№ 801
гр. Благоевград, 21.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20251200500888 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от О.Б., чрез
кмета на общината, против решение № 539/ 28.06.2025 г., постановено по гр.
д. № 3082/ 2024 г. по описа на РС-Б., с искане за отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Навежда се, че оспорваното решение се явява недопустимо, тъй като е
постановено при липсата на положителна процесуална предпоставка, а
именно пасивна процесуална легитимация. В тази връзка, следва да се има
предвид, че експлоатацията на ревизионните шахти не е задължение на О.Б. и
същата не следва да носи отговорност за тяхната поддръжка. Процесуалната
легитимация на двете страни следва не от обективни факти, които подлежат на
доказване, а единствено от правното твърдение и когато съдът проверява дали
искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от
правото, което се претендира или отрича. Твърди се от въззивника, че искът е
насочен срещу ненадлежна страна - наличието на пасивна процесуачна
легитимация на ответника в исковото производство е процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните, както за предявяването на иска,
1
така и за разглеждането му по същество. Насочването на исковата претенция
срещу ненадлежна страна, обуславя процесуална недопустимост на исковия
процес. Първоинстанционният съд не е прекратил производството по делото, а
е разгледал иска по същество.
На следващо място счита, че първоинстанцонното решение е
неправилно, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в това, че съдът не е обсъдил направеното от страна на
ответника възражение за недопустимост на предявения иск. Съдът е длъжен
да обсъди всички възражения на страните и да вземе отношение по тях. Като
не е обсъдил релевираното от страна на О.Б. възражение, съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение, водещо до постановяването на
неправилно решение.
На следващо място, от всички събрани гласни и писмени доказателства
счита въззивника, че вредите по процесния автомобил не са настъпили по
описания от ищеца начин. Не се доказал точния механизъм на настъпване на
процесиите щети, като от събраните доказателства е доказано наличието на
съпричиняване от страна на водача. Прави се довод, че безспорно се доказа, че
О.Б. няма вина за настъпването на процесното ПТП, както и че не носи
отговорност за настъпилите материални щети. Сочи се, че съставеният
протокол не се ползва с материална доказателствена сила, по отношение на
механизма на настъпване на ПТП, поради което ищецът не успял да докаже
точния механизъм на настъпване на процесиите щети.
От обективна страна, ищецът не успял да ангажира доказателства,
които по категоричен начин да установят достоверността на изложената в иска
претенция. Важно е да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 180 от ТПК,
частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, доказват
единствено, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица, но те нямат доказателствена стойност относно описаните в тях
обстоятелства. Въз основа на изложеното по-горе, считам, че искът се явява
изцяло недоказан, тъй като се основава само и единствено на едностранно
генерирани от страна на ищеца и застрахованото лице документи, които
не могат да се ползват с обвързваща съда доказателствена сила.
На следващо място се сочи, че О.Б. не следва да носи отговорност
поради доказаното в процеса виновно поведение единствено на водача на
2
лекия автомобил, изразено в несъобразяване с пътните условия и
законоустановените правила за поведение при управление на МПС.
Навежда се, че съпричиняването има обективен характер, като от
значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена
връзка и е ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия - в
този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос по смисъла на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди така решение №
165/26.10.2010 г. по гр. д. № 93/2010 г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способстват за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато
приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали
поведението му като цяло е било противоправно. Съпричиняването е
обективно участие в процеса на настъпване на вредата и не зависи от
субективния елемент "вина". В този смисъл следва да се има предвид т. 7 от
Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. според която обезщетението
за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не на вина. В настоящия случай, от разпита на вещото лице, в
съдебно заседание, се установи, че водачът на автомобила се е движел със
скорост около 30 км/ч., предвид което, при повече внимание от негова страна,
е могъл да избегне пътното препятствие. Последното не е обсъдено от
първоинстанционния съд и е това е допуснато нарушение.
Поддържа се, че в изготвения по делото доклад съдът разпределя
доказателствена тежест, като приема, че в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът отговаря за обезопасяване на ревизионната шахта, а в тежест на
ответника е да опровергае наличието на някой от кумулативните елементи, на
които се основава тезата на ищеца. Наред с това. обаче, сочи че в тежест на
ответника е да докаже, че не отговаря за обезопасяване на ревизионната
шахта.
От така разпределената доказателствена тежест не става ясно, дали
3
ответникът, в лицето на О.Б. следва да доказва, при условията на пълно и
главно доказване обстоятелството, че не отговаря за обезопасяване на
ревизионната шахта или е напълно достатъчно да опровергае наличието на
някой от кумулативните елементи, на които се основава тезата на ищеца.
Разпределената, по този начин, доказателствена тежест противоречи на
принципа на равнопоставеност и поставя ответника в ситуация да доказва
наличието на отрицателни факти и обстоятелства, а именно, че О.Б. не е
отговорна за настъпилото застрахователно събитие.
Предвид изложеното, съдът не е спазил посоченото в доклада
разпределение на доказателствената тежест, а неспазването й е процесуално
нарушение, от категорията на съществените. Последното води до
постановяване на едно неправилно решение, каквото категорично е
оспорваното.
Сочи се, че съдът не е взел предвид, в достатъчна степен, показанията на
свидетеля Г., в частта им, че на място е пристигнал екип на ВиК, който е
извършвал ремонт на шахтата. С това, съдът е изопачил фактите по делото.
Първоинстанционният съд само бланкетно е изложил показанията на
свидетеля Г.. Като не ги е обсъдил и изследвал по-задълбочено в тази им част,
съдът е достигнал до неправилен извод, че отговорна за подръжката на
процесната шахта е именно О.Б.. По своята същност това представлява и
нарушение при прилагане на правилата на логическото мислене, водещ до
постановяването на неправилно решение.
Следва да се има предвид, че в своето решение съдът сочи, че кредитира
свидетелските показания и на двамата свидетели в цялост, без да вземе
предвид, че същите се разминават по отношение на това, че на мястото е
пристигнал екип, който е извършил ремонт на процесната шахта. Докато
свидетелят Г. заявява, че това е екип на ВиК, свидетелката В. сочи, че това е
екип на О.Б..
В тази връзка, по въпроса за начина, по който съдът следва да извърши
преценка на показанията на свидетелите и анализ на същите, следва да се има
предвид константното разбиране в съдебната практика, изразено например в
Решение №141/11.10.2019г. по гр.д. № 3719/2018 г., 1 г.о. на ВКС, в което се
обоснова, че гласните доказателства, щом са относими и допустими, се
преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
4
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на
процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото.
На първо място, съдът следва да обсъди установява ли се противоречие в
показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за
спора факти, съдържащи се в показанията на всеки свидетел, а оттам да
прецени казаното от кои свидетели да приеме за достоверно и по какви
съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен
начин от останалите събрани доказателства факти и обстоятелства;
преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с
писмените доказателства, като се ползват и правилата на логиката; не е
достатъчно свидетелските показания да бъдат само преразказани, а следва да
се изложат съображения за възприемане показанията на част от свидетелите,
както и да се посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези
свидетели, както и защо не кредитира други, или в каква част ги възприема;
свидетелските показания не може да бъдат преиначавани или да се обсъжда
избирателно части от тях, като се игнорира друга част относно релевантни за
спора факти; съдът е длъжен да прецени способността на всеки свидетел
обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги
изложи добросъвестно пред съда, като съобрази също при какви
обстоятелства свидетелят е узнал за съответния факт и за кое време в хода на
развитието на правоотношенията между страните се отнася той, като има
предвид, че заинтересоваността на свидетеля и неговата предубеденост може
да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на
неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в
показанията пред съда, като това може да се отнася за всички факти или само
за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери
на тези показания и в каква степен.
Съдът не само не е констатирал изложеното противоречие в
свидетелските показания, но и не е изложил своите съображения в насока кои
показания кредитира и кои не. Вместо това, първоинстанционният съд само
преразказва част от свидетелските показания и на свой ред игнорира друга
част, относно релевантни по спора факти.
Установената от съда, в решение, фактическа обстановка не е
кореспондира напълно с тази, установена по делото. В тази връзка, следва да
се има предвид факта, че съдът въобще не е коментирал наличното
5
разминаване между твърдените от ищеца вреди и тези, които описва
свидетелката-водач В. в своите показания.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 539/
28.06.2025 г., постановено по гр. д. № 3082/ 2024 г. по описа на РС-Б., като
съдът постанови друго такова, с което да отхвърли иска.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените
при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Посочва се в отговора, че първоинстанционото
решение е правилно и законосъобразно, издадено изцяло с съответствие с
процесуалните правила и материалния закон. Посочва се, че няма колебание в
практиката на ВКС, че процесуалната легитимация на ищеца и ответника се
определя от твърденията в исковата молба. Процесуалната легитимация
следва от правното твърдение на ищеца, за разлика от материалноправната
легитимация, която предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството
на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител
на правното задължение. Процесуалната легитимация на двете страни следва
не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от
правното твърдение и когато съдът проверява дали искът е предявен от и
срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се
претендира или отрича с исковата молба. Ето защо заявеното от ищеца спорно
право обуславя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и на
ответника, като по този начин предопределя кои са надлежните страни в
процеса. Съобразно правилата на КЗ и ЗЗД, активно легитимирани да търсят
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение за непозволено
увреждане са застрахователите, встъпили в правата на увреденото лице, а
пасивно легитимирани са онези лица, за които се твърди в обстоятелствената
част на исковата молба, че са извършили неправомерни действия, довели до
увреждането (или в настоящия случай възложителят на работата им). Видно
от доказателствата по делото ищецът твърди, че обезщетените от него вреди
по застрахователния договор са настъпили в резултат на неправомерните
действия на трети лица (необезопасяване и несигнализиране на препятствие
на платното за движение), на които ответникът е възложил работа, при и по
6
повод на която са настъпили вредите.
В производството ищеца доказал всички елементи от фактическия
състав на регресното си право. Изложените в обратния смисъл аргументи
от страна на въззивника са несъстоятелни и не следва да бъдат
споделяни. Механизма на настъпване на процесното ПТП в цялост се
установи от представените писмени доказателства, изготвеното и прието
без да бъде оспорено от страните експертно заключение по съдебната
автотехническа експертиза, както и от показанията на разпитания
свидетел В. (последователни и вътрешно непротиворечиви), всички
кореспондиращи помежду си - при извършване на маневра за смяна на
лентите, автомобила преминава през капака на ревизионна шахта на
платното за движение, пропада в рамката й, гумата му се пука и се
уврежда джантата. Както съдът правилно отбелязва в мотивите си,
причина за настъпване на инцидента е преминаването на лекия
автомобил през необезопасено и несигнализирано препятствие -
подвижна ревизионна шахта на платното за движение. Заключението по
съдебната автотехническа експертиза, прието по делото и неоспорено от
страните, потвърди гореописания механизъм на ПТП и установи
категорично причинно - следствена му връзка с настъпилите по
превозното средство вреди, както и техния размер по средни пазарни
цени, в съответствие с трайната съдебна практика.
На следващо място се сочи, че ответникът не ангажира доказателства, с
които да установи твърдяното от него възражение за съпричиняване на
вредите. Това се подкрепя и от показанията на свидетеля Г., според който
шахтата била отворена, когато пристигнал на място и нямало никакви
отличително знаци, че пътят бил в ремонт. От разпита му се установява и че
действително са били нанесени твърдените в производството увреждания на
автомобила. От друга страна, съдът правилно приема, че водачът се е движил
със съобразена с пътни условия скорост, която е и в рамките на разрешената
такава за процесния път, доколкото несигнализираните препятствия на пътя
(неравности) не представляват предвидимо препятствие и не създават за
водача задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Претендира сторените във въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
7
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Предвид, че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 888/ 2025 г. по описа на ОС-Б. в
открито съдебно заседание за 02.10.2025 г. от 09.00 часа, за която дата да се
призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8