Решение по дело №1861/2022 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 1499

 

гр. Бургас, 14 декември 2022 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на първи декември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

     ЧЛЕНОВЕ:АТАНАСКА АТАНАСОВА

  ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар С.А.и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД №1861/2022г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена  от С.Х.Х. против Решение № 56/12.09.2022г., постановено по НАХД № 78/2022г. по опис на Районен съд гр. Карнобат в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 02-31 от 09.03.2022 година издадено от Началника на отдел Рибарство и контрол - Черно море гр. Бургас към Главна дирекция Рибарство и контрол /ГДРК / към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури / ИАРА / гр. Бургас, с което  за извършено от С.Х.Х. нарушение на разпоредбата на чл. 39а ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите, на основание чл. 81 а от Закона за рибарството и аквакултурите му е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лв.  И

касационна жалба, подадена от началник на отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ към ГДРК при ИАРА, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Диана Чакърова против Решение № 56/12.09.2022г., постановено по НАХД № 78/2022г. по опис на Районен съд гр. Карнобат в частта, в която е отменено наказателно постановление № 02-31 от09.03.2022 година издадено от Началника на отдел Рибарство и контрол - Черно море гр. Бургас към Главна дирекция Рибарство и контрол /ГДРК / към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури / ИАРА / гр. Бургас, с което на  С.Х.Х. за извършено от него нарушение на разпоредбата на чл. 30 ал.3 т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, на основание чл. 70 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 лв. и на основание чл. 90 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите е постановено отнемане в полза на Държавата на 9 бр. хрилни мрежи с обща дължина от 630 м от които 4 бр. с размер на окото 120 мм. и 5 бр. с размер на окото 100 мм. и 1 бр. бензинов двигател GENOVO - 6 к.с.

          И двамата касатори искат отмяна на решението в обжалваните части, съответно отмяна и потвърждаване на наказателното постановление.

Касаторът началник на отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ към ГДРК при ИАРА претендира и присъждане на възнаграждение на юрисконсулт.

Според касатора С.Х.Х., решението в обжалваната му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Х. счита, че съдът не е отчел допуснати при издаване на наказателното постановление съществени нарушения на процесуалните правила- липса на яснота относно мястото на извършване на нарушението; липса на посочване, с кои конкретни действия коя разпоредба нарушава и на какво основание му наложена санкция; липса на уточнение, че намерените мрежи представляват „мрежени риболовни уреди“.

Според касатора началник на отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ към ГДРК при ИАРА, съдът не е съобразил нормативната уредба и неправилно е субсумирал установената фактическа обстановка под приложимите правни норми. Намира, че по делото са налице достатъчно доказателства, че риболовът в язовир Камчия е забранен за всички негови зони целогодишно, като се позовава на приложение №1 от Наредба № 37/10.11.2008г. Счита и че съдът е имал правомощие да преквалифицира деянието, като приложи закон за същото, еднакво или по- леко наказуемо нарушение- чл.73, ал.1 във вр. с чл.39а, ал.1 от ЗРА, но не го е сторил, с което неправилно е приложил материалния закон.

В съдебно заседание за касатора и ответник по касационната жалба С.Х.Х. се явява адв. П.Д.. Същият поддържа подадената касационна жалба и направените с нея, искания и оспорва касационната жалба, подадена от началник на отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ към ГДРК при ИАРА.

Касаторът и ответник по касационната жалба не се явява и не изпраща представител. С писмена молба, подадена по делото преди съдебно заседание ( при хипотезата на чл.10, ал.1 от ЗЕДЕУУ), но недокладвана на съдебния състав преди приключване на устните състезания, процесуалният му представител заявява, че поддържа подадената от него касационна жалба и оспорва жалбата, подадена от С.Х.Х.. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски за адвокатско възнаграждение от С.Х.Х..

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Счита, че подробно Районният съд е развил доводи за липса на съставомерност, досежно първото деяние, за което е санкциониран жалбоподателят, които споделя напълно. Видно от доказателствата по делото, счита, че по безспорен начин е доказано извършеното нарушение по чл. 39а, ал. 2 от ЗРА, което касае втората санкция на жалбоподателя. В тази хипотеза намира, че и правилно Районният съд е потвърдил наказателното постановление в частта, с която са отнети средствата за извършване на нарушението.

Касационните жалби са допустима.

Подадени са в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледани по същество са неоснователни.

Първоинстанционният съд правилно е установил следните релевантни за спора, факти:

На 10.06.2021 г. в 21.20 часа при извършено наблюдение съвместно от служители на РУ Сунгурларе и ИАРА на язовир Камчия , забранен за риболов на основание т.4.1 от Заповед № 09- 69 от 01.02.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, изменена със Заповед № 09- 684 от 08.07.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите във вр. с Приложение № 1 от Наредба № 37 от 10.11.2008 г. е установено , че жалбоподателят С.Х.Х. заедно с И.В.Д. са влезли във водите на язовира с надуваема лодка с електрически двигател, като лодката е била пълна с чували с мрежи, които те са разположили във водата. В 01,40ч. се установило , че Д. и Х. са извадили мрежите от водата , като последният е натоварил 9 бр. мрежи и 1 бр. двигател на автомобил ВАЗ – Лада Нива с рег. № Н 6653АХ и е отпътувал със същия. Служителите на ИАРА са препречили пътя му и са спрели автомобила с цел проверка, като при проверката в превозното средство са открити натоварените по- рано мрежи и двигател. Впоследствие автомобилът е придружен до двора на РПУ Сунгурларе за установяване самоличността на С.Х. и се е установило , че той не притежава издадено от ИАРА разрешително за стопански риболов и удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми, не притежава и регистрация по чл. 25 от ЗРА

Въз основа на тези факти наказващият орган издал наказателно постановление, с което наложил на Х. санкции за извършени нарушения:

1.             По чл. 70 ал.1 във вр. с чл. чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА във вр. с т.4.1. от Заповед № 09- 69 / 01.02.2019 г. на Министъра на земеделието , храните и горите изменена със Заповед № 09-684 от 08.07.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите във вр. с Приложение 1 от Наредба № 37 / 10.11.2008г.

2.            По чл. 81а във вр. с чл. 39а ал.2 от ЗРА.

Отделно на основание чл. 90 ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на Държавата на 9 бр. хрилни мрежи с обща дължина от 630 м от които 4 бр. с размер на окото 120 мм. и 5 бр. с размер на окото 100 мм. и 1 бр. бензинов двигател GENOVO - 6 к.с.

Съдът е намерил за недоказано първото нарушение и недоказано- второто, като е изложил подробни мотиви по приложението на закона, които настоящият състав на съда изцяло споделя и на осн. чл.221, ал.2, пр. последно от АПК, препраща към тях.

1.     По отношение на касационната жалба на С.Х.Х.

Възраженията за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление съдът намира за неоснователни.

Наказващият орган е посочил всички факти, въз основа на които е възможно да се извърши преценка за съставомерност на деянието по чл. 81а във вр. с чл. 39а ал.2 от ЗРА.

Разпоредбата на чл. 81а от ЗРА предвижда налагане на санкция за всеки, който пренася или превозва мрежени риболовни уреди и/или технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток в нарушение на чл. 39а, ал. 2 и/или чл. 44, като чл. 39а, ал. 2 предвижда изрична забрана за пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди.

В случая е доказано, че С.Х. е пренасял и превозвал именно такива  мрежени риболовни уреди.

В наказателното постановление изрично е посочено, че на 10.06.2021г. Х., заедно с Д. е влязъл във водите на язовир Камчия с надуваема лодка, пълна с чували с мрежи, които лицата са разположили във водата. По- късно същите уреди са били натоварени от Х. и превозени с лек автомобил до мястото, на което е била извършена проверка.

Т.е. указано е както мястото на извършване на нарушението, така и конкретните действия, извършени от санкционираното лице. Повече от очевидно е, че пренасяните, използвани и превозвани мрежи представляват „мрежени риболовни уреди“- мрежи, използвани за риболов. Обстоятелството, че наказващият орган не е използвал точния израз на закона не може да предпостави извод за нарушено право на защита, защото не препятства възможността на наказаното лице да разбере въз основа на какви факти е обвинено и защото защитата се осъществява срещу фактите, а не- срещу правото.

Поради това преценката на първоинстанционния съд за законосъобразност на наказателното постановление в тази му част е направена при правилно приложение на материалния закон.

2.            По отношение на касационната жалба на началник на отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ към ГДРК при ИАРА

В съответствие със закона съдът е постановил отмяна на наказателното постановление в частта, в която на С.Х. е наложена санкция за извършено нарушение по чл. 70 ал.1 във вр. с чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА във вр. с т.4.1. от Заповед № 09- 69 / 01.02.2019 г. на Министъра на земеделието , храните и горите изменена със Заповед № 09-684 от 08.07.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите във вр. с Приложение 1 от Наредба № 37 / 10.11.2008г.  и е постановено отнемане в полза на Държавата на 9 бр. хрилни мрежи с обща дължина от 630 м от които 4 бр. с размер на окото 120 мм. и 5 бр. с размер на окото 100 мм. и 1 бр. бензинов двигател GENOVO - 6 к.с.

Според разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗРА, който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Като наказващият орган е приел, че в случая е нарушена забрана, въведена при хипотезата на  чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА.

Посочената норма сочи, че Министърът на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми.

По делото няма спор, че риболовът е извършен в язовир Камчия, който представлява обект по чл. 3, ал. 1.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че с действащата към датата на извършване на нарушението Заповед № РД-09-69 от 01.02.2019г. е въведена забрана за риболов в отделна зона на язовир Камчия- т.4.1 от заповедта се забранява риболова в участъци от реки и водни обекти, посочени поименно и в съответните им части, където важи ограничението. Действително, в това число е включен и яз.Камчия, съгласно Приложение №1 от Наредба № 37 от 10.11.2008г., но в „границите на ЗМ „Пода“, в землището на гр.Бургас“ видно от текста на заповедта по отношение на този воден обект.

При това положение не може да се приеме, че наказващият орган е имал предвид единствено забраната, въведена с Приложение №1 от Наредба № 37 от 10.11.2008г.- за целия язовир, целогодишно, защото тази забрана е ограничена с посочената заповед.

Отделно от това не без значение е и факта, че наказанието е наложено за извършване на риболов при действаща забрана, въведена именно с акт на Министъра на земеделието, т. е. съдът не може да прави преценка за съставомерност въз основа на други факти, които са извън установените от наказващия орган.

Първоинстанционният съд е констатирал, че мястото на забраната, обективирано в заповедта, съпоставено с описанието на мястото, където е заварено лицето да извършва любителски риболов води до категоричния извод, че мястото на осъществения риболов е извън територията обхваната от действащата Заповед от 01.02.2019г., валидна за три календарни години2019г., 2020г. и 2021г., тъй като описания район в НП е язовир Камчия и очевидно не съответства на описаното в заповедта място на забраната- „границите на ЗМ „Пода“, в землището на гр.Бургас“.

Поради това е направил законосъобразен извод за несъставомерност на деянието.

Дори да се приеме, че заповедта в тази си част е неясна именно с оглед границите на ЗМ „Пода“, то тази неяснота не може да се тълкува във вреда на санкционираното лице, защото неяснотата прави акта обективно неизпълним.

Неоснователно е и възражението за неизпълнено задължение от страна на съда за преквалифициране на деянието.

Това задължение е налице тогава, когато съдът прецени, че въз основа на конкретни факти наказващият орган е направил неправилна преценка за правната квалификация на нарушението.

Такава хипотеза в случая не е налице, защото правната квалификация съответства на установените факти.

Липсата на доказателства за осъществен обективен елемент от състава на нарушението предпостява извод  за несъставомерност на деянието, а не за неправилна правна квалификация.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, които за обосноват извод за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба на С.Х.- началник на отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ към ГДРК при ИАРА за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт, които съдът определя в размер на 50 лв.

С оглед изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 56/12.09.2022г., постановено по НАХД № 78/2022г. по опис на Районен съд гр. Карнобат.

ОСЪЖДА С.Х.Х., с ЕГН **********, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас  сума в размер на  50 лв., представляваща направените съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: