РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Карлово , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир С. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир С. Иванов Гражданско дело №
20215320100367 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл. 144 СК, предявен от
С. П. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Б. Т.“ №*, чрез адв.
И.Д. против С. Д. М., ЕГН: ********** от гр. С., ул. А. П.“ №**, ет.*.
ИЩЦАТА твърди, че била родена на ************* г. в град К., а П.
С. К. и ответницата С. Д. М. били нейни родители. От приложените към
исковата молба Решение №399/01.11.2018 г. по опис на К. р. с. и Решение №
225/21.02.2019г. на XIV гр. състав на О. с. П., било видно, че родителите й
били разведени. Ищцата останала да живее в дома им в гр. К. с баща си П. К.,
а по-малката й сестра живеела с майка им.
Твърди, че към настоящия момент била пълнолетна, като навършила
*** години през 20**г. След завършване на с. си о., миналата година
кандидатствала и била приета като редовна студентка във Военна академия
„Г. С. Р.“ гр. С., специалност „Сигурност и отбрана“, видно от представеното
Уверение №0112 от 06.10.2020г. Семестриалната такса за обучението й била в
размер на 500 лв., като към момента била заплатила и тази за втори семестър,
видно от представените квитанция и фискален бон, издадени след
заплащането, т.е. годишната такса към момента била в размер на 1000лв.
1
От представеното копие от Договор за наем се установявало, че
живее в гр. С. на свободен наем, тъй като към учебното заведение нямало
общежитие. Заплащала месечен наем в размер на 315 лв., а останалата част
заплащала съквартирантката й. Много дълго се опитвала сама и от разстояние
да намери подходяща квартира и след като не успяла, ползвала услугите на
посредническа фирма, която взела 378 лв. за намирането на жилище.
От договора за наем било видно, че при подписването му ищцата
заплатила и още един наем, представляващ депозит, както и че за своя сметка
заплащала всички консумативи – вода и ток, интернет, както и разноските за
общите части на блока. През зимния период сумата за ел. енергия била доста
голяма, средно по 150 лв. месечно, тъй като единствения вариант за
отопление в това който жилище, бил на ток. Редовно заплащала таксите за
интернет, които били на стойност 20лв. месечно, както и всички останали
сметки за вода и общи части.
Всички останали ежедневни разходи за храна, за превоз, и то без да
бъдат включвани някакви допълнителни, извън учебния процес, ищцата
поемала с подкрепата на баща си П. К., който също изпитвал финансови
затруднения, но въпреки всичко й помагал. Той получавал среден месечен
доход от около 1400 лв., което се установявало от представената служебна
бележка, но освен разноските за ищцата, той трябвало да изплаща месечна
издръжка от 140лв на другата си дъщеря Д.. Освен това продължавал да
изплаща кредит с месечна вноска от около 500 лв., теглен още по време на
брака му.
Ищцата твърди, че не поддържа отношения с майка си още от
времето, когато тя ги напуснала, като всичко, което знаела за нея и новото й
семейство, било от сестра си. Знаела, че майка й има още едно малко дете от
новия си съпруг и че вероятно живеят в собствено жилище. Нямала представа
какви са доходите й – нейните и на съпруга й, само знаела, че и двамата
работят като военнослужещи.
Ищцата твърди, че нямало да предприеме никакви действия по
търсене на издръжка, ако не изпитвала изключително сериозни финансови
затруднения. За свое съжаление нямала възможност сега в първи курс да
2
започне някаква работа, тъй като, освен че била в самото начало на
обучението си и по програма, която включвала лекции и упражнения, била
ангажирана целодневно в Академията. Не се притеснявала да работи, макар и
вечер, както и през почивните дни, но с оглед на ситуацията в страната,
предвид наложените ограничителни мерки, свързани с пандемията, не можела
да намери никаква работа. Не разполагала с никакво имущество на свое име,
за да може да получи някакви доходи от него, за да подпомогна обучението
си. Направила си сметка, че само разходите й за такса за обучение, наем, ток
и всички останали консумативи, без тези, които давала за храна на месец,
били около 600 лв. Живеела единствено със средствата, които баща й
изпращал.
Ищцата свела разходите си до абсолютния минимум, за да не
натоварва никого, но въпреки това средствата не й достигали. Счита, че за
майка й няма да е трудно да отделя някаква сума, с която да я помага в този
труден за ищцата момент, поради което налице бил правен интерес да
предяви настоящия иск.
МОЛИ съда да постанови да постанови решение, с което да бъде
осъдена ответницата да й изплаща като пълнолетен учащ на основание чл.
144 от СК издръжка от 300.00 лв. (триста лева), считано от 01.10.2020г. –
началото на учебната 2020-2021 година, до предвидения в закона срок.
Претендира разноските по делото.
В проведеното на 26.04.2021 г. открито съдебно заседание съдът е
изменил по реда на чл.214 ГПК размера на исковата претенция, която следва
да се счита за предявена за сумата от 200 лева месечно.
ОТВЕТНИЦАТА, чрез пълномощника си адв. Р.Г., оспорва иска.
Признава обстоятелството, че е майка на ищцата, както и факта, че с баща й
са разведени. Искът бил допустим, но размерът на издръжката, претендирана
от ищцата, бил прекалено завишен. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК размерът на
издръжката се определял според нуждите на лицето, което имало право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, а според чл.144 СК „…
и родителите могат да я дават без особени затруднения“.
Ответницата твърди, че финансовите й възможности били твърде
малки. На първо място, имала друго семейство. Живеела с друг човек на
3
семейни начала и заедно се грижели за роденото от съвместното им
съжителство малолетно дете – П. П. Д.а, ЕГН: **********, поради което
била в майчинство. За детето Д., което било от първия й брак, получавала
издръжка в размер на 140 лв., който бил под минимума съгласно чл. 142 от
СК. Здравословното състояние на Д. било влошено, което било видно от
представените епикризи. Детето прекарало тежка операция за счупване, което
довело до големи разходи от страна на ответницата. Известна била цената на
медицинските услуги у нас. От друга страна, самата ответница имала
хронично бъбречно заболяване, поради което също претърпяла операция.
Като бременна лежала в АГ отделение в МБАЛ „Д. К. П.“ – гр. К.. Сегашното
й семейство също имало огромни битови разходи, което се виждало от
приложените писмени документи. Живеели заедно с родителите на
фактическия й съпруг, които били пенсионери и поемали голяма част и от
техните разходи. Не било истина твърдението на ищцата, че баща й изплащал
кредит от 500 лв. месечно, който кредит бил теглен още по време на брака на
ответницата с него. От представената нотариално заверена декларация се
установявало че П. К. е декларирал, че имуществените им отношения с него
са изцяло уредени.
С оглед изложеното ответницата заявява, че възможностите й са
крайно ограничени и може да изплаща издръжка на ищцата в размер на 100
лева. Претендира за разноски по делото.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че към
датата на подаване на исковата молба – 02.03.2021 г., ищцата С. П. К. е
навършила пълнолетие – родена е на ********* г., а ответницата е нейна
майка. Баща на ищцата е П. С. К..
Не е спорно по делото и е видно от представените в препис съдебни
решения по гр. д. №572/2018 г. по описа на РС К. и въззивно гр. д. №
2841/2018 г. по описа на ОС П., че родителите на ищцата са имали сключен
граждански брак, който е бил прекратен с развод. След развода родителските
права по отношение на непълнолетната тогава ищца са предоставени на
4
бащата П. С. К., а тези спрямо другото дете – Д. П. К. (понастоящем на ** г.),
са предоставени на майката С.Д. К.. На всеки от двамата родители е
определен режим на лични отношения с децата, като са присъдени месечни
издръжка, съответно – 140 лева за Д. и 180 лева за С..
Представено е удостоверение за раждане №**********, от което е
видно, че ответницата е майка на малолетното дете П. П. Д.а, родена на
05.12.2020 г., а баща на детето е П. Ч. Д..
Видно от представеното уверение рег. № 0112/06.10.2020 г. на
Военна академия „Г. С. Р.“ - гр. С., ищцата С.К., през учебната 2020/2021
година, е записана като студент редовно обучение, първи курс, първи
семестър, специалност „Сигурност и отбрана“.
От представените ксерокопия на квитанция и фискален бон от
24.02.2021 г. се установява, че заплатената от ищцата семестриална такса е в
размер на 500.00 лева, т. е. годишната се равнява на 1000 лева.
От представения договор за наем от 17.09.2020 г. е видно, че ищцата
живее на квартира в гр. С. заедно със С. М. Н., като двете плащат месечен
наем в размер на 630 лева.
От представеното удостоверение изх. №676-009-037 от 13.03.2020 г.,
се установява, че ответницата е в. във ** ****** – гр. К., като за периода
01.09.2019 г. – 01.02.2020 г. (преди да излезе в майчинство) е получила брутно
трудово възнаграждение в размер на общо 4781.27 лева или средно по 796.87
лева месечно.
Представена е служебна бележка изх. №676-9-196 от 26.02.2021 г.,
от която е видно, че бащата на ищцата е в. във *** ******* – гр. К., като за
периода 01.09.2020 г. – 01.02.2021 г. е получил нетно трудово възнаграждение
в размер на общо 8480.49 лева или средно по 1413.41 лева месечно. Брутното
му трудово възнаграждение за периода е общо 9646.42 лева или средно по
1607.73 лева на месец.
С отговора на исковата молба ответницата е представила 2 бр.
амбулаторни листове и 2 бр. епикризи, от които се установява, че през време
на бременността – на 10.04.2020 г., на 21.10.2020 г. и на 27.11.2020 г., са й
били извършвани медицински прегледи в УМБАЛ „Св. Г.“ АД – гр. П. и
5
МБАЛ „Д. К. П.“ ЕООД – гр. К., във връзка с оплаквания от болки в поясната
област и ниско в корема. На 14.02.2020 г., й е поставена диагноза „К. в у.“,
като във връзка с този преглед са представени 2 бр. фактури разписка за
платени медицински услуги на стойност 62.43 лева и 120 лева.
Представени са 2 бр. Епикризи – КОТ, от които е видно, че детето Д.
К. два пъти е била настанена за лечение в УМБАЛ „Св. Г.“ АД – гр. П. – в
периода 15.07.2020 г. – 20.07.2020 г., с диагноза „С. с.на д. к. на л. и л. к.,
закрито“, и в периода 31.08.2020 г. – 03.09.2020 г., с диагноза „С. на д. к. на л.
к., закрито“.
От представените 2 бр. разписки е видно, че на 22.01.2021 г. лицето,
с което ответницата се намира във фактическо съжителство – П.Д. Ч., е
заплатил консумирана електроенергия на стойност на стойност 458.03 лева, а
на 23.02.2021 г. – 380.40 лева.
По делото е представено копие от Договор за кредит за текущо
потребление от 18.12.2020 г. (след развода между П. С. К. и ответницата) за
сумата от 40 000 лева, в подкрепа на твърденията, че бащата на ищцата
погасява заем. Видно е от приложения погасителен план, че срокът за
изплащане на кредита е до 18.12.2030 г., а месечната погасителна вноска на
кредитополучателя е в размер на 459.78 лева.
От представената нотариално заверена Декларация от 01.10.2020 г.
се установява, че П. С. К. е декларирал, че няма никакви имуществени
претенции към бившата си съпруга С.М., включително и такива по договори
за кредит и кредитни карти, възникнали през време на брака им.
От показанията на свидетеля П. М. Щ. се установява, че има връзка с
ищцата от около една година. Той също като нея бил студент, но в друго
учебно заведение. Не познавал майката на С., но знаел, че двете не били в
добри отношения. Ищцата му споделяла, че майка й не я подкрепяла по
никакъв начин, включително и финансово. С. не работела и нямала никакви
собствени доходи. Всички разходи, свързани с живота и обучението й в гр. С.,
поемал баща й, който бил военнослужещ. Извън средствата необходими за
храна, простите сметки показвали, че на месец на ищцата са й нужни около
500 лева – около 350 лева за месечен наем, 50 лева за електроенергия, 20 лева
за вода, 20 лева такси за интернет и телевизия, 10 лева такси за общите части
6
на жилищния блок, такса за мобилен телефон, разходи за градски транспорт
и други текущи разходи. Наред с това следвало да заплаща и семестриална
такса от 500 лева или общо 1000 лева на година за обучението си във ВУЗ.
От показанията на свидетеля П. Ч. Д. се установява, че живее на
съпружески начала с ответницата в собственото му жилище в гр. С.. Заедно с
тях живеели родителите на свидетеля и малолетната Д., родена от предишния
брак на ответницата. Свидетелят и ответницата имали свое дете – П. П. Д.а,
родена на 05.12.2020 г. Всички битови разходи в домакинството се поемали
от свидетеля, тъй като ответницата в момента била в майчинство. Той работел
като в. в поделението в К., със заплата около 1000 лева. Изплащал кредит,
като месечната му вноска до 2024 г. била 200 лева. През есента на 2020 г. Д.
си счупила ръката, а не след дълго и крака. Наложило се да й правят
операции, а разходите не били малки. Здравословното състояние на
ответницата също не било добро – имала камъни в бъбреците и през 2020 г.
била настанена за лечение в болнично заведение в гр. П.. Бащата на Д. бил
осъден да й плаща месечна издръжка в размер на 140 лева, но не я плащал
редовно. С. К. имала и друго дете – пълнолетната С.К., която била студентка в
гр. С.. Двете не се намирали в добри отношения. Ищцата отказвала помощ от
майка си, въпреки, че тя й предлагала такава.
Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните
изводи от правна страна:
Предявен е иск правно основание чл.144 СК.
Съгласно разпоредбата чл. 144 от СК „Родителите дължат издръжка
на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения“. Пълна безусловност на задължението в
случая не е налице – трябва да се установи, че ищцата продължава да учи
редовно във висше учебно заведение, че тя не може да се издържа от
доходите или от използване на имуществото си, както и даването на
издръжката не трябва да съставлява особени затруднения за родителя (в този
7
смисъл - Решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о
постановено по чл.290 от ГПК). Това означава, че законът релевира
допълнително условие за задължението на родителите за доставяне на
издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните материални
възможности (в този смисъл - Решение № 179 от 22.III.1996 г., II г. о. и
Решение № 226а от 02.III.1993 г., II г. о.). За разлика от издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е
условна – следва да се преценява обстоятелството дали заплащането и няма
да създаде особени затруднения за задължения родител. При тази издръжка
възможността за доставянето й не съвпада с общото изискване на чл. 143, ал.
1 СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като
функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за издръжка по чл.
144 СК се подчинява освен на общите правила, определящи правото и
размера на издръжката, но и на определени ограничителни изисквания.
Неговият родител, по силата на чл. 144 СК, може да е задължен само при
условие, че това не би го затруднило особено. В този смисъл възможността на
родителя за доставяне на издръжка, по смисъла на чл. 144 СК, предпоставя
по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжката
няма да се чувства особено осезателно от този родител. В конкретния случай
се доказва по несъмнен начин и не се спори между страните, че ищцата е
пълнолетна, учаща редовно във висше учебно заведение. Спорните въпроси
са може ли ищцата да се издържа от доходите и имуществото си, има ли
възможност ответницата – неин родител, да й осигурява издръжка и при
положителен отговор – в какъв размер издръжката не би й създала особено
затруднение.
При установените факти, съдът намира, че е доказано по несъмнен
начин, че ищцата не разполага с трудови или други доходи и няма имущество,
което да й носи приходи. Същата има немалки разходи – за такси, наем,
битови консумативи, хранителни продукти, облекло, транспорт, учебници и
учебни помагала и пр. Финансова помощ получава единствено от своя баща,
чиито месечни доходи от работна заплата са около 1600 лева. Установи се по
делото, че П. К. изплаща кредит с погасителна вноска от 459.78 лева на месец
и месечна издръжка за детето Д. от 140 лева, т. е с останалите около 1000 лева
той следва освен да подпомага дъщеря си С.К., на която са й необходими не
8
по-малко от 500 лева на месец – видно от писмените и гласните доказателства
по делото, но и да покрива собствените си разходи.
В същото време няма спор, че ответницата се грижи за малолетната
Д., както и за новороденото дете П. Д.а, но за разлика от бившия си съпруг, тя
би могла да разчита на подкрепа и финансова помощ от фактическия си
съжител – свидетелят П.Д., с когото заедно поемат разходите на семейството
си, включително тези по отглеждането на децата. Последният споделя за
трудови доходи от около 1000 лева на месец, от които изплаща по 200 лева
месечна вноска по договор за кредит. Поради факта, че е в майчинство,
ответницата понастоящем няма трудови доходи, а получава единствено
помощи за отглеждане на дете. Не е спорно обаче, че тя също е в. в
поделението в гр. К., където доходите й от трудово възнаграждение са около
1000 лева на месец.
Ето защо и с оглед изложените дотук обстоятелства, съдът счита, че
претенцията ответницата да заплаща на пълнолетната си дъщеря С. П. К.
месечна издръжка в размер на 200 лева е прекомерна, но за нея няма да
представлява особено затруднение да й заплаща сума близка до минималната
(162.50 лева, съгл. чл. 142, ал. 2 СК) – 170 лева на месец, считано от
01.10.2020г. – началото на учебната 2020-2021 година, до завършване на
редовна форма на обучение във висшето учебно заведение, но не по-късно от
навършване на двадесет и пет годишна възраст.
По отношение на разноските:
Ищцата е претендирала разноски по делото и съдът следва да й
присъди такива, съразмерно с уважената част от иска, а именно – 255.00 лева
за възнаграждение на адвокат и деловодни разноски.
Ответната страна също претендира разноски по делото и такива
следва да се присъдят на основание чл. 78, ал.3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от иска, т. е. 45.00 лева.
При така установеното, ответницата следва да заплати на ищцата
разноски по компенсация, равняващи се на сумата от 210.00 лева.
Ищецът по иск за издръжка е освободен от държавна такса, поради
което държавната такса по делото следва да остане за сметка на бюджета на
9
съда. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК
и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по
ГПК, следва да се осъди ответницата да заплати държавна такса по сметка на
РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната власт върху
определената издръжка в размер на общо 244.80 лева (4 % върху 36-
месечните платежи).
Съгласно чл. 242, ал.1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.144 от СК, С. Д. М., ЕГН: ********** от гр.
К., ул. „Н. Т.“ №* да заплаща на дъщеря си С. П. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. К., ул. „Б. Т.“ №*, като пълнолетен учащ, месечна
издръжка в размер на 170.00 лв. (сто и седемдесет лева), считано от
01.10.2020г. – началото на учебната 2020-2021 година, до завършване на
редовна форма на обучение във висше учебно заведение, но не по-късно от
навършване на двадесет и пет годишна възраст, като до пълния претендиран
размер от 200 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН: ********** от гр. К., ул. „Н. Т.“ №* да
заплати на С. П. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Б. Т.“
№*, направените по делото разноски по компенсация в размер на 210.00 лв.
(двеста и десет лева).
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН: ********** от гр. К., ул. „Н. Т.“ №*, да
заплати по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса върху присъдената издръжка в размер на 244.80 лв. (двеста четиридесет
и четири лева и осемдесет стотинки).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. о. с. в двуседмичен срок,
считано от 10.05.2021 г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
11