РЕШЕНИЕ

№ 1502

гр.Бургас, 15.12.2022 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 28 ноември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1773 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.

Жалбоподател е Специализирана болница за рехабилитация Мари ООД гр.Несебър, ЕИК:********, със съдебен адрес ***, оф.2. В производството пред съда жалбоподателят участва чрез управителя на дружеството и чрез пълномощник – адвокат Д.Н. от АК Стара Загора.

Ответник по жалбата (АО), е началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите. Ответникът не взема участие в производството, редовно призован.

Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-126-0116284/19.08.2022г. на ответника, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.А и чл.187 ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – център за рехабилитация на адрес гр.Несебър, м.Кокалу, стопанисван от жалбоподателя, за срок от 14 дни. Заповедта е обжалвана по административен ред и е потвърдена с решение № ГДФК-123/07.09.2022г. на директора на дирекция Оперативни дейности в ГДФК в ЦУ на НАП.

В обстоятелствената част на заповедта АО е приел за установено, че на 17.08.2022г. в 13.38 часа е извършена проверка на търговския обект – извършена е контролна покупка на услуга на стойност 30лв., заплатени в брой от проверяващите служители преди легитимация. За покупката не била издадена касова бележка от намиращото се в обекта въведено в експлоатация фискално устройство.

В жалбата се правят оплаквания, че оспорената заповед не установява по безпротиворечив и ясен начин фактическата обстановка и не са взети предвид всички значими по случая обстоятелства. Излагат се и подробни доводи за незаконосъобразност на заповедта и несъответствието и с целта на закона. Сочи се липса на изложени адекватни мотиви относно продължителността на срока, за който е наложена мярката. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, включително изискването на чл.168 ал.1 от АПК за цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания акт, прие за установено следното. (Цитираните по-долу доказателства, приложени по преписката, са представени в заверени копия, съобразно чл.152 ал.2 от АПК.)

Представен е индивидуалния административен акт, предмет на оспорване – заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-126-0116284/19.08.2022г. на ответника. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на протокол за извършена проверка № 0116284/17.08.2022г. В обстоятелствената част на заповедта са възприети фактически констатации, съответстващи на тези по протокола.

Посочения в заповедта протокол е приложен по делото и от него се установи, че на 17.08.2022г. в 13.38 часа е извършена проверка на търговски обект – център за рехабилитация с адрес гр.Несебър, м.Кокалу, стопанисван от Специализирана болница за рехабилитация „Мари“ ООД. Проверката е извършена от старши инспектор по приходите К. Б., която извършила контролна покупка на услуга – кислородна терапия, на стойност 30лв. Бонева заплатила стойността на покупката в брой на С.А.М.– администратор в търговския обект. За плащането не била издадена касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство. Не била издадена и касова бележка от кочан.

Протоколите са съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, поради което представляват официален документ, установяващ отразените в него обстоятелства. Самата контролна покупка и неиздаването на касова бележка за нея от фискалното устройство не се оспорват от жалбоподателя.

В съдебно заседание като свидетел е разпитана С. М. – служителят на дружеството жалбоподател, който приел плащането на закупената от контролния орган услуга. Свидетелката потвърждава извършването на контролната покупка така, както е описана в протокола за извършена проверка. Сочи, че обикновено на регистратурата работят две служителки, като другата оперира с касовия апарат, а М. оперирала с телефоните. В деня на проверката М. била сама на работа. Самата М. била преминала обучение за работа с касовия апарат, но поради липсата на практика не се чувствала сигурна и за да не направи грешка не въвела данните за контролната покупка във фискалното устройство. За въвеждане на покупката в устройството М. оставила бележка на колежката си. М. сочи, че при извършването на контролната покупка е издала касова бележка за 30лв. от кочан и е връчила тази бележка на контролния орган.

Съдът не кредитира показанията на св.М. в частта, сочеща издаване на касова бележка от кочан, тъй тази част от показанията е в противоречие с останалия доказателствен материал. От една страна липсват други доказателства, потвърждаващи издаването на такава бележка, а от друга в надлежно изготвения протокол е отразено, че касова бележка от кочан не е била издадена при осъществяването на контролната покупка.

Като мотиви във връзка с определяне продължителността на принудителната административна мярка в мотивите на заповедта органът е взел предвид, че при проверката е установена положителна касова разлика в размер 239.80лв., за която е посочена като индиция за системно неизползване на касовия апарат. Посочено е и това, че лицето е регистрирано по ЗДДС със среднодневен оборот  531.04лв., както и че декларираните финансови резултати са печалба : за 2021г. – 297 715.46лв., за 2020г. – 65 075.59лв. и за 2019г. – 55 099.85лв.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по приходите, съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС – началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен да издава актове от категорията на процесния с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП – заповед № ЗДУ-1148/25.08.2020г. Съгласно чл.7 ал.1 т.1 и 3 от ЗНАП органи по приходите са както изпълнителния директор на НАП (който в случая е издал приложената по делото заповед за оправомощаване), така и началниците на отдели, каквато длъжност заема ответника. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана – съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Правилно и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения е приложен материалният закон относно наличието на основания за налагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В случая предпоставките по закон са установени, а именно че при извършената контролна покупка от стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, не е била издадена фискална касова бележка от функциониращото в обекта фискално устройство при плащането на услугата. Останалите обстоятелства по случая са без правно значение, тъй като стоят извън очертания от закона фактически състав, при който за контролния орган възниква задължението да наложи съответна принудителна мярка. В тези случаи преценката на органа се свежда само до продължителността на мярката.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за неизяснена фактическа обстановка, тъй като сочените от него допълнителни обстоятелства не са относими към предпоставките за налагане на принудителната административна мярка. Следва да се отбележи, че евентуалното издаване на касова бележка от кочан, при липса на нормативно установените предпоставки, при които това е допустимо, също е нарушение на правилата за отчитане на продажбите, съответно е основание за налагане на мярка по чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС. Соченото от жалбоподателя обстоятелство, че служителката, приела плащането, не е била сигурна при работата си с фискалното устройство, не може да се разглежда като основание за неиздаване на касова бележка. Отговорност на търговеца е да осигури надлежното ползване на фискалното устройство и липсата на такъв персонал напрактика обосновава приетия от органа извод, че е създадена организация на работа, позволяваща част от оборота да не се отчита през фискално устройство.

Несъстоятелни са в тази връзка и оплаквания, свързани с производството по установяване и наказване на визираното в ПИП административно нарушение. Последното се развива самостоятелно, а предвиденото в чл.187 ал.4 от ЗДДС предсрочно отпадане на наложена ПАМ при плащане на наложената имуществена санкция не е защитено право на нарушителя, а уредена правна възможност.

Неоснователни са оплакванията за немотивираност на заповедта в частта относно определяне продължителността на ПАМ и съответствието на тази част от заповедта с целта на закона, респективно с изискванията за съразмерност по чл.6 от АПК.

При установено наличие на материалните предпоставки за налагане на оспорената ПАМ за органа възниква задължение да издаването на заповед в този смисъл, като определените от закона предели на мярката (до 30 дни) следва да се индивидуализират от органа спрямо конкретния случай. Тази индивидуализация е дейност на органа, осъществявана при условията на оперативна самостоятелност. Последното не означава произволно посочване на срок, при липса на каквато и да е възможност адресата да получи защита. Необходимо е определянето на продължителността на мярката да е съпроводено с изложение на съответстващи мотиви. В случая това изискване е изпълнено – изложените мотиви в по-голямата си част наистина са общи и сочат необходимостта от осъществяване на фискален контрол върху стопанската дейност в страната, но наред с това и съдържат конкретни (посочени по-горе) обстоятелства, отнасящи се до конкретния случай и стоящи в основата на определянето на продължителността на принудителната административна мярка. Конкретните установени обстоятелства (относно случая и в по-общ план дейността на жалбоподателя, изложени по-горе) могат да обосноват логичен извод за определяне размера на срока към средния. Затова съдът прие, че оспорената заповед е издадена при липса на основания за оспорване по чл.146 т.3, 4 и 5 от АПК.

Оспорването е неоснователно, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК жалбата следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Специализирана болница за рехабилитация Мари ООД гр.Несебър, ЕИК:*********, със съдебен адрес ***, оф.2, срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-126-0116284/19.08.2022г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

                                       СЪДИЯ :