№ 657
гр. Варна, 21.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно
гражданско дело № 20233100500523 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:59 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК:
Въззивникът Б. С. С., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Депозирано е становище вх. № 8987/10.04.2023 г. от въззивника, чрез
адв. И. Н. за даване ход на делото в отсъствие на страните.
Въззиваемият „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД , редовно
призован, не се представлява.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 1031/14.03.2023 г.
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №89422/23.12.2022г. от Б. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу решение №4021/16.12.2022г.,
постановено по гр. дело №20213110116422/2021г. по описа на ВРС, в частта, с
която е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7,
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца разликата над сумата от 1006,25 лева (хиляда
1
и шест лева и 25 ст.) до сумата от 2039,59 лева (две хиляди тридесет и девет
лева и 59 ст.), претендирана като недължимо платена, при начална липса на
основание, сума по недействителен Договор за потребителски кредит №
***** г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. За неправилен се въззивникът
счита решаващият извод на първоинстанционния съд, че договорът за кредит
не е нищожен, поради некоректно посочване на ГПР в него. При формиране
на процента на ГПР следва да бъде включено възнаграждението за закупен
пакет от допълнителни услуги. Отделно от това се поддържа, че клаузата за
ГПР е нищожна, тъй като се прибави възнаграждението за закупен пакет
допълнителни услуги, неговият размер възлиза на 145.14%, нахвърлящ
законоустановения праг. Допълнително са изложени аргументи за нищожност
на клаузата за коментираното възнаграждение, като противоречаща на чл.10а,
ал.2 от Закона за потребителския кредит и като неравноправна на основание
чл.143, ал.1, т.3 от Закона за защита на потребителите.
Поддържат се и допълнителните основания за нищожност на целия
договор за кредит, поради това, че каузите за договорни лихви са нищожни,
поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД,
тъй като уговорения процент надхвърля трикратния размер на законната
лихва.
Въведени са и оплаквания за неправилност на мотивите на районния
съд, че е доказано плащането на част от вноските от трето лице, поради което
искът следва да се отхвърли в тази му част и на това основание.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да уважи предявения иск в цялост.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна „Профи Кредит България” ЕООД, в който се оспорва въззивната
жалба. Посочва се, че правилно и законосъобразно съдът е приел, че ищецът
не е доказал, че е платец на част от вноски, като е негова тежестта. За
обоснован се счита извода, че договорът за кредит е действителен, като ГПР е
правилно посочено и не е нарушен чл.11, ал.1, 10 от Закона за потребителския
кредит. Спазена е и разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския
кредит, като при формирането на ГПР не следва да се включва
възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги, тъй като те не са
задължително условие за неговото сключване.
За неоснователно се счита възражението, че договорът е нищожен,
поради противоречие на годишната договорна лихва с добрите нрави на
основание чл.11, ал.1, т.9 от Закона за потребителския кредит. Договорната
лихва е част от ГПР, като той не надхвърля пет кратния размер на законната
лихва.
2
Развити са подробни правни доводи.
Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение в
обжалваната част.
Подадена е частна жалба вх. №9959/08.02.2023г. от Б. С. С. срещу
определение №1476/02.02.2023г., с което е оставена без уважение молба вх.
№89261/23.12.2022г. с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на
постановеното решение №4021/16.12.2022г. по гр. дело
№20213110116422/2021г. по описа на ВРС чрез увеличаване на размера на
присъденото в полза на адв. И. Н. адвокатско възнаграждение и отмяна на
присъдените в полза на ответното дружество разноски.
Счита се, че постановеното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Въведени са оплаквания, че неправилно е определено
адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, като е следвало да бъде приложено последното изменение на
Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, бр.88 от 04.11.2022г.
По отношение на ответната страна са изложени съображения, че на същата
разноски не се следват. Изложени са подробни правни аргументи и
позоваване на практиката на СЕС.
Формулирано е искане за отмяна на обжалваното определение и
уважаване на молбата за изменение на разноските.
Насрещната страна по частната жалба, счита същата за неоснователна.
Правилно е определено адвокатското възнаграждение, тъй като договорът за
правна помощ е сключен преди измененията на цитираната наредба, поради
което спрямо него се прилагат правилата на предходната редакция. За
неоснователни се считат и доводите за недължимост на разноските от страна
на ищеца/потребител сторени от ответната страна.
Докладва становище от въззивника Б. С. С. с вх. № 8987/10.04.2023 г.,
чрез адв. И. Н., в частта, в която се поддържа въззивната жалба и частната
жалба, няма да сочи доказателства. Изразява становище по същество на
делото с искане за отмяна на първоинстанционното решение в
отхвърлителната част за отмяна на определението по чл. 248 ГПК. Настоява
за присъждане на разноски. Настоява да не бъдат присъждани разноски на
„Профи Кредит България“ ЕООД, с оглед разпоредбата на чл. 633 от ГПК и
съгласно Решение на Съда на ЕС от 16.07.2022 г. по преюдициални
запитвания от Първоинстанционен съд № 17, Палма де Майорка, Испания и
от Първоинстанционен съд и средствие, Сеута, Испания по съединени дела №
№ С-224/19 и С-259/19. Настояват за писмени бележки и за изпращане на
препис от протокола по имейл.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за
изяснено от фактическа и от правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
3
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ обяви, че ще се
произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от протокола на въззивника Б. С. С. на
посочения имейл в молбата от 10.04.2023 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника да представи писмени бележки
в 10-дневен срок от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:02
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4