Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на деветнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Алексиева частно
гражданско дело № 1559 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на длъжника В.Г.З. срещу акт от
29.11.2019 г. на съдебния изпълнител ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, по изп. дело
№ 20198440401043, с който е оставено без уважение искането на длъжника за
присъждане на направените от него разноски по изпълнителното дело.
В жалбата се поддържа, че този акт на съдебния изпълнител следва да
се приравни по характер на постановление за разноските. Излага довод, че в
случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК и на
взискателя следва да бъдат възложени направените от длъжника разноски във
връзка с образуваното изпълнително производство, прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно извършено от длъжника плащане преди
образуване на изпълнителното производство.
Моли съда да отмени обжалвания отказ на съдебния
изпълнител.
В срока по чл.
436, ал. 3 от ГПК е подадено възражение
от взискателя, в което се излагат доводи за неоснователност на искането.
В изпратените към
жалбата мотиви на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 от ГПК се излагат
доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата.
В случая
изпълнителното производство е прекратено в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 3
от ГПК. С атакувания в настоящето производство акт е оставено без уважение
искането на длъжника съдебният изпълнител да събере направените от длъжника в
изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение, като е
посочено, че е нужно изпълнителен титул.
Липсва
законоустановено изискване относно вида на разноските по испълнението, които
длъжникът може да обжалва, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Затова настоящият състав приема жалбата за допустима, тъй като тя е насочена срещу акт на съдебния изпълнител, с който се
отказва възстановяване на направени от длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение във връзка с прекратеното изпълнително дело, съответно този акт има характер на разпореждане за разноските, което засяга интересите на длъжника.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение. Разпоредбата на чл. 79 от ГПК урежда задължението
на длъжника в изпълнителното производство за разноски. Съгласно тази норма, разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Следователно
постановлението на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на
взискателя в изпълнителния процес, няма характер на същинско изпълнително
действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за
разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди. В този смисъл, следва да се приеме, че законът
регламентира само случаите, в които длъжникът дължи или е освободен от разноски
по изпълнението, поради което и е предвидено, че същият може да обжалва
постановлението за разноските. Затова, при прекратяване на производството в
хипотезата на чл. 433, т. 3 от ГПК, сторените от
взискателя разноски остават за негова сметка и не се възлагат на длъжника. В закона няма изрично предвидена
възможност съдебният изпълнител да присъжда разноски в полза на длъжника. Липсва
и установена в закона възможност постановен от съдебния изпълнител акт за
присъждане на разноски, направени в изпълнителното производство, в полза на
длъжника, да се приеме за пряко
изпълнително основание.
Посочената в жалбата практика на ОС-Стара Загора съставлява решения на равен
по степен на настоящия съд и не е задължителна, като противоречи на
други актове на
Софийски градски съд, постановени в друг смисъл /например решение от 20.09.2018 на СГС, по ч. гр.д. №
5771/2018 г.; решение № 252/11.01.2017 г. на СГС, по в. гр. д. № 15324/2016 г.;
решение № 2823/18.04.2019 г. на СГС, по в. гр. д. № 3367/2019 г.; решение №
5043/04.07.2017 г. на СГС, по в. гр. д. № 6872/2017 г.; решение №
2130/31.03.2017 г. на СГС, по в. гр. д. № 15826/2016 г.; решение №
7568/18.10.2016 г. на СГС, по в. гр. д. № 11176/2016 г.; определение №
25886/06.10.2017 г., по в. гр. д. 11485/2017 г. и др/.
В този смисъл
следва да се приеме, че отказът на съдебния изпълнител да приеме за събиране в
изпълнителното производство направените от длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение, за които разноски длъжникът не разполага с изпълнителен титул,
е правилен и законосъобразен. Ето защо подадената жалба следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
длъжника В.Г.З. срещу акт от 29.11.2019
г. на съдебния изпълнител ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, по изп. дело №
20198440401043, с който е оставено без уважение искането на длъжника за
присъждане на направените от него разноски по изпълнителното дело, като
неоснователна.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.