№ 2269
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100510455 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗАД „Далл Богг: Живот и
здраве“ АД срещу решение № 10352/31.05.2024г., постановено по гр. д. №
15108/2023г. на СРС, 38 с-в.
С обжалваното решение „Далл Богг: Живот и здраве“ АД ЕИК
********* е осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“
Областно пътно управление Велико Търново сумата в общ размер на 1559,68
лв., ведно със законната лихва от 20.03.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, както и 550 лева разноски по делото.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния закон. Поддържа, че не следва да се начислява ДДС. Моли
решението да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
1
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира следното.
Подадената от АПИ въззивна жалба е бланкетна и не съдържа конкретни
оплаквания. В действащия ГПК характерът на производството пред
въззивната инстанция е такова, като пред съд по същество, но при ограничен
въззив.
Съгласно чл. 260, т. 3 ГПК въззивната жалба съдържа "указание в какво
се състои порочността на обжалваното решение". По аргумент от чл. 262, ал. 1
ГПК въззивната жалба не се оставя без движение /респ. не се връща/, ако не
съдържа указание за порочността на първоинстанционното решение по чл.
260, т. 3 ГПК. На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
част. По останалите въпроси /тоест - по правилността/, той е ограничен от
посоченото в жалбата. От това следва извода, че при въззивното обжалване по
действащия ГПК порокът следва да е указан чрез посочване в какво се
изразява, за да се извърши от въззивния съд проверка за правилността на
първоинстанционното решение до посоченото. За това ако жалбата е
бланкетна, няма конкретно оплакване, ефектът на обжалваното решение се
запазва. Ако не съдържа конкретно указание за порочността на
2
първоинстанционното решение, жалбата е допустима и се разглежда, но
въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора
и по правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди
/чл. 271 и чл. 272 ГПК/. В този смисъл са решение по гр. д. № 759/09 г. на
ВКС, IV г. о.; Решение № 670 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2009 г.,
III г. о., ГК /. Така, при бланкетна въззивна жалба дейността на въззивния съд
се изчерпва с извършване на правилната според него правна квалификация и
субсумиране на събрания фактически и доказателствен материал под
приложимата според въззивния съд мате-риалноправна норма.
За пълнота, следва да се отбележи следното. Данъкът върху добавената
стойност е косвен данък, с който се облагат доставките на стоки и услуги при
настъпване на съответното данъчно събитие, съобразно разпоредбите на
ЗДДС. Съобразно чл. 2, ал. 1 ДДС се дължи за всяка възмездна облагаема
доставка на стока или на услуги с място на изпълнение на територията на
страната и извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС. Смяната на
увредената елементи представлява доставка на стоки и услуги, по смисъла на
чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и подлежи на облагане с ДДС. Съгласно чл. 67, ал. 2 и ал.
3 ЗДДС данъкът се включва в цената на стоката или услугата. Ето защо,
неоснователно е възражението във въззивната жалба, че в настоящия случай
не е налице хипотеза, която да попада под обхвата на ЗДДС.
Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10352/31.05.2024г., постановено по гр. д.
3
№ 15108/2023г. на СРС, 38 с-в.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД ЕИК ********* да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление
Велико Търново, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100
лв., представляваща направените във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4