Р Е Ш Е Н И Е
Номер 483 от 10.04.2020 г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на единадесети
март две
хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана
Ганева
при секретаря Йовка Банкова и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 134 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.197, ал.2, вр.ал.3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на А.Х.А., с ЕГН: ********** – лишен от свобода в Затвора Бургас
против заповед №11/06.01.2020г. на началника на Затвора Бургас.
С Разпореждане №310/22.01.2020г. и с Разпореждане №494/31.01.2020г. съдът е
давал указания на А. във връзка с уточняване на обжалвания административен акт.
С оглед указанията на съда по делото е
постъпила молба с вх.№1086/31.01.2019г. и молба с вх.№ 1559/13.02.2020г., като
във втората молба А. е конкретизирал, че обжалва заповед№11/06.01.2020г. на началника на Затвора Бургас. Счита
заповедта за незаконосъобразна и прави искане да бъде отменена. В съдебно
заседание
поддържа жалбата по доводите изложени в нея. Пледира заповедта да бъде
отменена.
Ответникът – началника на
Затвора Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител изразява
становище, че жалбата е неоснователна и прави искане да бъде оставена без
уважение.
Прокурорът пледира
жалбата да бъде отхвърлена.
Административен
съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
До
началника на затвора Бургас е изготвено становище с дата 10.12.2019г. (л.37-38 от делото) от гл.инспектор Н.С.– началник на сектор
„СДВР“, да бъде продължен за срок от още една година специалния режим на
изтърпяване на наказанието на осъдения А.Х.А., предвид отчетените резултати от работата с осъдения
и наблюденията върху поведението му.
До
началника на затвора Бургас е изготвено становище с дата 11.12.2019г. (л.36 от
делото) от гл.инспектор М.В.– ЗНРНОД, с мнение да бъде продължен за срок от още
една година специалния режим на изтърпяване на наказанието на осъдения А.Х..
С оглед указанията на съда, дадени в Решение
№2066/28.11.2019г., постановено по адм.дело №2227/2019г., с което преписката е
върната поради липсата на становище на психолог, на 11.12.2019г. (л.39 от
делото) от инспектор-психолог Ж.Я.е изготвено становище относно актуалния
психически статус и основанието за продължаване на специалния режим на лишения
от свобода.
Със заповед БС № 11/06.01.2020г. на началника на Затвора Бургас (л.35-36 от
делото), на основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС и становище от гл.инспектор
М.В. – ЗНРНОД, гл.инспектор Н.С. – началник на сектор „СДВР и инспектор –психолог Ж.Я.е продължен специалния режим за изтърпяване
на наложеното наказание на лишения от свобода А.Х.А.. В мотивите на заповедта е
посочено, че на А. е наложено наказание доживотен затвор без замяна, с начало
на наказанието 25.06.2002г. и е на специален режим от 03.02.2006г., като към 06.01.2020г.г. е изтърпял 17г., 06м. и 11 дни.
Всички оценки на риска са със средни стойности, като първата е 59т., втората -
54т., третата - 56т. и четвъртата - 51т.. Петата оценка е извършена за целите
на производството, като се наблюдава задържане на риска от рецидив в средните
граници – 50 точки, като проблемните зони с нужда от подкрепа продължават да
бъдат отношението към закононарушението и уменията за мислене. Рискът от вреди продължава да се определя като
среден и е без промяна от предходното тестуване, като това се дължи на
условията, при които е поставен.
Заповедта е връчена на А.Х. лично, срещу
подпис на 07.01.2020г., видно от направеното на нея отбелязване
и е обжалвана с жалба вх.№ 544/20.01.2020г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Съобразно разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
В
настоящия случай оспорването е процесуално допустимо.
Същото е насочено срещу
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност индивидуален
административен акт, от процесуално легитимирано лице, адресат на акта, в
законоустановения 14-дневен срок.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС
първоначалния режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда, като на
осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна се определя
задължително специален режим.
Съгласно чл. 54 от ЗИНЗС
лишените от свобода на специален режим: 1/ изтърпяват наказания в затвори от
закрит тип; 2/ се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор
и охрана; 3/ не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от
свобода, поставени на общ и на строг режим; 4/ могат да работят в отделни
помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана.
Разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС
предвижда възможност на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без
замяна, първоначалния специален режим да бъде изменен в по-лек, който може да
бъде само строг, тъй като съгласно чл. 199, ал. 1 от ЗИНЗС
осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не се поставят
на лек и общ режим. Съгласно чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС,
началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на
наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от
предходното си произнасяне. Произнасянето на началника на затвора относно
продължаване на изтърпяването на наказанието при специален режим става след
вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителна дейност и на
психолога. По аргумент от разпоредбата на чл. 218 от ППЗИНЗС
възможността за изменение на специалния режим в по-лек е свързана с условието
лишените от свобода да имат добро поведение. Съгласно чл. 439а от НПК,
доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС,
както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по
време на изтърпяване на наказанието.
Оспорената Заповед е постановена от материално и териториално
компетентния административен орган по смисъла на чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС
– Началника на Затвора гр. Бургас.
Следователно не са налице предпоставките за обявяването на нищожността на
оспорената заповед поради липса на компетентност на административният орган.
Заповедта е постановена в
изискуемата от закона писмена форма и е надлежно мотивирана - посочено е както
материалноправното основание, така и фактическите обстоятелства, въз основа на
които административният орган е приел, че осъденият на доживотен затвор А. следва да продължи да изтърпява
наказанието "доживотен затвор" на специален режим. Така взетото
решение е постановено след вземането в предвид на изискуемите по закон
становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна
работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога
относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на
осъдения. В този смисъл съдът намира, че не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения в производството по издаването на оспорената заповед,
както се твърди в жалбата.
Касае е се за особен вид производство, което е намерило изрична
правна регламентация в ЗИНЗС и е налице спецификата на регламентираната
материя, съобразно целите на закона. Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗИНЗС
изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез
осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на
възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на
обществото, а според т. 2 чрез диференциация и индивидуализация на
наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитание на
осъдените в зависимост от поведението им.
Както бе
посочено, при издаването на
заповедта са взети предвид всички
изискуеми от закона становища - становищата на ръководителя на направлението за
социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност и на психолога. Съдържанието на същите са в
съответствие със законовите изисквания – съдържат мотиви относно основанията за
продължаване на специалния режим по отношение на осъдения и са приобщени по
надлежния начин към административната преписка и следва да се имат в предвид
при постановяването на съдебното решение.
Така изготвените становища,
както и предложението л. св. да продължи изтърпяването на наказанието доживотен
затвор на специален режим, са съобразени с критериите за оценка и същите сочат
на мотивиран извод, че не са налице основания за изменение на специалния режим
в по-лек.
По делото не се събраха
доказателства, включително и от гласните такива, които да дадат друга представа
на съда по отношение корегиране на поведението на л. св. А. и да бъдат основание за отмяна на оспорената заповед,
издадена от началника на затвора Бургас.
Административният орган е взел становище от съответните длъжностни лица, така
както изисква законът, и въз основа на отразеното в него е направил преценка
дали са налице основанията за продължаване на специалния режим по отношение на
осъдения или са налице условията за облекчаване на режима, при който лишеният
от свобода изтърпява присъдата си. Мотивирано и при спазване процедурата в
закона органът е отказал смяна на по-тежкия режим. Ето защо при тези
доказателства се налага извода за продължаване на специалния режим по отношение
на осъдения, тъй като не са налице основания за замяна на режима с по-лек.
Предвид изложеното,
оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в съответствие с
изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати при издаването й
съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния
закон и целите на наказанието, се явява законосъобразна, а жалбата на А. А. срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден от
горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от Администра-тивнопроцесуалният
кодекс и чл. 198, ал.
2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Административен
съд - Бургас, дванадесети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Х.А., с ЕГН: **********, изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора гр. Бургас против заповед №11/06.01.2020г. на началника на
Затвора Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 198, ал.
2 изречение последно от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража.
СЪДИЯ: