Р
Е Ш Е Н И Е
№ 107/24.03.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА - ІV
състав ,в публичното заседание на
двадесети март ,през две хиляди и седемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Д.Д. ,и с участието на прокурора Галя
Александрова ,като разгледа докладваното от съдията Бойчева ,исково административно
дeло№75/2017г. по описа на
съда,установих следното:
Производството е по чл.203-207 от АПК
,във връзка с чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова
молба/неправилно наименована жалба/ и допълнение към нея/на л.38/ от Ц.М.Г. и А.М.
*** против МЗХ,ОД“Земеделие“-Монтана и ОС“Земеделие-Брусарци за присъждане на обезщетение
за вреди вследствие незаконосъобразно бездействие на техни длъжностни лица–иск с правно основание
чл.1,ал.1 от ЗОДОВ, за сумата от 291 000лв.,представляващи имуществени вреди. В исковата си молба
твърдят,че притежават земеделска земя от 156дка в землището на с.К*** ,м.“Бильов
връх“ ,община Брусарци ,която не им е възстановена от ОС“З“-Брусарци,не са и
обезщетени за нея ,поради което е налице неоснователно бездействие от страна на
длъжностни лица от МЗХ,ОД“Земеделие“-Монтана и
ОС“Земеделие-Брусарци ,поради което и предявяват настоящия иск за имуществени
вреди в размер на 291 000лв.вследствие на това бездействие.В съдебно заседание искат
да получат дължимото обезщетение за имуществени вреди вследствие
незаконосъобразно бездействие на длъжностни
лица от МЗХ,ОД“З“-Монтана и ОС“З“-Брусарци.
Ответниците по иска-
МЗХ,ОД“Земеделие“-Монтана и ОС“Земеделие-Брусарци,чрез процесуалния си представител юрк.Г.
считат иска по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ за неоснователен и недоказан,по подробно
изложени съображения.Считат също ,че пасивно легитимиран ответник по иска може
да бъде само ОД“З“-Монтана ,като юридическо лице по смисъла на чл.205 от АПК ,не
и ОС“З“-Брусарци и МЗХ ,по отношение на които исковата молба следва да се
остави без разглеждане и делото да се прекрати.Подробни съображения за това
излагат в отговорите на исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура
Монтана изразява становище за неоснователност на иска ,за което аргументи
излага в писмено заключение ,което
представя.
Доказателствата по делото са писмени,
след чиято преценка в тяхната взаимна връзка и логическо единство , във връзка със
становищата на страните и въз основа на закона , административният съд приема
следното:
Съгласно чл.33 ,ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ,
общинските служби по земеделие (ОСЗ) са органи
по поземлената собственост и са териториални звена към областните
дирекции "Земеделие", които са специализирана териториална
администрация към министъра на земеделието и храните. По силата на дадените им
законови правомощия ОСЗ възстановяват собствеността върху земите по реда на
ЗСПЗЗ, поддържат и осъвременяват плановете за земеразделяне и другите материали
и данни, получени при прилагането на закона.Следователно доколкото МЗХ и
ОДЗ-Монтана са юридически лица,посочени са от ищците в допълнението към
исковата молба /на л.38/,същите са пасивно легитимирани ответници по иска .Не
така стои въпросът по отношение на ответника ОСЗ-Брусарци ,който не е
самостоятелно юридическо лице ,включено е в структурата на ОД“З“-Монтана ,при
което ,по разбиране на съда , по отношение на него искът следва да се остави
без разглеждане и производството по него да се прекрати,като недопустимо.Това
следва от разпоредбата на чл.205 от АПК ,която разпорежда ,че искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.А
основателността на иска по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ е пряко свързан с доказано
неоснователно бездействие от страна на органите на поземлената собственост -
МЗХ и ОД“З“-Монтана .
Установено е по делото от приложената административна
преписка, че ищците претендират имуществени вреди в размер на 291 000лв.,причинени
от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от МЗХ,ОД“З“-Монтана и ОС“З“-Брусарци,изразяващи
се в невъзстановяване на земеделска земя в размер на 156дка в землището на с.К***
,м.“Бильов връх“,община Брусарци,респективно неполучаване на дължимо
обезщетение по чл.10б от ЗСПЗЗ с равностойна земя от държавния /общинския
поземлен фонд или с ПКБ.Установено е също ,че ищците не са заявили в сроковете
по чл.11,ал.1 от ЗСПЗЗ тази земя ,поради което са предявили иск по чл.11,ал.2
от ЗСПЗЗ пред РС-Лом ,който с решение по
гр.д.№677/2006г./на л.74/ е отхвърлил искът им ,като неоснователен.Решението на
РС-Лом е потвърдено с решение по в.гр.д.№99/2007г. на ОС-Монтана.При тази
фактическа обстановка ,от правна страна съдът приема следното.
Правната уредба на възстановяването на
собствеността по ЗСПЗЗ,предвижда то да се извършва в полза на бившите
собственици само след подаване на заявление в сроковете по чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ ,а
при пропускането им с иск по чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ,с който да установят
съществуването на това свое субективно материално право ,като видно от
резултата ,претенцията им е призната за неоснователна от съда с влязло в сила
решение на ОС-Монтана.Не е подавано заявление за възстановяване на
собствеността нито от ищците ,нито от тяхната наследодателка Т*** Д. П*** /съгласно
удостоверение за наследници на л.33/,видно от писмо на ОС“З“-Брусарци №360/10.03.2017г./на л.71/,при което реституционния ефект няма как
да настъпи,съответно органите на поземлената собственост няма как да се
произнесат при липса на заявление,което навежда на извод за липса на
неоснователно бездействие от тяхна страна.От друга страна, касае се не за
фактически ,а за правни действия-издаване на индивидуален административен акт
по ЗСПЗЗ-решение за възстановяване на собственост ,респ. за обезщетяване по
чл.10б ЗСПЗЗ ,което не се обхваща от нормата на чл.256 и 25 АПК.Подаденото
заявление №449/08.10.1998г. по чл.13,ал.1 от ЗВСГЗГФ/на л.57/ от ищците се
отнася за друг имот-7,5дка гора,поради което е ирелевантно по настоящето дело. Следователно,
при неподавано заявление за възстановяване на земя/гора/ от 156дка,в м.“Бильов
връх“ в землището на с.К*** ,община Брусарци от ищците и от тяхната
наследодателка Т*** Д. П*** по реда на ЗСПЗЗ ,респ.по ЗВСГЗГФ ,логично няма
произнасяне от ОС“З“-Брусарци,не е постановяван и отказ за възстановяване на
земята ,не е провеждано и специално обезщетително производство по чл.10б от
ЗСПЗЗ,при което в заключение не е налице и твърдяното бездействие на длъжностни
лица от МЗХ и ОД“З“-Монтана.Не се представиха и доказателства за подаване на
заявление от ищците или тяхната наследодателка по реда на ЗВСГЗГФ до ОСЗ-Брусарци ,при което не е налице
бездействие на органите на поземлената собственост при упражнение на техните
правомощия.
Съгласно разпоредбата на чл. 203
от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение
за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно нормата на чл.256 от АПК под
неоснователно бездействие законодателя е имал предвид неизвършването на
фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по
силата на закона. Бездействие пък ,по смисъла на чл. 257 от АПК е налице само тогава, когато се дължи
действие по конкретно задължение, изпълнението на което произтича пряко от
нормативен акт. В случая и двете хипотези не са налице ,защото задължението на
административния орган в случая –юридическото лице ОД“З“-Монтана и по-конкретно
на ОС“З“-Брусарци е за извършване на
правни действия-да издаде решение за възстановяване собствеността върху 156 дка
земеделска земя в землището на с.К*** ,м.“Бильов връх“,община Брусарци
,респективно при невъзможност за възстановяване да издаде решение по чл.10б от ЗСПЗЗ за
определяне на дължимо обезщетение с равностойна земя от държавния / общинския
поземлен фонд или ПКБ,само при подадено
заявление за възстановяване ,респ.уважен
иск по чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ,което
в настоящия случай не се наблюдава. Оттук и извода за
неоснователност на иска за констатиране неоснователно бездействие на длъжностни
лица от ОД“З“-Монтана,респ.на ОС“З“-Брусарци. По правило, поради различния
характер на производствата, искът за обезщетение за вреди по чл. 203 АПК не
може да се съедини с искане по чл. 257 АПК. При предявяване на искове за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни действия или бездействия на органи или длъжностни лица,
административният съд установява незаконосъобразността на действието/бездействието в рамките на исковото
производство (чл. 204, ал. 4 АПК). Това означава, че съдът не разглежда
самостоятелно искане за установяване или за отмяна на незаконосъобразното
действие/бездействие, а се произнася по
съответствието на действието или бездействието
със закона в мотивите на съдебния акт. В такива случаи съдът формира воля по
същество само по отношение на иска, с който е сезиран, като отхвърля или
уважава претенцията за вреди./в т.см опр. по адм.д.№14514/13г. на ВАС/.Затова и
съдът следва да изследва налице ли са предпоставките за уважаване,респ.отхвърляне
на иска по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ в настоящия
случай.
Основателността на искът с правно основание
чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. В този смисъл, имуществената отговорност по този закон е
обективна, безвиновна и вината не е елемент от фактическия
състав на отговорността. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по посочения ред.Както се изтъкна по-горе и на
основата на представените от ищците доказателства ,не се констатира
установяване на доказано бездействие на органите на поземлената собственост,което
от своя страна предпоставя неоснователност и на иска за вреди.Не е налице нито
един от елементите на фактическия състав на иска по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ,при
което искът се явява неоснователен и
недоказан.Предвид гореизложеното
настоящият съдебен състав намира, че за ищците не е възникнало субективното
право да претендират обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконни
бездействия на длъжностни лица от ответниците -МЗХ и ОД“З“-Монтана и в резултат
предявената от тях искова претенция се явява неоснователна и недоказана.
Р
Е
Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Ц.М.Г. *** и А.М. *** против МЗХ и ОД“Земеделие“-Монтана за присъждане на обезщетение за вреди
вследствие незаконосъобразно бездействие на техни длъжностни
лица–иск с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ, за сумата от 291 000лв.,представляващи
имуществени вреди,КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Ц.М.Г. *** и А.М. *** против ОС“З“-Брусарци, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди вследствие на неоснователни бездействия на нейни длъжностни лица в размер на 291 000лв.и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
РЕШЕНИЕТО, в частта му имаща характер на определение
подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщението с частна жалба пред ВАС .
В останалата си част решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14
-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: