Определение по дело №187/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 326
Дата: 13 май 2019 г. (в сила от 13 май 2019 г.)
Съдия: Росица Богданова Савова
Дело: 20191500500187
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                 гр. Кюстендил, 13.05.2019 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на тринадесети май   през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                                           Председател: Росица Савова

                                                                                  Членове:   Татяна Костадинова

                                                                                                   Симона Навущанова

 

 

като разгледа докладваното съдия Савова в. ч. гр. дело №187 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 274 – чл. 279 във вр. с чл. 419, ал.1 от  ГПК.

Образувано е по повод депозирана  частна жалба от Г.В.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, представляван от М.С.Г. – попечител, ЕГН **********, чрез адв. З. В. – САК, със съдебен адрес:***, и частна жалба, депозирана от С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. З. В. – САК, със съдебен адрес:***, насочени срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в издадената по ч.гр.д.№1901/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 20.09.2018 г.

С оспорвания съдебен акт, Дупнишкия районен съд е разпоредил длъжниците  Г.В.Г., ЕГН ********** и С.Г.С., ЕГН ********** да заплатят солидарно на заявителя „***“ ЕАД посочените в заявлението за издаване на процесната заповед за изпълнение суми.

            В жалбите се излагат идентични доводи за неправилност на така постановеното разпореждане. Оспорва се твърдението на банката, че кредита е обявен за предсрочно изискуем. Сочи се, че банката – заявител е обявила кредита за предсрочно изискуем на 04.08.2018 г. с нотариална покана от 20.02.2018 г., връчена срещу подпис на 23.08.2018 г. на Г.Г. на адрес: ***, като същата е подписана от получателя И.Д. Г.. Оспорва се редовността на връчването. Сочи се, че нотариалната покана не е изпратена нито на постоянния, нито на настоящия адрес на кредипополучателя.Също така самото връчване не  е станало лично на адресата, нито на упълномощен от същия представител. Твърди се, че към дата 04.08.2018 г. длъжника Г.Г. е бил в неизвестност. Попечителят му М.Г. не е била уведомена за връчването на нотариалната покана. Изтъква се също така, че настъпването на предсрочната изискуемост на кредита не е било съобщено на другия длъжник – попечителя С.Г.С.. По същество се иска отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издаденият въз основа на него изпълнителен лист. Претендират се разноски и по двете частни жалби.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК  са постъпили отговори от ответника по жалбите – „***“ ЕАД, чрез които се излагат идентични доводи за недопустимост, респ. неоснователност на депозираните частни жалби. Претендира се присъждане на разноски,респ.прави се евентуално възражение- в случай на уважаване на жалбите, да бъде намалено адвокатското възнаграждение на насрещната страна поради прекомерност.

Въззивният съд, след като взе предвид изложените в жалбите доводи, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

            Частните жалби срещу постановеното от ДнРС по заповедното производство разпореждане са допустими - с оглед постъпването им в срок, доколкото видно от приложената покана за доброволно изпълнение, заповедта по чл.417 ГПК е била връчена на длъжниците на 30.01.2018 г., а жалбите са депозирани на 15.02.2019 г., т.е. в законоустановения двуседмичен срок. Същите са депозирани от надлежни страни – длъжници в производството и са насочени срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.   

Разгледани по същество, частните жалби се явяват основателни. Съображенията на съда в тази насока са следните:

    Първоинстанционният съд е бил сезиран от „***“ ЕАД със заявление  по чл. 417 от ГПК против длъжниците Г.В.Г., ЕГН ********** и С.Г.С., ЕГН ********** с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за подробно посочените в заявлението суми.

            Въз основа на заявлението и придружаващите го документи на 20.09.2018 г. в полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, инкорпорираща разпореждане за незабавно изпълнение. С обжалваното разпореждане е постановено незабавно изпълнение, както и издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК. ДнРС е приел, че приложеният документ по чл.417, т.2 ГПК е редовен от външна страна, доколкото в него се съдържа информация относно договора и задълженията на длъжника по него, както и че същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, с оглед на което е издал обжалваното разпореждане.

Видно от приложените в ч.гр.дело №1901/18г.на ДнРС документи, до длъжника  Г.В.Г. – кредитополучател е била изпратена покана – уведомление, чрез която банката се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като видно от приложени към заявлението известия за доставяне, същата е била връчена на майката на длъжника Иванка Димитрова Г. на следния адрес: ***.

             При така констатираното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В производството по чл.419 ГПК съдът е ограничен само в рамките на данните, пряко извличани от документа по чл. 417 от ГПК, поради формалната доказателствена сила, с която той удостоверява изпълняемото право, като не може да използва други данни, стоящи вън от него, освен относно изискуемостта на вземането – арг. от чл. 418, ал.3 от ГПК. В конкретната хипотеза заявителят се позовава на документ по чл. 417, т. 2,  ГПК – извлечение от счетоводните книги.

Жалбоподателите в депозираните частни жалби не сочат конкретно оплакване относно редовността на документа от външна страна.  Направено е обаче възражение за неустановяване на база  на приложените документи на подлежащо на изпълнение вземане, доколкото се приема, че предсрочната изискуемост на кредита не е породила своето действие, тъй като банката – заявител не е уведомила надлежно длъжника – кредитополучател, респ.и поръчителя за нейното настъпване.

От приложената Нотариална покана и Разписка се установява, че длъжникът – кредитополучател е известен за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния кредит на адрес: гр. *** чрез неговата майка И. Д.Г.. В случая обаче при съпоставка с приложения договор за кредит, както и депозираното пред заповедния съд заявление по чл.417 ГПК, адресът на длъжника е друг, а именно: гр. ***. Заповедния съд не е направил справка за настоящ и постоянен адрес на длъжника, а при извършена такава по реда на Наредба № 14/18.11.2009г.се установява, че както постоянният, така и настоящият адрес на длъжника е гр.***.

Адресът на кредитополучателя - гр. ***, е посочен и в договора, като на него  е следвало да бъде разменяна и всякаква кореспонденция във връзка с изпълнението на договора, който извод се извлича по аргумент от разпоредбата на чл.13, ал.5 от ОУ към процесния договор за кредит, където в тежест на кредитополучателя е вменено задължението му да уведомява кредитора за всяка промяна в местоживеенето си, но в заповедното производство  не са представени данни за промяна на тези обстоятелства.

При така установената по делото фактическа обстановка, не може да се приеме, че в рамките на заповедното производство е доказано, че е  извършено редовно връчване на процесната нотариална покана, с която кредитът  се обявява за предсрочно изискуем.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че разпореждането на ДнРС за незабавно изпълнение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се обезсили и издадения изпълнителен лист.При евентуално исково производство горните обстоятелства досежно настъпване на предсрочната изискуемост подлежат на установяване пред исковия съд .

По разноските:

С оглед изхода на спора на частните жалбоподатели следва да се присъдят сторените от същите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. При направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и доколкото развилото се пред настоящата инстанция производство не се отличава с прекомерна сложност, съдът приема, че следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 вр. чл.11 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащи на по 200 лева за всеки един от частните жалбоподатели.

 

 

Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд:

 

 

                                                             ОПРЕДЕЛИ:

 

 

            ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в издадената по ч.гр.д.№1901/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 20.09.2018 г.

ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на него изпълнителен лист. 

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, гр. ***, ЕИК *********,  да заплати на Г.В.Г., ЕГН **********, гр. ***, представляван от М.С.Г. – попечител, ЕГН **********, сумата от 200 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, гр. ***, ЕИК *********, да заплати на  С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,  сумата от 200 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                            2.