Определение по дело №3307/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1188
Дата: 13 март 2020 г.
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20195530103307
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

 

№.........                                       13.03.2020г.                             гр.Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                          ДЕСЕТИ граждански състав

На       13 март                                                    2020г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                     Председател:      МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                          

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА  КОЛЕВА гр.дело            № 3307 по описа за 2019 година:

 

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото  представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

 

          Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

 

На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

 

     Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

     Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

    

 СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

  

Ищецът Гаранционен фонд твърди в исковата си молба, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховане(отм.), сега                 чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховане изплатил по щета                                № 110410/15.05.2015г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1106,69 лева за увредения при ПТП, настъпило на 01.05.2015г. в гр. Стара Загора, ул. Ангел Кънчев и бул. Столетов л.а „Мицубиши Галант" с ДКН                     СТ 0102 КК, на собственика му Тихомир Пенев Балабанов.

Виновен за катастрофата бил ответникът В.Р.В., който управлявал л. а. „Мицубиши Каризма" с ДКН СТ 8514 ВВ, собственост на „Винсент-ВВ" ЕООД, при движение в гр. Стара Загора, на кръстовището на      ул. Ангел Кънчев и бул. Столетов не спазил пътен знак Б- 2-„СПРИ", не пропуснал и блъснал движещият се по пътя с предимство л.а. "Мицубиши Галант", като така причинил процесното ПТП.

В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП.

С Регресна покана №106/13.03.2019г., ищцовото дружество поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не погасило задължението си.

Моли съда да осъди В.Р.В., да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 1106,69 лева (хиляда сто и шест лева и б9 ст.), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №110410/15.05.2015г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, по следната банкова сметка:

*** „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД:

IBAN: ***, BIC: ***рисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева.

 

 

В дадения от съда срок по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който заявява, че счита иска за процесуално допустим, но неоснователен.

          Според чл. 368, ал. 4 от Кодекса на застраховането (отм.) „Застрахователят може да прекрати договора, но не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя“. Видно от приложената от ищеца към исковата молба справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите последната застраховка ГО на МПС  с регистрационен номер СТ8514ВВ била по полица № 05114002457481 със ЗК „УНИКА“ АД, сключена на 02.10.2014г., валидна до 02.10.2015г. и предсрочно прекратена на 19.04.2015г. в 0:00 часа. Нямало данни ЗК „УНИКА“ АД да извършил нужното уведомяване на застрахования по чл. 368, ал. 4 от КЗ, за да прекратял предсрочно задължителната застраховка.

В този смисъл счита застраховката по горепосочената полица за валидна, тъй като не било спазено законовото предписание, за да можело да бъде прекратена застраховката ГО. Следователно Гаранционен фонд не бил длъжен да заплаща процесната сума.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявения иск като неоснователен. Моли съда предвид това, че ответникът не бил открит да разпредели доказателствената тежест изцяло за ищеца.

 

      От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че е предявен иск с правно основание чл. 288 ал.12 КЗ/отм./ и чл.45 от ЗЗД. Според чл.288 ал.12 от КЗ/отм./, след изплащане па обезщетението по чл.288 ал.1 от КЗ/отм./, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите но чл.288 ал.8 от КЗ/отм./. Съгласно чл.288 ал.8 от КЗ/отм./ разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача, или за сметка на фонда в случаите по чл.288 ал.1 т.2 и ал.2 от КЗ/отм./. Според общата разпоредба на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване па противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез свои виновни действия или бездействия. В това производство ищецът носи доказателствена тежест във връзка с обстоятелството, че законосъобразно е заплатил обезщетението, чието възстановяване претендира от ответника.

 

          ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Протокол за ПТП № 1514405 от 01.05.2015г.; Писмо с изх. № УРИ122800-18713 от 29.07.2015г.; Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд от 01.05.2015г.; Уведомление за имуществени вреди от  07.05.2015г.; Доклад по щета за имуществени вреди № 110410 от 15.05.2015г.; Техническа експертиза по щета № 110410 от 15.05.2015г.; Заключителна техническа експертиза № 110410 от 15.05.2015г.; Снимки – 5 бр.; Платежно нареждане от 01.09.2015г.; Свидетелство за регистрация Част 1; Адресна справка; Регресна покана с изх. № ГФ-РП-106 от 13.03.2019г.; Известие за доставяне.

 

           ПРИЛАГА към делото б.б. за платена държавна такса и пълномощно на юриск. Теодора Миленова.

 

           УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

 НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

 УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

 НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на  12.05.2020г. от  09.50ч., за която дата да се призоват страните.  

 

           ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.  Препис от отговора на ответника да се връчи на ищеца.

 

           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: