РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Бяла, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на петнадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20214510200172 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. Т. Р. от гр.Б., обл.Р., ул.“О. П.“ №.., чрез
адв.П.Н.-АК-Разград против Наказателно постановление № 21-0247-000129
от 19.04.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Русе, РУ Бяла, с което
за нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, са му
наложени съответно на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП-глоба в размер на
50лв. за първото нарушение и на осн.чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП-глоба в
размер на 10лв. за второто нарушение.
Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в акта. Твърди,
че са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, подробно
изложени в жалбата. В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния
представител, като е отправено искане наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Наказващият орган – РУ-Бяла, не е изплатил представител и не е взел
становище по жалбата.
Районна прокуратура-гр.Бяла, не е изпратила представител и не е
взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
1
На 12.03.2021г. св.Г.И.-младши автоконтрольор в РУ Бяла и св.М.И.-
старши полицай в РУ Бяла изпълнявали автонаряд дневна смяна, съгласно
утвърден график от Началника на РУ гр.Бяла за месец март. Намирали се в
центъра на град Бяла, на площад „Е. Й.“. На същата дата се провеждала
специализирана полицейска операция по безопасност на движението, касаеща
използването на обезопасителни колани. При извършване на обхода по пл. „Е.
Й. със служебен автомобил, полицейските служители забелязали движещ се
лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№ ........ по площада, който минал
покрай тях в посока ул.“В. Л.“, като водачът му-жалб.Р., управлявал без
поставен обезопасителен колан. Полицаите със служебния си автомобил
последвали лекият автомобил и предприели спирането му с подаден
светлинен и звуков сигнал в района на ресторант „Я.“ по ул.“В. Л.“. Същият
не спрял и продължил по посока кръстовище, образувано от ул.“В. Л.“ и
бул.“С. С.“. Това наложило подаване на втори звуков и светлинен сигнал на
посочения автомобил, който спрял на ул.“В. Л.“ №., в района на банка „ДСК“,
на около 10 метра от кръстовището. След спирането на автомобила, около
11,20часа, св.Г.И. отишъл при нарушителя, представил му се и поискал
документите му за проверка. Същият бил отново без поставен обезопасителен
колан. Жалбоподателят представил СУМПС и контролен талон, но не
представил СРМП част 2. Св.Г.И. разпоредил на водача да премести
автомобила плътно вдясно до тротоара, за да не пречи на движението на
останалите МПС. Жалбоподателят не изпълнил това разпореждане, а
потеглил с автомобила си по бул.“С. С.“, преминал кръстовището и отбил
след него вдясно, като спрял на паркинг на магазин за строителни материали.
Полицейските служители го последвали със служебния автомобил до мястото
на спиране. На място св.Г.И. запознал жалбоподателя, че тече СПО за
обезопасителни колани, както и че е управлявал без поставен колан. Обяснил
му, че ще му бъде съставен АУАН за констатираните нарушения по чл.137а,
ал.1 и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят му заявил:“Пиши, пиши и
този акт ще падне“. Казал също, че бърза за зъболекар. Св.И. му разпоредил
да остане на място докато му бъде съставен акта. След съставянето му,
служителят го запознал със съдържанието му и с нарушенията, за които е
съставен, но жалбоподателят отказал да го подпише като нарушител, отказал
да подпише и разписка за връчване на акта. Отказа да подпише акта и
разписката бил удостоверено с подпис на свидетел-лицето И. А. И., служител
в магазина за строителни материали, който бил извикан от полицейските
служители и запознат с обстоятелствата, които следва да удостовери.
Жалбоподателят поискал копие от акта, но предвид на това, че не е разписал в
АУАН, св.И. му отказал.
На 15.03.2021г. жалбоподателят се явил в РУ Бяла и по негова молба
му бил връчен срещу подпис екземпляр от акта. На същата дата депозирал и
писмено възражение срещу АУАН. По възражението била извършена
проверка и събрани допълнителни доказателства. Проверката приключила с
предложение за съставяне на НП за допуснатите нарушения. Жалбоподателят
2
бил уведомен с писмо, че след извършената проверка по случая не са
установени допуснати нарушения от страна на служителите на РУ Бяла при
съставянето на АУАН. Така на 19.04.2021г., въз основа на съставения акт,
наказващият орган издал оспореното НП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
св.Г.И., св.М.И., св.В.К., както и от АУАН, НП, писмено възражение,
докладни записки, заповед и останалите материали по административно-
наказателна преписка.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да са основание за
отмяна на НП само на това основание. АУАН и НП са издадени от
оправомощени лица, съдържат изискуемите реквизити, описани са
нарушенията, правилно са посочени нарушените правни норми, както и
санкционните такива, индивидуализиран е нарушителя. Не са допуснати
процесуални нарушения при предявяване и връчване на препис от акта за
нарушение, които да нарушават правата на жалбоподателя, както се твърди в
подаденото писмено възражение срещу акта. Според разпоредбите на чл.43,
ал.1 и ал.5 от ЗАНН актът се предявява на нарушителя, за да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган,
когато промени адреса, както и при подписване на акта на нарушителя се
връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на
неговото подписване. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на
един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В
настоящия случай това изискване е спазено, като е удостоверен отказа на
жалбоподателя да подпише акта, с посочване на трите имена, точния адрес и
подпис на свидетеля. Целта на връчването на препис от акта е да запознае
лицето с образуваното спрямо него административно наказателно
производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде
възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и доказателства.
Установяването на тези обстоятелства, както и че акта е бил предявен на
нарушителя и му е дадена възможност да се запознае със съдържанието му,
подлежи на доказване с всички доказателствени средства. Действително
АУАН не е връчен на нарушителя, но единствено поради отказа на самия
нарушител, да подпише и да се запознае с акта, при което той не следва да
черпи права от това си поведение, включително и да се позовава на нарушени
му права по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в установения от закона срок да направи
писмени възражения и от това да се направи извод, че съществено е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Отказът му е бил надлежно
оформен, съобразно изискванията по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Връчване на
3
екземпляр от АУАН на нарушителя не се е състояло, предвид отказа на
същия, при което не е била нарушена и разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН,
приложима единствено в хипотеза на подписване на акта. Още повече, че на
15.03.2021г. по негова молба му е бил връчен срещу подпис препис от акта,
подал е и е прието възражението му срещу акта, по възражението е извършена
проверка и жалбоподателят е уведомен писмено за резултата от нея. Поради
това, в конкретната хипотеза съдът намира, че правото на защита на
нарушителя не само не е било нарушено, но е било съблюдавано в пълна
степен от АНО.
Показанията на полицейските служители са подробни, последователни,
логични, не противоречат помежду си, взаимно се допълват, и кореспондират
изцяло на установената в АУАН фактически обстоятелства на нарушенията.
Съдът намира показанията им за обективни и безпристрастни. Липсват
обстоятелства, които да поставят под съмнение тяхната достоверност. Не са
събрани по делото доказателства, полицейските служители да са били
предубедени по отношение на жалбоподателя или да са имали специално,
негативно отношение към него.Такива доказателства не са представени и от
страна на жалбоподателя. Още повече, АНО е извършил и допълнителна
проверка по случая, като доказателства за извършени нарушения от страна на
полицейските служители не са били установени. Поради това съдът следва да
кредитира показанията им изцяло. Двамата полицейски служители са
категорични в показанията си, че са видели жалбоподателя да управлява
автомобила без поставен обезопасителен колан в посока ул.“В. Л.“, като
впоследствие, съгласно показанията актосъставителя, при спирането му на
тази улица нарушителят отново е бил без поставен колан. Несъмнено е също,
че последният не е носел СРМПС и не е представил такъв документ при
проверката. Недоказани са твърденията в жалбата, че е представен голям
талон на автомобила, тъй като актосъставителят е категоричен, че при
проверката не е представен нито голям, нито малък талон на автомобила.
Невярно е и твърдението в писмено възражение, че на жалбоподателя не е
предоставено достатъчно време да си потърси документите, тъй като от
показанията на полицейските служители се установява, че е бил изчакан и е
имал достатъчно време да си потърси документите. Не следва да се дава вяра
на показанията на св.В.Кючуков, че е видял жалбоподателя при слизането си
от автомобила по ул.“Васил Левски“ да маха колана си и да отива при
полицаите, тъй като тези твърдения противоречат изцяло на установената по-
горе фактическа обстановка, както и на показанията на полицейските
служители, от които не се установява въобще нарушителят да е слизал от
автомобила си на тази улица. Ясно служителите посочват, че при повторното
спиране на жалбоподателя св.Г.И. е отишъл до неговия автомобил, а не
обратното, освен това коланът на жалб.Р. отново не е бил поставен. На
следващо място съдът отчита, че с оглед дългогодишното си познанство с
жалбоподателя и изградени отпреди отношения е налице явна
заинтересованост на св.К. от изхода на делото, предвид на което показанията
4
му са пристрастни по отношение на предмета на доказване и не следва да
бъдат кредитирани.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, предвид на което правилно е била
ангажирана административно-наказателната му отговорност. Несъмнено е, че
нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП изисква водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани, а такъв обезопасителен колан
жалбоподателя не бил поставил при управление на автомобила си. От
обективна и субективна страна жалбоподателя е извършил нарушението, тъй
като е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, с който е
обурудван. Жалбоподателят е годен субект на нарушението, тъй като е водач
на МПС и извършил нарушението виновно. Наказанието наложено на
жалбоподателя–глоба в размер на 50лв. е с фиксиран размер в санкционната
норма на чл.183, ал.4 т.7, пр.1 от ЗДвП, предвид на което е правилно
определено и не може да бъде променяно от съда.
Безспорно е доказано също, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН дата и място не е носел СРМПС.
Нормата на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвижда задължение на водачът на
моторно превозно средство да носи свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него
ремарке. След като нарушителят не е изпълнил това свое задължение, не е
представил СРМПС, правилно е бил санкциониран с приложимата
санкционна норма на чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, като му е наложено
предвиденото наказание глоба от 10 лв., чиито размер е фиксиран и също не
може да бъде променян от съда.
По изложените съображения съдът намира, че НП е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0247-000129 от
19.04.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Русе, РУ Бяла, с което за
нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, са
5
наложени съответно на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП-глоба в размер на
50лв. за първото нарушение и на осн.чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП-глоба в
размер на 10лв. за второто нарушение на Г. Т. Р., ЕГН **********, от гр.Б.,
обл.Р., ул.“О. П.“ № ..
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __/п/_____________________
6