ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Кюстендил, 13.05.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Росица Савова
Членове:
Татяна Костадинова
Симона Навущанова
като
разгледа докладваното съдия Савова в. ч. гр. дело №187 по описа на съда за
Производството е по чл. 274 – чл. 279
във вр. с чл. 419, ал.1 от ГПК.
Образувано е по повод депозирана частна жалба от Г.В.Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, представляван от М.С.Г. – попечител, ЕГН **********, чрез адв.
З. В. – САК, със съдебен адрес:***, и
частна жалба, депозирана от С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв.
З. В. – САК, със съдебен адрес:***,
насочени срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в издадената
по ч.гр.д.№1901/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК от 20.09.2018 г.
С оспорвания съдебен акт, Дупнишкия
районен съд е разпоредил длъжниците Г.В.Г.,
ЕГН ********** и С.Г.С., ЕГН ********** да заплатят солидарно на заявителя „***“ ЕАД посочените в заявлението за
издаване на процесната заповед за изпълнение суми.
В
жалбите се излагат идентични доводи за неправилност на така постановеното
разпореждане. Оспорва се твърдението на банката, че кредита е обявен за
предсрочно изискуем. Сочи се, че банката – заявител е обявила кредита за
предсрочно изискуем на 04.08.2018 г. с нотариална покана от 20.02.2018 г.,
връчена срещу подпис на 23.08.2018 г. на Г.Г. на адрес: ***, като същата е
подписана от получателя И.Д. Г.. Оспорва се редовността на
връчването. Сочи се, че нотариалната покана не е изпратена нито на постоянния,
нито на настоящия адрес на кредипополучателя.Също така самото връчване не е станало лично на адресата, нито на
упълномощен от същия представител. Твърди се, че към дата 04.08.2018 г.
длъжника Г.Г. е бил в неизвестност. Попечителят му М.Г. не е била уведомена за
връчването на нотариалната покана. Изтъква се също така, че настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита не е било съобщено на другия длъжник –
попечителя С.Г.С.. По същество се иска отмяна на обжалваното разпореждане и
обезсилване на издаденият въз основа на него изпълнителен лист. Претендират се
разноски и по двете частни жалби.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от ответника по жалбите
– „***“ ЕАД, чрез
които се излагат идентични доводи за недопустимост, респ. неоснователност на
депозираните частни жалби. Претендира се присъждане на разноски,респ.прави се
евентуално възражение- в случай на уважаване на жалбите, да бъде намалено
адвокатското възнаграждение на насрещната страна поради прекомерност.
Въззивният съд, след като взе предвид
изложените в жалбите доводи, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия
закон, намира за установено следното:
Частните
жалби срещу постановеното от ДнРС по заповедното производство разпореждане са
допустими - с оглед постъпването им в срок, доколкото видно от приложената
покана за доброволно изпълнение, заповедта по чл.417 ГПК е била връчена на
длъжниците на 30.01.2018 г., а жалбите са депозирани на 15.02.2019 г., т.е. в
законоустановения двуседмичен срок. Същите са депозирани от надлежни страни –
длъжници в производството и са насочени срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт.
Разгледани по същество, частните жалби
се явяват основателни. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „***“ ЕАД със заявление по чл. 417 от ГПК против длъжниците Г.В.Г.,
ЕГН ********** и С.Г.С., ЕГН ********** с искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за подробно посочените в заявлението суми.
Въз
основа на заявлението и придружаващите го документи на 20.09.2018 г. в полза на
заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, инкорпорираща разпореждане за незабавно
изпълнение. С обжалваното разпореждане е постановено незабавно изпълнение,
както и издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК. ДнРС е
приел, че приложеният документ по чл.417, т.2 ГПК е редовен от външна страна,
доколкото в него се съдържа информация относно договора и задълженията на
длъжника по него, както и че същият удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане, с оглед на което е издал обжалваното разпореждане.
Видно от приложените в ч.гр.дело
№1901/18г.на ДнРС документи, до длъжника
Г.В.Г. – кредитополучател е била изпратена покана – уведомление, чрез
която банката се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като видно от приложени към заявлението известия за доставяне, същата
е била връчена на майката на длъжника Иванка Димитрова Г. на следния адрес: ***.
При така констатираното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В производството по чл.419 ГПК съдът е
ограничен само в рамките на данните, пряко извличани от документа по чл. 417 от ГПК, поради формалната доказателствена сила, с която той удостоверява
изпълняемото право, като не може да използва други данни, стоящи вън от него,
освен относно изискуемостта на вземането – арг. от чл. 418, ал.3 от ГПК. В
конкретната хипотеза заявителят се позовава на документ по чл. 417, т. 2, ГПК – извлечение от счетоводните книги.
Жалбоподателите в депозираните частни
жалби не сочат конкретно оплакване относно редовността на документа от външна
страна. Направено е обаче възражение за
неустановяване на база на приложените
документи на подлежащо на изпълнение вземане, доколкото се приема, че
предсрочната изискуемост на кредита не е породила своето действие, тъй като
банката – заявител не е уведомила надлежно длъжника – кредитополучател, респ.и
поръчителя за нейното настъпване.
От приложената Нотариална покана и Разписка
се установява, че длъжникът – кредитополучател е известен за настъпилата
предсрочна изискуемост на процесния кредит на адрес: гр. *** чрез неговата майка И. Д.Г.. В случая обаче при съпоставка с
приложения договор за кредит, както и депозираното пред заповедния съд
заявление по чл.417 ГПК, адресът на длъжника е друг, а именно: гр. ***.
Заповедния съд не е направил справка за настоящ и постоянен адрес на длъжника,
а при извършена такава по реда на Наредба № 14/18.11.2009г.се установява, че
както постоянният, така и настоящият адрес на длъжника е гр.***.
Адресът на кредитополучателя - гр. ***,
е посочен и в договора, като на него е
следвало да бъде разменяна и всякаква кореспонденция във връзка с изпълнението
на договора, който извод се извлича по аргумент от разпоредбата на чл.13, ал.5
от ОУ към процесния договор за кредит, където в тежест на кредитополучателя е
вменено задължението му да уведомява кредитора за всяка промяна в
местоживеенето си, но в заповедното производство не са представени данни за промяна на тези
обстоятелства.
При така установената по делото
фактическа обстановка, не може да се приеме, че в рамките на заповедното производство
е доказано, че е извършено редовно
връчване на процесната нотариална покана, с която кредитът се обявява за предсрочно изискуем.
С оглед изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че разпореждането на ДнРС за незабавно изпълнение е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено, като се обезсили и издадения изпълнителен лист.При
евентуално исково производство горните обстоятелства досежно настъпване на
предсрочната изискуемост подлежат на установяване пред исковия съд .
По разноските:
С оглед изхода на спора на частните
жалбоподатели следва да се присъдят сторените от същите разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. При направено възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение и доколкото развилото се пред настоящата
инстанция производство не се отличава с прекомерна сложност, съдът приема, че
следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
чл.7 вр. чл.11 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлизащи на по 200 лева за всеки един от частните
жалбоподатели.
Мотивиран от изложеното,
Кюстендилският окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно
изпълнение, обективирано в издадената по ч.гр.д.№1901/2018 г. по описа на
Районен съд – Дупница заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК
от 20.09.2018 г.
ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на него
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, гр. ***, ЕИК *********,
да заплати на Г.В.Г., ЕГН **********, гр. ***, представляван от М.С.Г. –
попечител, ЕГН **********, сумата от 200 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, гр. ***, ЕИК *********, да заплати на С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата от 200 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.