№ 767
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110217738 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. Б. К., ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-025260/08.12.2021г. издадено от началник на
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 42, пр. 1 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300 лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер от
10,00 лева за нарушение чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата са посочени допуснати при съставяне на АУАН и НП
процесуални нарушения. Твърди се също, че е нарушен материалният закон,
както и че изложената фактическа обстановка не отговаря на действителната
такава, тъй като не той е управлявал автомобила. Иска се съдът да отмени
обжалвания акт.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.
Представени са писмени бележки от процесуалния му представител адв. М.,
която поддържа жалбата. Иска от съда да отмени обжалвания акт.
Въззиваемата страна – Началник сектор към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 22.11.2021г. около 13:25 часа в гр. София на ул. „Мара Бунева“
жалбоподателят П. Б. К. управлявал лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„Берлинго“ с рег. № СВ8837АР, регистриран на Йорданка Анева Вълчева,
като се движел в посока от ул. „Одеса“ към ул. „453-та“. Срещу № 71, П. К.
бил спрян за проверка от св. Д. М. и колегата и Бойко Кожухаров. Същият не
представил СУМПС, нито СРМПС, част II на полицейските служители. При
извършена служебна проверка се установило, че водачът никога не е
притежавал СУМПС.
Съставен бил АУАН серия GА бл. № 309338/22.11.2021г., който е
предявен на нарушителя на датата на съставянето му. Същият отказал да го
подпише като отказът му бил удостоверен с подписа на свидетел – Атанас
Костадинов Стоянов. Същият отказал да получи копие от акта, което също е
удостоверено с подписа на свидетеля. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП същият
депозирал възражение, в което твърди, че акт не му е връчван, но му е бил
съставен, както и че не той е управлявал автомобила.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление № 21-4332-025260/08.12.2021г. от началник на сектор в отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 42, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 10,00 лева
за нарушение чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка, съдът установи въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства – АУАН, справка-
картон на водача, показанията на свидетелите В. К. и Д. М., заповед № 8121з-
2
13318/28.10.2019г., заповед № 81213-515.14.05.2018г.
Горната фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателствени средства, основно на показанията
на св. Д. М. – свидетел на установяване на нарушението, както и при
съставянето на АУАН. Същата има запазен спомен за ситуацията като
посочва, че лично тя и колегите и са възприели как жалбоподателя К.
управлява процесния автомобил. Същата изтъква, че забелязвайки ги, той е
опитал да представи нещата така все едно друго лице е управлявало
автомобила, но такова на място не се е намирало. Едва по-късно се появило
лице, което твърдяло, че автомобилът е негов и той го е управлявал, но
свидетелката чула същият в разговор с трето лице да посочва тъкмо
обратното. Показанията на тази свидетелка еднозначно се подкрепят от
изложеното от актосъставителя и приобщените по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства, поради което и съдът и им се доверява изцяло.
Твърденията на жалбоподателя в обратен смисъл, съдът възприема
единствено като опит за защитна версия от страна на същия, доколкото
същите не почиват на никакви обективни факти и доказателства за тях не са
били ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
3
закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор”
в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно
т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на
група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят
и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и
да наложат за него административно нарушение.
По отношение на нарушението на чл. 150 от ЗДвП:
Съдът намира, че правната квалификация на извършеното от
жалбоподателя нарушение е точна – чл. 150 от ЗДвП, тъй като към
процесната дата той е бил неправоспособен водач, понеже СУМПС никога не
му е било издавано.
Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП, който управлява МПС брь
да е правоспособен водач се наказва с глоба от 100 до 300 лева. Действително
наложената глоба е в максимален размер, но съдът намира, че същата е
съобразена с обществената опасност на деянието и дееца. В случая са налице
само отегчаващи отговорността обстоятелства, без наличието на смекчаващи
такива. Отегчаващи обстоятелства са многобройните наказания наложени на
водача за нарушения на ЗДвП, вкл. за същото нарушение. Посоченото издава
трайна склонност у жалбоподателя да не спазва законът. Предвид
значителния брой извършени нарушения, явно наложените му до този момент
наказания не са изиграли своята възпираща и превъзпитателна роля по
отношение на нарушителя, което означава, че настоящата санкция
действително следва да е в максимален размер. От друга страна съдът не
намира този размер за висок, с оглед тежестта на извършеното нарушение и
неговата обществена опасност.
Трайна е тенденцията за покачване броя на реализираните
пътнотранспортни произшествия, които се дължат именно на управление на
МПС от неправоспособни водачи. Често същите завършват със смърт или
сериозни телесни увреждания. Предвид посоченото следва да се обърне
сериозно внимание на водачите, които продължават да си позволяват такова
поведение като както индивидуалната, така и генералната превенция на
наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН могат да бъдар проведени
единствено посредством налагане на ефективни и нелеки наказания.
4
Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП:
Въз основа на възприетата фактическа обстановка, установява се, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Тази разпоредба вменява задължение на водачите
на моторни превозни средства да носят свидетелство за регистрация на МПС,
което управляват. При извършената проверка жалбоподателят не е представил
такова на полицейските служители.
Правилно нарушителят е бил санкциониран на основание чл. 183, ал.1,
т.1, пред. 3 от ЗДвП, предвиждащ глоба в размер на 10 лева за водач, който не
носи определените документи, в случая свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство. Законът определя същата в
абсолютен размер, поради което и безпредметни за разсъждения относно
изменението и.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено в цялост.
При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на
разноски има въззиваемата страна. Такива обаче не се установяват направени
и не са поискани, поради което и не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-
025260/08.12.2021г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на П. Б. К., ЕГН: **********, на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 177, ал. 1, т. 42, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 10,00 лева
за нарушение чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
5
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6