Р Е
Ш Е Н
И Е
№260070 02.07.2021 г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
07 април Година
2021
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОНЬО
ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
2.ТАТЯНА ГЬОНЕВА
СЕКРЕТАР
СИМОНА КАЙКИЕВА
ПРОКУРОР
ВАНЯ МЕРАНЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКЕВА
ВНОХД №1042 по описа за 2021 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда
№260070/22.12.2020 г., постановена по нохд №2705/2019 г. Районен съд – Стара
Загора е признал подсъдимия Б.С.С. за виновен в това, че на 06.10.2016 г. в
град Стара Загора се заканил на другиго – Е.Г.К. с убийство, като насочил
пистолет срещу него с думите: „Ще те застрелям като куче“ и това заканване е
могло да възбуди у Е.Г.К. основателен страх за осъществяването му, поради което
и на основание чл.144, ал.3, във връзка с ал.1, във връзка с чл.54 от НК го
осъдил на “лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от три години, считано
от датата на влизане в сила на присъдата.
На
основание чл.53, ал.1, буква „а“ от НК, съдът
постановил веществените доказателства по делото - два броя огнестрелни
оръжия – пистолет „Байкал“ с № *****, заедно с един брой пълнител с 12 броя
боеприпаси и пистолет „Макаров“ с № *****, с три броя пълнители с боеприпаси,
да бъдат отнети в полза на държавата.
С постановения съдебен
акт съдът осъдил подсъдимия Б.С.С. да заплати на пострадалия Е.Г.К. сумата от
1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалият
неимуществени вреди, вследствие на престъплението, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 06.10.2016 година до окончателното изплащане
на сумата, както сумата от 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева, представляваща
възнаграждения за ползвана правна помощ по делото, като отхвърлил, като
неоснователен и недоказан така предявения граждански иск в размера над 1000
лева до предявения размер от 5 000 лева, както и да заплати на Държавата по бюджета на съдебната
власт сумата от 50 /петдесет / лева, представляваща ДТ върху размера на така
уважената част от гражданския иск.
Първоинстанционният съд
възложил на подсъдимия направените по делото разноски.
Против постановената присъда е постъпила въззивна
жалба от подсъдимия Б.С.С., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност,
неправилност и несправедливост на постановената присъда, както и за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и закона. Искането, което се прави, е въззивната инстанция да отмени атакуваната
присъда на Районен съд – Стара Загора и
оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по нохд №2705/2019 г. на Районен
съд – Стара Загора и извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда,
според разпоредбите на чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното:
Първоинстанционният
съд не е допуснал нарушение на задълженията по чл.13 и чл.14 НПК за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като за всички
фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими за
съставомерността на деянието, са събрани относимите и допустими доказателства в
обем, позволяващ стабилност на фактическите изводи.
Извършен е цялостен
доказателствен анализ, въз основа на който са изведени правилни фактически
изводи. Приетата за установена от първоинстанционния съд фактология се споделя
изцяло от настоящата инстанция и може да бъде обобщена по следния начин:
На 06.10.2016
година, около 17,00 часа, пострадалият Е.Г.К. се намирал, заедно със съпругата
си – свидетелката Т. С. и дъщеря си – Г. Г., която била в инвалидна количка, в
град Стара Загора, в района на „Руския пазар“. Свидетелят К. бутал инвалидната
количка на дъщеря си, докато пресичал улица „*****“ по предназначената за това
пешеходна пътека. В този момент той забелязал, че към тях се приближава с
висока скорост лек автомобил, марка „Форд“, с рег. № СТ *** КК, управляван от
подсъдимия Б.С., когото св. К. не
познавал. Последният едва успял да дръпне инвалидната количка назад, тъй като
автомобилът преминал съвсем близо.
След като
подсъдимият С. преминал в непосредствена близост до пострадалия К. и
инвалидната количка на дъщеря му с управляваното от него моторно превозно
средство, спрял на разстояние от около двадесет – тридесет метра след пешеходната
пътека. В този момент пострадалият К., бягайки отишъл до предната лява врата на
лекия автомобил, марка „Форд“, с рег. № СТ *** КК, където на предната лява
седалка на водача стоял подсъдимият С.. Свидетелят К. поискал обяснения от водача
за случилото се, при което подсъдимият С. свалил стъклото на предния ляв
прозорец на автомобила и в отговор на въпроса защо управлява автомобила си по
този начин, показал среден пръст на свидетеля К., наричайки го „педераст“, след
което взел с едната си ръка от вътрешността на автомобила огнестрелно оръжие –
пистолет и насочвайки го към тялото на пострадалия, го заплашил с думите „Ще те
застрелям като куче!“. Свидетелят К. видял насочения към тялото си пистолет,
уплашил се и реагирал моментално, като се дръпнал рязко назад. Това негово
действие било забелязано от съпругата му – свидетелката Татяна Стефанова, която
стояла по-надолу на същата улица, заедно с дъщеря си. В този момент, предвид
времевия интервал на случващото се и това, че движението по улица „****“ в град
Стара Загора било интензивно, зад управлявания от подсъдимия С. автомобил,
марка „Форд“ се образувала колона от други автомобили, водачите на които
започнали да настискат клаксоните си, поради което подсъдимият С. тръгнал от
мястото. Пострадалият К. запомнил регистрационния номер на автомобила, управляван
от подсъдимия Б.С. и веднага подал
сигнал на тел. 112 за случилия се с него инцидента, свързан с насочване на оръжие към него от непознато
лице в град Стара Загора.
Във връзка с така
подадения сигнал на мястото /в района на „Руския пазар“ – гр. Стара Загора/ бил
изпратен екип на Второ РУ на МВР – гр. Стара Загора, състоящ се от полицейските служители - свидетелите П. В. и М.
К. Последните установили, че на място бил само подалият сигнала К., който им
разказал какво точно се е случило преди
идването им. Малко след това, около 17,20 часа на място бил изпратен и друг
екип на Второ РУ на МВР – гр. Стара Загора в състав свидетелите С. Н. и С. С.
Свидетелят Н. и колегата му С. С. извършили обход в района, но не открили
лицето, отправило закана спрямо свидетеля К.. След това свидетелят Вълдобрев и колегата му М. К. съпроводили
пострадалия К. до сградата на Второ РУ на МВР – град Стара Загора, където по
посочения от К. регистрационен номер на МПС било установено, че собственикът му е подсъдимият С..
Подсъдимият С. бил
издирен от органите на реда, чрез неговия син, явил се в сградата на Второ РУ
Стара Загора, където бил вписан в журнала за лицата, посетили сградата на
управлението. По негово настояване била извършена алкохолна проба, която била отрицателна.
По делото е
установено от копие на Разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие
серия СТ № 0338993, рег. № 43116, издадено от РУ – Стара Загора, валидно до
26.07.2017 година /л. 29 от ДП/, че подсъдимият Б.С. притежавал 2 броя
огнестрелни оръжия – пистолет „Байкал”, калибър 9х18 и пистолет, марка
„Макаров“ калибър 9х18 и разрешение за носене и употреба за същите късоцевни
огнестрелни оръжия. Във връзка с образуваното досъдебно производство подсъдимият
доброволно предал и двете оръжия, за което били съставени съответните протоколи
за доброволно предаване.
Във връзка с наведените
във въззивната жалба и развити в пледоарията на защитата на подсъдимия доводи,
че по делото не са събрани доказателствени средства, от които да се установи по
несъмнен начин, че същият е заплашил пострадалия
К. с думите „Ще те застрелям като куче“ и
е насочил пистолет към него, настоящият състав счита за необходимо да
изложи следните мотиви:
В тази връзка при
анализа на гласните доказателствени средства по делото следва внимателно да се
обсъдят показанията на пострадалия К. и на свидетелката Т. С., тъй като от една
страна същите са заинтересовани от изхода на делото/първият е пострадал, а
втората е негова съпруга/ и наказателното производство е инициирано от св. К..
От друга страна обаче при оценката на техните показания се налага изводът, че същите
са изключително детайлни, последователни и логични и липсва противоречие между
тях. С оглед на тази им оценка съдът приема, че от тях се установява основният
факт в настоящия процес, а именно носенето към момента на инцидента на
огнестрелно оръжие от подсъдимия в колата му, насочването на същото спрямо пострадалия с израза „Ще те застрелям
като куче.“
Твърденията на
свидетелите К. и С. относно изложените по-горе обстоятелства се потвърждават и
от съдържанието на подадения от пострадалия сигнала на телефон 112, в който
сигнал изрично е посочено, че е бил заплашен с огнестрелно оръжие – пистолет и
с посочения по-горе израз. В контекста на казаното, следва да се има предвид,
че пострадалият към този момент не е
познавал подсъдимия, респ. няма как да е знаел, че последният притежава
огнестрелно оръжие, освен, ако не е бил заплашен с него по време на
инкриминираното деяние. Косвено доказателствено средство в подкрепа на казаното
са и показанията на свидетелката Стефанова, че пострадалият, след като влязъл в
словесен конфликт с подсъдимия, изведнъж рязко се отдръпнал назад.
При анализа на доказателствата следва да
се посочи, че показанията на свидетелите - служители на полицията, които са
също косвено доказателствено средство, допринасят
за установяване на извършеното от подсъдимия престъпление по описания по-горе
начин. Това е така, тъй като свидетелите В., Н., К. и С., пристигнали на място
по подадения сигнал, възпроизвеждат възприятията си за възникналия инцидент,
пресъздавайки разказаното им от
пострадалия и описвайки го като разтревожен, приповдигнат, след отправената му заплаха, състояние, което напълно
кореспондира със заключението на психолого-психиатричната експертиза по делото.
Всички, посочени по-горе доказателствени
средства, обсъдени в тяхната цялост, налагат категоричния извод за съда, че
подсъдимият е извършил престъплението по описания по-горе начин.
Изолирани от обсъдената по-горе
доказателствена маса остават единствено обясненията на подсъдимият Б.С., с
които той категорично отрича да се е обърнал към пострадалия с думите „Ще те
застрелям като куче“ и да е насочвал оръжие към него, в каквато насока е и
позицията на неговия защитник в лицето на адвокат Т.Т.. Доводите, че изложената
фактическа обстановка не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни
доказателства са напълно несъстоятелни в контекста на изложения по-горе
доказателствен анализ. Обстоятеството, че пострадалият в подадения от него
сигнал и по-късно при даване на показания по делото не е конкретизирал
огнестрелното оръжие, което е насочено
към него от подсъдимия, не може да даде основание на съда да приеме, че такова
оръжие не е било използвано от подсъдимия, тъй като с оглед създалата се
ситуация, възникнала спонтанно и развила се много бързо, а както и с оглед
изпитания ужас от пострадалия при вида на насоченото към него оръжие, не може
да се изисква от св. К. да посочи
марката и модела на огнестрелното оръжие, а е напълно достатъчно да посочи, че
същото е било пистолет. От друга страна, по делото е безспорно установено, че
подсъдимият и пострадалият не са се познавали до инцидента, респ. няма как
пострадалият да знае, че подсъдимият притежава на законно основание оръжие, за
да му вмени това обстоятелство.
В
обобщение на изложеното, съдът намира обясненията на подсъдимия за една защитна
позиция, която не намира опора в събраните по делото доказателства.
Всички, посочени по-горе доказателствени
средства, обсъдени в тяхната цялост налагат категоричния извод за съда, че
подсъдимият е извършил престъплението по описания по-горе начин.
При приетата за
установена фактическа обстановка, първостепенният съдът правилно е приел, че
осъщественото от подсъдимия Б.С.С. деяние
осъществява от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.144, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, като
на 06.10.2016 година, в град Стара Загора, се заканил на Е.Г.К. с убийство,
като насочил към него пистолет с думите „Ще те застрелям като куче.“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
При определяне
правната квалификация на деянието на подсъдимия С. са обсъдени от
първостепенния съд всички съставомерни елементи на състава на престъплението, в
извършването на което същият е признат за виновен, като настоящата
инстанция не констатира нарушения на материалния закон, поради което не са
налице основания за изменение на присъдата в тази й част.
При определяне вида и размера на наказанието първостепенният съд
е отчел всички обстоятелства, визирани в чл.54 НК.
Като смекчаващи
вината обстоятелства следва да се отчетат, освен чистото съдебно минало, и
добрите характеристични данни за подсъдимия, събрани в хода на съдебното
следствие, а отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство е използването от
него на огнестрелно оръжие-пистолет за осъществяване на заканата за убийство
спрямо пострадалия К..
Оценката на всички
обстоятелства, имащи отношение към наказателната отговорност на подсъдимия Б.С.С.,
налага извода, че наложеното наказание
„Лишаване от свобода” за срок от три
месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в сила на
присъдата по делото, е правилно и справедливо,
като при определянето му е отчетено и обстоятелството, че пострадалият е
провокирал с поведението си подсъдимия, отивайки да се саморазправя с него,
вместо да сигнализира директно на органите на реда, съобщавайки рег. номер на
автомобила му.
На основание чл.53,
ал.1, буква „а“ от НК, съдът е постановил веществените доказателства по делото,
а именно два броя огнестрелни оръжия – пистолет „Байкал“ с № *****, заедно със
един брой пълнител с 12 броя боеприпаси и пистолет „Макаров“ с № *****, с три
броя пълнители с боеприпаси, да бъдат отнети в полза на държаната, с оглед
характера и вида на извършеното престъпление, очевидно имайки предвид, че
същите са послужили за извършване на престъплението. Този извод не се споделя
от настоящия съдебен състав, с оглед на това, че макар и да са налице
категорични доказателства по делото, че за отправяне на заканата от подсъдимия
към пострадалия е използван освен заплашителен израз и пистолет, насочен към
св. К., не е установено кое от двете притежавани на законно основание от
подсъдимия оръжия е използвано от него. Липсата на конкретика относно вещта,
използвана от подсъдимия за извършване на престъплението, е пречка да се
приложи разпоредбата на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, като се отнемат в полза на
Държавата и двете притежавани от него на законно основание огнестрелни оръжия.
С оглед изложеното в тази й част относно приложението на чл.53 от НК
атакуваната присъда следва да бъде отменена.
На основание чл.189
от НПК правилно са присъдени в тежест на подсъдимия направените по делото
съдебни и деловодни разноски в неговата досъдебна фаза в размер на 380.88 лева.
Предявен е
граждански иск от пострадалия и частен обвинител Е.Г.К., срещу подсъдимият Б.С.С.
за сумата от 5 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането за
причинените му с престъплението неимуществени вреди. При признаване на
подсъдимия за виновен, правилно съдът е приел, че по отношение на същия са
налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и при
определяне размера на обезщетението се е съобразил с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е отчетена степента и тежестта
на посттравматичното стресово разстройство, отминало в рамките на месец и половина,
както и обстоятелството, че пострадалият е провокирал с поведението си
подсъдимия и донякъде със създаденото напрежение е допринесъл за случилото се. В
този смисъл, обезщетяването на претърпените от пострадалия болки и страдания
със сумата в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 16.10.2016 година, до окончателното изплащане на тази сума, се
явява напълно справедливо и законосъобразно. Във връзка с изложеното, в тази й
част присъдата следва да бъде потвърдена.
По
изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК съдът:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда
№260070/22.12.2020 г., постановена по нохд №2705/2019 г. Районен съд – Стара
Загора, като
ОТМЕНЯ в частта, с която на основание
чл.53, ал.1, б.„а“ от НК веществените доказателства по делото - два броя
огнестрелни оръжия – пистолет „Байкал“ с № *****, заедно с един брой пълнител с
12 броя боеприпаси и пистолет „Макаров“ с № *****, с три броя пълнители с
боеприпаси, са отнети в полза на държавата.
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда
№260070/22.12.2020 г., постановена по нохд №2705/2019 г. Районен съд – Стара
Загора в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.