№ 4400
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110167158 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу Е. А.
Р. и Л. Р. Р., уточнена с молба от 15.10.2024 г., с искане да бъде признато за
установено, че ответниците дължат на ищеца, в условията на солидарна
отговорност, сумите, за които е издадена Заповед № 17285/16.06.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 252431/2023 г.
по описа на СРС, 76 с-в, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от
29.10.2024 г., а именно:
1719.45 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
имот, находящ се в гр. София, ****, ап. 47-А, за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2023 г. до
изплащане на вземането; 184.01 лева - мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 30.03.2023 г.; 16.15 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането; и 4.47 лева -
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи, съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ, са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като ответниците - в качеството им на потребители
1
на топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от всеки от тях право на
собственост върху имота /придобит в режим на СИО/, не са осъществили
насрещната парична престация – да заплатят установената покупна цена,
обективирана в представените по делото фактури.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответниците са подали
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в
указания от съда срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск. Моли съдът
да установи вземанията, които има към ответниците, така както са описани в
издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. А. Р. и Л. Р. Р. са депозирали
писмени отговори на исковата молба с идентично съдържание, с които
оспорват исковете и молят за тяхното отхвърляне.
Сочат, че не са легитимирани да отговарят по предявените искове.
Твърдят, че процесният недвижим имот е разделен на два самостоятелни
обекта - № 47 и № 47-А, за което обстоятелство ищецът е уведомен чрез
подадено заявление за разделяне на партиди. Сочат, че в рамките на исковия
период задълженията за имота са водени на две отделни партиди, като
ответниците са титуляри на партидата на апартамент № 47, а собственикът на
апартамент № 47-А е друг. Твърдят, че всички задължения, начислени от
ищеца по тяхната партида за апартамент № 47, са надлежно и своевременно
заплатени.
С оглед на това, молят за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Далсия“ ООД не взема
становище предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150,
вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 22431/2023 г. по описа на СРС, 76 с-
в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата
молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от получаване на
указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е идентичност
между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, поради което предявените искове са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по главния иск е да
установи, че по силата на възникнало облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е доставил топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода в посочения в исковата молба
обем, като за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
2
цена в претендирания размер.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респективно битов клиент на
топлинна енергия през процесния период, е физическо лице – ползвател,
притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело №
2/2017 г., ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия, директно
с топлопреносното предприятие.
В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент"
на топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1
ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й пряко на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие обаче подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
В процесния случай, не се оспорва, а и се установява се от
представените по делото писмени документи – нотариален акт за продажба на
недвижим имот /л. 39/ и искова молба от 2020 г. /л.19/, че ответниците са
собственици на ½ идеална част от недвижим имот с адрес, съгласно акта за
3
собственост: гр. София, ****, ап. 47.,като същият е придобит от тях в режим
на СИО.
Установява се от представените по делото писмени доказателства /л.
216/, че още през 1997 г. за апартамент 47 е подадено заявление до
„Топлофикация София“ от тогавашните собственици на имота, с искане за
разделяне на партиди, тъй като на този адрес ще живеят две семейства.
Установява се безспорно от изготвените по делото съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи, както и от представените от третото лице-
помагач документи, че съгласно водените от ищеца отчети, задълженията за
потребена топлинна енергия за недвижимия имот се водят на две отделни
партиди, с отделни абонатни и клиентски номера.
Вещото лице по допуснатата СТЕ, сочи, че в през процесния период
апартаментът е бил разделен с Договор за разпределяне и ползване от
11.06.2014г. като частта от апартамента, състояща се от стая до входното
антре, тоалетната, мокро помещение коридор пред тоалетната и мокрото
помещение, столова, и кухненски бокс в масивите на „Топлофикация София”
АД се водят апартамент №47 с абонатен номер 129165, а другата част от
апартамента състояща се от южната и северната стая до банята, банята и
антрето между тях и с общо ползване на входното антре в масивите на
„Топлофикация София” АД се водят апартамент №47-А с абонатен номер
349965.
Установява се от заключението, че с протокол от 22.07.1992г.
апартамент 47 е разделен за ползване, като на двете части са открити
самостоятелни партиди, които в „Топлофикация София” ЕАД водят:
Частта от апартамента, състояща се от стая до входното антре,
тоалетната, мокрото помещение, коридор пред тоалетната, столова и
кухненски бокс се води апартамент 47, има абонатен номер 129165 и номер
на инсталацията ********** с титуляр по време на исковия период -
ответникът Л. Р..
Частта от апартамента, състояща се от южна и северна стая до банята,
баня и антре между тях се води апартамент 47-А, има абонатен номер
3499965 и номер на инсталацията **********. По време на исковия период
титуляр по партида е П.Й..
И за двете части от апартамента са издавани отделни изравнителни
сметки.
До същите изводи достига и вещото по допуснатата от съда съдебно-
счетоводна експертиза, като вещото лице, посочва, че всички задължения за
имота, начислени по партидата на апартамент 47 с титуляр ответника Л. Р., са
платени.
Неплатени задължения има за апартамент 47-А, който обаче е с друг
титуляр.
С молба вх. № 326047/15.10.2024 г., както и изрично в проведеното по
делото открито съдебно заседание от 30.01.2025 г., процесуалният
представител на ищеца сочи, че се касае за техническа грешка в титулната
4
част на исковата молба, касаеща само адреса на топлоснабдения имот, а
именно, че сумите се претендират за апартамент с № 47-А, а не както е
посочен № 47. Уточнява се, че абонатният номер и номера на инсталацията са
непроменени - абонатен № 349965 на инсталация № **********.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците не са
материалноправно легитимирани да отговарят по предявените от ищеца
искове, доколкото същите се явяват потребители на топлинна енергия, но в
апартамент 47, с абонатен номер 129165 и номер на инсталацията **********
/която е изцяло заплатена/, а не в апартамент с № 47-А, с абонатен № 349965
и инсталация № **********.
С оглед на това, предявените главни искове се явяват изцяло
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични
вземания, неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на
акцесорните вземания за обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски имат само ответниците в производството, като съдът следва да се
произнесе и по отговорността за разноски в заповедното производство.
В заповедното производство ответниците са били представлявани от
адв. Арнаудов, но не се доказали и претендирали присъждане на разноски.
В исковото производство ответникът Л. Р. е бил представляван
безплатно от адв. Н. И., съобразно представения по делото договор за правна
защита и съдействие.
С оглед на това, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът, съобразно
фактическата и правна сложност на делото, реално извършената от адвоката
дейност и продължителността на производството, определя в полза на адв. И.
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лева
за оказаното представителство на ответника Р..
В исковото производство ответникът Е. Р. е била представляван
безплатно от адв. Е. К., съобразно представения по делото договор за правна
защита и съдействие.
С оглед на това, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът, съобразно
фактическата и правна сложност на делото, реално извършената от адвоката
дейност и продължителността на производството, определя в полза на адв. К.
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лева
за оказаното представителство на ответника Р..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422 ГПК
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Е. А. Р., ЕГН
**********, и Л. Р. Р., ЕГН **********, установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца, в
условията на солидарна отговорност, сумите, за които е издадена Заповед
№ 17285/16.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 252431/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в, поправена по реда на чл.
247 ГПК с разпореждане от 29.10.2024 г., а именно:
1719.45 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
имот, находящ се в гр. София, ****, ап. 47-А, за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2023 г. до
изплащане на вземането; 184.01 лева - мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 30.03.2023 г.; 16.15 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането; и 4.47 лева -
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на Е. К. К., ЕГН **********, сумата от 400
лева – разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
защита на ответника в производството.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на Н. И. И., ЕГН **********, сумата от 400
лева – разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
защита на ответника в производството.
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД в качеството
му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6