№ 14312
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110156607 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ......,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.Со.... спрямо Д. В. Л. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Со....,
общ. Столична, обл. София (столица) с искане да бъде постановено решение
за установяване на следните вземания в полза на ищеца:
3 904,61 лева като главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Со...., аб.№
165178 и инсталация ********** за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
ведно със законна лихва за период от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 488,74 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 05.03.2024 г.,
сумата от 61,81 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
ведно със законна лихва за период от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 12,09 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2021 г. до 05.03.2024 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от
ГПК от 02.04.2024г. по ч.гр.дело № 16156/2024 г. по описа на СРС.
Поддържа се, че сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
1
на топлинна енергия с фирма „Т...“ ЕООД, което дружество е конституирано
като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219,
ал. 1 ГПК.
Моли се да бъде постановено решение за установяване на вземания в
полза на ищеца спрямо ответната страна и се ангажират доказателства и се
претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника чрез назначения
му особен представител, с който се оспорват исковете като се твърди, че искът
не е доказан с оглед липсата на доказателства досежно стойността и
количеството на ТЕ, навежда се, че сумите са начислени неправилно с оглед
отменената по съдебен ред методика за нейното изчисляване и се ангажират
доказателства.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ се
установява, че трети на спора лица – В.в.а. и Я.И.А. са придобили през август
на 1991г,. ПС спрямо исковия имот – апартамент с площ от 64.98 кв.м и
находящ се в Л.... - исковия имот.
2
От удостоверение за наследници на В.А. се установява, че след смъртта
си през септември на 2014г,. е оставил за свои наследници само своите
дъщери – ответната страна Д. и сестра й М.. Видно от същото към датата на
смъртта си е бил вдовец.
От заявление – декларация от Д. до ищеца за откриване на партида за
имота с аб. № 165178 и инсталация ********** , както и декларация от нея,че
е единствен потребител към ищеца, се установява, че за исковия имот титуляр
на партидата е само Д..
От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без
възражения от страните, се установява, че процесният имот с партида с №
165178 и инсталация ********** при ищеца през процесния период –
05.2021г. до 04.2023г. и бил с три броя отоплителни тела, щранг – лира в
банята и един брой водомер за топла вода. На три от отоплителните тела са
били поставени ИРРО. През исковия период е била начислявана ТЕ за БГВ и
за вода като за вода е било на реален отчет, а за БГВ е била начислявана по
действащите към онзи момент нормативни правила – Наредба Е-РД-04-1.
Сумите за сградна инсталация са от 269.62 лева, за имот от 1919.17 лева и за
БГВ от 1713.32 лева като са начислени правилно.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Ответницата не оспорва счетоводните вписвания на ищеца, данните по
издадените фактури. Не се оспорва и публикуването на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищеца.
Вещото лице по ССчЕ, което съдът е приел като обосновано и без
възражения от страните, дава заключение, че общото задължение на
ответницата към ищеца за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. е на
стойност от 4467.25 лева като от тях сумата за главница е от 3904.61 лева, за
мораторната лихва върху нея е от 488.74 лева за периода от 15.09.2022г. до
05.03.2024г, за 61.81 лева за стойност на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. и за лихва от 12.09 лева за периода от
16.07.2021г. до 05.03.2024г .
3
Или с оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на
ответницата е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия начислявано на по действащата към
методика и съобразно нормативната база по реален отчет. Сумите за главница
и лихва върху нея, както и за стойност на услуга за дялово разпределение се
дължат изцяло от ответната страна като носител на ПС спрямо имота и
единствен титуляр на партидата.
Искът за лихвата върху стойността на услугата за дялово разпределение
е неоснователен. Липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя
на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана –
арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата от по 12.09 лева - лихва
за периода от 16.07.2021г. до 05.03.2024г. следва да бъде отхвърлена.
Стореното възражение за давност, изтекла в полза на ответната страна е
неоснователно. Съдът е сезиран със заявлението по чл.410 от ГПК на
19.03.2024г., поради което погасени по давност с изтичане на 3 годишен срок
от датата на изискуемостта на съответното вземане биха били вземанията за
периода преди 19.03.2021г., а такива суми не се търсят по делото.
Или при горните факти съдът намира, че исковете са доказани и
основателни с изключение на иска за лихва за забава върху стойността на
услугата за дялово разпределение и следва да бъдат уважени и спрямо двете
ответни страни.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и ТР
4/2013г. на ОСГКТ т.12 ответната страна носи тежестта за сторените от ищеца
разноски, които са 168 лева за държавна такса по гр.дело с № 56607/2024г.,
89.34 лева за държавна такса по ч.гр.дело с № 16156/ 2024г. по описа на СРС,
по 400 лева за възнаграждение на вещо лице по ССЕ и СТЕ, 746.70 лева за
възнаграждение на особения представител и по 50 лева за възнаграждение на
юрисконсулт по двете дела. Тези разноски в общия си сбор се дължат в
редуциуран размер съобразно уважената част от исковете или 1874.04 лева.
Мотивиран от горното съдът
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ......,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.Со...., че Д. В. Л. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Со...., общ.
Столична, обл. София (столица) дължи на „Т...“ ЕАД следните суми:
3 904,61 лева като главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Со...., аб.№
165178 и инсталация ********** за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
ведно със законна лихва за период от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 488,74 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 05.03.2024 г.,
сумата от 61,81 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
ведно със законна лихва за период от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането
и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 12,09 лева, представляваща мораторна лихва
върху стойността на услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2021
г. до 05.03.2024 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от
02.04.2024г. по ч.гр.дело № 16156/2024 г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА Д. В. Л. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Со...., общ.
Столична, обл. София (столица) да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ......,
представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на
управление: гр.Со.... на основание чл.78, ал.1 от ГПК и ТР 4/2013г. на ОСГКТ
сумата от 1 874.04 лева – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 56607/
2024г. и ч.гр.дело № 16156/ 2024г. по описа на СРС.
Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на ищеца
– „Т...“ ЕООД, ЕИК .... и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5