Р Е
Ш Е Н
И Е № 750
17.07.2020 г., град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански
състав
На 10.07.2020г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар: Петя Цонкова
като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова
в.гр.дело № 1096 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“ № 1, чрез пълномощника
юрисконсулт Н.Г., против решение № 754 от
02.03.2020 г. постановено по гр.д.№7011 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, с което се осъжда ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на Д.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 3 541.67 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат
на настъпило на 17.09.2018 г. застрахователно събитие ПТП, причинено от трето
лице, което е страна по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
03.05.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 453.13 лева –
разноски в производството.
В жалбата се излагат оплаквания, че
решението е постановено при нарушение на процесуалните правила, както и че е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно изцяло за пълния размер на
присъдените с решението суми. Възразява се за съпричиняване от ищеца с довода,
че е нарушил разпоредбите на чл.20 и чл.24 от ЗДвП. Поддържа се, че ищецът е
спрял внезапно, с които действия е възпрепятствал останалите участници в
движението да реагират своевременно и адекватно, за което се позовава на събраните
по делото гласни доказателства. Оспорва се причинно-следствената връзка между
поведението на Б.Й. и настъпилите вредоносни последици по отношение на
процесния лек автомобил. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение с
довода, че МПС е могло да бъде отремонтирано на много по-ниска стойност, както
и че не са доказани реално направените разноски от ищеца. Възразява се за
допуснати нарушения от първостепенния съд с необсъждането на всички събрани по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и се сочи, че
тези на които съдът се е позовал в решението си, са обсъдени едностранчиво и в
полза на ищеца, като са игнорирани част от установените по делото
обстоятелства. Моли за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което да се отхвърлят
предявените искове, а в условията на евентуалност - да се намали размерът на
присъденото обезщетение за имуществени вреди и съответните размери за
адвокатско възнаграждение и съдебно-деловодни разноски. Моли при условията на
евентуалност, да се намали размерът на дължимото застрахователно обезщетение, като
същият бъде съобразен с доказаното възражение за съпричиняване. Моли за
присъждане на разноските във въззивното производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и тези за първоинстанционното
производство.
В съдебно заседание е постъпила молба от
жалбоподателя, с която поддържа въззивната жалба. Претендира разноски за държавна
такса за въззивната жалба в размер на 70.83 лв. и юрисконсулско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата
страна.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д.Г.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника
адвокат Г.Н., с
който жалбата се оспорва като неоснователна. Посочва, че изложените в жалбата
доводи са хаотични и по никакъв начин не кореспондират с проведения процес. Излага съображения, с които обосновава правилността и
законосъобразността на първоинстанционното решение, като се позовава на
събраните по делото доказателства - свидетелски показания и
съдебна-автотехническа експертиза. Оспорва възражението за съпричиняване с
довода, че виновният водач не е спазил дистанция и се е движил с несъобразена
скорост. Намира, че претендираното обезщетение не е прекомерно, а е съобразено със
заключението на вещото лице. Въз основа на изложеното в отговора се иска
жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за представителство във въззивното производство.
В съдебно заседание
оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Претендира разноски,
представя списък на разноски и договор за правна защита и съдействие.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
съобразно посоченото в
жалбата, както и
при служебна проверка
от въззивната инстанция
за допуснато при
постановяването му нарушение
на императивни
материалноправни норми.
Производството е
образувано по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД,
предявен от Д.Г.Д. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, за присъждане на
сумата в размер на 5 671.88 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, в резултат на настъпило на 17.09.2018 г.
застрахователно събитие ПТП, причинено от трето лице, което е страна по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.05.2019 г. до окончателното
плащане. Първоинстанционният съд е допуснал изменение на размера на предявения иск от 5 671.88
лева на 3 541.67 лева, съгласно дадените стойности от САТЕ, при което за разликата от 3541.67 лева до 5671.88 лева, производството
е прекратено поради отказ на иска.
От фактическа страна по делото се установява и не
се спори, че на 17.09.2018 г. в гр.
Пловдив ищецът Д.Г.Д. е управлявал личния
си лек автомобил „Пежо“, модел 607, с рег. № *** по бул.“Христо Ботев“, при
което същият е бил ударен в задната си част от лек
автомобил „Мерцедес“, модел С 229 dci, с
рег. № ***, собственост на „Леон Трейд“ ЕООД и управляван от Б.Й., като
автомобилите са се движили в една посока и лента. Не се спори, че лекият
автомобил „Мерцедес“, модел С 229 dci, с рег. № *** към дата 17.09.2018 г. е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество по застраховка № BG/30/1180017248121.
По делото безспорно се
доказва, че ищецът е заявил претенция си
пред застрахователя на деликвента за изплащане на застрахователно обезщетение
за претърпени от него имуществени вреди от ПТП, за което е образувана преписка
по щета № 0801-002288/2018-01, представена по делото. Установява се, че
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказ на
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение, обективирано с уведомление
изх.№3887/12.10.2018г.
Относно обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на по един свидетел на ищеца и на ответника. От
показанията свидетеля Д.К.П., допуснат по почин на ищеца, се удостоверява, че същият е минал след
настъпването на ПТП и е видял, че автомобилът на ищеца „Пежо“ е бил ударен
отзад от лек автомобил „Мерцедес“ S класа. Инцидентът бил настъпил между Военна
болница и Сточна гара. Имало е голямо задръстване и поради това свидетелят се
движел леко със своя автомобил, при което видял, че по автомобила на ищеца има
вреди в задната част – багажникът и калникът били изкривени. Не спрял, тъй като
видял, че всички са добре, на другия ден се чул с ищеца.
От показанията на
свидетеля Б.Й., разпитан по почин на
ответника, се установява, че същият е участвал в ПТП на 17.09.2019 г., при
което движейки се напред със своя автомобил, автомобилът пред него – „Пежо“
спрял внезапно. В резултат на това и свидетелят спрял принудително със своя лек
автомобил, но не успял да спре на време и ударил предния автомобил „Пежо“ в
задната част. Свидетелят установява, че по лекия автомобил Пежо имало щети –
капакът се вдлъбнал, капака за гориво също бил изкривен, по цялата задна част
на автомобила се получило едно изкривяване. Свидетелят установява, че е
подписан двустранен протокол за инцидента. В съдебно заседание пред районният
съд, свидетелят е идентифицирал ищеца, който се е намирал в залата, като лицето,
чиито автомобил е ударил отзад. Посочва, че преди удара, движението е било
бавно, поради наличие на колона от автомобили, чакащи на светофар.
Извършена е съдебно-автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като обоснована и компетентно изготвена. От нея се установяват, че преди ПТП, лекият автомобил „Пежо“ се е движел по
бул.“Христо Ботев“ пред лекия автомобил „Мерцедес“, като лекият автомобил
„Пежо“ е спрял зад колона автомобили. От техническа гледна точка е било
възможно да е настъпил удар между предната задна част на лекия автомобил
„Мерцедес“ и задната част на лекия автомобил „Пежо“, както и е възможно всички
описани вреди е да настъпят при този удар.В момента на удара лекият автомобил
„Пежо“ е бил неподвижен, поради което водачът му е нямал техническа възможност
да избегне удара. Според вещото лице, стойността на ремонта на лекия автомобил на ищеца в официален сервиз е
4504.67 лева, а в неофициален сервиз е 3541.67 лева, като вещото лице подробно
е обосновал тези си изводи.
За да уважи предявеният иск районният съд е приел
за установен по делото фактическият състав на разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно противоправно поведение на
водача на лек автомобил „Мерцедес“, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, в резултат на която за ищеца са настъпили вреди, както и че
ответникът не е оборил презумпцията за виновност. По отношение размера на
дължимото обезщетение районният съд е кредитирал заключението на САТЕ и
възприетата в нея стойност от 3 541, 67 лева на разходите за ремонт на
ищцовия автомобил. Районният съд е намерил за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване като се е позовал на заключението на САТЕ, според
която удареният автомобил е бил в неподвижно състояние, от което е достигнал до
извода, че ищецът не е допринесъл за настъпването на вредите.
Въззивният съд намира
решението за правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от
районния съд и напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Споделят се и изводите на районния съд за начина, по който следва да се ценят
събраните по делото доказателства, както и правните изводи, които те
обосновават, поради което същите не
следва повторно да бъдат анализирани и на основание чл.272 ГПК се препраща към мотивите на първоинстанционния акт, с което същите стават
част от съжденията в настоящия съдебен акт.
По оплакванията във
въззивната жалба настоящият съдебен състав на ПОС намира следното:
Неоснователно е оплакването
за съпричиняване от страна на ищеца. При
въведено от ответника защитно възражение
за принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат,
ответникът следва да докаже, при условие на пълно главно доказване, този принос.
В настоящия случай, въведеното с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване се обосновава с твърдението за нарушаване от ищеца на разпоредбите
на чл.
20, ал. 2 ЗДвП и по-конкретно, че същият не е контролирал непрекъснато
пътното превозно средство, което е управлявал и не се е съобразил с конкретните
условия на видимост, поставяйки себе си в състояние да не може да спре пред
всяко предвидимо препятствие. Ответникът не е доказал това си твърдение при
условията на пълно и главно доказване. Напротив, според заключението на САТЕ, в момента на удара автомобилът на ищеца е бил
неподвижен, поради което водачът му е нямал техническа възможност да избегне
удара. Този извод на вещото лице не е оспорен от ответника. Предвид на това и
тъй като не са събрани други доказателства, по делото не се доказва твърдението
за нарушение от ищеца на разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП.
В отговора на искова
молба ответникът не е обосновал възражението си за съпричиняване с твърдението,
че ищецът е спрял внезапно и така е възпрепятствал останалите участници в
движението да реагират своевременно и адекватно. Също така не е твърдял, че
ищецът е нарушил разпоредбата на чл.24 ЗДвП. Тези твърдения са въведени в процеса едва с въззивната жалба,
поради което същите са несвоевременно заявени, преклудирани са и по тях съдът
не дължи произнасяне. Този извод на съда не се променя от показанията на св.Й.,
че ищецът е спрял внезапно, доколкото ответникът не е твърдял, че с тези си
действия ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносните последици. При
липсата на такива твърдения от страна на ответника, съответно и ищецът не е
провел насрещно доказване за опровергаване на същите.
Неоснователно се възразява
за недоказаност на причинно - следствена връзка между поведението на водача на
лекия автомобил „Мерцедес“ и настъпилите вредоносни последици. Според чл.23,
ал.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. По делото безспорно се доказва, че водачът на лекия
автомобил „Мерцедес“ не е спазил необходимата дистанция от движещият се пред
него лек автомобил „Пежо“, тъй като не е успял да спре навреме и така го е
ударил. Последното безспорно се доказва от показанията на св.Й., който сочи, че
е ударил автомобила на ищеца и е увредил задната му част. В подкрепа на това е заключението
на САТЕ, според което е било възможно да е настъпил удар между предната задна
част на лекия автомобил „Мерцедес“ и задната част на лекия автомобил „Пежо“,
както и е възможно всички описани вреди е да настъпят при този удар.
Неоснователно се възразява срещу размера на дължимото обезщетение.Според
разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ,
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране
на вредоносните последици. Дължимото обезщетение от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" се остойностява с размера на
действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието –
съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, тоест стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл.
400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.
400, ал. 2 КЗ. В процесния случай според заключението на САТЕ, стойността на ремонта на лекия автомобил на ищеца в официален сервиз е
4504.67 лева, а в неофициален сервиз е 3541.67 лева. По делото не са ангажирани
доказателства за по-ниска стойност от посочената от вещото лице за
отремонтиране на автомобила. Поради това исковата претенция се доказва за претендирания размер от 3 541.67 лева.
Предвид горното
обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без уважение.
При този изход на делото, основателно е
искането на въззиваемата страна за заплащане на разноските за въззивната
инстанция. Въззивникът е направил възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност, което се явява основателно.
Претендираните разноски от въззиваемата страна са в размер на 500 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие. Изчислено на основание чл.7, ал.2, т.2 (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.,
бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г. , в
сила от 15.05.2020 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за настоящото производство
възлиза в размер на 352, 50 лева. Въззивният съд намира, че делото не се отличава с правна
и фактическа сложност, като във въззивната инстанция не са извършени
процесуални действия, обосноваващи присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение в по-висок размер от предвидения в чл.7, ал.2, т.2 Наредба № 1
от 9.07.2004 г.
Ето защо, на въззиваемата страна ще се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 352, 50 лева за въззивната инстанция.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 754 от
02.03.2020 г. постановено по гр.д.№7011 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“ № 1, да заплати на Д.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 352, 50 лева /триста петдесет и два лева и петдесет стотинки/ - разноски
за въззивната инстанция
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.