РЕШЕНИЕ
№ 991
гр. Русе, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520100908 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.327 и
сл. от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ”...” ЕООД– ... твърдят, че
в периода 2018 г.-2020 г. ответникът им възложил изработка на мебели по
предоставени проекти по вид, както е заявено в последното съдебно
заседание, предназначени за обзавеждане на апартамент, находящ се в гр.Русе
по бул.“...“, и за търговски обект-хотел в м.“..., като при приключване на
даден етап от работата, изпълнителят издавал данъчни фактури, в които, по
взаимно съгласие на страните, се вписвало, че изработеното съставлява
дървени панели-общо 1 265 броя, от които 400 броя при единична цена от
81,25 лв., а останалите-по 80 лв., без вкл. ДДС. Твърдят, че стоките били
доставени и приети от ответника без възражение. До подаване на исковата
молба непогасени частично останали вземанията по следните три фактури: №
10132/ 17.12.2019 г. ( за 4 000 лв.), № 10136/ 27.02.2020 г. (за 11 400 лв.) и №
10141/ 13.05.2020 г. (за 7 000 лв.), от които считат, че им се дължи общо
21 968 лв., с вкл. ДДС-остатък от цена на продадени стоки на насрещната
страна през спорния период. Претендират заплащане на сумата, ведно със
1
законната лихва от завеждане на делото, с обезщетения за забава до
19.02.2021 г. съответно по ф-ра № 10132/17.12.2019 г., считано от 17.12.2019
г.-478,89 лв., по ф-ра № 10136/ 27.02.2020 г., начиная от 27.02.2020 г.-1 093,75
лв. и по ф-ра № 10141/ 13.05.2020 г. за времето 13.05.2020 г.-19.02.2021 г.-
550,28 лв. Търсят се разноски за производството.
Ответникът “...“ АД-Русе оспорват исковете. Правят възражение за
прихващане на недължимо платени суми от дружеството им в полза на ищеца
по следните данъчни фактури: № 10037/ 30.09.2016 г., № 10041/ 07.11.2016 г.,
№ 10048/15.02.2017 г., № 10049/28.02.2017 г., № 10108/21.12.2018 г. и №
10138/ 26.03.2020 г. на обща стойност от 92 654,06 лв. до размера на
процесните вземания. Претендират отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
Ищецът е изложил твърдения, че търговското наименование, под което
“...“ ЕООД изработва мебели от години, е “... мебел“, като в
кореспонденцията си търговецът използва електронен адрес
************@***.**. В този смисъл са показанията на св.А.М., бивш съпруг
и настоящ партньор при фактическо съжителство на управителката на
ищцовото дружество. Тези наименования фигурират в представените по
делото оферти, справки и кореспонденция по АБВ-поща. Свидетелят
установява, че макар да не е бил назначен на трудов договор при ищеца,
запознат е и през годините пряко е участвал в дейността на “...“ ЕООД,
включително по повод процесните поръчки.
Ищецът твърди, че във връзка с отправено до тях искане от ответника за
направа на мебели по предоставен проект, за около две години поетапно
изработили обзавеждане на хотел в гр.Русе, м.“...“, и за стая за гости в
апартамент в гр.Русе по бул.“...“, както следва:
за стаите в първия обект: в Стая № 1-модул за спалня, врата,
облицовка за врата, ъглов шкаф, ламперия, корниз и дъски под прозорец; в
Стая 2–модул за спалня, врата, облицовка за врата, ТВ-модул, ламперия,
корниз и дъски под прозорец; в Стая 3–модул за спалня, врата, облицовка за
врата, ТВ-модул, ламперия, корниз и дъски под прозорец; в Стая 4–модул за
спалня, врата, облицовка за врата, ТВ-модул, ламперия, корниз и дъски под
2
прозорец; в Стая 5–ТВ-модул, ламперия, врата и гардероб;
за коридор: ламперия и корнизи;
за втория обект: модул за спалня, гардероб, ТВ-модул, секция,
етажерка, ламперия и корниз (Оферта № 25087206/ 30.11.2018 г. за 64 207 лв.,
без ДДС, с включени монтаж и транспорт от 5 837 лв., при изискан аванс от
60 %-л.173,174), със следващо допълване на поръчката, както следва:
за хотела:
за бара: лице с бар-плот, долен и горен ред работни плотове (Оферта №
25087206-1/ 05.12.2018 г. за 5 208,50 лв., без ДДС, с включени монтаж и
транспорт за 473,50 лв. и изискан аванс от 60 %-л.176) , страница за бара,
шкаф етажерка под работен плот, горен ред шкафове-етажерки, летяща врата
до бара, обличане на врата, облицовка на стена до бара (Оферта № 25087206-
4-Допълнение бар/16.10.2019 г. за 5 239 лв., без ДДС, с включен монтаж от
523,90 лв.-л.186, Оферта № 25087206-Допълнение бар/16.12.2019 г. за
10 035,60 лв., без ДДС, с включен транспорт-250 лв. и монтаж-889,60 лв.-
л.192 );
за коридор: ламперии, корнизи, облицовка на каса на врата, портманто
(Оферта № 25087206-3/ 19.12.2018 г. за 2 762 лв., без ДДС, с включен монтаж
и транспорт от 250 лв., при изискан аванс за първи етап от 50 %, при втори-
след монтаж на модулите за спалня, ТВ и вратите-следващите 20 %, а
остатъка-при монтаж на модулите за бара, обзавеждането за коридор,
ламперии и корнизи по стените и подпрозоречните дъски-л.178), ;
за стаята за гости:
ръкохватки за парапет (Оферта № 25087206-6-Допълнение ръкохватки/
23.12.2019 г. за 554,49 лв., без ДДС-л.199), обличане на ъгъл в спалня на
апартамент, первази в хола на апартамента, подпрозоречни дъски за
апартамент, облицовка на метална врата, первази по пода на бара, шкаф за
буфер, облицовка за усилвател, прагове за врати и всички резби с изключение
на врати за преддверие: страница за бар, шкаф-етажерка под работен плот,
горен ред шкафове и етажерки, летяща врата до бара, обличане на врата,
облицовка на стена до бара ( Оферта № 25087206-7-Последно допълнение/
10.02.2020 г. , включена към обект ..., за 1 366 лв., без ДДС-л.202).
Ищецът е изложил твърдения, че при приключване на даден етап от
3
работата, дружеството им издавали на насрещната страна данъчни фактури, в
които, по взаимно съгласие на съконтрахентите, се вписвало, че изработеното
съставлява не мебели, а дървени панели-общо 1 265 броя, от които 400 броя
при единична цена от 81,25 лв., а останалите-по 80 лв., без вкл. ДДС.
В изготвената от изпълнителя справка от 31.12.2020 г. е прието, че
общата стойност на поръчките е 97 968 лв., с вкл. ДДС, като към нея дата
погасени са били 76 000 лв.
Представени са следните данъчни фактури за посочените стоки: №
10108/ 21.12.2018 г. за сумата от 39 000 лв., погасена на 08.01.2019 г.-20 000
лв. и на 01.10.2019 г.-19 000 лв. (л.11,л.30, л.34), № 10132/ 17.12.2019 г. за
сумата от 24 000 лв., от която погасени на 20.12. и на 30.12.2019 г.-по 10 000
лв.(л.12, л.32, л.35), № 10136/ 27.02.2020 г. за сумата от 35 040 лв., № 10138/
26.03.20 г. за сумата 12 000 лв., погасена на 30.03.2020 г. (л.14,л.33) и №
10141/ 13.05.2020 г. за сумата от 12 000 лв., от която погасени на 15.05.2020
г.- 5 000 лв. (л.15, л.31). Сборът на цените по тях е 122 040 лв. Посоченият в
документите начин на плащане е по банков път. Във фактурите няма подписи
на договарящите, а като МОЛ за ответното дружество е вписано името “Т.О.“.
При справка в ТР се установява, че последната е била представител на “...“
АД в периода 20.08.2015 г.-26.08.2020 г. От втората дата управител на ЮЛ е
посоченият по исковата молба В.К.И.. До него момент същият е бил в състава
на Съвета на директорите.
В хода на производството става ясно, че св.А.М., като представител на
ищеца, контактувал по повод процесните поръчки само и единствено с
познато му от преди това лице- С.Б., дизайнер, “...“, който изготвял
графичната част на проекта (л.180,л.182,л.184, л.205-л.214-в последните има
дата на съставяне 19.11.2018 г., 22.11.2018 г. и 02.12.2018 г. и записано име на
инвеститор “Ив. П.“), и със св.Ив.П., на когото през 2017 г. “...“ ЕООД
извършили обзавеждане на същия апартамент по бул.“...“ в гр.Русе.
А.М. уточнява, че се познава с тези лица от 2017 г. Тогава дизайнерът
им поискал оферта за жилището на Ив.П., организирал среща между тях и
координирал проекта. В тази връзка е представена кореспонденция през
периода 17.10.2016 г.-22.11.2017 г. чрез АБВ-поща от С.Б. едновременно до
ищцовото дружество и до И.П. на електронен адрес ....Ответният свидетел е
заявил, че това е бил негов служебен електронен адрес в “...“ АД-София,
4
където той работил до 2017 г., но твърди, че никога не го е ползвал
физически.Не оспорва, че ищцовото дружество му изработили обзавеждане,
но счита, че се е разплатил изцяло с тях.Това се потвърждава и от
св.А.М..Същият сочи, че плащанията се извършвали по банков
път.Различието в показанията на свидетелите е, че за изработените мебели
ищецът издавал на И.П. фактури на името на “.............“ АД, като по искане на
клиента стоките били обозначени като панели.Другият свидетел отрича тези
твърдения. Сочи, че ищецът никога не му е давал документи за извършените
плащания при обзавеждане на жилището. По делото е приложена електронна
кореспонденция на ищцовото дружество (процесните оферти), адресирани до
...........
А.М. сочи, че около половин година, след като приключили
взаимоотношенията си с клиента, последният се свързал с него, за да ги
ангажира да направят обзавеждането и в “...“. През цялото време мъжът
считал, че обектът се експлоатира от Ив. П. и че той е законният
представител на “...“ АД.Авансът им бил преведен от възложителя в началото
на 2018 г., но започнали работата много по-късно, тъй като насрещната
страна имала проблеми в базата. Впоследствие се постигнало съгласие
клиентът да превежда по 5 000 лв. месечно до достигане на окончателната
цена.
А.М. сочи, че на обекта извършили мебелиране на пет апартамента в
хотелска част и на ресторанта. В стаите правили спални, ламперии, прегради,
зад които се слага осветление, корнизи по таваните, обшивки на прозорците,
врати с резби и златни елементи, гардероби, секции, в коридора - ламперия по
стена, корнизи, в ресторанта–бар, врата между кухнята и ресторанта, която
била алуминиева и я облекли в подходящия стил, летящи врати, шкафове.
Работата била забавена отново, поради желанието на клиента над вратите да
има резбовани елементи, за направата на които бил ангажиран друг човек.
Ищецът приключил своята част от ангажимента в началото на 2020 г.
А.М. установява, че успоредно с обект „...“ правили на св.Ив. П. и една
стая за гости в апартамента му в гр.Русе.Отново клиентът поискал всичко
изработено да бъде фактурирано като панели и за сметка на “...“
АД.Свидетелят сочи, че тъй като вече се познавали с И.П., не подписали
никакъв договор, нито оформили приемо-предавателни протоколи.Клиентът
5
отказал да приеме една от процесните фактури, изпратена му чрез куриер.
А.М. установява, че през цялото време ответният свидетел контролирал
работата им в хотела.Фактурите се издавали при приключен етап от
поръчката.
Според св.И.П., той запознал А.М. с В.К.И. по повод доставка на
панели.Между тях останали някакви неуредени отношения, за които
свидетелят не може каже подробности.А.М. отрича да познава управителя на
ответното дружество. Твърди, че на обект “...“ го завел лично И.П., което
последният отрича. Все пак лицето казва, че представителите на ищеца са
дошли тогава с бус с десен волан. В съдебно заседание лицето е заявило, че
няма нищо общо с “...“ АД.Това е в противоречие с изявлението на
пълномощника на страната.В последното заседание е казано, че Ив. П. има
някакви спомагателни функции в дружеството“.
Св.И.П. сочи, че не му е известно ищецът да е изработвал мебели за
“...“.Признава, че чертежът н а л.212 касае стая от неговото жилище.
Ответникът е представил следните данъчни фактури, по които твърди,
че е извършвал плащане в полза на ищеца, но без да получи насрещна
престация, освен признатите от ищеца като погасени ф-ра № 10108/
21.12.2018 г. и ф-ра № 10138/ 26.03.2020 г.:
Ф-ра № 10041/ 07.11.2016 г. за 6 000 лв.-аванс по договор, платен на
04.11.2016 г. (л.64 и л.69), ф-ра № 10048/ 15.02.2017 г. за сумата от 3 200,06
лева-изработка на 8 бр. врати при единична цена от 333,34 лв., без ДДС, и ф-
ра № 10049/ 28.02.2017 г. за 19 254 лв.-изработка на 260 броя врати при
единична цена от 123,25 лв., без ДДС, с приспаднат аванс от 16 000 лв., като
по последните две фактури били извършени плащания на 09.03.2017 г.-7 000
лева, на 10.08.2017 г. -1 254,06 лв. и на 10.09.2017 г.-8 200 лв. само по ф-ра №
10049, и на 30.06.2017 г.-общо 6 000 лв.Представено е и платежно нареждане
за сумата от 13 200 лв.аванс по договор във връзка с ф-ра № 10037/ 30.09.16 г.
Страната е представила и ф-ра № 10036/ 30.09.2016 г. за сумата от 13 200 лв.-
аванс по договор, която обаче не е посочена в отговора на исковата молба. В
цитираните фактури също няма подписи на договарящите и МОЛ за
ответното дружество е Т.О..
Назначената по делото счетоводна експертиза, след запознаване с
представените в производството доказателства и извършена проверка в
6
счетоводството на двете дружество по Аналитична ведомост на сметка 411
“Клиенти“, Дневник за продажбите, респективно Аналитична ведомост на
сметка 401 “Доставчици“, Дневник за покупките и Справки-декларации по
ЗДДС, се е произнесло, че при ищеца, при спазване изискванията на чл.86,
чл.124 и чл.125 от ЗДДС, са били осчетоводени петте фактури, цитирани в
исковата молба. Вещото лице е потвърдило извършените плащания на
задълженията от ответника до размер на 76 000 лв., като непогасени останали
22 040 лв.
При “...“ АД през съответния данъчен период са били осчетоводени,
отразени в счетоводните регистри и е бил ползван данъчен кредит по същите
фактури, без тази под № 10136/ 27.02.2020 г. за сумата от 35 040 лв.
Експертът е докладвал, че освен спорните ф-ра № 10108/21.12.2018 г. и
ф-ра № 10138/ 26.03.2020 г., при спазване изискванията на чл.124 т.1 и чл.125
от ЗДДС, ответникът е осчетоводил и включил в “Дневника за покупките“,
декларирани със Справка-декларация за ЗДДС още ф-ра № 10037/ 30.09.2016
г., № 10041/ 07.11.2016 г.,№ 10048/15.02.2017 г., № 10049 /28.02.17 г., по
които общата цена е 41 654,06 лв.
Лихвите за забава за вземанията по ф-ра № 10132/17.12.19 г., ф-ра №
10136/27.02.2020 г. и ф-ра № 10141/ 13.05.2020 г. за заявеното по исковата
молба време са изчислени съответно на 426,70 лв., 1 055,02 лв. и 521,15 лв.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обект на доказване в настоящото производство е сключването на
договорно отношение между страните по повод продажбата на стоки в
периода 2018/2020 г., както и размера на неизпълненото от ответника
задължение.Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно
чл.318 ал.1 от ТЗ е консесуален.Той е неформален и писмената форма не е
условие за неговата действителност.Сключването му предпоставя постигане
на съгласие между страните относно съществените елементи от съдържанието
на сделката, а такива са стоката и цената.Фактурата също се приема за
доказателство, установяващо договора за търговска продажба, когато
съдържа в себе си всички необходими елементи от съдържанието на
сделката.Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на
продавача и купувача, както и отразяването в справките-декларации по
ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са все обстоятелства,
7
имащи значение за установяване на продажбеното правоотношение, във
връзка с което съответната фактура е била издадена.В този смисъл е например
Решение № 218 от 06.01.2017г. по т.д. № 3572/2015г., I т.о. на ВКС, според
което не само подписана двустранно фактура може да бъде кредитирана като
доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в
случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на
сделката( вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата,
положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й),
но отделно от това, вписването в дневниците за покупки на лицето, което не е
подписало тази фактура, както и отразяването на стойността й в справките
декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват
признание за възникването и изпълнението на продажбеното
правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена. Обратно,
само ако неподписаната или оспорената като непротивопоставима на
длъжника фактура изобщо не е отразена в счетоводните регистри на двете
страни, не е вписана в дневниците за покупки и продажби и справките –
декларации по ЗДДС, не е ползван данъчен кредит по нея–тогава тази фактура
сама по себе си не може да установи нито сключване на договор за търговска
продажба, нито получаването на стоката. (в този смисъл са например още
Решение №67/31.07.2015 г. на ВКС по т.д.№631/2014г. на ІІ т. о., Решение №
166 от 26.10.2010 г. по т.д. 991/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение №
96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на ВКС, I т. о., Решение № 46 от
27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., Решение № 42/19.04.2010 г.
по т. д. № 593/09 г. на ВКС, II т. о.). При съобразяване на посочената
практика, с оглед събраните в производството доказателства, съдът намира,
че по делото безспорно се установява, че между страните са възникнали
отношения по повод продажбата на стоки, изработени и доставени на
ответника в търговски обект в м.“...“ и за стая от апартамент в гр.Русе в
периода 2018/2020 г., за което са били издадени част от фактурите, по които
ищецът желае да получи плащане. На “...“ ЕООД било възложено
обзавеждането на посочените помещения, за което били изготвени оферти,
поетапно се транспортирали и монтирали мебели, платила се част от цената,
като стоката била фактурирана като панел. За изпълнението на поръчките
данни изнася св.А.М..Действително последният се явява свързано лице с
управителката на ищцовото дружество.Показанията му обаче кореспондират с
8
останалите доказателства, ангажирани в производството. Безспорно се
установява, че в качеството си на представител на ищеца, лицето е
контактувало само с И.П., за когото през цялото време считали, че притежава
“...“ АД. Макар последният да отрича да е общувал с насрещната страна по
повод процесните поръчки, съдът намира, че в показанията му има
противоречия и те се опровергават допълнително от представените по делото
писмени доказателства.Още от 2017 г. свидетелите са контактували помежду
си чрез едни и същи електронни адреси, ползвани и при офертите от 2018
г./2020 г. Макар да отрича да му е известно нещо за обект “...“,а още по-малко
да е водил там екипът на ищеца, И.П. е заявил, че не е возил А.М. със свой
автомобил, тъй като тогава те пристигнали с бус. Противоречие има досежно
изявлението на лицето, че няма нищо общо с ответното дружество и
заявеното от пълномощника на страната в съдебно заседание. В допълнение
може да се каже, че към процесния период Виктор Иванов не е бил законен
представител на “...“, поради което е без правно значение дали ответният
свидетел го е запознал с А.М..
По делото безспорно се установява, че без ф-ра № 10136/ 27.02.2020 г.,
счетоводно отразена само при ищеца, останалите документи са били
надлежно включени в съответните дневници, в справките-декларации по
ЗДДС и ответникът е ползвал данъчен кредит по тях. Фактурирането като
облагаема доставка и от двете насрещни страни на сделката изключва
доводите за тълкуване на волята на съконтрахентите в друг смисъл.Като е
приел осчетоводяване на настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от
ЗДДС, получателят е удостоверил признание, че доставката на стоките, без
тези по ф-ра № 10136/ 27.02.2020 г., е била осъществена. Дори да се наложи
извод, че св.И.П. е действал без представителна власт, то според чл.301 от ТЗ,
след като търговецът не се е противопоставил незабавно, след като е узнал, то
следва, че е приел резултата от сделките.Когато стоките са предадени без да е
подписана фактурата за получател на доставката, но документът е
осчетоводен, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен
кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от което и да е
лице действия по приемане на стоките и съответно е изгубил правото си да
оспорва както сключването на договора, така и изпълнението на
доставчика.Изложените изводи не касаят вземането по ф-ра №
10136/27.02.2020 г., респективно акцесорната претенция по това перо.При
9
определяне размера на обезщетенията за забава вещото лице е съобразило
нормата на чл.303а от ТЗ, като общата стойност е 947,85 лв.
Ответникът е направил възражение за прихващане с вземанията по
фактурите, описани в отговора на исковата молба. Съдът намира, че следва да
уважи същото при изключване на ф-ра № 10108/21.12.2018 г. и ф-ра №
10138/26.02.2020 г., за които приема, че сумите по тях са били дължимо
платени на насрещната страна. Във връзка с останалите документи обаче, не
се ангажираха никакви доказателства, че през 2016 г. и до м.февруари 2017
г. дружествата са били в някакви взаимоотношения, по повод на които да са
били издадени ф-ра № 10037/ 30.09.2016 г., ф-ра № 10041/07.11.16 г., ф-ра №
10048/15.02.2017 г. и ф-ра № 10049/28.02.2017 г. Не се установява по какви
договори да са били платени авансите, а доколкото вписаните като
изработени врати са по естеството си родово определени вещи, не се
установява собствеността върху стоката да е била прехвърлена на ответника с
предаването й. Общата сума по фактурите надхвърля по размер ищцовите
претенции-главна и акцесорни, за които съдът е изложил съображения, че са
основателни.Това налага отхвърляне на исковете.
Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК на ответника се следват разноски по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “...“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр...., ул.”.....“ № 4, вх.А, представлявано от
С.Й.М., със съдебен адрес: гр.София, ул.”Стефан Караджа“ № 19А, ет.1, ап.5,
чрез адв.В.Е.Д. от АК-София, срещу “...“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Русе, ул.”...“ № 1, ет.6, представляван от В.К.И., със
съдебен адрес: гр.София, ул.”Цар Асен“ № 79, ет.2, ап.5, искове с правно
основание чл.327 ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД за заплащане
общо на сумата от 21 968 лв., с вкл.ДДС, представляваща остатък от цена на
продадени стоки през периода 2018/2020 г. по фактури № 10132/ 17.12.2019
г., № 10136/ 27.02.2020 г. и № 10141/13.05.20 г., ведно със законната лихва,
считано от 22.02.2021 г., с обезщетения за забава до 19.02.2021 г. съответно
по ф-ра № 10132/17.12.2019 г., считано от 17.12.2019 г.-478,89 лв., по ф-ра №
10136/ 27.02.2020 г., начиная от 27.02.2020 г.-1 093,75 лв. и по ф-ра № 10141/
10
13.05.2020 г. за времето 13.05.2020 г.-19.02.2021 г.-550,28 лв., като
неоснователни, поради извършено прихващане с недължимо платени суми от
“...“ АД в полза на “...“ ЕООД по данъчни фактури: № 10037/ 30.09.2016 г., №
10041/ 07.11.2016 г., № 10048/15.02.2017 г. и № 10049/28.02.2017 г.
ОСЪЖДА “...“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр...., ул.”...“ № 4, вх.А, представлявано от С.Й.М., със съдебен
адрес: гр.София, ул.”Стефан Караджа“ № 19А, ет.1, ап.5, чрез адв.В.Е.Д. от
АК-София, да заплатят на “...“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”....“ № 1, ет.6, представляван от В.К.И., със съдебен
адрес: гр.София, ул.”Цар Асен“ № 79, ет.2, ап.5, сумата от 5 000 лв.-разноски
по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11