№ 3694
гр. С., 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20221100502138 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ю. Л. П. срещу решението,
постановено по гр.д. № 44594/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 37 състав, с която се
обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
като са изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което се остави без уважение
молбата за защита по ЗЗДН.
Въззиваемите страни В. С. К., Й. Ю. П., действащ чрез неговата майка и
законен представител В. С. К., и С. Ю. П., действаща чрез нейната майка и
законен представител В. С. К., оспорват въззивната жалба и молят
обжалваното решение да се остави в сила. Въззиваемата В. С. К. претендира
разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН
от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
1
ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на В. С. К. и
малолетните Й. Ю. П. и С. Ю. П. срещу Ю. Л. П. – за защита от домашно
насилие, извършено на 18.08.2020 г., 19.08.2020 г., 20.08.2020 г., 21.08.2020 г.
и 16.09.2020 г., подробно описано в молбата от 17.09.2020 г. и нейното
уточнение от 06.10.2020 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на
домашно насилие.
С решението, постановено по гр.д. № 44594/2020 г., СРС, ІІІ ГО, 37
състав, е издал заповед за защита в полза на молителите срещу ответника за
актове на домашно насилие на 21.08.2020 г. с мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3,
предл. 1 и предл. 2, и т. 5 от ЗЗДН. Първоинстанционният съд е предупредил
ответника за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, наложил е на ответника глоба
в размер на 600 лева и е осъдил ответника да заплати по сметка на СРС
държавна такса от 75 лева.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото, както и нарушение на материалния
закон.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът-
въззивник е извършил актове на насилие на 21.08.2020 г. Действително, Ю. П.
е признал в първата инстанция, че на посочената дата е взел със себе си
детето Й. П. и двамата са напуснали съвместно обитаваното жилище, но това
не представлява акт на домашно насилие, а е израз на спор относно
местоживеенето на детето и упражняването на родителските права над него.
Между родителите на малолетното дете Й. – въззивника и въззиваемата В. К.,
са налице влошени отношения, към процесната дата няма влязъл в сила
съдебен акт, който да регулира отношенията им с това дете (както и с другото
им дете – С. П.), и поради тази причина всеки родител е упражнявал
родителските права, освен заедно, и поотделно. Целта на ЗЗДН е да се
защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, а не
разрешаването на спорове за родителски права и/или за местоживеенето на
2
децата – за това разрешаване законодателят е предвидил друг ред.
Същевременно, видно от сезиращата съда молба за защита, въззиваемата В.
С. К. е била уведомена, че въззивникът и детето Й. са заминали на почивка, а
от показанията на св. Л. П., дадени пред районния съд, се установява, че
бащата е уведомявал майката, че е записал детето на детска градина и че е
наел квартира, и й е изпращал снимки на детето, т.е. той е изпълнявал
задължението си по чл. 123, ал. 1, изр. 2 СК.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че
твърдяните насилнически актове на 18.08.2020 г. не са доказани, и препраща
към мотивите на обжалваното решение в тази част. За доказване на
останалите твърдяни актове на насилие – на 19.08.2020 г., 20.08.2020 г. и
16.09.2020 г., е налице единствено декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
подадена от молителката-въззиваема В. С. К. (св. П.И., разпитан в първата
инстанция, не е очевидец на тях и показанията му се отнасят до други актове
на домашно насилие, извън процесните), но тази декларация в посочените
части е негодно доказателствено средство, защото не съдържа часовете
(точни или приблизителни) и мястото (адреса) на актовете на 19.08.2020 г. и
20.08.2020 г., както часа (точен или приблизителен) и телефонните номера на
отправяне и получаване на заплахата на 16.09.2020 г.
Първостепенният съд е издал заповед за съдебна защита в полза на
детето С. Ю. П., съобразно необоримата презумпция на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН,
но, предвид неоснователността на молбата за защита от домашно насилие,
твърдяно да е извършено на 21.08.2020 г., тази презумпция в случая не може
да бъде приложена.
Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че обжалваното
решение е неправилно и следва да се отмени, а молбата за защита по ЗЗДН –
да се остави без уважение.
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззиваемата В. С. К. да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева за молбата й за
лична защита, както и държавна такса в размер на 12.50 лв. за въззивната
жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която на тази страна е
предоставена лична защита. Въпреки изхода на въззивното дело,
въззиваемите Й. Ю. П. и С. Ю. П. не дължат държавна такса, нито за молбата
им за защита, нито за въззивната жалба срещу първоинстанционното решение
3
в частите, в които им е предоставена защита – тези въззиваеми не са
навършили 18-годишна възраст, поради което посочените държавни такси
трябва да останат в тежест на бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine
ЗЗДН).
С оглед изхода на делото, въззиваемата В. С. К. няма право на разноски.
Въззивникът не е претендирал разноски за нито едно от двете съдебни
производства, поради което съдът не се произнася по този въпрос с
решението си.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението, постановено по гр.д.№ 44594/2020 г. на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 37 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. С. К., ЕГН **********, Й.
Ю. П., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен
представител В. С. К., ЕГН **********, и С. Ю. П., ЕГН **********,
действаща чрез нейната майка и законен представител В. С. К., ЕГН
**********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу Ю. Л. П., ЕГН
**********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА
ЗАЩИТА, с която на ответника да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. С. К. да заплати по сметка на Софийския градски съд
държавни такси в размер на 37.50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. С. К. за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5