№ 24528
гр. София, 13.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Частно гражданско дело
№ 20231110163178 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на заявителя „А.к.п.з.“ АД с която настоява съдът да
измени Определение №15925/12.04.2024 г., съгласно което в негова тежест са
възложени сторените от длъжника съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение– сумата 600,00 лв. Поддържа, че липсва фактическа и правна
сложност на делото, а подаването на възражение по чл. 414 от ГПК се
съизмерява с правната помощ по чл. 6, т. 5 от НМРАВ, за която е предвидено
възнаграждение 200,00 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна оспорва молбата.
СЪДЪТ, като взе изложените от страните доводи, събраните по делото
доказателства и закона, намира следното:
Молбата е подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради което е
процесуално допустима. Не е необходим списък по чл. 80 от ГПК, като
процесуална предпоставка за сезиране съда по чл. 248 от ГПК, за изменение на
определението, тъй като в конкретния случай ответникът не претендира за себе
си разноски, а съдът да отчете изложените от него доводи за неоснователност на
заявената претенция по чл. 81 от ГПК на длъжника. В тази връзка, по същество
заявителят поддържа възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което е своевременно
наведено и следва да се отчете при преценка обема на отговорност на страните за
съдебните разноски. Той не е имал възможност да възрази по-рано за размера на
адвокатското възнаграждение, претендирано от длъжника, защото делото пред
съответната инстанция се развива и приключва с присъждане на съдебни
разноски без да се осъществява двустранна размяна на книжа и без открити
съдебни заседания, в който случай страната обективно не разполагала с
възможност да упражни правото (в този смисъл Определение № 309 от 29.09.2017 г. на ВКС по гр. д.
1
№ 4403/2016 г., III г. о., Определение № 484 от 14.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3558/2015 г., IV г. о., Определение №
36 ОТ 26.01.2015 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 5936/2014 Г., Г. К., І г.о. и др.) . Поради това след връчване на
определението и в срока по чл. 248 от ГПК може да наведе за първи път
възражението по чл.78, ал. 5 от ГПК.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248 от ГПК е основателна. Правилата на
чл. 78 от ГПК са приложими и в заповедното производство /така Определение № 10 от
05.01.2011 г. по ч. т. д. № 879/2010 г. на ВКС, II т. о., Определение № 377 от 28.05.2010 г. по ч. т. д. № 353/2010 г. на
ВКС, II т. о. и др./ и при изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3/4 от ГПК
длъжникът има право на разноски, като в случая искането му е своевременно
направено - в срока по чл. 414 от ГПК. По силата на договор за правна помощ и
съдействие, който служи за разписка, се установява, че е заплатил сумата 600,00
лв. за възнаграждение на адвокат. Предвид защитавания материален интерес,
очакваните процесуални действия, които е било необходимо да се извършат от
адвоката по делото, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, без
явяване в съдебно заседание, така възнаграждението от 200,00 лева е онази
необходима и разумна разноска, която се следва. При определяне на размера на
възнаграждението, съответният съд следва да съобрази вида на осъществената
правна защита на всяка от страните и процесуалното им положение в
образуваното двустранно, състезателно исково производство, фактическата и
правна сложност на делото и извършените от пълномощниците им процесуални
действия. Определянето на размера на възнаграждението на процесуалните
представители в процеса следва да се ръководи от принципа на равностойност.
За да приложи този принцип, съдът следва да изходи и от обема на извършените
процесуални действия. С Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 г. , т.1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски
услуги и адвокатско възнаграждение. Предвид това съдът не е обвързан от
НМРАВ, тъй като има право да определя размера на възнаграждението, в
хипотезите, в които законът му възлага това (в т.ч. чл.38 от ЗАдв). Ето защо
възнаграждението следва да се намали и присъди сумата от 200,00 лв., която
представлява необходимата и разумна разноска. Правната помощ оказана в
заповедното производство включва подготовка на документите за сезиране на
заповедния съд – подаване на възражение по чл. 414 от ГПК (по образец),
защото самото производство по чл. 410 ГПК се изчерпва с подаването на
надлежно изготвени документи, съизмеряващо се с необходимата на длъжника
2
защита.
Мотивиран от изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение №15925/12.04.2024 г. по ч.гр.дело № 63178/2023 г. по
описа на СРС в частта, в която съдът осъжда "А.к.п.з." АД, с ЕИК: ********* и
адрес: ********* , да заплати на М. И. М., с ЕГН: ********** и адрес:
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 600,00 лева - съдебни
разноски, вместо което:
ОСЪЖДА "А.к.п.з." АД, с ЕИК: ********* и адрес: ********* , да заплати на
М. И. М., с ЕГН: ********** и адрес: *********, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, сумата 200,00 лева - съдебни разноски.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните чрез пълномощник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3