РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Бургас, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Радостина П. И.
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20242100500153 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната жалба на С. Л.
П. ЕГН ********** с постоянен адрес: **** и адрес за призоваване:гр.Несебър, ул.“Любен
Каравелов“ №24, чрез адв. Женета Димитрова Иванова – АК-Бургас със служебен адрес:
гр.Несебър ,ул.“Иван Вазов“№4, против Решение №503 от 05.12.23г. по гр.д.№573/23г. по описа на
РС- Несебър, с което въззивницата ответница е била осъдена да заплати на въззиваемия ищец М.
Х. М. ЕГН ********** от с.Тънково, сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от действията на ответницата- нанесена обида на ищеца с
думите“изнасилвач“,“педофил“ и „педераст“, изречени спрямо него на 26.07.22г. на спирката в
центъра на с. Тънково и сумата от 92,07лв.- лихва за закъснение върху тази главница, дължима за
периода от 26.07.22г. до 31.05.23г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаването на исковата молба-31.05.23г., до окончателното й изплащане.
Решението се сочи за неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения
на материалния и процесуалния закони.
Оспорва се кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав по чл.45 от
ЗЗД, като се твърди неправилно приложение на посочената материално правна норма от РС.
Сочи се,че поради необсъждане поотделно и в тяхната съвкупност на всички събрани по
делото доказателства, районният съд е достигнал до погрешни фактически изводи, а това е довело
до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение.
Като процесуален пропуск на съда се сочи обсъждането и възприемането като достоверни
1
на показанията на св.А.А., при което не е отчетена личната му заинтересованост от изхода на
спора, поради явно родство със страните, което е укрил и т.к. сам се счита за засегнат от
поведението на П., в какъвто смисъл е направил изявление. Свидетелят бил син на първа
братовчедка на ответницата,т.е. е неин роднина, но също е в родствена връзка и с ищеца, обаче не
е заявил пред съда този факт, което според страната поставя под съмнение обективността му и
достоверността на неговите показания.
Освен това показанията му са в явно противоречие с тези на майката на ищеца- св. А., но
този факт също не е бил взе под внимание от първата инстанция.
Показанията на цитирания свидетел се обсъждат от страната и откъм съдържание, като
общи и вътрешно противоречиви.
Същевременно съдът неправилно не бил кредитирал и взел предвид показанията на
свидетелите на ответната страна-Ч. и Д.П., намирайки ги без конкретна причина за
заинтересовани и противоречиви.
Излагат се подробни съображения в тази насока.
Според въззивницата, въззиваемият ищец не е доказал в производството ответницата да е
осъществила спрямо него твърдяното в исковата молба неправомерно поведение.
В обобщение се моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната част и за
постановяването на ново от въззивния съд, с което ищцовите претенции за обезщетение, лихви и
разноски за процеса да бъдат изцяло отхвърлени. Не се ангажират нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Х. М. чрез процесуален
представител адв. Г. М., оспорващ жалбата като неоснователна.
Доводите за заинтересованост се оспорват като изцяло необосновани от фактите по делото,
тъй като родството на свидетелите с двете страни по спора не оправдава такива съмнения.
Споделят се и аргументите на първата инстанция за несъобразяване с показанията на свидетелите
на ответницата.В обобщение на изнесеното, страната моли за потвърждаване на
първоинстанционното съдебно решение.Не ангажира нови доказателства. Дири разноски.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК е по сочил въззивната жалба за редовна и
допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо
обжалваното решение.
По съществото на спора, с оглед въведените от жалбоподателя оплаквания за
неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е било образувано пред първа инстанция РС-Несебър по
претенция с правно основание чл. 45 от ЗЗД,заявена от М. Х. М., тогава непълнолетен, със
съгласието на своя баща и законен представител Х. В. М., чрез пълномощник адв. Георги Михов
от БАК, против С. Л. П., за осъждането й да му заплати като обезщетение за неимуществени
вреди сумата от 2000лв. , ведно с компенсаторна лихва върху нея от датата на деликта до
изплащането поради причинени на ищеца морални страдания от нанесени му от ответницата на
26.07.22г. в с. Тънково конкретно описани вербални обиди пред широк кръг от хора, включително
и негови приятели.
В обстоятелствената част на исковата молба е заявено, че ищецът и ответницата са далечни
роднини, доскоро обитавали една къща. Между родителите на ищеца и ответницата имало
2
неразрешени имотни спорове, било настъпило отчуждение, което постепенно прераснало в
неприязън. Тази неприязън се проявила публично на 26.07.2022 г..Тогава на спирката в центъра на
с. Тънково, общ. Несебър, където ищецът бил с други негови връстници и познати, живеещи в
същото село, към тях се приближила ответницата и се обърнала към М. Х. М. като го нарекла
„изнасилвач“, „педофил“ и „педераст“. Сочи се, че най-вероятно поведението на ответницата е
предизвикано от споделените от дъщеря й Д. изцяло неоснователни и неверни съмнения за
сексуално посегателство над малолетния й син Д., по повод което срещу ищеца била образувана
преписка №9873/2022 г., по която ищецът и родителите му били многократно призоваване за
явяване в РПУ Несебър.
Твърди се, че вследствие на нанесените обиди, ищецът се почувствал зле, бил унижен пред
приятелите си, чувствал се засрамен от поведението на ответницата, за което счита, че не я е
провокирал с каквото и да било. Първоначално бил премълчал за случилото се пред своите
родители, но виждайки странното му поведение, те го притиснали и разбрали за случилото се. В
тази връзка майка му депозирала заявление в полицията, по повод на което било образувана
преписка, но с последващо постановление било отказано образуване на досъдебно производство.
Неимуществените вреди, чието обезщетение претендира ищецът, се изразяват в публичното му
унизяване пред неговите приятели, като неудобството му продължавало и до днес.Обезщетението
се претендира заради описаните по- горе обидни думи, изречени от ответницата срещу ищеца в
посочените време и място.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който
исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се твърдението, че ответницата е нарекла
ищеца „изнасилвач“, „педофил“ или „педераст“. Описала е отношенията си с ищеца и между
семействата им като конфликтни.На първо място заради имотен спор по повод общата
наследствена за страните къща,която обитават в с.Тънково.На следващо място се сочи, че внукът
на ответницата-Д.П. (през 2022 г. само на осем години) бил подложен от страна на ищеца на
особено голям тормоз, пренесен и в училище, където ищецът лично тормозил Д., но подстрекавал
и другите деца да го тормозят. Този ежедневен тормоз бил принудил майката на детето(дъщеря на
ответницата) да подаде сигнал в РУ – Несебър, за което била образувана и преписка №9873/2022 г.
на РП – Бургас. По същата причина ответницата била принудена да се изнесе да живее с дъщеря
си и внуците си в гр. Несебър. С тези доводи е молила съда да отхвърли предявените искове.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните в процеса доказателства и в контекста на
основния спорен релевантен за казуса факт, а именно- нанасянето на твърдените вербални обиди
от ответницата на ищеца на описаните в исковата молба време и място, като е дал вяра на
ищцовите свидетели, е намерил неправомерното поведение на С.П. за установено, заявените
неимуществени вреди за действително причинени и по справедливост е определил обезщетение на
пострадалото лице в размер от 1000лв., ведно с компенсаторна лихва в размер от 92,07лв.от датата
на деликта до датата на образуване на делото, като е присъдил и законна лихва върху
обезщетението от 31.05.23г. до окончателното му изплащане.В останалата част е отхвърлил
претенцията, като неоснователна.Присъдил е и съдебно- деловодните разноски на ищеца в тежест
на ответницата.
Въззивният съд не споделя така обективирания от НРС краен правен извод по спора.
Според събраните по делото доказателства и безспорно за страните по делото е, че те са в
родствени връзки по съребрена линия(бабата на ищеца- А. П. е сестра на ответницата, съответно
3
последната е леля на ищеца), че са живеели по време на твърдения деликт в обща наследствена
къща с различни входове в с.Тънково и са в трайно влошени отношения.Страните имат помежду
си остър спор за къщата(вж. показанията на св. Д. П.), потвърден, макар при различна
интерпретация и от изложението в исковата молба. Двете семейства са в конфликт и по други
причини- дъщерята на ответницата- Д., се е оплакала срещу М. за осъществено от него и други
близки му лица сексуално посегателство и тормоз над малолетния й син Д.( осемгодишен през
2022г.), а родителите на ищеца са подали сигнал срещу Д. П. за нанесени от нея на техния син
обиди и клевети. По този повод била направена и прокурорска проверка, приключила с отказ на
Бургаската районна прокуратура да образува досъдебно производство срещу М. М., поради лисата
на данни за извършено престъпление. Има отказ от Прокуратурата да се образува ДП и срещу Д.
П. за обида и клевета срещу М. М..
По причина острия конфликт между двете семейства, ответницата, дъщеря й и внуците й
напуснали с .Тънково и се преместили да живеят в гр.Несебър на квартира, където Д. бил записан
да посещава училище(вж. Св. Ч.).
Основният спор по делото е за осъществяването на самия деликт, заявен от ищеца.
Ответната страна отрича да е назовавала ищеца с описаните в исковата молба обидни
епитети на посочените дата и място. Изводимо от това е поддържаното от нея становище, че
ищецът не е претърпял твърдените страдания, чието обезщетение претендира.
Събраните във връзка с горния спорен факт гласни доказателства от двете страни са в
противоречие помежду си.
Ищецът е ангажирал за установяването на твърденията си като свидетели майка си- св.Б. А.
и свой приятел св. А.А..
Първата обяснява, че в последната година и половина С. обиждала сина й лошо,
включително пред нея. Наричала го „педераст“ и „изнасилвач“, заради тормоз, упражнен над
малолетния Д.(внук на С.), както и че майката на детето (Д.), също заплашвала и обиждала М. по
тази причина. М. се затворил в себе си, започнал да плаче, не се хранел, дори в семейството се
притеснили да не си „посегне на живота“, за това майката си взела отпуска и останала вкъщи. С
баща му решили, че е зле и се обърнали за помощ към психолог, когото синът им посещавал шест
месеца.Майката и бащата на М. говорили със С. и й искали обяснение защо заплашват и обиждат
сина им, но тя все мълчала и казвала „не знам“.
На конкретната дата 26.07.22г. свидетелката А. заявява, че не е присъствала на мястото,
където се твърди С. да е обидила сина й и няма преки впечатления за случилото се.Тогава
свидетелката си била вкъщи.Видяла, че синът й излиза с приятели, а после се върнал разплакан.По
твърдения деликт споделя само информация, сведена й от ищеца.
По отношение свидетеля А., от приложените в делото материали от прокурорски
преписки става ясно, че има родствена връзка с двете страни, а също, че както той, така и майка
му не са в добри отношения с ответницата и дъщеря й Д., освен това свидетелят също е бил
посочен от последната като участник в блудствените действия с малолетния Д. и е бил привлечен
при осъществената прокурорска проверка за даване на обяснения в тази връзка (вж. л.30,42,64 от
делото на РС).
Свидетелят се сочи за приятел( в една компания) и връстник на М., познаващ и С., освен
това живеещ в с.Тънково.Той заявява, че е бил с ищеца и приятели преди година и половина (
мисли, че е било през м. юни )на спирката на с. Тънково между 12 и 12.30ч., когато ответницата се
4
приближила до ищеца и пред всички започнала да го нарича „педераст“ и педофил“, казала на
другите да не дружат с него ,че е“такъв, онакъв“.Тогава М. се разплакал и си тръгнал към къщи.
Твърдял е, че тогава майката на М. тръгнала с него към къщата си.Заявява, че С. и с другите хора
се държи така и с него също.Сочи, че не е виждал при тази случка дъщерята на ответницата, нито
нейната приятелка (Ч.), също разпитана по делото.
Свидетелката на ответната страна- Д. П. – нейна дъщеря– твърди, че на 26.07.22г. в
посочените място и време не се е случило деянието, което се вменява от ищеца на майка й-
ответницата.Обяснява, че на посочената дата била с приятелка, с която пили кафе и после
изпратила на спирката по обяд.С тях било детето Д., а на спирката била майка й, връщаща се от
работа за обедна почивка. М. излязъл от магазина сам, нямало никой, включително не бил там и св.
А..Ищецът се засилил към Д.. Като видял М., Д. се стреснал и направо „замръзнал“. Ответницата
се намесила и казала на ищеца да не закача детето, че то не е само, но не била обиждала
никого.Отношението на майка й се влошило спрямо М., защото и двете вярвали на Д., който
споделил, че е имал с него сексуални отношения.Това влошило отношенията между двете
семейства и Пехливанови се изнесли от къщата в с.Тънково.Преместили се в гр.Несебър на
квартира, където детето е записано на училище.Свидетелката заявява пред съда, че е много
развълнувана и за нея е много болезнено да говори по темата за проблема на сина си.
Свидетелката Ч.( на ответницата) без родство със страните, позната на св. Д.П. сочи, че
случайно се уговорили с Д. да се видят на 26.07.22г. в с.Тънково, където тя имала да върши лична
работа- да провери за записването на детето си в местното училище в първи клас. Пили кафе и
към обяд Д. и Д. я изпратили на спирката на автобуса. Там видели бабата на Д.- С. и детето се
затичало към нея. Тогава от магазина излязъл ищецът(когото свидетелката посочва в залата) и „със
засилка“ тръгнал към малкия. Д. много се стреснал,стъписал се, баба му застанала срещу ищеца и
му казала да не го закача. Самата тя било много притеснена, повече от всички останали, но със
сигурност не била обидила никого.
Свидетелката описва присъствалите на случката лица, така:“Нямаше никой, имаше една
жена до спирката, майката на Д., Д., това момче излезе от магазина, Д. и аз“. След 15-20 минути
пристигнал автобуса, но всички се разотишли,С. с детето тръгнала към дома си, ищецът -
нанякъде. Изразила е мнение, че ответницата и дъщеря й не са проблемни, че Д. много се
притеснявала даже да влезе в съда, че детето е наплашено от другата страна отпреди години.
Според БОС, преценката на конкретните свидетелски показания трябва да съобрази
характера на иска и правилото на чл.154 от ГПК(всяка страна в процеса е натоварена да доказва
фактите, от които черпи правна изгода), като на ищеца се полага да установи по делото
кумулативното наличие на елементите, включени в сложния фактически състав на деликтната
отговорност, която дири, а именно: твърдяното поведение на дееца(действие или
бездействие),което е противоправно; настъпилите вреди(в случая неимуществени); причинно
следствената връзка между деликта и вредите. Само доказването на субективния елемент „вина“ е
облекчено от законовата оборима презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД, т.к. наличието на това
субективно психично отношение се предполага за дееца до доказване на противното.
От горното следва, че противоправното поведение-съзнателно нанасяне на вербална обида
от ответницата на ищеца, следва да бъде доказано от последния при условие на главно и пълно
доказвано . Когато това не бъде осъществено, ищецът ще понесе тежестта твърденият факт да бъде
счетен от съда за неосъществил се, а правната последица ще е отхвърляне на заявената претенция
5
за обезщетение, поради липсата на изискуема от закона предпоставка.
Ответникът в процеса по чл.45 от ЗЗД може да извърши и насрещно доказване, с цел да
създаде съмнение в осъществяването на твърдения от ищеца деликт. Той може да обори също
презумпцията за вина при условие на пълно и главно доказване, че такава няма.
Защитата на ответната страна по делото е изградена само върху отричането на факта
на деликта, който се твърди в исковата молба.
В конкретния случай, за да установи противоправното деяние, ищецът се е позовал на
показанията на свидетел, който е заинтересован от изхода на делото в негова полза по смисъла на
чл.172 от ГПК като негов близък кръвен роднина-това е неговата майка Б.А.. Предвид това
показанията й ще бъдат счетени за достоверни, ако са подкрепени пряко и/или косвено от
останалия доказателствен материал по делото.
Същевременно следва да се съобрази също, че свидетелката- майка не е очевидец на
случилото се, а пресъздава разказаното от потърпевшия ищец– неин син. Самата тя заявява, че не е
присъствала на описаната в исковата молба случка. Следователно информацията, която свежда
пред съда не може да бъде счетена за възприета непосредствено, а като предадена й от ищеца, т.е.
отново необективна.
Освен това съдът намира за вътрешно противоречиви показанията на тази свидетелка
досежно поведението на С. П. спрямо ищеца като цяло, т.к. от една страна твърди, че от година и
половина последната обиждала сина й и го обвинявала в блудствени действия спрямо внука й Д.
(крещяла, викала и го наричала с нецензурни думи, псувала), от друга страна заявява, че с бащата
на М. отишли да говорят със С. за причината да имат такова отношение към детето им(макар
подател на сигнала да е Д., не С.), но получили само мълчание и отговор „ не знам“.
Показанията на другия свидетел на ищеца са заявени да произхождат от очевидец, но
той твърди, че конфликтът не бил изолиран случай и конкретно свидетелства за случка станала
през м. юни 2022г., а не на 26.07.22г.,т.е. извън процесната дата. Също така в разрез със заявеното
от св. А. при разпита й в съдебно заседание е казал,че тя лично е присъствала, когато С. е обидила
сина й на спирката на с. Тънково на 26.07.22г.
Освен това според съда А. не е безпристрастен свидетел, а лице, чиито показания следва да
се преценяват през призмата на чл.172 от ГПК, тъй като от материалите по прокурорската
проверка по сигнала на Д. срещу ищеца и от показанията й в тази връзка, явстват твърдения А.А.
също да е участвал заедно с М.М. и други лица в посегателството над малолетния Д.. На свидетеля
са дирени обяснения в тази връзка и поради свързаността му с ищеца, посочена от майката на
детето, като самият той е заявил, че не са в добри отношения с нея, че тя е конфликтна личност,
караща се с роднините.
В самото съдебно заседание пред РС,св. А. е сочил и С. за конфликтна личност, счита се за
лично засегнат от нейното негативно отношение(„към мен се е държала по същия начин“- има
предвид случая с ищеца), което в своята съвкупност съдът преценява като достатъчен мотив
свидетелят да е пристрастен към тезата на ищеца и да е против тази на ответната страна.
Гореописаната заинтересованост на този свидетел и противоречието на показанията му
относно присъствието на майката на М. на мястото на деликта с нейните показания (в обратен
смисъл), според БОС компрометират изложеното от А. до степен да не бъде счетено за
достоверно, поради което и заявените от него в контекста на казуса факти не следва да се приемат
за установени.В подкрепа на извода е и обстоятелството, че данните от свидетеля не се подкрепят
6
и от писмените доказателства в процеса- сигналите до прокуратурата и проведената проверка
установяват тежък конфликт между ищеца и Д.-дъщерята на ответницата, а не между него и
последната.Показанията на св. А. за конкретния деликт не се подкрепят и от тези на свидетелите на
ответната страна, отричащи на посочените дата, час и място С. П. да е нанесла на М. М.
изброените в исковата молба вербални обиди.
На следващо място липсата на съвпадение между твърденията на ищеца за време на
осъществената обида с данните от свидетеля за нея(м . юни, а не 26.07.22г.) е предпоставка
заявеното да се счете неотносимо към казуса, т.к. касаещо друг времеви момент.
При това положение, след като показанията на св. А. не подкрепят тези на св.А., а нейните
не носят непосредствено възприета информация за процесния случай и представляват преразказ
на преживяното от ищеца- неин син, към чиято правна теза тя е пристрастна и след като
информацията от двамата не се подкрепя и от останалия доказателствен материал по делото, БОС
приема, че твърдението за нанесена от ответницата на ищеца вербална обида на посочената в
исковата молба дата не се доказва по делото.
Отделен въпрос е и този, че именно защото показанията й за усвоеното от ответницата
негативно поведение спрямо ищеца са вътрешно противоречиви, БОС счита за недоказани също
твърденията на А. за „нонстоп“ нанасяни обиди от С. на М. заради внучето й. Но дори това да е
така, споделеното от тази свидетелка не касае конкретния деликт, предмет на делото и не го
установява като факт.
В обобщение от горните разсъждения, съдът приема, че ищецът е установил по делото
чрез гласни и писмени доказателства наличието на тежки конфликти в отношенията между него и
семейството му от една страна и това на ответницата от друга, но не и факта на посоченото в
исковата молба неправомерно поведение- нанесени му от С. П. вербални обиди на 26.07.22г., в
центъра(на автобусната спирка) в с. Тънково, опирайки се само на показанията на двама
свидетели, които са заинтересовани от изхода на делото и не са подкрепени от останалия
доказателствен материал в процеса, още повече предвид и становището на ответната страна,
отричаща изобщо осъществяването на заявеното от ищеца деликтно поведение.
В тази връзка БОС подчертава, че дори П. да не бе предприела насрещно доказване на
твърдението си, че не е обиждала ищеца на датата, посочена в исковата молба, задължението му
да установи положителните факти, от които черпи правата си пак не отпада и в случая не е
изпълнено.
Липсата на деликт, който да бъде обезщетен по делото сочи, че в случая не са налични
всички кумулативно изискуеми от хипотезата на чл.45 от ЗЗД предпоставки за диренето на
отговорност за неимуществени вреди спрямо ответницата, поради което искът за обезвреда следва
да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед несъвпадението на крайните правни изводи на въззивния съд с тези на първата
инстанция, обжалваното решение на НРС в осъдителните му части следва да бъде отменено,
включая и в частта за възложените разноски и вместо него да се постанови ново по същество, с
което претенциите на ищеца за обезщетение, лихви и разноски, да бъдат изцяло отхвърлени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, при този изход от обжалването, въззивницата има право
на всички направени в настоящото производство разноски(45 лв. платена държавна такса за
провеждането на въззивното производство и 700лв., сторени за адвокатско възнаграждение,
уговорено и платено за защитата й пред първа инстанция)в размер на общо 745лв.
7
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 503/ 05.12.23г. по гр.д.№573/23г. по описа на РС-Несебър в
осъдителните части, включая за възложените в тежест на ответницата С. П. съдебно- деловодни
разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. Х. М. ЕГН ********** с постоянен адрес: ****, чрез адв.
Георги Михов- БАК с адрес на дейността:гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ №111, вх.Б, ет.1, ап.2 срещу
С. Л. П. ЕГН ********** с адрес: **** и адрес за призоваване: гр.Несебър, ул.“Любен Каравелов“
№24 , за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 1000 лв. претърпени от
него в следствие нанесените му от С.П. обиди с думите“изнасилвач“,“педофил“ и „педераст“,
изречени на 26.07.2022г. на спирката в центъра на с.Тънково, общ.Несебър и за сумата от 92,07лв.,
представляваща мораторна(компенсаторна) лихва за забавата на изплащането на обезщетението за
периода от 26.07.22г. до 31.05.23г., ведно със законна лихва за забава от втората дата до
окончателното изпълнение на главницата.
ОСЪЖДА М. Х. М. ЕГН ********** с постоянен адрес: **** да заплати на С. Л. П. ЕГН
********** с постоянен адрес: **** и адрес за призоваване:гр.Несебър, ул.“Любен Каравелов“
№24 сумата от общо 745 лева,представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени от П. по
гр.д.№573/ 23г. по описа на Несебърски РС и по в.гр.д.№153/24г. по описа на Бургаски ОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8