Определение по дело №1414/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………………../………….2019г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

 

като разгледа докладвано т.дело №1414/2019г.  по описа на ВОС, ТО, намира следното:

 

Производството е образувано по искова молба на ИНВЕСТБАНК АД, ЕИК *********, София, в качеството и на правоприемник на ТБ ВИКТОРИЯ ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника на банката ю.к.В П срещу АИК ДОМ ООД, ЕИК *********, Варна, за установяване вземане на банката по Договор за инвестиционен банков кредит №3047-08/09.09.2008г. и анекси към същия, за което вземане праводателя на настоящия ищец ТБ ВИКТОРИЯ ЕАД се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №9638/2011г. на РС - Варна, 17 състав, още на 30.06.2011г. – заповед №6064/30.06.2011г.

В исковата молба се твърди, че въпреки постъпило още през 2012г. възражение от ответника и главен длъжник АИК ДОМ ООД, още на 19.03.2012г., на ищеца не са давани указания за предявяване на иска, основан на чл.422 вр.чл.415 ГПК. Твърди се, че такива указания са дадени на ищеца едва в настоящата година с разпореждане №31017/16.07.2019г. по същото ЧГД №9638/2011г. на 17 състав на ВРС.

Твърди се, че с оглед характера и съдържанието на подаденото от длъжника възражение по чл.414 ГПК, което касае единствено разноските за ю.к. възнаграждение, не е налице интерес от иска по чл.422 ГПК, но поради дадените от съда указания искът се предявява в срок, считано от разпореждането от 16.07.2019г. Излагат се съображение по същество на вземането на банката както и обстоятелства във връзка с проведеното въз основа на заповедта и изпълнителния лист изпълнение, вкл. чрез реализиране на ипотекирано от длъжниците /и поръчители/ имущество. Твърди се, че вземането не е погасено към настоящия момент изцяло като продължават принудителни изп.действия.

Твърди се, че преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК, банката е обявила предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит, на длъжника – на 19.05.2011г. Отделно от това се твърди, че е настъпила и окончателната изискуемост на вземането – крайната падежна дата на 09.09.2016г. Формулиран е съответен петитум за установяване вземането на правоприемника на ТБ ВИКТОРИЯ ЕАД, Инвестбанк АД съобразно издадената заповед за изпълнение по ЧГД №9638/2011г. на 17 състав на ВРС.

          В хода на производството е налице заместване на страната на заявителя от ИНВЕСТБАНК АД на основание чл.227 ГПК поради извършено преобразуване чрез вливане на ТБ Виктория ЕАД, с предишно наименование Емпорики банк България ЕАД.

При преценка редовността на исковата молба и допустимостта на производството, съдът констатира, че са налице процесуални пречки по хода на производството.

          Въз основа на изисканото ЧГД №9638/2011г. на 17 състав на ВРС, съдът намира исковото производство за недопустимо.

          Заповедното производство е инициирано по заявление на ЕМПОРИКИ БАНК – БЪЛГАРИЯ ЕАД на 24.06.2011г. за издаване заповед за незабавно изпълнение срещу АИК ДОМ ООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от И.К.и А.А.както и срещу поръчителите АСКЛЕПИЙ –ИК ЕООД, ЕИК *********, Варна, А и А 99 ООД, ЕИК *********, Варна; Сънифарм ЕООД, ЕИК *********; Отговор –А ЕООД, ЕИК *********; И.Г.К., ЕГН **********; А.К.А., ЕГН **********, поръчители по договора, за сумата от 970 994.96 евро, представляващи главница по Договор за инвестиционен банков кредит №3047-08/09.09.2008г. и допълнително споразумение от 22.12.2009г.; 65 691.98 евро договорна лихва, начислена за периода от 25.07.2010г. до 04.05.2011г. както и наказателна лихва в размер на 32 833.32 евро, за периода от 25.08.2010г. до 23.06.2011г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на задължението както и сторените в производството разноски, при твърдения за обявена предсрочна изискуемост.

          Въз основа на заявлението е издадена заповед №6064/30.06.2011г. в полза на ЕМПОРИКИ БАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД срещу длъжниците АИК ДОМ ООД, АСКЛЕПИЙ –ИК ЕООД, А и А ООД, АСТРАФАРМ ЕООД, СЪНИФАРМ ЕООД, ОТГОВОР –А ЕООД, И.Г.К. и А.К.А., солидарно, да заплатят на банката посочените по-горе суми ведно с разноски за производството в размер на 41 836 лева държавна такса и 21 367.99 лева ю.к.възнаграждение.

          Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл.414 ГПК от кредитополучателя и главен длъжник АИК ДОМ ООД, чрез управителя И.К., с което се оспорва издадената заповед, но единствено в частта за присъденото ю.к. възнаграждение – по основание и размер. Съобразно постановките на т.10в от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, на заявителя не са давани указания да предяви иск по чл.422 ГПК и такъв не е предявяван. Съдът е приел, че длъжникът не е установил датата на уведомяване и своевременното подаване на възражение срещу заповедта. Постановил е издаване на изпълнителен лист с разпореждане от 11.05.2012г. Липсва и акт за неприемане на възражението по чл.414 ГПК. Въз основа на заповедта е образувано и се развива, вкл. понастоящем изп.производство срещу длъжниците, вкл. кредитополучателя АИК Дом ООД. Това е очевидно и от развилото ИД №20117130400219 на ЧСИ рег.№713 Люба Тодорова, преобразувано след това в ИД №20188940401501 на ЧСИ Ивета Луис Ернандес. От приложените покани за доброволно изпълнение по заповедното дело е видно и уведомяването на АИК ДОМ ООД лично чрез управителя за издадената заповед и изпълнителен лист на 02.03.2012г., последния и лично като поръчител.

          По заповедното дело липсва каквото и да е възражение по смисъла на чл.414 ГПК от АИК ДОМ ООД, поради което не са налице основания за даване указания за предявяване иска по чл.422 ГПК, което съдът е сторил с разпореждане №31017/16.07.2019г.

          Развилото се производство по чл.423 ГПК е приключило с оставане без разглеждане на възраженията на двама от длъжниците, вкл. АИК Дом ООД, депозирани на 20.02.2019г. пред заповедния съд.

Дадените на 16.07.2019г. от заповедния съд на банката –заявител указания са постановени при опущение на заповедния съд да прецени, че производството по издаване и оспорване на заповедта по чл.417 ГПК е вече приключило. В периода от 19.03.2012г. до настоящия момент, пред заповедния съд не е постъпвало искане било от заявителя, било от длъжниците, за произнасяне по постъпило възражение по чл.414 ГПК. Депозираните пред ВРС по заповедното дело жалби от част от длъжниците, вкл. АИК ДОМ ООД /ответник по иска/, не касаят изобщо заповедното производство, а оспорване размера на дълга в изпълнителното производство, предприето въз основа на издадената и сталбилизирана заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Не е ясно въз основа на кое възражение на длъжника и на кой длъжник, заповедния съд е приел, че са налице основанията на чл.415 ГПК за предявяване на иска за установяване на вземането. В постановеното разпореждане от 16.07.2019г. липсва посочване на възражението с номер и дата на постъпване както и длъжника, който е депозирал същото, за да извърши исковия съд преценка относно допустимостта на производството по чл.422 ГПК.

      Настоящото производство е образувано по установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, правен интерес от който съществува само при наличие на издадена заповед за изпълнение и изрично предвидените в чл.415, ал.1 от ГПК хипотези, сред които и подадено в срок възражение срещу вземането по заповедта. С оглед т.10а от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ установителния иск, извършва служебна проверка за наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск като не е обвързан от преценката на заповедния съд, който е дал указания по чл.415 ГПК. Когато възражението касае единствено разноските по заявлението/заповедта, то същото не представлява по естеството си възражение по чл.414 ГПК и тази преценка се извършва от исковия съд отново и независимо от направената от заповедния съд, въз основа на подаденото възражение. В случая е очевидно, че възражението, депозирано на 19.03.2012г. от АИК ДОМ ООД, касае единствено размера и основанието на присъденото ю.к. възнаграждение. Преди даване указания на страната, заповедният съд е следвало да установи действителния характер на възражението и дали същото не представлява частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

          Въз основа на изложеното, съдът достига до извод за липса на правен интерес от предявения иск ведно с липса на процесуални предпоставки за предявяването му – съгласно чл.415 ГПК, а доколкото се касае за абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, производството по установителния иск се явява недопустимо. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.

      Не следва да се прилагат последиците на т.13 от ТР 4/2013г. ВКС, с обезсилване на издадената заповед доколкото съдът достига до извод за стабилизирането на заповедта за изпълнение и продължаващо по нея изпълнение.

          При положение, че заповедния съд има предвид възражение на АИК ДОМ ООД от 19.03.2012г., същия следва да изясни характера на същото – дали по естеството си представлява възражение по чл.414 ГПК или частна жалба срещу заповедта в частта за разноските. Ако заповедния съд има предвид друго възражение на длъжника /не това от 2012г., а постъпили през 2019г. жалби/, следва изрично да посочи в акта си и комплектова делото с това възражение, което е необходимо за преценката на исковия съд предпоставките по чл.422 ГПК.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо поради липса на правен интерес производството по търг.д.№1414/2019г. по описа на ВОС, образувано по иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от ИНВЕСТБАНК АД, ЕИК *********, София, като правоприемник на ТБ ВИКТОРИЯ ЕАД и на ЕМПОРИКИ БАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, срещу „АИК ДОМ"ООД, ЕИК *********, Варна, кв.Младост, бл.151, вх.2А, ет.1, ап.2, за установяване вземанията на ищеца от ответника кредитополучател по Договор за инвестиционен банков кредит №3047-08/09.09.2008г. и допълнително споразумение от 22.12.2009г.; 65 691.98 евро договорна лихва, начислена за периода от 25.07.2010г. до 04.05.2011г. както и наказателна лихва в размер на 32 833.32 евро, за периода от 25.08.2010г. до 23.06.2011г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на задължението както и сторените в производството разноски, при твърдения за обявена предсрочна изискуемост.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски апелативен съд.

                

                              СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: