№ 28031
гр. София, 01.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110103721 по описа за 2023 година
Постъпило е в съда заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
в полза на „К.П.“ ЕООД, срещу В. В. П., за суми представляващи възнаграждение по
Договор за предоставяне на гаранция/поръчителство и административни разноски/такси за
извънсъдебно събиране на вземането. Претендират се сторени съдебни разноски.
Заявлението отговаря на предвидените в закона изисквания и се явява процесуално
допустимо. С оглед на изложените твърдения в заявлението и приложените към него
доказателства, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно, поради
следните съображенията:
Изложени са твърдения за сключен Договор за потребителски кредит от 10.06.2022г.
между „К.И. АД и длъжника. Длъжникът и „БЛ.К.“ ООД са сключили Договор за
предоставяне на поръчителство от 10.06.2022г. с уговорено възнаграждение в размер от 342
лв. „К.П.“ ЕООД сключил с „БЛ.К.“ ООД Договор за поръчка от 04.01.2022г., по който
„К.П.“ ЕООД се задължава да отговаря солидарно по всички задължения на „БЛ.К.“ ООД по
отпуснати потребителски кредити.
Претендира се възнаграждение по гаранционна сделка- поръчителство по кредита,
сключена между кредитополучателя и поръчителя, срещу възнаграждение от 342,00 лв.,
платимо разсрочено на вноски на падежа на погасителните вноски.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място съдът намира, че поръчител по договора между „К.И. АД и длъжника
е единствено дружеството „БЛ.К.“ ООД. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който е
изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника.
Договорът между „К.П.“ ЕООД, сключен с „БЛ.К.“ ООД, обаче, не обвързва третите спрямо
него лица – „К.И. АД и В. П.. Чрез този договор „К.П.“ ЕООД не придобива качеството
поръчител по Договор за потребителски кредит от 10.06.2022г. Следователно и с плащането
на сумата „К.П.“ ЕООД не встъпва в правата на удовлетворения кредитор.
На следващо място съдът счита, че договорът за предоставяне на
1
поръчителство/гаранция е нищожен поради заобикаляне на закона.
В чл. 4 от Договора от 10.06.2022г. е предвидено, че кредитополучателя обезпечава
задължението чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
кредитодателя дружество-гарант/поръчител. Като съобрази другите възможни обезпечения,
уредени в раздел VIII от ОУ към договора и срока за предоставянето им, съдът намира, че за
кредитополучателя остава като единствена реална опция, тази по чл. 4 от Договора и 8.1.2.
от ОУ към него. Изискванията за представянето на такъв вид обезпечение след сключване на
договора дефакто задължава лицето да сключи договор за предоставяне на
гаранция/поръчителство с дружество регистрирано на Сейшелите, което осъществява
застрахователна по характера си дейност без да притежава лицензия. Това размества
финансовия риск, като го прехвърля върху заемополучателя. Кредиторът, тъй като
предоставя такъв вид услуги, е длъжен или да провери предварително имущественото
състояние на длъжника си, или да отчете риска от невъзможност за погасяване на кредита,
като го добави в общия размер на разходите чрез уговаряне на по-висока лихва или друго
плащане. Неоправдано е да се прехвърля риска от неизвършване на проверка на
имуществото на кредитополучателя върху него с помощта на този вид „допълнителни
услуги“, които още повече не са били отчетени при определяне ГПР. Освен това
възнаграждението за предоставяне на поръчителство е разсрочено на погасителни вноски,
съвпадащи с погасителните вноски по приложения към договора за кредит погасителен
план, от което следва изводът, че това всъщност представлява прикрита договорна лихва в
полза на вероятно свързано с кредитодателя лице. Поради тези съображения същата е
трябвало да бъде включена в калкулациите на ГПР.
От горното е видно, че чрез сключване на Договор за предоставяне на
гаранция/поръчителство се прави опит да бъде заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, която има императивен характер. Последица от това е нищожност на договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство поради заобикаляне на закона на осн. чл. 26, ал. 1,
предл. 2ро ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство подлежи на самостоятелна проверка в заповедното производство, въпреки че
сам по себе си не съдържа неравноправни клаузи. Разгледан, обаче, в съвкупност с договора
за кредит същият налага условия, които биха били във вреда на потребителя и които не
отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните. По тази причина съдът смята, че за възнаграждението
по този договор не следва да бъде издавана заповед за изпълнение на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК, тъй като е предполагаемо нищожен.
Относно претендираното вземане за такси за извънсъдебно събиране на вземането
/т.нар. административни разноски/ следва да се отбележи, че съдържанието на тези такси и
техните размери не се съдържа в договора за потребителски кредит. Липсват данни за ясно
уточнение на съдържанието на таксите за извънсъдебно събиране и техния размер във
формуляр, съдържащ дължимата преддоговорна информация, и в самия договор за кредит.
Това се явява в противоречие с императивните норми на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 10а, ал.
2
4 ЗПК. Наред с това задължението за плащане на такси за събиране на вземането в
предварително установен размер, който не е обвързан със стойността на реално
извършените от кредитора разходи в тази насока, има характера на допълнително
обезщетение за забавено изпълнение в нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Предвид гореизложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да
бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх.
№ 18736/24.01.2023г., подадено от „К.П.“ ЕООД, ЕИК:.... със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Люлин“, ул. 504 № 12, срещу В. В. П., ЕГН: **********, за
следните суми: сумата от 342 лв., представляваща възнаграждение по Договор за
поръчителство, както и сумата от 50 лв., представляваща административни разноски, като
неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3