Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велинград, 23.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Велинград, на осемнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
и
секретар Павлина Матушева
като разгледа
докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 357 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба
на П.Е.С. против Наказателно постановление № 19-0367-001079 от 01.08.2019 г. на
Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя на осн.
чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, са наложени
административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 м., като на осн. Наредба № Iз-2539
на МВР се отнемат 12 точки.
Релевират се доводи за
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и се иска неговата
отмяна. Твърди се, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които го опорочават до степен, налагаща отмяна на
обжалвания акт. Счита, че не е доказана по безспорен начин компетентността на
актосъставителя и издателя на наказателното постановление и същата не може да
се предполага с посочване на длъжността, която заемат, без да са представени и
приложени от тях заповед за назначаване или сключен трудов договор,
удостоверяващи заеманата длъжност. Твърди се, че некоректно е посочено мястото
на нарушението и че водачът не е спиран
за проверка на ул. „Патриарх
Евтимий“, а на път II-84. Твърди се, че непосочването на
точния адрес и местоработата на нарушителя затруднява неговата защита, като
обуславя невъзможност да получи акта и наказателното постановление и да узнае за какво нарушение е обвинен.
Непосочването пък на точния адрес на двамата свидетели затруднява доказването
на обективните признаци от състава на нарушението. Сочи, че в акта и в наказателното
постановление не са посочени марката и моделът на техническото средство, с
което контролните органи са поискали да бъде тестван водача. Не са посочени и описани доказателствата, въз основа на които е прието, че е извършено
вмененото на жалбоподателя нарушение.
Нарушен е чл. 43, ал. 1 ЗАНН и актът не е надлежно предявен , за да се запознае лицето с неговото
съдържание. Отказът му да подпише акта е удостоверен с подписа на свидетел, чийто
адрес не е посочен.
Налице е несъответствие между описанието на
нарушението в АУАН и в наказателното
постановление, както и между посочената като нарушена разпоредба.
Използван е стар образец от талон
за медицинско изследване, в който не е възпроизведена разпоредбата на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП, указваща размера на
наказанието, което е попречило на субекта на нарушението да узнае за неговата
строгост и го е лишило от правото да бъде информиран за неблагоприятните
последици от отказа да бъде изследван по надлежния ред за съдържание на алкохол
в кръвта.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез адв. Т.-АК Стара Загора, поддържа жалбата. Излагат се пространни
съображения в подкрепа на становището за
отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, в писмено
становище, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок/препис от
обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 02.08.2019
г., а жалбата е подадена на 09.08.2019г./ от легитимирана страна, поради което
е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото
писмени и гласни доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
На 17.07.2019г., около 2,00 часа,
в гр. Велинград, служителите на РУ Велинград
актосъставителят мл. автоконтрольор Х.Г.Г. и св. В.С. спрели за проверка
със звуков и светлинен сигнал лек автомобил „Хюндай“ с рег. № СВ5147КС.
Проверката предприели, след като забелязали, че по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, в посока от кв.Чепино към кръговото
на ЖП гарата завил лек автомобил, бял на цвят, който при завой на дясно към бул. „Ал. Стамболийски“ навлязъл в насрещното движение и щял да се
удари в насрещния бордюр. Оттам автомобилът продължил криволичейки към
кръговото кръстовище на ЖП гарата, заявил наляво и продължил да се движи по ул.
„Патриарх Евтимий“, в посока изхода на града. Автомобилът бил спрян след автосервиз,
находящ се след бензиностанция „ Круиз“, около пазара.
При проверката се установило, че водач
на автомобила е жалбоподателят П.Е.С., като на полицейските служители им
направило впечатление, че лъха на алкохол и това, ведно с поведението му при
шофиране, ги усъмнило, че шофира след
употреба на алкохол. Поканили го да бъде изпробван с техническо средство алкотест дрегер ДР ARBA 0096, но водачът отказал. За отказа, на същата
дата, на място и в негово присъствие, му бил съставен АУАН серия GA № 23770, за
това че „на 17.07-2019г. г., в 02.06 часа П.Е.С., като водач на лек автомобил „ХЮНДАЙ“,
с рег. № СВ5147КС, в гр. Велинград, ул.
„Патриарх Евтимий“, управлява МПС след
употреба на алкохол, същият е в явно нетрезво състояние, силен мирис на
алкохол, несигурни движения забавен говор; отказва да бъде тестван с техническо
средство „алкотест дрегер“ с фабричен номер ARBA 0096, за което е
издаден талон за медицинско изследване 0029098.“. Като
нарушена разпоредба в акта е посочена чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише акта, а също е да го получи.
Отказът да получи акта е удостоверено с подписа на св. Т.У.. Съдържанието на акта му било разяснено от актосъставителя на място.
Водачът поискал да му бъде извършено медицинско изследване, за което му бил издаден Талон № 0029098,
връчен му на същата дата в 02,20 часа. С
него С. бил насочен да се яви в рамките
на 45 мин. от връчването му в ЦСМП Велинград, като при връчване на талона му било обяснено, че времето за даване на
кръвна проба тече.
В рамките на указаното в талона
време, на водача не вземана кръвна проба в ЦСМП Велинград. След този период е
получен сигнал за скандал между лице, което е искало да даде кръв за проба и
медицинските работници, на който се отзовал св. Г.. Установило се, че скандалът
е между жалбоподателя и медицинския персонал, който отказал да вземе кръвна
проба, поради явяването на лицето извън посоченото в талона време.
Обстоятелството, че Сюлеймазен е
управлявал моторно превозно средство на посочената дата и че е отказал да бъде
тестван за алкохол техническо средство дрегер не се отрича от него. Спорно е
мястото на нарушението и по-конкретно посоченото в акта и в наказателното
постановление наименование на улицата.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 23770/17.07.2019г. и Наказателно
постановление № 19-0367-0014079 от 01.08.2019г. са съставени от компетентни
органи съгл. т.1.4. и т. 2.8. Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г., във вр. чл.
189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал.1, т. 1 ЗДВ и чл. 189 ал. 12 ЗДвП, в сроковете
по чл. 34 ЗАНН и при спазване на процесуалните правила на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съдът счита за неоснователно възражението
на защитата на жалбоподателя, че компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган не е доказана, поради което същите са нищожни.
Компетентността на всеки
административен орган е нормативно определена. Съгласно ЗМВР Областните
дирекции на МВР, към които принадлежат структурно обособените на тяхна
територия Районните управления осъществяват
дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 6 – 9 ЗМВР на определената им територия, сред които и
контролна дейност, която съгласно чл. 30, ал. 1, т.5 ЗМВР включва проверки за
спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и
регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни
средства и при пътнотранспортните произшествия. За реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение е издадена
Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи. Формите
за осъществяване на пътен контрол са контрол по спазване на правилата за
движение и прилагане на административнонаказателни и принудителни административни
мерки. При прилагане на тези форми на
контрол чл. 189, ал. 1 ЗДВП предвижда за установяване на нарушенията да се съставят
актове от длъжностните лица на службите
за контрол, определени с инструкцията, а чл. 189, ал. 12 предвижда компетентност
на Министъра на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност да издават
наказателни постановления. В изпълнение на тези законови правомощия е издадена
Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на Вътрешните работи, с
която в т. 1.3 са делигирани правомощия на служителите, заемащ длъжността
„младши автоконтрольор“ II-I
степен да съставя актове за установяване на нарушения по ЗДвП, а в т. 2.8 на
началника на РУ при ОДМВР на обслужваната
територия да издава наказателни постановления.
Обстоятелството,
че Д.Б.Б. към момента на издаване на наказателното постановление е заемал длъжност
Началник на РУ Велинград е общоизвестно и не подлежи на доказване. Същото е
обявено в интернет страницата на ОДМВР Пазарджик, до която има свободен достъп.
Компетентността на актосъставителя съдът установи при снемане на неговата
самоличност при явяването му за разпит му като свидетел в проведеното първо по
делото съдебно заседание в присъствието на жалбоподателя.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че АУАН и обжалваното постановление са издадени от компетентни органи, в
пределите на правомощията им по закон.
Съдът счита за неоснователни възраженията
на П.С., за допуснати при издаване на АУАН и наказателното постановление
процесуални нарушения. Непосочването на адрес и месторабота на лицето нарушител в АУАН, не е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, защото има отношение задължението
за връчване на АУАН и наказателното постановление, което е в тежест на
органите, които ги издават, като пропускът затруднява дейността им. Тези
реквизити не се отразяват на правото на
защита на жалбоподателя, предвид, че същото възниква и е обусловено от привличане
на лицето в качеството нарушител с
връчване на АУАН и до момента на връчването им не съществува процесуално
правоотношение между нарушителя и органът, издал обжалвания акт.
Непосочването
на имената и точния адрес на посочените в акта свидетели е негов недостатък,
относим към възможността същите да бъдат установени и разпитани за релеванти по
делото факти. В случая, по отношение на свидетеля при съставяне на акта В.С., този
недостатък следва са се счита преодолян с посочване на неговата
длъжност, която позволява същия да бъде надлежно индивидуализиран. По отношение
на свидетеля на отказа да бъде връчен акта непосочването на адреса му се счита
преодоляно с посочване на неговия ЕГН, което е позволява да бъде издирен и открит за призоваването му
като свидетел.
Описание
на доказателствата, които потвърждават процесното нарушение обезпечава правото
на лицето да узнае въз основа на кои от тях се счита обвинен, но липсващото
такова в наказателното постановление, не е съществено процесуално нарушение. В
случая писмени и веществени доказателства
не са събирани, а с посочването на имената на свидетелите е обезпечена
възможността жалбоподателят да узнае за съществуващите гласни такива и да иска
същите да бъдат събрани в производството пред съда.
Твърдението, че в АУАН и в обжалваното
наказателно постановление не е посочен моделът на техническото средство са
необосновани и не се подкрепят от данните по делото. Видно и в двата акта се
съдържа посочването им по идентичен начин.
Неоснователно
е възражението за допуснато съществени процесуално нарушение на при предявяване
н акта.
Установи се от показанията на свидетелите Г. и С., че С. е запознат със
съдържанието на акта, но е отказал да го подпише и получи, което обстоятелство
е удостоверено с подписа на Т.У.. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от
един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и го подпише. Ал.2 на разпаредбата, урежда
хипотезата на отказ да бъде подписан съставения и предявен по реда на ал.1
АУАН, като изисква отказът да бъде удостоверен с подписа на един свидетел.
В конкретния случай АУАН е бил
предявен при хипотезата на чл.43, ал.2 от ЗАНН. С отказа да бъде подписан АУАН
нарушителят заявява изричното си нежелание да се запознава със съдържанието му.
Точно поради това, законодателят, като гаранция за законосъобразно предявяване
на акта при хипотезата на отказ, изисква този факт да бъде удостоверен с
подписа на един свидетел, което е било сторено. Безспорно чл.43, ал.5 ЗАНН задължава актосъставителя да връчи на нарушителя препис от акта.
Връчването на препис от акта е действие, различно от действието по предявяване
на същия, но в случая и това задължение е било изпълнено. Видно от съдържанието
на акта С. е отказал да подпише и разписката, неразделна част от АУАН,
удостоверяваща факта на връчване на препис от него. Този отказ бил удостоверен
с подписа на св. Тодор Здравков Узунов. В този смисъл, не е налице допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при предявяване и връчване на АУАН,
същият е бил предявен и връчен по
предвидения от закона ред.
Неоснователно е възражението за
допуснато съществено процесуално нарушение, аргументирано с нееднозначното
посочване на нарушената разпоредба в АУАН и в обжалваното наказателно постановление.
С обозначаването й като чл. 174, ал.3, пр. 1 в АУАН и като чл. 174, ал. 3 в
Наказателно постановление № 19-0367-001079 от 01.08.2019г. не е допуснато
нарушение на закона, което ограничава правото на защита на жалбоподателя да
разбере в какво се обвинява и да организира защитата си. Доколкото и в двата акта са посочени по
идентичен начин осъществилите се в действителността факти, при проявлението на
които админстративнонаказващият орган е приел, че е осъществен състав на
нарушение и за същото е предвидено пораждане отговорност по посочената
санкционна разпоредба, неточното му цифрово отразяване не е основание за отмяна
на обжалвания акт. В случая приложение намира чл. 53, ал. 2 ЗАНН и така
посочения недостатък се счита преодолян.
Налице е описание на
обективните обстоятелства от състава на нарушението, които правилно са субсумирани
под съответната законова разпоредба. Посочено времето и мястото на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено. Неоснователно е възражението, че е налице неточно посочване
на мястото на нарушението като ул. „Патриарх Евтимий“ вместо път II 84.
Обстоятелството относно мястото на
нарушението е отразено в АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗАНН се ползва с доказателствена
сила и в тежест жалбоподателя е да го оспори, което не беше сторено. От
свидетелските показания еднозначно се установи, че мястото на нарушението е
участък от улица в гр. Велинград,
находяща са между кръговото кръстовище на ЖП гарата и кръстовище на бул. „Хан
Аспарух“. Това обстоятелство не се отрича от жалбоподателя. Не се спори, че
процесният участък е част от републикански път II 84. Относно наименованието на
участъка като улица Патриарх Евтимий“ в рамките на гр. Велинград съдът
кредитира показанията на св. Г., С. и
св. П., които с оглед професиите, които упражняват-служители в РУ Велинград
първите двама и таксиметров шофьор на третия, изискващи подробно познаване на
наименованията на улиците, излагат непротиворечиво данни, че точното
наименование на мястото на нарушението е посоченото в акта. В противоречие на
тях са показанията на свидетеля Рашков, които остават изолирани от останалите и
не следва за бъдат кредитирани, предвид обстоятелството, че свидетелят макар и
да твърди, че със сигурност знае за наименованието на улицата като главен път II 84 заявява, че не се е случвало да
бъде викан от такъв адрес като таксиметров шофьор.
Твърденията на С. оспорващи точното
наименование на мястото на нарушението, останаха неподкрепени от представените
от него писмени доказателства във второто съдебно заседание, които не дават
отговор на поставения въпрос приема ли участъкът от главен път II 84 в рамките на населеното друго
наименование и какво е то. В допълнение посочването на мястото на нарушението
като „Патриарх Евтимий“, вместо път II 84 не води до съществено изменение на
фактическите обстоятелства от състава на нарушението, които не са били известни
на жалбоподателя и срещу които той не е могъл да организира защитата си, предвид
че не се касае за установяване за пръв път на нов факт, т.е, че жалбоподателят
се е намирал на друго място, а не на това, на което е бил спрян за проверка.
По
същество на спора съдът счита, че в случая от обективна и субективна страна
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи на
наказание водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му.
Отказът на лицето да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Този отказ представлява
самостоятелно извършено административно
нарушение, като е ирелевантен въпросът дали след него водачът ще даде или не
кръвна проба или ще бъде изпробван с доказателствен анализатор. Това следва от
нарушената разпоредба на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Първото предложение, което в случая се явява
нарушено е отделено от останалите със съюзите "и/или", както и само
"или". Това означава, че е напълно достатъчно осъществяване на
диспозицията, предвиждаща отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство, за да е налице административно нарушение. Затова е напълно
ирелевантно дали нарушителят е подписал издадения му талон за медицинско
изследване или дори дали такъв изобщо му е бил издаден, доколкото същият няма
право да избира начина, по който да бъде изпробван за употреба на алкохол или
дали се е явил за кръвна проба.
Макар и в чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. да се предвижда,
че установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство
или тест, смисълът на разпоредбите на
чл. 3 и чл. 3а, т. 1 от Наредбата е независимо от осъществения от водача отказ
за проверка с техническо средство, отново да му се предложи установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му, посредством издаване на талон за
медицинско изследване. Това обаче не означава, че нарушителят има право да
избира начина на проверката и да бъде оневиняван за отказа си да бъде изпробван
с техническо средство, ако се съгласи да даде кръвна проба или ако талон не
бъде издаден. Тълкуване в подобен смисъл е в
противоречие със закона и би означавало, неприложимост на състава,
предвиждащ осъществено административно нарушение с факта на установения отказ
за проверка с техническо средство.
Неоснователни са възраженията на
защитата на жалбоподателя, че е налице неяснота на законово нарушената хипотеза
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Същата е посочена точно и ясно.
Обстоятелството, че в наказателното
постановление е посочен отказ на водача да изпълни предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му е
правноирелевантно, доколкото тези откази не са посочени самостоятелно като
хипотези на извършено нарушение, а съвкупно с другата възможна, наличието на която се установи.
Не представлява изключващо вината
обстоятелство за извършеното нарушение обстоятелството, че водачът е използвал
вода за уста и е предполагал, че при проверка с дрегер устройството би отчело наличие
на концентрация на алкохол в кръвта, поради което не следва да носи отговорност
по чл. 174, ал.3, пр.1 ЗДвП. Този факт е
изтъкнат от него едва в съдебно заседание и следва да се счита в подкрепа на
изградената от него защитна теза. В допълнение, в обясненията си жалбоподателят
твърди, че не е знаел със сигурност, че водата е съдържала алкохол, предвид че
надписът, сочещ съдържанието й е на гръцки език, което прави нелогични
опасенията и притесненията му.
Законът за движение по пътищата
предписва задължение за участниците в движението по пътищата да се подчиняват
на разпорежданията на длъжностните лица, осъществяващи контрол по прилагането
му. В частност чл. 174, ал.3 ЗДвП
изисква от водачите на пътни превозни
средства да изпълняват предписанията по установяване на концентрация на
алкохол в кръвта. Редът за установяване на концентрация на алкохол в кръвта е
регламентиран в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. В чл. 2 от Наредбата задължението за водачите на пътни превозни
средства при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози да изпълняват
точно дадените им от контролните органи по Закона за движението по пътищата
разпореждания и указания е преповторено.
Неизпълнение на задължението, обосноваващо непораждане на
административнонаказателна отговорност е предвидено единствено в хипотезата,
когато разпорежданията налагат
извършване на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен
акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве, каквито в
случая няма данни да са давани.
Съгласно ал. 2 на чл. 2 от същата
наредба, неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава,
което е въведено в състав на нарушение.
В настоящия случай с отказа си да му
бъде извършена проверка с техническо
средство- дрегер, П.Е.С. е осъществил състав на нарушение по чл. 174, ал.3, пр.
1 ЗДвП, за което следва да му бъде наложено наказание, като не са налице
предпоставките за освобождаване от административнонаказателна отговорност по
чл. 16 НК, във вр. чл. 11 ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът счита
жалбата за неоснователна, а Наказателното постановление за законосъобразно,
поради което следва да се потвърди.
По изложените съображения, настоящият
състав на Районен съд Велинград:
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0367-001079 от 01.08.2019г. на Началника на РУ Велинград към
ОДМВР Пазарджик, с което на П.Е.С., ЕГН: ***********, на осн. чл. 174, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на
2 000 лв. /две хиляди лв./и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 м., като на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат 12 точки.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от връчване на съобщението до страните, пред Административен съд
Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
Иванка
Пенчева