Р Е
Ш Е Н
И Е
1950/31.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 23.10.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 4090 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и
сл. от ЗАНН по жалба на “Д.В.“ ЕАД, против НП № 03-010200/10.10.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на търговеца, в качеството му на работодател е
било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000
лв. на основание чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, постановено е при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във
фазата по същество моли НП да бъде потвърдено.
След като прецени обжалваното постановление с
оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Жалбата е пададена в срока за обжалване от
надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
През месец април 2018 год. св. Д. и нейна колежка инспектори в Д „ИТ“
Варна, извършили проверка на въззивното дружество - работодател, във връзка със
спазване на трудовото законодателство. Констатациите от проверката били
обективирани в протокол за извършена проверка № ПР1820295/27.0б.2018г. С посоченият
протокол на въззивното дружество като работодател били дадени писмени
предписания съобразно чл.404 , ал.1, т.1 от КТ. Едно от тези предписания било работодателят да изготвя поименни графици за
работа така, че сборът на работните часове по графика на работника или
служителя за периода, за който е установено сумирано
изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното
време определена по чл.96 от наредбата за работното
време, почивките и отпуските/ Дв.бр.6/1987г./, със срок на изпълнение 02.07.2018г.
Препис от протокола бил връчен на представляващия въззивното дружество
лично на 27.06.2018 година.
След изтичане срока на
дадените с цитирания по-горе протокол предписания св. Д. извършила повторна
проверка на въззивното дружество с оглед установяване дали предписанията са
били изпълнени и установила, че предписанието по т.8 от предходния протокол не
е изпълнено. При
извършена повторна проверка на въззивното дружество било установено, че „Д.В."ЕАД
в качеството на работодател, не е изпълнил задължително предписание №8 на
контролен орган дадено с Протокол № ПР1820295/27.06.2018г. на Дирекция
„Инспекция по труда" Варна, а именно - Работодателя да изготвя поименни
графици за работа така, че сборът на работните часове по графика на работника
или служителя за периода, за който е установено сумирано изчисляване, не трябва
да е по-голям от нормата за продължителност на работното време определена по
чл.96 от наредбата за работното време, почивките и отпуските/ Дв.бр.6/1987г./,
със срок на изпълнение
02.07.2018г., тъй като при извършена последваща проверка в обект хотел
„Дабълтрий", находящ в общ.Варна, КК"Златни пясъци",
стопанисвано от „Д.В."ЕАД, се установи, че по представените
графици за работа за технически отдел за установения период на сумиране
на часовете-три месеца-м.юли до
м.септември 2018г. съгласно правилника за вътрешния трудов ред, че за лицето
Радко Златев Радев назначен на длъжност „електромонтьор" графика за работа
е изготвен така, че планирани за периода м.юли до м.септември 2018г. за лицето
79 смени със седем часова продължителност или 553 часа при норма за
продължителност на работното време 496 часа, като за Община Варна съгласно решение на Общински
съвет -Варна, №1327-10 по протокол №32/28.06.2018г. е
обявила на 15 август за празничен и неприсъствен ден за работещите на територията
на Община Варна.
АНО
приел, че нарушението е извършено на 03.07.2018г. в хотел „Дабълтрий",
находящ в общ.Варна, КК"Златни пясъци", стопанисвано от „Д.В."ЕАД,
към който момент е следвало да бъде изпълнено предписанието на контролния орган
Поради това срещу въззивното дружество като работодател бил съставен АУАН, в който е посочено, че
същото е нарушило разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Посочено е, че нарушението е извършено
на 03.07.2018 г. в
гр.Варна.
Актът бил предявен и връчен на представляващия въззивното дружество, го
подписал лично.
Въз основа на акта, АНО издал
процесното НП, в което е приел изцяло фактическите констатации
изложени в акта, приел е, че въззивното дружество като работодател е нарушило
разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ и на основание същата разпоредба му наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв.
В хода на съдебното следствие показания като свидетел е дала
актосъставителката Д., която възпроизвежда възприятията си от извършената
проверка и констатациите от същата с нужната конкретика и чиито показания съдът
кредитира изцяло като последователни, логични и кореспондиращи с останалите
приложени към АНП писмени доказателства.
При извършена служебна проверка на представените
по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление съдът констатира, че същите са издадено от
компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В
обстоятелствените части на АУАН и НП се съдържа всички онези обстоятелства и
факти необходими за описание на нарушението от обективна страна. Посочено е
конкретното предписание,
което не е било изпълнено, посочен акта, в който същото е било дадено, налице са дата и място на извършване на
нарушението. Допуснати в хода на адм. наказателното производство съществени
нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя
наведените в жалбата възражения в тази насока. В същност основното възражение
за допуснати съществени нарушения на процес. правила изложено в жалбата касае решението
на Община Варна по отношение на обявяване на 15.08.2018г. за неработен ден.
Правилно АНО е посочил, че това е неработен ден за работещите на територията на
Община Варна. АНО е описал подробно нарушението изразяващо се в неизпълнение на
предписание на контролен орган. Изрично е посочена и наредбата която определя
нормата за продължителност на работното време – чл. 96 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските/ Дв.бр.6/1987г./ .
Съдът не споделя посоченото възражение по следните съображения:
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението за
което е санкционирано.
С НП на въззивното дружество е наложена санкция за нарушение по чл. 415,
ал.1 от КТ извършено на 03.07.2018год.
Разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ предвижда санкция за този, който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.
Субект на това нарушение може да бъде само
лице притежаващо специално качество, а именно работодател или длъжностно лице,
доколкото адресати на задължителните предписания съгласно чл.404 от КТ могат
бъдат само работодателите или длъжностни лица.
Видно от всички събрани по делото
доказателства, както писмени, така и гласни доказателства, в протокол от
27.06.2018год. св.Д. като контролен орган е дала редица предписания едно от
които това под №8 е работодателят да изготви поименни графици за
работа, така че сборът на работните часове по график за работника или служителят
за периода за които е установено сумирано изчисляване на работното време не трябва да е по-голям от
нормата за продължителност на работното време определена
по чл.96
от наредбата за работното време, почивките и отпуските/ Дв.бр.6/1987г./, като е определил срок за изпълнение 02.07.2018г., чл. 350, ал.1 от КТ. За изпълнение на това предписание св. Д. е
определила и срок за изпълнение до 02.07.2018год.
В случая по делото не е спорно, а и по
категоричен начин от всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства се установява, че въззивното дружество има качеството на
работодател.
От друга страна безспорно от показанията на
св. Д. е, че въззивното дружество работодател не е изпълнило даденото му
предписание да изготви по определения ред графици за работа. Видно от
приложените към преписката графици това указание не е изпълнено. Представените
в съдебно заседание графици се различават от тези представени от въззивното
дружество в хода на адм.проверка графици поради това и съдът няма да ги
коментира. Графиците представени от въззивното дружество при последваща
проверка за изпълнение на предписанията
са приложени по делото и от тях се установява изпълнението на
предписанията на АНО.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че въззивното дружество е
извършило нарушението, за
което е санкционирано и това е доказано по безспорен и категоричен начин.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение като такова по
чл. 415, ал.1 от КТ, доколкото точно тази норма предвижда санкция за
неизпълнение на дадено предписание. Досежно размера на наложеното в размер над
минималния предвиден в закона наказание обаче – имуществена санкция в размер на
2000лв. (при предвидено наказание от 1500лв. до 10000лв.) съдът счете, че същият
е завишен с оглед на първо място липсата на каквито и да било данни за
извършвани други нарушения на трудовото законодателство от страна на въззивника
(данни за влезли в сила НП преди датата на нарушението липсват) и на следващо
място, с оглед липсата на каквито и
да било изложени от АНО мотиви досежно размера на наложеното наказание. Счете, че в случая дори наказание наложено в
минимален размер ще постигне в пълнота целите както на индивидуалната така и на
специалната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и
прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание до
предвидения в закона минимум от 1500лв.
Предвид всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното наказателно
постановление е постановено в съответствие с материалния
закон, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но
следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание
имуществена санкция от 2000 лв. на 1500 лв..
Водим от горното и на
основание чл.63 от ЗАНН Варненският
районен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010200
от 10.10.2018год. на Директора на „Инспекция
по труда” гр.Варна, с което на „Д.В.“ ЕАД ЕИК *********, на основание чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лв. като намалява размера на наказанието на 1500 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните,
че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: