мотиви към присъда № 1083 / 09.06.2010г. по н.о.х.д. № 623/ 2010г. по описа на Районен съд
–Бургас
Производството по делото е образувано по повод обвинителния акт на
Бургаска районна прокуратура съдържащ обвинение за престъпления по чл.183, ал.1 от НК и чл.296, ал.1 от НК вр. с чл.23, ал.1 от НК спрямо О. С. Т. ЕГН ********** ***.
Подсъдимият признава фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти по смисъла на чл.371, т.2 от НПК. Моли съдебното следствие се проведе по
реда на глава двадесет и седма.
Бургаска
районна прокуратура поддържа обвинението срещу подсъдимия. Счита, че от
събраните в хода на делото доказателства безспорно се установява, че
подсъдимият е осъществил съставите на престъпленията по чл.183,
ал.1 от НК и по чл.296, ал.1 от НК вр. с чл.23, ал.1 от НК. Моли съда при индивидуализиране на наказанията да
наложи на подсъдимия за престъплението по чл.183, ал.1
от НК наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, и за престъплението
по чл.296, ал.1 от НК – наказание лишаване от свобода
за срок от 6 месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66, ал.1
от НК за изпитателен срок от 3 години, като на
основание чл.58а от НК / ред.ДВ бр.26/2010г./ наказанието лишаване от свобода да бъде намалено 1/3.
Защитникът на
подсъдимия счита, че установената от обвинението фактическа обстановка е
безспорно доказана. Пледира за налагане на наказание пробация за престъплението
по чл.183, ал.1 от НК, а за
престъплението по чл.296, ал.1 от НК – глоба, чийто
размер да бъде съобразен с материалното положение на подсъдимия. лишаване от свобода в размер на 3 месеца, чието изпълнение
да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен, като не
оспорва фактите и обстоятелствата в обвинителния акт.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимия О. С. Т. и свидетелката З.А.
К. от гр.Бургас преди около 4 години
живеели заедно на семейни начала
в гр.Бургас. От съвместното им съжителство се родило дете А. О.Т., роден на
***г.. Впоследствие подсъдимият и свидетелката се разделили, като
детето останало да живее при
майка си.
С определение по
гражданско дело № 155/2009 год. по
описа на Районен съд гр.
Бургас между подсъдимият Т. и свидетелката К. било одобрено споразумение по силата, на което упражняването на родителски права се предоставят на майката - свидетелката К., а бащата - подсъдимият Т. се
задължава да плаща месечна издръжка
в размер на 60 лева.
След влизане
на определението по гр.д.№ 155/2009г. по описа на Районен
съд-Бургас в сила подсъдимият Т. не изпълнил задължението
си по сключеното
споразумение, като считано от
датата на влизане на решението
в сила 21.04.2009г. до 21.11.2009г. включително не изплатил дължимата издръжка на малолетния А. Т. чрез свидетелката З. К., като майка и законен представител за 7 месечни вноски, всяка в размер на 60 лева или общо в размер на 420 лева.
Междувременно подсъдимият Т. търсил контакти
със свидетелката З. К., като я посещавал
на работното и място, в дома на родителите
и. Обаждал се на мобилния и телефон. При срещите си
с Калъчева подсъдимият я заплашвал, че ще
я убие, че ще се саморазправи с нея и ще се лее
кръв. Това принудило свидетелката
К. да поиска от Районен съд- гр.Бургас да бъдат наложени
мерки за защита срещу осъществявано спрямо нея домашно
насилие от страна на подсъдимия Т..
На 10.03.2009г. била издадена съдебна заповед по
решение № 200 от 17.02.2009г. по гражданско
дело 4867/09г. по описа на Районен
съд гр.Бургас по силата, на
която се забранява на подсъдимият Т. да приближава на не
по-малко от 20 метра от
жилището, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на З. А. К.
Въпреки заповедта на 11.07.2009г., подсъдимият Т. около 20.00 часа посетил местоработата на свидетелката З.К. находяща се в бл.477 на ж.к.”М. р.” в гр.Б.- търговски център „С”. В този момент
със свидетелката К. била сестра и - свидетелката Р.К.. След като го видяла свидетелката Зл. К. заключила входната врата. Подсъдимият Т. започнал да блъска по вратата
на търговския център и да вика, че ще убие свидетелката К.. Това
принудило К. да се обади на
органите на полицията. На мястото пристигнал
свидетелят Д. Г. Д., който проверил самоличността на Т. и го отвел в Четвърто РУ
на МВР- Бургас.
Гореизложената фактическа обстановка
кореспондира с материалите от досъдебното производство и обясненията на
подсъдимия.
Правна квалификация
От описаната по-горе фактическа обстановка безспорно се установи, че подсъдимият О.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл.183, ал.1 от
НК, като за
периода 21.04.2009г. до
24.11.2009г. включително
в гр.Бургас, след като е бил осъден с влязло
в законна сила на 21.04.2009г. определение от 13.04.2009г.
по гражданско
дело № 155/2009г. по описа на Районен
съд гр.Бургас да издържа свой
низходящ - малолетния си син Ал.
О.Т., ЕГН ********** съзнателно не
е изпълнил задължението си
в размер на повече от две месечни
вноски, а именно за срок от
7 месеца по 60 /шестдесет/ лева месечно, възлизащо общо на сумата
от 420 /четиристотин и двадесет/ лева .
От субективна страна
деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият при
осъществяване на деянието е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. В този смисъл той е съзнавал общественоопасния
характер на поведението си и е предвиждал, че от него ще настъпят общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Безспорно
се установи, че при условията на съвкупност с гореописаното престъпление подсъдимият О.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава престъплението по чл.296, ал.1 от НК, като на 02.07.2009 год. около 20.00 часа в гр.Бургас пред търговски център „С.”, находящ се до
бл.*** в ж.к.”М.р.” не изпълнил заповед за защита
срещу домашното насилие - съдебна заповед от 10.03.2009 год. по
гр.дело № 4867/2008г. по описа на БРС, а именно приближил се на
по-малко от 20 метра от местоработата
на Зл. А. К., ЕГН **********.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият при
осъществяване на деянието е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. В този смисъл той е съзнавал общественоопасния
характер на поведението си и е предвиждал, че от него ще настъпят общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Определяне
на наказанието.
При определяне на наказанието на подсъдимия съдът съобрази степента на обществена опасност
на престъпленията и на подсъдимия
като личност, отчете изразеното в хода на досъдебното производство самопризнание и необременената му съдимост на подсъдимия.. При индивидуализацията
на наказанията съдът
взе предвид императивните норми на чл. 373, ал.2 от
НК, във вр. с чл.58а, във вр.
с чл.55, ал.1, т.2 б”в” от НК вр. с чл.2, ал.2 от НК
Въз основа на изложените съображения, като прецени по-благоприятната
редакция на разпоредбите на чл.183, ал.1 от НК /ДВ бр.26 /2004г./ и чл.58а от НК /ДВ
бр.27 от 2009г./ съдът намери, че като адекватни на степента
на обществена опасност на престъпленията
като деяния и на дееца като
личност, кореспондиращо с целите на специалната
и генералната превенции на наказанията се явява наказание
глоба в размер на
300 лева в полза на държавата на основание чл.183, ал.1 от НК във вр. 373,
ал.2 от НК, във вр. с чл.58а, във вр. с
чл.55, ал.1, т.2 б”в” от НК
вр. с чл.2, ал.2 от НК и глоба в размер на 300 лева в полза на държавата на основание
чл.296, ал.1 във вр. с чл.373, ал.2 от НК във вр.с чл.58а, във вр. с
чл.55, ал.1, т.2 б”в” от НК,
във вр. с чл.2, ал.2 от НК.
Съдът след
като определи наказание за всяко едно от инкриминираните деяния на основание чл.23 от НК определи едно общо наказание на подсъдимия глоба
в размер на 300 лева в полза на държавата.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата
.
Председател: Петя Георгиева
Вярно с оригинала!
А.Р.