Присъда по дело №967/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 21
Дата: 28 февруари 2022 г.
Съдия: Николай Иванов Кирков
Дело: 20212330200967
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 21
гр. Ямбол, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М. М. П.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Наказателно дело частен
характер № 20212330200967 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата ЗДР. Н. АБР., родена на *** г. в гр. Ямбол,
живуща в гр.Ямбол, ж.к. Възраждане бл.***, българка, български гражданин,
висше образование, работи в Здравна каса гр. Ямбол, неомъжена,
неосъждана, ЕГН: **********.
ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, че в периода от 10.04.2021 г. до 23.08.2021
г. в гр. Ямбол, като родител на малолетната Д. Д.Н., ЕГН: **********,
действайки в условията на продължавано престъпление да не е изпълнила
Определение № 833/25.04.2017 г. по ГД № 387/2017 г. по описа на ЯРС,
относно личните контакти на Д. ИВ. Н. с детето, поради което и на основание
чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по така предявеното обвинение по чл.182, ал.2
вр. чл.26, ал.1 от НК.
Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред ЯОС.
1
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ

Производството е образувано по тъжба на Д. ИВ. Н. от гр.Ямбол
против ЗДР. Н. АБР. от гр.Ямбол - за престъпление по чл.182,ал.2 ,вр.
чл.26,ал.1 от НК.
В съдебно заседание ч.т.Н. се явява лично и с редовно упълномощен
повереник- адвокат.Чрез повереника си твърди,че по несъмнен начин по
делото е установено ,че подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна състава на повдигнатото с тъжбата обвинение.Счита ,че
фактическата обстановка по делото безспорно и пълно е установена и моли
съда да признае подсъдимата за виновна, като не взема становище по вида и
размера на наказанието.
Подсъдимата А. участва лично в с.з. и с редовно упълномощени
защитници.Не се признава за виновна по предявеното й обвинение , като
твърди ,че е изпълнявала съдебното решение, относно личните контакти на
тъжителя с детето.Защитата на подсъдимата счита ,че тъжителят по никакъв
начин не установи изложените в тъжбата факти и обстоятелства касаещи
инкриминирани период, а именно обстоятелства свързани с неизпълнението
на съдебно решение от страна на подсъдимата.Според защитата от събраните
по делото гласни доказателства безспорно се установява ,че подсъдимата по
никакъв начин не е възпрепятствала осъществяването на личните контакти на
тъжителя.С оглед на това счита ,че не е осъществен състава на
престъплението по чл.182,ал.2 от Нк и пледира подсъдимата да бъде
оправдана.
За да постанови присъдата си,съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Тъжителят Д.Н. и подсъдимата З.А. имали дете- Д. Д. Н.а родена на
***г.След раждането на детето двамата за кратко са били във фактическо
съжителство, след което се разделили.
С Протоколно определение от 25.04.2017г. по гр. дело № ***/2017г.
по описа на ЯРС между родителите е постигната спогодба относно режим на
лични контакти на тъжителя с детето Д. при следните условия: всяка първа и
треса събота от месеца от 10.00 до 16.00 часа без преспиване до навършване
на три годишна възраст на детето, като личния контакт се осъществява в
присъствието на майката.След навършване на три годишна възраст на детето
режимът на лични контакти се разширявал, като бащата имал право да взема
детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00
часа до 17.00 часа на неделния ден ,с преспиване, както и един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
След навършване на три години на детето подсъдимата изцяло се
съобразявала с изискванията на тъжителя кога и къде да вижда детето си,
1
включително и да го води в неговия дом в дните ,когато е следвало да
осъществява режима на лични контакти.Така се осъществявали срещите до
м.март 2020г. когато поради епидемиологичната обстановка в страна
тъжителят прекратил контактите.
На 17.04.2021г. тъжителят посетил дома на подсъдимата в
гр.Ямбол,където тя отглеждала дъщеря си.Тъжителя бил придружен от баща
си и свид.К. , с която живеел на семейни начала.При срещата тъжителя
поискал да вземе детето , но то отказало да тръгне с него.По тази причина
той подал сигнал на тел.112 ,че е възпрепятстван да осъществи личните си
контакти.На сигнала се отзовали служители на РУ –Ямбол, които
разговаряли с майката и бащата на детето.Пред тях подс.А. отново
предложила на детето да тръгне с баща си , но тъй като то нямало изградена
връзка с него се разплакало и заявило ,че не желае.
След този случай тъжителят продължил да посещава дома на
подсъдимата за да се види с детето си.Срещите в следващите месеци
протичали по идентичен начин.Винаги тъжителят отивал до дома на
подсъдимата придружаван от свид.К. в определения час, но срещите
протичали за кратко в рамките на минути, тъй като поради отчуждеността
към баща си детето не искало да излезе с него.
На 05.08.2021г. подс.А. сключила договор за ползване на социална
услуга „Център за обществена подкрепа“, който предвиждал провеждане на
срещу между детето и бащата с цел изграждане на емоционална връзка
между двамата.Въз основа на договора били проведени две срещи с участието
на родителите и детето, като след изтичане на срока на договора на
06.09.2021г. те били прекратени.
Горната фактическа обстановка съд установи от обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите- К. ,К. и Ч., както и от писмените
доказателства по делото-протоколно определение от 25.04.2017г. по гр. дело
№ **/2017г. по описа на ЯРС,договор № **/05.08.2021г. за ползване на
социална услуга „Център за обществена подкрепа Усмивка“ гр.Ямбол
,договор №**/05.08.2021г.за ползване на социална услуга „Център за
обществена подкрепа Усмивка“ гр.Ямбол2 бр. протоколи за екипна среща,
преписка № 1957/2020г. на ЯРП и преписка 0 326000-10027/2021г. на РУ-
Ямбол.
Съдът издяла кредитира обясненията на подс.А., тъй като ги намира за
логични ,последователни и непротиворечиви.От обясненията и се установява
,че за дните от съответния месец, определени за лични контакти на бащата,
тя е била в дома си с детето , не е отказвала на тъжителя да го вземе , но
срещите са приключвали за кратко време, поради нежеланието на детето да
излезе с тъжителя.Изложените твърдения от подсъдимата категорично се
потвърждават както от показанията на сестра и – свид-.К. и Ч., така и от
свид.К., която е придружавала тъжителя при личните му контакти с детето.
Съдът няма основания да не кредитира и останалите по делото гласни
2
доказателства, доколкото същите са еднопосочни по отношение на
поведението на майка при провежданите срещи ,определени за лични
контакти,времетраенето им и желанието на детето да не излиза с баща си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Подсъдимата З.А. не е осъществила от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъплението по чл.182 ,ал.2 ,вр. чл.26,ал.1 от НК.
За да е налице съставомерност по чл. 182, ал. 2 НК е необходимо от
обективна страна родител да не изпълни или да осуети изпълнението на
съдебно решение относно упражняване на режима на лични контакти с дете.
Самото престъпление включва две форми на изпълнително деяние -
неизпълнение на съдебно решение, което е формално престъпление и
осуетяване на изпълнение, което е резултатно и се изразява в създаване на
обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено
решението. Неизпълнението може да се състои в непредаване на детето или
във фактическо недопускане на съответния правоимащ да осъществява лични
контакти, докато осуетяването задължително трябва да включва някакви
обективни пречки, които да са създадени от родителя и то целенасочено, за да
не може другият да упражни правата си по съдебното решение.
Престъплението от субективна страна е само умишлено, при форма на
вината пряк умисъл и с непосредствена цел да не изпълни или да се осуети
изпълнението на постановения режим на лични контакти.
Съгласно фактическото обвинение, направено от тъжителя с
уточняваща молба от 08.10. 2021г. и очертаващо предмета на доказване в
настоящия процес се твърди ,че подс.А. не е изпълнила протоколното
определение по гр. дело № **/2017г. на следните дати през 2021г.: 10-ти
април. ,11-ти април,,24- април,25-ти април,08-ми май,09-ни май,22-ри
май,23-ти май ,12-ти юни,13- ти юни,26-ти юни , 27-ми юни, 10-ти юли ,11-ти
юли,24-ти юли , 25 –ти юли,7-ми август, 8-ми август, 22-ри и 23 –ти август /за
датите 20-ти и 21-ви март ,както и периода от един месец през лятото е
налице влязло в сила Определение на съда, с която в тази част тъжбата е
прекратена/
По отношение на посочените дати 10-ти април. ,11-ти април,,24-
април,25-ти април,08-ми май,09-ни май,22-ри май,23-ти май ,12-ти юни,13-
ти юни,26-ти юни , 27-ми юни, 10-ти юли ,11-ти юли,24-ти юли , 25 –ти юли,
8-ми август и 22-ри август деянието е несъставомерно от обективна страна,
доколкото тези дати са втори и четвърти съботи и недели от съответния
месец и не съответстват на регламентирания режим на контакт на бащата с
детето, който съгласно протоколното определение на съда е всяка първа и
трета събота и неделя от месеца.
По отношение на последната посочена дата 23-ти август деянието
също е несъставомерно от обективна страна, тъй като тази дата е ден
понеделник и не съответства на уредения режим на лични контакти.
3
В случая единствено датата 7- ми август 2021г. попада в режима
определен за лични контакти.Според съда обаче по делото не са налице
каквито и да е било доказателства за конкретни действия на подсъдимата на
инкриминираната дата , които да са насочени към неизпълнение или
осуетяване на изпълнението на протоколно определение по гр. дело
№**/2017г.Видно от доказателствата по делото детето е отказвало контакт с
тъжителя, заради неизградена връзка между тях, поради липса на активност
от страна на тъжителя.По делото липсват доказателства подсъдимата да е
извършвала действия ,с които да е пречила на дъщеря си да се вижда с
частния тъжител – да му е забранила това ,да е укрила местонахождението й
и др. или да препятства самия него за това.Тъкмо обратното-установява се
,че тя винаги е била в дома си с дъщеря си, но срещите не се осъществявали
поради липса на съгласие от страна на детето.Тук следва да се посочи ,че за
майката не е предвидено никакво конкретно задължение за обезпечаване
личните контакти на тъжителя с детето примерно- да го предава по
местоживеене на бащата ,да излизат заедно на разходка, да го придружава по
време на срещите и др., поради което липсата на активност от нейна страна в
тази насока не следва да се интерпретира като целенасочено създаване на
пречки пред бащата да осъществи контактите си с детето.
При това положение съдът счита твърденията на тъжителя,че майката
не е изпълнила съдебното решение за недоказани.В случая няма как майката
да се държи отговорна за това ,че детето отказвало срещи с бащата . Следва
да се има предвид, че разпоредбите на чл.182, ал.2 от НК защитава
обществените отношения по повод осъществяване на родителските права и
режима на лични отношения с децата, уредени със съответно съдебно
решение, като с приоритет се ползват интересите на децата. В този смисъл,
при липса на съгласие от страна на детето, за осъществяване на лични
контакти с бащата, не може да се приеме, че изпълнението на определението
е следвало да стане едва ли не насилствено.
Поради тези причини съдът счита, че от обективна страна с
поведението си подсъдимата не е осъществила състава на престъплението по
чл. 182, ал.2 ,вр. чл.26,ал. НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я
оправда по предявеното и обвинение.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:


4
Съобщи за изтекли лични данни