№ 1062
гр. С., 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20241110213800 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ж. Ж. К., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. С., ул. “*********“ № 4, вх. 1, ет. 3, ап. 3, подадена чрез адв. М. Т. от САК,
срещу заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-817 от 03.09.2024г.,
издадена от полицейски служител С. К. И. – ст.полицай при 07 РУ-СДВР, с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) „задържане за срок до 24 часа“.
С жалбата се отправя искане до съда да отмени оспорената заповед за
задържане като незаконосъобразна, постановена в противоречие на
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят Ж. Ж. К., редовно уведомен, не се
явява. Представлява се от адв. Я. В. Р.-САК, който в хода на делото по
същество моли съдът да уважи жалбата на К. и отмени атакуваната заповед,
като неправилна и незаконосъобразна. От името и за сметка на жалбоподателя
1
заявява, че не претендира присъждането на разноски. Представя писмени
бележки.
Ответникът – С. К. И. – ст. полицай при 07 РУ-СДВР, редовно призован,
не се явява, без да сочи уважителни причини и не се представлява.
СРП, редовно призована не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен
интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
От приложената административна преписка се установява, че
жалбоподателят е бил задържам за срок до 24 часа на 03.09.2024 г. в 02:30 часа
въз основа на оспорената заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-817 от
03.09.2024 г. В същата е посочено, че издателят С. К. И. –изпълнява
длъжност ст. полицай при 07 РУ-СДВР, а правните основания за издаването
са чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Според изложените в заповедта фактически
основания за издаването , жалб. Ж. Ж. К. е бил задърЖ. на 03.09.2024г. в
02.30 часа в гр. С. „във връзка с чл. 325, ал. 2 от НК“. Жалбоподателят е
отказал да подпише заповедта и да получил копие от нея. При задържането на
жалбоподателя са били разяснени правата му, като същият е отказал да
подпише „декларация за правата на задържаното лице“. Извършен му е обиск
на 03.09.2024 г./като жалбоподателят е отказал да подпише протокола за
обиск/, а в 17.35 часа на 03.09.2024 г. жалб. К. е бил освободен.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на
индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от
компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на
административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са
приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът
2
с целта на закона.
С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на
полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат
за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата
на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.
Оспорената заповед за задържане е издадена от полицейски служител С.
К. И. –изпълнява длъжност ст.полицай при 07 РУ-СДВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР задължителните реквизити,
които трябва да съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта; фактически и правни
основания за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата
и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР,
както и правото му - да обжалва пред съда законността на задържането; - на
адвокатска защита от момента на задържането; - на медицинска помощ; - на
телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; - да се свърже с
консулските власти на съответната държава, в случай че не е български
гражданин; - да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
Изричното изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР към момента на
задържането в заповедта да бъдат посочени фактическите и правните
основания за задържането е проявление на разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ,
която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от
свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на
престъплението. Посочването им в заповедта, представлява излагане на
мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви,
съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания
административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по
смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от
ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност,
преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса,
доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически
основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя
правни норми.
В Решение от 24.06.2014 г. по делото П. и П. срещу България на ЕСПЧ се
приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични
3
обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно
деяние. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга
правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия
и/или бездействия бива задърЖ. от полицейските органи и съответно да
организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като
неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за
отмяна на заповедта.
Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на
ТР № 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат
да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други
документи от административната преписка – докладни, АУАН, нарочно
съставени мотиви или други писмени доказателства. В Решение от 25.05.2023
г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело C‑608/21 с предмет
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се приема, че
се допуска прилагането на национална правна уредба, според която
основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в
извършването на престъпление, включително информацията за престъпното
деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат
изложени в документи, различни от акта за задържане. Не се допуска обаче
тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално
оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в
момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на
същото.
В случая в оспорената заповед като правно основание за задържането е
посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – данни, че лицето е
извършило престъпление, а като фактическо основание е посочено „във
връзка с чл. 325, ал. 2 от НК“. В случая фактическите основания не се
съдържат в нито един документ, приложен като доказателство по
представената от 07 РУ-СДВР преписка във връзка със задържането на К..
Обжалваната заповед за задържане не е и косвено мотивирана чрез
материалите от административната преписка. Най-напред, в заповедта не е
цитиран, а в последствие не е и приложен, какъвто и да е документ, който да
се счита за неразделна нейна част. При положение, че полицейският орган,
постановил задържането, не го е обосновал при извършването му, съдът не
може вместо него служебно да прави подобна връзка и е недопустимо пост
4
фактум да дописва липсващите фактическите основания на това задържане,
извличайки ги от едни или други данни по административната преписка.
По изложените съображения, обжалваната заповед не отговаря на
изискванията по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗВМР вр. чл. 30, ал. 2 КРБ, чл. 59, ал. 1 и
ал. 2, т. 4 АПК и член 5, § 2 ЕКЧП, съставляващи процесуални гаранции за
правото на свобода и сигурност по чл. 30, ал. 1 КРБ и член 5, § 1, изр. 1
ЕКПЧП срещу произволното негово ограничаване.
При тази неконкретност от фактическа страна в заповедта, основанията
за постановеното с нея задържане не могат да се считат съобщени на
жалбоподателя. Това кумулативно го лишава и от процесуалната гаранция по
член 5, § 2 ЕКПЧ, и от тази по член 5, § 4 ЕКПЧ - от заповедта за задържане К.
не би могъл да придобие представа защо е задърЖ., без което не би могъл
ефективно да оспори законността на това задържане по съдебен ред.
С оглед горното оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издадена в
нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
По делото не се претендират разноски и затова такива не се дължат.
Така мотивиран, на основание чл. 172 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице, рег. № 3382зз-817 от
03.09.2024г., издадена от полицейски служител С. К. И. – ст. полицай при 07
РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на Ж. Ж. К., ЕГН
********** е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
„задържане за срок до 24 часа“.
Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава X от АПК пред
Административния съд - С.-град в 14-дневен срок от съобщаването за
изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6