Р Е Ш Е Н И Е
№411 13.12.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на
тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Георгиева
Секретар:
Красимира Любенова
като
разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
административно
наказателно дело № 891 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
и е образувано по повод жалбата на П.Л.И. с ЕГН **********,***, подадена чрез
процесуалния му представител – адв.В.К. от АК-Благоевград, със съдебен адрес:***
против Заповед за задържане на лице
с рег.№ 769 от 29.07.2019г., издадена от И.И.К. – главен полицай, командир на
отделение в Зонално жандармерийско управление ***, с която е разпоредено
задържане на жалбоподателя И. за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане на РУ-Несебър. В жалбата са развити доводи
за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при издаването
и́ съществени нарушения на административно-производствени правила и
нарушение на материалния закон.
В
съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуалният му
представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови
доказателства. Сочи, че няма данни задържаното лице да е извършил
престъпление.
Ответникът
по жалбата – И.И.К. - главен полицай, командир на отделение в ЗЖУ-Бургас,
излага становище за законосъобразност на издадената от него заповед. Описва в
хронологичен порядък пред съда как се е стигнало до задържането на П.Л.И. и до
издаването на атакуваната заповед.
Съдът
след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема,
че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, пред
надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
След
преценка на доказателствата, събрани по делото, на доводите и възраженията на
страните, и проверка на оспорвания административен акт по реда на чл.168 ал.1
от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.07.2019г.,
главен полицай И.К. бил на работа за времето от 7.00 часа до 19.00 часа, заедно
със свои колеги от ЗЖУ-Бургас, като изпълнявали служебните си задължения на
територията на РУ-Несебър. Около 11.05
часа, полицейските органи получили сигнал от РУ-Несебър за лице, което се държи
агресивно в района на почивна база на Министерски съвет в КК Слънчев бряг. При
пристигането на место, установили лицето подало сигнала – жалбоподателят П.Л.И..
Същият заявил, че лице от ромски произход се държи агресивно в района на река
Хаджийска. След обход в района на коритото на река Хаджийска в посока плажната
ивица, било установено лице от ромски произход без лични документи, за което И.
посочил, че нарушава обществения ред. Двете лица били отведени в РУ-Несебър за
доизясняване на случая. В полицейското управление била установена самоличността
на лицето от ромски произход – М.К.А.с ЕГН **********, които бил задържан със
Заповед № 304зз-768 от 29.07.2019г. На същият бил съставен АУАН по чл.6 от ЗБДС.
След изготвена справка и по разпореждане на отговорник дежурна част /ОДЧ/ в
РУ-Несебър, бил задържан и жалбоподателят И. във връзка с ДП № 304 ЗМ-886 от
19.07.2019г. по описа на РУ-Несебър.
В
съдебно заседание, в обясненията си пред съда, ответникът К. установява, че при
пристигане до почивната база на Министерски съвет, заварили лицето от ромски
произход, заедно с друго лице, което стояло пред него и извършвало непристойни
действия, но при появата на полицейските органи избягало. От лицето от ромски
произход полицаите установили, че жалбоподателят И. поискал да извършва
сексуални действия с него, но при отказа на първия, жалбоподателят решил да
подаде сигнал в полицията. При извършване на справка било установено, че двете
лица – жалбоподателят И. и лицето от ромски произход били с множество
криминални прояви, като И. имал регистрации за два-три грабежа и няколко
блудства. Последното се потвърждава и от служебно изисканите от съда справка за
криминални прояви на жалбоподателят И. /л.41-44 вкл./ с справка за съдимост на
същия /л.57/, приети, като доказателства по делото. В допълнение на горното,
ответникът К. заявява, че в района на почивна база Министерски съвет се
извършват постоянно грабежи, а по образуваното на 19.07.2019г. ДП №№ 304 ЗМ-886
от 19.07.2019г. по описа на РУ-Несебър за престъпление по чл.198, ал.1 от НК,
имало дадено описание, което отговаряло на описанието на жалбоподателя И..
Последното, взето заедно с наличието на данни за задържане на жалбоподателя и
друг път за такива престъпни деяние е мотивирало ответникът К. да го задържи.
За случаят
е била изготвена докладна записка от инспектор Игнатов /л.31/, като са били
снети и сведения от жалбоподателя И. /л.32/. Жалбоподателят бил задържан от
ответника със заповедта, обжалвана в настоящото производство. При задържането
на И. му бил извършен обиск за което е съставен протокол /л.27/, като същият е
попълнил и декларация /Приложение № 10/, с която декларира, че е запознат с
правото му да ползва адвокатска защита, медицински преглед и да бъде уведомен
член от семейството му или друго заинтересовано лице за задържането му.
Жалбоподателят И. е бил освободен на 30.07.2019г. в 11.00 часа.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспореният
акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на
предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, компетентност. При
издаването на процесната заповед са спазени изискванията за форма, така както
предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за
задържане, връчена лично на адресата й. Заповедта съдържа задължителните
реквизити, посочени в нормата на чл.74, ал.2 от ЗМВР, а именно: вписани са
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и
данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното
лице, като в самата заповед са цитирани разпоредбите на чл.72, ал.3, 4, 5 и 6 и
чл.73 от ЗМВР.
Заповедта
е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за
издаването й. Тя е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като в нея
се съдържа, макар и кратко изложена, фактическа обстановка, във връзка с която
полицаят е преценил, че е необходимо налагането на принудителна административна
мярка /ПАМ/ – И. е бил заподозрян в извършването на престъпление, за което е
било образувано ДП №№ 304 ЗМ-886 от 19.07.2019г.
В
заповедта трябва да е посочено правното основание, като не е необходимо да има
посочване на конкретни обстоятелства (фактически и фактическо поведение, като
последното е непознато на административното право), явяващи се основание за
задържането на лицето, а към административната преписка да има данни, от които
да се направи предположение, че лицето може да е извършило престъпление. В
настоящият случай такива се съдържат в докладна записка от 29.07.2019г /л.31/.,
снетите сведения от жалбоподателя И. /л.32/, изисканото заверено копие на ДП №
886/2019г. по описа на РУ-Несебър /л.46-56 вкл./, справката за криминални
прояви на жалбоподателя И. и справката за съдимост на същия, както и
обясненията на ответника К., дадени в съдебно заседание, т.е. налице е надлежно
правно и фактическо мотивиране на приложената ПАМ спрямо П.Л.И.
Нормата
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да
задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са
извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни
норми от закона. За прилагането на тази ПАМ законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление, по смисъла на НК. Достатъчно е само
наличието на данни (информация от всякакъв род), обосноваващи предположението,
че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на
административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а
още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно
установено. Такива данни са налице в случая, за което е образувано цитираното
ДП. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е
извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно
разследване в рамките на образуваното наказателно производство. За целите на
задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР, наличието на такива категорични данни,
които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни,
като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед
тяхното изясняване, поради което съдът счита за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока. Изискването за
излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, като е
посочено във връзка с кое конкретно неправомерно деяние е формирано
предположението за евентуална съпричастност на лицето. В случая не е необходимо
подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се
в доказателствата по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на
какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което
полицейският орган счита, че е извършено, т. е. да е разбрало по повод на какво
е формирано подозрението срещу него. В конкретния случай са налице посочените
предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в
съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека по
приложение на чл.5, т.2 КЗПЧОС и възраженията в тази насока са неоснователни.
Прилагането
на принудителната административна мярка е съобразено и с целта на закона - да
се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият евентуално
извършеното престъпление. Налагането на принудителната административна мярка
„задържане за срок от 24 часа” в случая е оправдано, с оглед наличните данни за
възможност лицето да е извършило престъплението, за което е образувано
цитираното ДП, като това следва да се установи след извършването на надлежни
действия по разследване.
Настоящият
състав намира, че в случая не е налице и нарушаване на принципа за съразмерност
при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на
чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК
прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна
точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за
постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна
мярка „задържане за срок от 24 часа” е оправдано, тъй като в случая са налице
конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес,
който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над
правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на
Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б.
с) от КЗПЧОС, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за
задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална
необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на
зачитане на личната му свобода.
С
оглед на изложеното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея
жалба следва да се остави без уважение.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.последно от АПК, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Л.И. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***
/чрез адв.В.К. от АК-Благоевград/ против
Заповед за задържане на лице с рег.№ 769 от 29.07.2019г., издадена от И.И.К. –
главен полицай, командир на отделение в ЗЖУ - Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: