Р Е Ш Е Н И Е
№ 386
гр. Пловдив, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Таня Костадинова с участието на прокурора Борис Михов, като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 2487 по описа за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Е.О.Ч., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адв. Ж.П., срещу Решение № 1463 от 19.08.2023 г., постановено по
АНД № 2023/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, Х н. състав.
Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд е
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и моли същото да бъде отменено, като
вместо това се отмени изцяло издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба – Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив,
РУ 06 Пловдив, не изразява становище по допустимостта и основателността на
касационната жалба.
Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение
изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на производството пред ПРС е било НП № 23-3389-000050/21.03.2023
г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР - Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което
на Ч., на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН серия GА № 823356 от 04.03.2023 г., съставен от старши полицай при ОД на МВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив, в
който е констатирано, че на 04.03.2023 г. около 20,20 часа в гр. Пловдив на
кръстовището на ул. „Калина“ и ул. „Храбрец“, Ч. управлява личния си лек
автомобил БМВ с рег. № ***, като извършва следните нарушения: използва път
отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение, като извършва резки маневри, преднамерено изважда МПС извън
контрол, чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми (ДРИФТ) и не
представя контролен талон към СУМПС – нарушения на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП –
водач на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари и нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП – не носи контролния талон от свидетелството за управление.
Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна
обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд
НП.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение ПРС е приел, че при съставяне
на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
а от събраните доказателства безспорно се установяват извършените от лицето
нарушения на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Като е
стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.
Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са
преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са свидетелските
показания, които са изцяло кредитирани от съда. Обсъдени са също всички
възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по
делото доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
изключително обстойни и обосновани.
За пълнота и с оглед наведените възражения в касационната жалба, следва да
се посочи, че, както в АУАН, така и в НП първото нарушение е описано по следния начин: „използва път, отворен за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение, като
извършва резки маневри, преднамерено изважда МПС извън контрол чрез презавиване
до загуба на сцепление на задните гуми (дрифт)“. Описаното нарушение
възпроизвежда посочената като нарушена разпоредба на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и
санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП - ползва път за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно е, че извършваните
действия не съответстват на изискването за разумно шофиране, без да се създава
опасност за останалите участници в движението. Посочването в скоби в АУАН и НП,
че описаното нарушение представлява „дрифт“, за което понятие действително не
се съдържа определение в ЗДвП или ППЗДвП, не е довело до неяснота за касатора
относно извършеното нарушение, съответно не е ограничило правото му на защита. Неоснователно
е и възражението на касатора, че деянието му е несъставомерно от субективна
страна. Действително, съгласно чл. 7 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В случая за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП липсва
изрично заявена законодателна воля непредпазливите деяния да не се наказват.
На следващо място съдът констатира, че действително в диспозитива на
оспореното решение има допусната очевидна фактическа грешка при изписване
номера на потвърденото НП – № 23-3389-000500, вместо правилния №
23-3389-000050. Допуснатата грешка обаче не внася никакво съмнение
относно действително формираната и външно обективирана воля на съда по
отношение на НП, което е било предмет на разглеждане пред ПРС и което се
потвърждава, поради което и може да бъде поправена по реда на чл. 414, ал. 1,
т. 1 от НПК от съда, постановил обжалваното решение, ако възникнат затруднения,
свързани с тълкуването му.
Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната
инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му
не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То
ще следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2
от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1463/19.08.2023 г., постановено по АНД № 2023/2023 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, Х н. състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.