, на АД. ЕМ. АНГ. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 250 лева за извършено
административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ), изразяващо се в това, че на 21.10.2019 г., около 19.30
часа, в гр. София, по ул. „Скопие“ при магазин „Кауфланд“ с посока на
движение от ул. „Майор Георги Векилски“ към ул. „Подполковник Калитин“,
управлява л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № ****** без да има сключена
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице АД. ЕМ. АНГ., с която са иска неговата отмяна.
Твърди се, че застрахователят е вписал по-късен час на „валидиране“ на
застраховката, поради което не следва да носи отговорност за поведението на
трето лице. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното
НП като незаконосъобразно.
1
Жалбоподателката и въззиваемата страна не се явяват и не изпращат свои
процесуални представители в хода на съдебното производство по делото.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че не са налице основания за неговата
отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 21.10.2019 г., около 19.30 часа, лек автомобил марка „Тойота”, модел
„Авенсис” с рег. № ****** бил собственост на АД. ЕМ. АНГ., като към
посочената дата и час за автомобила нямало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
На същата дата – 21.10.2019 г., в 19.50 часа, неустановено лице сключило
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите – застрахователна полица № ********, по отношение на
горепосочения автомобил с период на покритие от 20.50 часа на 21.10.2019 г.
до 23.59 часа на 20.10.2020 г.
Въпреки това, на 21.10.2019 г., около 19.30 часа, собственикът на
автомобила АД. ЕМ. АНГ. управлявала същия в гр. София, по ул. „Скопие“ с
посока на движение от ул. „Майор Георги Векилски“ към ул. „Подполковник
Калитин“, като в района на магазин „Кауфланд“ била спряна за проверка от
служители на ОПП-СДВР, сред които и св. Н.. При извършена служебна
проверка полицейските служители установили, че лек автомобил „Тойота“ с
рег. № ****** е без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите към датата и часа на проверката.
За констатираното нарушение св. Н. съставил АУАН с бл. №
31253/21.10.2019 г. срещу АД. ЕМ. АНГ. за извършено от нея
административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ).
2
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 19-4332-022790/04.11.2019 г., с което за описаното в АУАН
административно нарушение на АД. ЕМ. АНГ. било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева.
НП било връчено на 01.02.2022 г. на АД. ЕМ. АНГ., която в
законоустановения 14-дневен срок (на 03.02.2022 г.) подала жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
обясненията на А.А.; показанията на свидетеля Н.Л.М.; справка от
Гаранционен фонд; застрахователна полица № ******** от 21.10.2019 г.;
справка от ЗД „Бул Инс“ АД; справка-картон на водача; Акт за встъпване в
длъжност и Заповед № 4332з-143/15.02.2016 г. на директора на СДВР.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В
този смисъл основното доказателствено средство се явяват показанията на
свидетеля Н.М., който е категоричен, че при извършената на процесната дата
проверка АД. ЕМ. АНГ. е управлявала горепосочения лек автомобил без да
има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Този факт се подкрепя и от извършване на електронна
справка на сайта на Гаранционния фонд, от която е видно, че по отношение на
процесния автомобил е имало сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, който е бил валиден от 20.50 часа на 21.10.2019 г. или около
един час след извършване на проверката. Нещо повече, от приложената по
делото справка от ЗД „Бул Инс“ АД е видно, че приложената по делото
застрахователна полица е сключена със застрахователя чрез посредник в
19.50 часа на 21.10.2019 г., което е след часа на започване на проверката. С
оглед на това, към момента на извършване на нарушението – 21.10.2019 г.,
около 19.30 часа, процесният автомобил е бил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съдът кредитира обясненията на жалбоподателката А. в частта им, в която
не отрича, че проверката й е била извършена на 21.10.2019 г. около 19.30 часа,
така както е посочено в АУАН и НП, доколкото възпроизведеното от нея в
тази й част кореспондира с останалите гласни и писмени доказателства. Не
3
следва да се кредитират обясненията на жалбоподателката, обаче, в частта им,
в която последната заявява, че застрахователният договор със ЗД „Бул Инс“
АД е бил сключен на 21.10.2019 г. около обяд или след обяд. Това
обстоятелство се оборва по категоричен начин от приложената по делото
справка от ЗД „Бул Инс“ АД (л. 28 и л. 44 от делото), вкл. и застрахователна
полица № ******** от 21.10.2019 г. (л. 45 от делото), от които е видно, че
застрахователният договор е сключен на същата дата, но в 19.50 часа.
Съдът кредитира изцяло приложените по административно-наказателната
преписка писмени материали, приети от съда по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните
изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният
АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по
смисъла на закона. Актосъставителят има право да състави процесния АУАН
на основание разпоредбата на чл. 647, ал. 1, пр. 2 КЗ. От приложената Заповед
№ 4332з-143/15.02.2016 г. на директора на СДВР се установява, че на
основание чл. 647, ал. 2 от КЗ началникът на 01 Група
„Административнонаказателна дейност“ в 03 сектор „Административно
обслужване“ в ОПП-СДВР е оправомощен да издаде процесното наказателно
постановление.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, съдържат
всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в съдържанието им.
Следва да се отбележи, че не е налице оспорване от страна на жалбоподателя
касателно процесуалната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, като са релевирани съображения единствено относно
правилното приложение на материалния закон.
При проверка материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът
счита, че АД. ЕМ. АНГ. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на вмененото й административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от
4
КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение. От събраните
по делото доказателства по безспорен начин се установи, че около 19.30 часа
на 21.10.2019 г. жалбоподателката А. не е сключила договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
собствения й лек автомобил марка „Тойота“ с рег. № ******. Действително,
от събраните по делото доказателства се установи, че по време на проверката
А.А. е представила на полицейските служители договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със ЗД
„Бул Инс“ АД. От същия, както и от постъпилата справка от застрахователя,
обаче е видно, че договорът е с начална дата на покритие 20.50 часа на
21.10.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ меродавен
относно задължението за сключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите се явява моментът на
управление на процесния автомобил, доколкото последното е свързано със
засягане на обществените отношения, гарантиращи движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, само на МПС, които имат сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В
този смисъл се явява ирелевантно обстоятелството, че такъв договор е бил
сключен, но е с покритие след часа на осъществяване на управление на МПС.
Тоест, обстоятелството на сключване на нов договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на 21.10.2019 г. с покритие от 20.50
часа на същата дата спрямо процесния автомобил по никакъв начин не
рефлектира върху съставомерността на процесното административно
нарушение, доколкото се явява последващ юридически факт.
По изложените съображения, съдът счита, че доколкото А.А. е била
собственик на процесния лек автомобил марка „Тойота“, регистриран на
територията на Република България, като последният не е бил спрян от
движение, то същата е имала задължение съгласно разпоредбата на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на същото МПС. Като е
5
управлявала посочения автомобил на 21.10.2019 г. около 19.30 часа без да има
сключена такава задължителна застраховка, жалбоподателката е осъществила
от обективна страна състава на вмененото й административно нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Нарушението е осъществено от А.А. и от субективна страна при форма на
вина небрежност, доколкото последната не е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си и не е предвиждала неговите общественоопасни
последици, но е могла и по закон е била длъжна да предвиди настъпването на
това негативно изменение на обективната действителност. По отношение на
възражението, че е налице техническа грешка от страна на застрахователя по
отношение на часа на начално покритие на застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, следва да се посочи, че жалбоподателката
в качеството си на водач е следвало да положи необходимите усилия като
провери документите, свързани с управление на автомобила, вкл. и относно
началната дата на покритие на застрахователния договор по отношение на
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При полагане
на необходимите усилия от нейна страна, жалбоподателката би установила,
че към момента на управление на автомобила, последният не е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Като не е
сторила това, жалбоподателката е проявила небрежност, поради което и
следва да понесе предвидената отговорност за извършеното деяние.
В санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ е предвидено
налагането на административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева на
физическо лице, което не изпълни задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ, какъвто е настоящият случай. Доколкото в случая санкцията е определена
в константен размер, е безпредметно обсъждането на наличните смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства съгласно нормата на чл. 27, ал. 2
ЗАНН. Като е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 250
лева за така извършеното административно нарушение, наказващият орган е
приложил правилно материалния закон.
Съдът счита, че извършеното административно нарушение не представлява
маловажен случай. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, респ.
чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се взема
предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или
6
по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В конкретиката на
настоящия случай, съдът не намира основания за квалифициране на
извършеното административно нарушение като маловажен случай, доколкото
обществените отношения, гарантиращи движението по пътищата само на
МПС, спрямо които има сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са били засегнати в
значителна степен. Както се посочи по-горе, ирелевантно е последващото
сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, доколкото към момента на управление на
автомобила процесното МПС е било без валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. С оглед на това, административнонаказващият орган правилно
не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото случаят не е
маловажен.
По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба се явява
неоснователна, поради което атакуваното НП следва да се потвърди като
законосъобразно и обосновано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-4332-
022790/04.11.2019 г., издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, с
което на АД. ЕМ. АНГ. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 250 лева за извършено административно нарушение по чл. 483, ал.
1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7