№ 8915
гр. С., 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110149084 по описа за 2021 година
Ищецът „Б.. чрез „Б.. - клон Б. е предявил против Г. Н. К. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 8144,79 лв. - незаплатена главница по договор за кредит, ведно със законна
лихва от депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
04.02.2021г. до окончателно изплащане на вземането; 630,11 лева - мораторна лихва за
периода от 20.02.2017г. до 16.01.2021г.; 11,12 лева - възнаградителна лихва за периода
20.01.2017г. до 20.12.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 6753/2021 г. по описа на СРС, 61 с-в.
При условията на евентуалност в случай, че установителният иск бъде отхвърлен
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, ищецът предявява осъдителен иск за
посочените суми с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. В този случай моли да бъде прието, че ИМ има характер на волеизявление на
ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
Ищецът твърди, че на 04.06.2016 г. между „Б. /чийто правоприемник е ищцовото
дружество/ и ответника е сключен договор за потребителски кредит № EMLN-13465606, по
силата на който кредитодателят по договора се съгласил да предостави на
кредитополучателя Г. Н. К. сумата от 10500 лева в заем за срок от 18 месеца, срещу което в
тежест на ответника възникнало задължение да върне получената сума на 18 броя равни
месечни вноски, всяка от които в размер на 685,07 лв. В изпълнение на договора
кредитодателят превел сумата по личната банкова сметка на длъжника Г.К.. Ищецът
посочва, че съгласно чл. 5 от договора за кредит - при неплащане на две месечни вноски,
1
вземането по кредита става изискуемо в пълен размер, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска. На 20.01.2017г. длъжникът преустановил плащането на месечните
вноски, поради което, считано от 20.02.2017 г. вземането станало изискуемо в пълен размер
на непогасените вноски по кредита. Твърди, че от страна на кредитора е изпратено
уведомление до длъжника за предсрочната изискуемост.
Ищецът посочва, че от предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК от страна на
длъжника и ответник по настоящото дело са постъпили следните плащания от страна на
длъжника: на 26.01.2021 г. - сумата от 100 лв. и на 04.03.2021 г. - сумата от 100,00 лв.
Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва получаването на покана за
доброволно плащане на дълга, с която кредитът да е обявен за предсрочно изискуем.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
С подадено възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК в законовия срок длъжникът е релевирал възражения за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и оспорва да е в облигационни отношения с „Б..
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД:
По този иск в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационно
отношение с ответника; получаване на паричната сума от ответника; настъпване на падежа
на задължението за връщане на вноските по заема, респективно на предпоставките за
настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., упражняването на потестативното си
право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за което ответникът да е бил
уведомен; размер на дълга за главница и договорна лихва.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга.
От представения от ищеца договор за потребителски кредит EMLN-13465606 и
условия към договора /л. 6-9 от делото/ се установява, че на 04.06.2016г. между „Б. в
качеството на кредитор и ответника Г. Н. К. в качеството на крадиполучател било
постигнато съгласие, по силата на което кредиторът предоставил на кредитополучателя
паричен кредит в общ размер на 10500 лева, които ответникът следвало да върне на равни
месечни вноски в размер на по 685,07 лева за срок от 18 месеца. Съгласно погасителния
план към договора, крайният срок на договора бил 20.12.2017г. /падежът на последната
вноска/. В погасителния план бил посочен падежа на всяка погасителна вноска – 20-то число
на съответния месец.
Съгласно чл. 2 от условията на договора - месечните погасителни вноски включвали
главница по заема заедно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора.
Съгласно чл. 5 от условията на договора – при забава на една или повече месечни
2
погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този Договор надбавки ведно с дължимото обезщетение
за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение до Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Коментирания договор за потребителски кредит не се оспорва от ответника като
документ, поради което съдът го кредитира изцяло, правейки извод за възникнали между
ищеца и ответника облигационни отношения, свързани със сключения договор за
потребителски кредит.
Относно представената от ищеца и неоспорена от ответника като документ – покана
/л. 14 от делото/ съдът ще посочи, че от същата да се установява, че на 16.01.2018г. ищецът е
обявил предсрочна изискуемост на кредита. Действително, по делото липсват доказателства
тази покана да е била връчена на ответника, но този факт е без съществено значение за
изхода на делото, доколкото видно от срока на договора за кредит - датата на падежа на
последната вноска, е била 20.12.2017г. и тя е настъпила много преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е станало на 04.02.2021г.
В тази връзка съдът ще припомни, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК е длъжен да
вземе предвид всички новонастъпили обстоятелства преди постановяване на решението,
които са от значение за спора. В конкретния случай това обстоятелство, което следва да
бъде взето предвид, е, че както към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, така
и към подаване на исковата молба срокът на договора вече е бил изтекъл, като всички
неизплатени вноски по него /или части от тях/ са били падежирали.
С оглед на това, възражението на ответника, свързано с липсата на доказателства за
връчване на поканата, в която ищецът е обективирал волята си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, е ирелевантно.
СРС кредитира изяло заключението на ССЕ, което не е оспорено от страните. Вещото
лице е дало пълни и обосновани отговори на поставените въпроси.
Съгласно заключението на ССЕ:
От извършената проверка в счетоводството на ищеца и предоставените документи се
установи, че въз основа на сключения на 04.06.2016г. Договор за потребителски паричен
кредит EMLN -13465606, банката е отпуснала на ответника сума в размер на 10 500,00 лева.
Сумата в размер на 10 500,00 лв. е преведена по личната банкова сметка на ответника с
IBAN: ..
От извършената проверка в счетоводството на ищеца, предоставените документи и
направените изчисления се установи, че задълженията на ответника към датата на завеждане
на заявлението по чл. 410 ГПК — 04.02.2021г. са в размер на 8 844,60 лв.
(8144,79+11,12+688,69 =8844,60), както следва: главница - 8 144,79 лева; възнаградителна
3
лихва - 11,12 лева и обезщетение за забава -688,69 лева.
Начислените задължения на Г. Н. К. по Договор за потребителски паричен кредит
EMLN - 13465606, съгласно приложения погасителен план, който обхваща периода от
20.07.2016г. до 20.12.2017г. са в размер на 12 331,26 лв. /10500,00+1831,26=12331,26/, както
следва: главница - 10500,00 лева; възнаградителна лихва - 1 831,26 лева или общо - 12
331,26 лева.
Извършените плащания от ответника, с които са погасени задълженията по
процесния кредит са в размер на 6 475,35 (4175,35+2300,00=6475,35), както следва:
до датата на обявяване на предсрочна изискуемост - 4 175,35 лева
след датата на обявяване на предсрочна изискуемост - 2 300,00 лева
Извършените плащания до датата на обявяване на предсрочна изискуемост в размер
на 4 175,35 лв. по дати са, както следва: на 25.07.2016г. - 685,07 лева; на 25.08.2016г. -
685,07 лева; на 16.09.2016г. -685,07 лева; на 25.10.2016г.- 685,07 лева; на 26.01.2017г. -
685,07 лева; на 27.03.2017г. - 100,00 лева; на 26.04.2017г. - 50,00 лева; на 26.05.2017г. -
100,00 лева; на 28.06.2017г. -100,00 лева; на 27.07.2017г. -100,00 лева; на 28.08.2017г. -
100,00 лева; на 03.10.2017г. - 100,00 лева; на 27.11.2017г. -100,00 лева или общо 4175,35
лева.
Извършените плащания, след датата на обявяване на предсрочна изискуемост в
размер на 2 300,00 лв. по дати са, както следва: на 29.01.2018г. -100,00 лева; на
27.02.2018г. - 100,00 лева; на 16.04.2018г. -100,00 лева; на 11.06.2018г.- 100,00 лева; на
26.07.2018г. - 100,00 лева; на 26.09.2018г. - 100.00 лева; на 27.12.2018г. -100,00 лева;
на 28.01.2019г. - 100,00 лева; на 27.03.2019г. -100,00 лева; на 08.05.2019г. - 100,00 лева;
на 29.05.2019г. - 100,00 лева; на 01.08.2019г. -100,00 лева; на 03.10.2019г. - 100,00
лева; на 28.10.2019г. - 100,00 лева; на 27.12.2019г.- 100,00 лева; на 27.01.2020г. -
100,00 лева; на 27.02.2020г. - 100,00 лева; на 27.04.2020г. - 100,00 лева; на 12.06.2020г.-
100,00 лева; на 26.06.2020г. - 100,00 лева; на 28.07.2020г.- 100,00 лева; на 09.09.2020г.-
100,00 лева; на 27.10.2020г. - 100,00 лева или общо 2300,00 лева.
Със сумата в размер на 4 175,35 лв. (2355,21+1820,14=4175,35) задълженията по
процесния кредита, както следва: главница в общ размер на 2 355,21 лева; възнаградителна
лихва в размер на 1 820,14 лева или общо 4 175,35 лева.
За периода от 20.02.2017г. до 04.02.2021г., - датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е начислено обезщетение за забава в
размер на 2 988,69 лв., както следва:
Дълг Период Брой дни Сума
8 144.79лв. 20.02.2017г.-12.03.2020г. 1117 2 527,15лв.
8 144,79лв. 15.07.2020г.-03.02.2021г. 204 461,54лв
Общо 2 988,69лв.
Със сумата в размер на 2 300,00 лв. е погасена част от начисленото обезщетение за
4
забава.
Задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК
са в размер на 8 844,60 лв. (8144,79+11,12+688,69=8844,60), както следва:
Главница Възнаградителна лихва Обезщетение за забава
8 144,79лв. 11,12 лв. 688,69 лв.
От извършената проверка в счетоводството на ищеца, предоставените документи и
направените изчисления се установи, че задълженията на ответника към датата на изготвяне
на заключението - 14.04.2022г. са в размер на 9 628,76 лв. (8144,79+11,12+1472,85=9628,76) ,
както следва:
Главница 8 144,79 лева
Възнаградителна лихва 11,12 лева
Обезщетение за забава 1 472,85 лева
Задължението за обезщетение за забава към 14.04.2022г. — датата на изготвяне на
заключението е в размер на 1 472,85 лв. (688,69+784,16=1472,85), както следва:
Обезщетение за забава до датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК 688,69
лева и обезщетение за забава от датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК до
датата на изготвяне на експертизата 784,16 лева.
Обезщетението за забава от датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК до
датата на изготвяне на експертизата върху дължимата главница в размер на 8 144,79 лв. е в
размер на 984,16 лв.
След подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от ответника са постъпили суми за
погасяване на задължения по процесния кредит в размер на 200,00 лв., както следва: на
26.01.2021г. - 100,00 лева и на 04.03.2021г. - 100,00 лева. С постъпилите суми в размер на
200,00 лв. са погасени част от задълженията за обезщетение за забава.
Следователно, след извършеното погасяване задълженията за обезщетение за забава
са в размер на 784,16 лв. (984,16-200,00=784,16).
Следователно, задълженията на ответника към датата на изготвяне на заключението -
14.04.2022г. са в размер на 9 628,76 лв. (8144,79+11,12+1472,85=9628,76) , както следва:
главница 8 144,79 лева; възнаградителна лихва- 11,12 лева; обезщетение за забава
(688,69+784,16=1472,85) - 1472,85 лева.
Въз основа на заключението на ССЕ съдът прие, че задължението за главница,
непогасено от ответника след изтичане на последната дата на падеж /срока на договора/ и
към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в размер на
8144,79 лева, а задължението за договорна лихва в размер на 11,12 лева.
При това положение съдът е длъжен да разгледа възражението за давност, направено
от ответника още с подаването на възражението срещу издадената заповед за изпълнение.
Дължимата престация от ответника във връзка с главницата и договорната лихва,
която всъщност представлява цена на извършената услуга за предоставяне на кредит, е една
5
– за връщане на получената в заем сума, като уговореното разсрочване на престацията на
заемополучателя на вноски, всяка от които включва съответна част от главницата на
отпуснатия заем, възнаграждение на кредитора върху нея към момента на предоставянето на
кредита и съответните такси /ако такива се дължат/. Така формирани отделните вноски,
нямат характер на периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Поради това
приложимият към правоотношението давностен срок е общият петгодишен срок, предвиден
в чл. 110 ЗЗД. В този смисъл е налице последователна практика по реда на чл. 290 ГПК,
постановена от състави на ВКС, застъпена в Р 103/16.09.2013г. по гр.д. №1200/2011г., ІІ т.о.
на ВКС, Р 28/05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г., ІІІ г.о. на ВКС, Р 261/12.07.2011г. по гр.д.
№ 795/2010г., ІV г.о. на ВКС. Предвид нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Теченето на давността се
прекъсва на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл.
410 ГПК пред съда на 04.02.2021г. При това положение, погасени по давност биха били
всички вземания, възникнали преди 04.02.2016г. Такива вземания, обаче, които да са
възникнали и да не са били погасени преди тази дата, не са налице, доколкото видно от
заключението на вещото лице, в периода от 25.07.2016г. до 26.01.2017г. ответникът е
погасявал в пълен размер вноските по кредита.
При това положение, искът за присъждане на сумата от 8144,79 лева – главница,
както и за сумата от 11,12 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2017г. до
20.12.2017г. следва да бъде уважен изцяло, доколкото от страна на ответника не бяха
представени доказателства за заплащане на тези суми.
По отношение иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно заключението на вещото лице мораторната лихва за периода от 20.02.2017г.
до 03.02.2021г. е в размер на 688,69 лв. след извършване на погасяване на част от
задължението за мораторна лихва за този период /което е било в общ размер на 2988,69 лева/
поради плащане на сумата от 2300 лева. Съдът ще припомни, че в конкретния случай се
претендира мораторна лихва за периода от 20.02.2017г. до 16.01.2021г., която лихва,
изчислена чрез лихвен калкулатор, при съобразяване на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, съдът изчисли в общ размер
на 2947,95 лева.
Действително, по отношение на лихвите, приложение намира тригодишната
погасителна давност. Видно от заключението на вещото лице, обаче, в периода от
29.01.2018г. до 27.10.2020г. ответникът е внасял по 100 лева месечно, като е внесъл общо
сумата от 2300 лева, с които са погасявани задълженията за мораторна лихва, съгласно
уговореното в договор за кредит. Видно от условията на договора – в чл. 7 изрично е
предвидено, че месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението
в последователност – разноски, лихви, главница. Това правило е залегнало и в разпоредбата
на чл. 76 ЗЗД. Вещото лице изрично сочи, че конкретно с вноските в посочения период,
които възлизат общо в размер на 2300 лева, е извършвано погасяването на мораторната
6
лихва, като съобразно правилото на чл. 76 ЗЗД погасени сe явяват най-напред по-старите
задължения за мораторна лихва. Това е така, доколкото липсват доказателства, които да
сочат, ответникът, внасяйки частично погасителни вноски, да е посочил кое точно
задължение погасява. Нещо повече, внасянето на посочените вноски в периода от
29.01.2018г. до 27.10.2020г., с които са били покривани задълженията за мораторни лихви, е
довело до прекъсване на давността по отношение на това задължение, доколкото с
плащането се признава самото задължение. Ето защо, не може да бъде прието, че давността
за мораторна лихва е изтекла преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Същото е
депозирано на 04.02.2021г.
От задължението за мораторна лихва в общ размер от 2947,95 лева, следва да се
извади сумата от 2300 лева, с която мораторната лихва е била погасявана. В този случай
задължението за мораторна лихва за периода от 20.02.2017г. до 16.01.2021г., за което
ответникът е останал задължен, е в размер на 647,95 лева.
От нея следва да се приспадне и сумата от 200 лева, която е заплатена след завеждане
на заявлението по чл. 410 ГПК, доколкото съгласно заключението на вещото лице, същата
сума е послужила също за погасяване на дължимата мораторна лихва.
В този случай остава дължима сума за мораторна лихва в размер на 447,95 лева, за
който размер искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен. Искът
следва да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 630,11 лева или за
сумата от 182,16 лева.
Съдът не дължи произнасяне по евентуално съединените осъдителни искове,
доколкото се произнесе и уважи установителните такива с изключение на частично
отхвърления иск за мораторна лихва, като неоснователен, но не на основание, свързано с
предсрочната изискуемост, при каквото отхвърлително условие са предявени осъдителните
искове.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищеца с оглед уважената част на
иска и ответника с оглед отхвърлената част на иска.
Ищецът доказва в исковото производство следните разноски: 179,72 лева – ДТ; 300
лева – депозит за ССЕ.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Така, общата сума за разноски, която доказва ищеца, е в размер на 579,72 лева.
От тях ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 567,70 лева
съгласно уважената част на иска.
Ищецът доказва следните разноски в заповедното производство: 179,72 лева - ДТ и
50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Общо разноските на ищеца в заповедното
производство са в размер на 229,72 лева. От тях ответникът следва да заплати сумата от
7
224,96 лева съгласно уважената част на исковете.
Ответникът не е сторил разноски в исковото и заповедното производство, доколкото
видно от договора за правна помощ, е уговорена безплатна такава на основание чл. 38, ал. 2
ЗА.
Адв. К. претендира на присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 700
лева за исковото производство и 300 лева за заповедното производство.
Във връзка с възражението на ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, обективирано в молба с вх. № 65966/04.04.2022г., съдът счита същото за
неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. минималното адвокатско
възнаграждение при защита на интерес от 5000 до 10 000 лв. е 580 лв. + 5 % за горницата над
5000 лв. Т.е., в случая минималното възнаграждение с оглед защитавания интерес, възлиза
на 689,30 лева за исковото производство, при което претендираното възнаграждение в
размер на 700 лева не е завишено.
От тези разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на адв. К. сумата от 14,51 лева съобразно отхвърлената част на
иска.
Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004г. – за защита в производства за
обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал.
3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните
суми. При това правило възнаграждението от 300 лева, което се претендира от адв. К. за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство не е прекомерно.
От тези 300 лева – разноски в заповедното производство ищецът следва да заплати на
адв. К. сумата от 6,22 лева съобразно отхвърлената част на иска.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „Б..вписано в Търговския и фирмен
регистър с № . с адрес на управление във Ф. гр. П. чрез „Б.. - клон Б. с ЕИК . със седалище и
адрес на управление: гр. С., жк. „Младост-4”, Бизнес парк С., стр. 14 срещу Г. Н. К. ЕГН
********** с адрес: гр. С., ул. „Х. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Н. К.
ЕГН ********** дължи на „Б.. чрез „Б.. - клон Б. с ЕИК . сумата от 8144,79 лв. -
незаплатена главница по Договор за потребителски кредит EMLN – 13465606 от
04.06.2016г., сключен между „Б. и Г. Н. К., ведно със законна лихва от депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 04.02.2021г. до окончателно
изплащане на вземането; сумата от 11,12 лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 20.01.2017г. до 20.12.2017г., сумата от 447,95 лева, представляваща
8
обезщетение за забава за периода от 20.02.2017г. до 16.01.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6753/2021г. по описа на СРС, 61 с-в, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за горницата до пълния предявен размер от
630,11 лева или за сумата от 182,16 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Н. К. ЕГН ********** да заплати на
„Б.. чрез „Б.. - клон Б. с ЕИК . сумата от 567,70 лева - разноски в исковото производство и
сумата от 224,96 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 6753/2021г. по описа
на СРС, 61 с-в.
ОСЪЖДА „Б.. чрез „Б.. - клон Б. с ЕИК . да заплати на адв. Н. КР. от САК, с личен
номер . с адрес: гр. С., ул. „Т. адвокатско възнаграждение в размер на 14,51 лева, на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. за осъществено процесуално представителство в исковото производство и сумата
от 6,22 лева - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
хода на заповедното производство по ч.гр.д. 6753/2021г. по описа на СРС, 61 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9