№ 56
гр. Х., 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Х., VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
Д.А
при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.А
Гражданско дело № 20225600100478 по описа за 2022 година
Гр.дело № 478/2022 г., по описа на Окръжен съд – Х., е образувано по искова
молба с вх. № 5973/05.08.2022 г., подадена от Л. Х. К., с ЕГН **********, чрез Адвокатско
дружество „Г. и М.“ представлявано от адв. К. К. Г., със съдебен адрес - гр.Х., бул. Б. 150
срещу Национално бюро на българските автомобилни застрахователи / НББАЗ/, с ЕИК
*********, с адрес на управление гр.С..
Предявени са: иск е с правно основание чл.513,ал.1,вр. чл.511,ал.3, предл.второ,
вр. чл.380 и чл.429,ал.2 т.2 от КЗ и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. Претендира се
застрахователно обезщетение в размер на 26 00 лв., представляващо неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на която ответникът е уведомен за настъпилото
ПТП - 26.10.2021 г. / чл.429, ал.3, изр.второ от КЗ/ до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ / НББАЗ/, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Г.И.“ № 2,ет.2, е постъпил писмен отговор на исковата молба, с вх.
№7079/30.09.2022г.
Ответникът не оспорва валидността на застрахователното правоотношение,
възникнало по силата на застрахователен договор „Гражданска отговорност“- зелена карта
за лек автомобил „Д.“, модел „Д.“, румънска рег.№ ********* в румънската застрахователна
компания валиден към датата на ПТП. Оспорват изцяло основанието и размера на
предявения иск за неимуществени вреди претърпени от Л. Х. К., които да са произтекли от
ПТП.
Оспорват изцяло отговорността на водача на МПС „Д.“, модел „Д.“, румънска
рег.№ *********- А.С. за настъпилото произшествие, механизма на реализирането му и
причинната връзка между вредите и пътния инцидент.
Към настоящия момент отговорността на водача на МПС „Д.", модел „Д.“
румънска рег.№ ********* за реализирането на процесното произшествие не била
установена по надлежния ред, тъй като образуваното досъдебно производство №
507/16.09.2021 г. по описа на РУ на МВР - Д.град, пр. пр. № 4255/2021 г. по описа на РП - Х.
1
е висящо към настоящия момент. Констативният протокол за ПТП представен по делото
нямал обвързваща доказателствена сила по отношение на механизма на ПТП, предвид
факта, че съставилите го длъжностни лица не са очевидци на ПТП.
При условията на евентуалност оспорват изключителната отговорност на водача
на МПС „Д.“, модел „Д.“ румънска рег.№ ********* за реализиране на произшествието и
настъпилите от него последици, предмет на настоящото производство, като твърдят, че
ищецът е съпричинил ПТП и претъпените от него телесни увреждания.
Отделно от това по делото нямало данни дали ищецът е пътувал с правилно
поставен обезопасителен колан. Оспорват изцяло претърпяването на неимуществените
вреди от ищеца, които са предмет на настоящия иск и причинната връзка с процесното ПТП.
Претендираният от ищеца размер на обезщетение за неимуществени вреди не бил съобразен
с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, както и с трайната съдебна
практика при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди по аналогични
случаи.Оспорват изцяло и искът за законна лихва, върху главницата за претендирани
неимуществени вреди. Поради неоснователност на главния иск, неоснователен се явявал и
акцесорният иск за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
При условията на евентуалност поддържат и становището, че ответникът не е
изпадал в забава от претендираната дата. В съответствие със специалния закон и в частност
с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, лихвата се дължала едва след изтичане на
законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който срок не може
да бъде по-дълъг от три месеца.
СЪДЪТ след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл.
377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК и въз основа на представените по делото съдебни
експертизи, намира за установено следното:
Видно от приетия като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №21 от 16.09.2021 г. по описа на РУ на МВР-Д.град, на 16.09.2021 г. в
близост до гр.Д.град е настъпило ПТП между управляваното от А.С. / румънски гражданин
/ МПС „Д.“, модел „Д.“, с румънска рег.№ ********* и управляваното от Л. Х. К. МПС
марка „М.Ц.“ с рег.№ * **** **. Като причина за ПТП се посочва,че водачът С. при
наличие на пътен знак Б2 /Стоп/ извършва маневра ляв завой и отнема предимството на
идващият от ляво л.а. марка „М.Ц.“.
Образувано е било и досъдебно производство №507/16.09.2021 г.по описа на
РУ-Д.град прокурорска преписка 4255/2021 г. по описа на РП-Д.град.Досъдебното
производство е образувано на 16.09.2021 г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК с изготвяне на
протокола от извършеното първо действие по разследването– оглед на
местопроизшествието,за това, че на път I-5 при км 275 в гр. Д.град, област Х. са били
нарушени правилата за движение при управление на МПС и по непредпазливост е
причинено ПТП вследствие на което е причинена средна телесна повреда на лицето А.С.,
роден на 14.05.1997 г. в Румъния – престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“,вр.чл.342,ал.1 от НК.
В хода на производството не е било привлечено лице в процесуално качество на
обвиняем. Назначени са били две съдебномедицински експертизи, на водача на лек
автомобил марка „М.Ц.“, с рег.№ * **** ** Л. Х. К. и на водача на лек автомобил „Д.“,
модел „Д.“, с румънска рег.№ ********* А.С., румънски гражданин.
Видно от съдебно медицинската експертиза по писмени данни с №63/2022 г. на
д-р Х. Е. вследствие на ПТП на Л. Х. К. са били причинени следните травматични
увреждания: разкъсно –контузна рана на главата,контузия на дясната длан с болка, оток и
ограничено движение. Проведена била хирургична обработка на раневото поле. Болките и
отока на движението на дланите и пръстите продължило, поради което била поставена
воларна гипсова шина за 20 дни.Причиненото разстройство на здравето е извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК.
2
С постановление от 23.11.2022 г. наказателното производство по ДП № 507/2021
г. по описа на РУ-Д.град водено за престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“,вр.чл.342,ал.1 от НК е
прекратено на основание чл.199 и чл.243,ал.1,т.1,вр. чл.24,ал.1,т.1 от НПК. Прието е,че в
случая не е налице деяние покриващо съставомерните признаци на престъплението
чл.343,ал.1,б.“б“,вр. чл.342,ал.1 НК, тъй като за престъпния състав по б.“б“ е необходимо
вследствие на ПТП да е причинена или тежка или средна телесна повреда, а травматичните
увреждания на Л. Х. К. разкриват медико-биологични признаци, които се квалифицират
като лека телесна повреда.
Страните по делото не спорят за наличието на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с румънската застрахователна
компания „OMNIASIG VIENNA INSURANCE GROUP“, по застрахователна полица №
RO22P22014257265, валидна от 26.02.2021 г. до 25.02.2022 г.
С молба вх.№ 2-1625/14.10.2021 г. до Национално бюро на българските
автомобил застрахователи по реда на чл.380 от КЗ ищецът Л. Х. К. е уведомил НББАЗ за
настъпилото на 16.09.2021 г. ПТП в района на Д.град. В отговор на молбата НББАЗ с писмо
изх.№ 1-1514/14.10.2021 г. до Адвокатско дружество „Г. и М.“ гр.Х., с копие до Л. Х. К.
уведомява ищеца ,че виновонто МПС с румънска регистрационна табела № *********
има валидна застраховка към датата на ПТП в румънска компания „OMNIASIG VIENNA
INSURANCE GROUP“, с код RO22…….,като кореспондент за обработка на щети,настъпили
на територията на РБ. на това дружество е ЗАД Булстрад ВИГ и с цел обработка на щетата
по компетентност следва да се обърнат към кореспондента.
С молба от 25.10.2021 г. до ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК
********** по реда на чл.380 от КЗ ищецът чрез Адвокатско дружество „Г. и М.“ е
предявил претенция за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка“
Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер на 40 000 лева.
С писмо изх.№ Г 00326/21.01.2021 г. относно ликвидационна преписка
54382901-0186/21 образувана по повод молба от 27.10.2021 г. е уведомен, че на свое
заседание Застрахователна експертна комисия при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
е постановила решение с което отказва да изплати претендираното застрахователно
обезщетение, поради недоказано основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
С молба от 25.10.2021 г. до Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи по реда на чл.380 от КЗ, ищецът чрез Адвокатско дружество „Г. и М.“ е
предявил претенция за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка “
Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер на 40 000 лева, по която молба
няма данни застрахователят да се произнесъл в тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ,
което обстоятелство не се оспорва от ответника по настоящото дело.
С назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, с вещо инж.С. К.
П., чието заключение съдът приема за обективно и компетентно се установяват механизма
на настъпване на ПТП, причините за настъпването му , пътната характеристика, скоростта
на движение на автомобила и поведението на причините за настъпване на удара и за
реализиране на ПТП.Вещото лице в представеното по делото писмено заключение описва
най-вероятния механизъм на ПТП, което е било реализирано на 16.09.2021г., в близост до
гр. Д.град.Неразделна част от заключението на САТЕ е изготвената въз основа на данните
по делото скица на ПТП. Видно от заключението на вещото лице процесното ПТП е
станало на 16.09.2021 г. през светлата част от денонощието – 9,15 часа, в гр.Д.град, на Т-
образно кръстовище между път ПП I-5 и път III- 663 , при движение на лекия автомобил
марка „Д. Д.“, с румънски рег.№ ********* по път III- 663 и изпълнявал маневра „
преминаване през кръстовището със завой наляво“ по път ПП I-5. Към момента на пътния
инцидент видимостта е била ненамалена и неограничена. При конкретната пътна
обстановка водачът на лекия автомобил марка „Д. Д.“, с румънски рег.№ ********* е имал
техническата възможност да възприеме признаците за вида и характера на предстоящото
кръстовище регулирано с пътни знаци и от позицията си на тръгване / линията на пътен
3
знак Б2 - Стоп / да види движещият се по път ПП I-5 и приближаващ кръстовището от
лявата му страна лек автомобил марка „М.Ц.“, с рег.№ * **** ** и да предотврати пътния
инцидент като спре своевременно преди да навлезе в кръстовището и му осигури
предимство. При конкретната пътна обстановка водачът на лекия автомобил марка „М.Ц.“
с рег.№ * **** ** е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, чрез своевременно екстрено спиране. От техническа гледна точка, ударът е
предотвратим, от страна на водача на лекия автомобил марка „М.Ц.“, с рег.№ * **** **
чрез своевременно екстрено спиране, ако непосредствено преди произшествието се е
движел със скорост по-малка от 64,5 км/ч. Конкретният пътен участък от път I-5 северно от
кръстовището е с поставен пътен знак „В 26“- „Забранено е движението със скорост по-
висока от означената“ с означение 50. Пътен знак „ Б2“- „Стоп осигури предимство“ е
наличен и се отнася за навлизащите по път III- 663 ,от посока запад към кръстовището.При
изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК вещото лице поддържа
заключението, като по отношение на отговора на въпрос 5 от поставената му задача
допълва заключението си като посочва,че водачът на л.а „Мерцедес“ е нямал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, но при скоростта с която се е движел –
64 км/ч . При движение със скорост 50 км/ч е имал техническа възможност да избегне удара
ако реагира своевременно и аварийно. На стр.17 от експертизата вещото лице посочва,че
при движение със скорост която е под 64,5 км/ч ударът е предотвратим от страна на водача.
Според вещото лице 64,5 км/ч е безопасната скорост на движение ,а разрешената скорост
50 км/ч, като и при 50 км/ч водачът е трябвало да реагира своевременно.Вещото лице
посочва,че констатациите в заключението са направени и въз основа на материалите
съдържащи се в досъдебното производство.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, с вещо
лице д-р Х. Д. Е., ищецът Л. Х. К. е получил разкъсно контузна рана на главата, контузия на
дясната длан с болка, оток и ограничени движения.Раната на главата е обработена
хирургически, а на дясната длан е поставена гипсова шина за срок 20 дни.Уврежданията са
в пряка причинна връзка с процесното ПТП.Не се доказва счупване на в областта на
дясната длан.Оздравителният и възстановителния процес за раната на главата според
експертизата е приключил в рамките на 15-20 дни. Оздравителният и възстановителният
процес за контузията на дясната ръка е приключил за около 20-25 дни. При липса на
счупване, рехабилитацията няма значение за възстановяването. При изслушването му в
съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК вещото лице поддържа заключението,като по
отношение на въпроса по какъв начин е получена разкъсно контузната рана на главата
вдясно на ищеца с оглед вида на предпазния колан в лекия автомобил и доколко той е
ефективен при така установения механизъм на ПТП уточнява,че в случая раната на
главата на ищеца е охлузна рана, което не е разкъсване на костта, никъде не е отразено, че
раната е шита. Има травма на ръката,но не е счупване. От удара е изпуснал волана,
прегръща възглавницата и ръката му се удря в таблото при което получава т.н. боксьорска
травма от удара в таблото. Според вещото лице най-вероятно е бил с колан, защото при
скоростта с която се е движел 60 км/ч енергията на удара е равна на падане от 6 –ти етаж,
като в случая коланът, ведно с възглавницата са омекотили и предотвратили тежката
травма.
По искане на ищеца и за доказване на претърпените неимуществени вреди, по
делото е разпитана като свидетел Л.Л. Д.а майка на ищеца. Свид. Д.а описва как сина й е
изживял инцидента. Тя разбрала за станалата катастрофа от свой съселянин. Когато
пристигнала на мястото на произшествието видяла сина си целия в кръв. Прегръщал я и
казвал „ Майко жив съм! Майко жив съм!.“ При прегледа който му направили в Спешното
отделение в Д.град му зашили главата, но не му казали,че ръката му е счупена. Два дни
вземал болкоуспокояващи - аналгин и аулин и правели превръзки с риванол в домашни
условия.Тъй като болката не минавала личния лекар го изпратил на рентген където
установили че ръката му е счупена. Бил с гипсова шина 20 дни, като ръката все още го
боляла, когато е студено и се преумори. Освен гипсираната ръка и главата много го боляла.
Не можел да се обслужва сам и се налагало майка му и баба му докато е с гипсовата шина
4
да му помагат за ядене, къпане и за тоалетна. Приемал и антидепресанти, тъй като бил
стресиран.Нощем не можел да спи и се стряскал на сън. Било го страх да пътува до Д.град
сам и без човек не можел да пътува.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с чл.513, ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД.Искът е предявен от активно легитимирано лице и срещу надлежна страна
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр. С.,
съгласно чл.513, ал.1 от КЗ, поради което подлежи на разглеждане по същество. Съгласно
чл. 511, ал. 3 от КЗ в случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената
претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако
увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага
чл. 380 от КЗ, поради което процесуална предпоставка за допустимост на иска е
извънсъдебно заявена претенция за доброволно уреждане на спора.
Ответникът не оспорва пасивната легитимация по повод настъпилото
произшествие.Легитимацията на ответника се аргументира и с разпоредбата на чл. 513, ал. 1
от КЗ, съгласно който текст в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно
събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ, бюрото е
единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е
предявен срещу застрахователя на виновния водач.
С оглед данните за депозирана претенция пред Сдружение НББАЗ и изтекъл
срок по смисъла на чл. 380 от КЗ, съдът намира депозираната искова претенция за
процесуално допустима.
Освен специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за да се ангажира
отговорността на бюрото, следва да са налице и всички кумулативно дадени предпоставки
от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител застрахован по международна застраховка "Гражданска отговорност" -деяние,
противоправност, вина, причинна връзка и вреди, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен фактически
състав, елементи на който са деяние/действие или бездействие/, вредата, противоправността
на деянието, причинната връзка и вината съединени от посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на бюрото ответник по делото следва да е
причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената
вреда. В резултат на установеното по делото непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД,
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в установените от събраните
доказателства болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, при което ищецът е
получил разкъсно контузна рана на главата, която рана е била обработена хирургически, а
на дясната длан е била поставена гипсова шина за срок от 20 дни.
Налице е причинна връзка между противоправното поведение на делинквента и
причинените вреди. Установен е и специфичният елемент на визираната в чл. 513, ал. 1 във
вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 и чл. 506, ал. 2 от КЗ безвиновна отговорност на Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи, с оглед безспорното между страните
обстоятелство, че е налице действащ към датата на ПТП застрахователен договор покриващ
риска „Гражданска отговорност" за процесния лек автомобил марка „Д. Д.“, с румънски рег.
№ ********* управляван от румънския гражданин А.С., роден на 14.05.1997 г. в Румъния.С
оглед изложеното прекият иск срещу Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди се явява доказан по основание.
5
По отношение на границите на отговорността на НББАЗ, което с оглед
разпоредбата на чл.513, ал.1 от КТ единствено е процесуално легитимирано пред
компетентния български съд следва да се съобрази принципа за тъждественост на
застрахователното обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска
отговорност. Съгласно ППВС № 4/68 г., при определяне на размера на неимуществените
вреди, следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като
те не само се посочват от съдилищата, но се взема предвид и значението им за размера на
вредите.Следва да се имат предвид конкретните и обективно съществуващи обстоятелства,
тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно.За да уважи
предявения осъдителен иск на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка „ГО“,
по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличие на валиден
договор за застраховка с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания
по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението
съгласно чл.52 ЗЗД.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“, към 16.09.2021г. - на която дата е било
реализирано ПТП. Не се оспорва и настъпването на застрахователното събитие. Вредите по
вид, интензитет и продължителност са безспорно установени от събраните писмени и
гласни доказателства и от заключенията на назначените по делото съдебни експертизи.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно
съществуващите обстоятелства, които са различни за всеки конкретен
случай.Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, като вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и
обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки
и страдания и техния интензитет и пр.В тежест на ищеца, в настоящото производство е да
докаже, че е налице фактическият състав, който да ангажира отговорността на ответното
застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на деликвента;
вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от
делинквента МПС и настъпилото застрахователното събитие като юридически факт,
пораждащи отговорността на застрахователя.Извършеното противоправно деяние от страна
на водача на лекия автомобил марка „Д. Д.“, с румънски рег.№ ********* румънския
гражданин А.С., е причинило болки и страдания на Л. Х. К., който в резултат на ПТП е
получил травматични увреждания - разкъсно контузна рана на главата и контузия на
дясната длан с болка, оток и ограничени движения представляващи лека телесна повреда
по смисъла на чл.130,ал.1 от НК.
Видно от заключението на СМЕ, описаните увреждания могат да се получат при
автомобилна травма, по начин и обстоятелства, описани в делото. Неудобствата, търпени от
ищеца поради поставената на дясната длан гипсова шина за срок от 20 дни се установяват
от показанията на св.Д.а, майка на ищеца.Показанията на свидетелката Д.а съдът преценя
през призмата на чл. 172 от ГПК и същите, въпреки евентуалната заинтересованост на
свидетеля от крайния изход на спора, са изградени въз основа на лични и непосредствени
нейни впечатления от състоянието на нейния син, поради което съдът ги кредитира като
непротиворечиви помежду си и еднопосочни, и в съответствие с останалите събрани
доказателства. Липсват основания съда да се усъмни в тяхната истинност и достоверност,
тъй като свидетелката е сред най-близкия кръг на ищеца и е имала непосредствени
впечатления от състоянието му от деня на злополуката с автомобила. Полагала е
ежедневни грижи за сина си за времето през което е бил с гипсова шина за срок от 20
дни.Въз основа на доказателствата по делото и предвид заключението на вещото лице д-р
Е. причинените на ищеца увреждания и търпените от него болки и неудобства са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП, като не са налице и липсват доказателства, които да
оборват извода на съда.Показанията на свидетеля, писмените доказателства, а в най-силна
степен експертното заключение на д-р Е. сочат, че пострадалият Л. К. е получил
6
увреждания при процесното ПТП, като уврежданията са вследствие на действието на
съприкосновението на автомобила с тялото на пострадалия. Доказателствата по делото не
могат да обусловят различен от приетия извод за наличие на причинна връзка между
застрахователното събитие и търпените от ищеца неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй като произтича
от сключения договор за застраховка „гражданска отговорност", с който е застрахована
деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство. Затова отговорността на
застрахователя е обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на
застрахования.Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че са налице
всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането, т.е.
настъпването на правните последици, на законово регламентираното притезателно
субективно право на увредения от застрахователно събитие да получи обезщетение от
застрахователя зависи от наличието на всички отделни юридически факти, включени във
фактическия състав. Липсата на който и да е от включените в сложния състав юридически
факт препятства реализирането на тези правни последици. С оглед изложеното, съдът
намира предявения иск за доказан по своето основаниe, тъй като при условията на пълно и
главно доказване, се установява наличието на елементите на състава, обсъдени вече по-горе
в настоящия съдебен, акт, поради което и ответното застрахователно дружество ще следва
да обезщети претърпените от ищеца вреди в резултат на ПТП на 16.09.2021г., които вреди са
пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на
застрахованото МПС. По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди,
настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени
от деликт неимуществени вреди – болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен
изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразен с
икономическото състояние в страната.Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не
само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се
пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние
от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.,
съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е свързано „с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са
„характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.“ Съобразно критерия за справедливост,
установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва
да се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки
конкретен случай. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, като вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения,
начин и обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на
претърпените болки и страдания и техния интензитет и пр. При баланс на всички
установени по делото конкретни обстоятелства, в т.ч вида и степента на причиненото
увреждане –възрастта на ищеца на 32 години и продължителността на претърпените болки
и страдания и техния интензитет, във връзка с поставената гипсова шина за срок от 20 дни,
които ищецът е изпитвал по време на възстановяването му, психическото състояние в
което е изпаднал и с оглед икономическата конюнктура и практиката на съдилищата по
подобни дела, настоящият състав на съда счита, че парично обезщетение в размер на 10
000 лв., съответства на справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД и ще компенсира в
достатъчна степен претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на получените
травми от ПТП. Искът до пълния предявен размер от 26 000,00 лв, следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Обезщетението за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева се дължи ведно
7
с законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция пред застрахователя – 26.10.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата. Ищецът е предявил писмено застрахователната си претенция, поради
което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна,
следва да се приеме, че именно това е датата, на която застрахователят е бил уведомен за
претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава
по чл.429,ал.2,т.2, вр.с ал.3 от КЗ. Разпоредбата на чл.380 от КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си
първо пред застрахователя и едва, ако същият не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл.432 от КЗ срещу
застрахователя. По изложените съображения лихвата за забава върху горепосоченото
обезщетение се дължи от 26.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските:
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, на
основание чл. 78 от ГПК, съдът се произнася съобразно изхода на делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответника е да поеме направените от ищеца разноски пред Окръжен съд – Х., но в рамките
на уважената част от исковата претенция. Видно от списъка по чл.80 от ГПК ищецът е
направил разноски общо в размер на 1540,00 лева в т.ч. ДТ – 1040 лева и 500,00 лева –
депозити за САТЕ и СМЕ. На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответното дружество следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 592,31 лв., съобразно уважената част на иска.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има и ответното дружество
съобразно отхвърлената част на иска. Видно от списъка по чл.80 от ГПК ответникът е
направил разноски общо в размер на 3776,00 лева. С оглед отхвърлената част на иска в
полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 2 323,69 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв в полза на АД
„Г. и М.“ следва да се присъди адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната
адвокатска помощ,като адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно
разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде
определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковата претенция до
размера от 10 000 лв. за неимуществени вреди, поради което в полза на АД Г. и М.“ следва
да се присъди адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ в
размер на 1300,00 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, с Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.С., да
заплати на Л. Х. К., с ЕГН ********** с постоянен адрес с.Б.,Община Д.град, Хасковска
област,ул.В.П. № 100 сумата от 10 000,00 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в разкъсно контузна рана на главата и контузия на
дясната длан с болка, оток и ограничени движения, вследствие на ПТП настъпило на
16.09.2021 г. в близост до гр.Д.град, между управляваното от А.С. / румънски гражданин /
МПС „Д.“, модел „Д.“, с румънска рег.№ ********* и управляваното от Л. Х. К. МПС
марка „М.Ц.“ с рег.№ * **** **, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди, считано от 26.10.2021 г.- датата на която ищецът е уведомил
ответника за настъпилото ПТП до окончателното изплащане, като предявеният иск над
8
сумата 10 000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева, като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, с Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.С., да
заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ на основание чл. 38,ал.2 от ЗА ,вр. с чл.7,ал.2,
т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
сумата в размер 1300,00 лева, за осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата определена съобразно уважената част на исковата
претенция.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, с Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.С., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Л. Х. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес
с.Б.,Община Д.град, Хасковска област, ул.В.П. № 100, направените по делото разноски в
размер на 592,31 лева, съобразно уважената част от предявения иск – държавна такса и
възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА Л. Х. К., с ЕГН ********** с постоянен адрес с.Б., Община Д.град,
Хасковска област, ул.В.П. № 100, да заплати на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, със седалище и адрес на управление гр.С.
направените по делото разноски в размер на 2 323,69 лева, съобразно отхвърлена част на
иска, в т.ч. адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Х.: _______________________
9