№ 37831
гр. София, 11.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110173300 по описа за 2024 година
С молба №281668/22.8.2025г. ответницата Л. С., чрез адвокат, прави искане за
изменение, по реда на чл.248 ГПК, на постановеното решение.
Ответникът по нея - ищец в производството , счита молбата за неоснователна.
СРС при произнасянето си, съобрази следното.
Молбата е допустима - подадена е в срока за оспорване на съдебното решение.
С решението, СРС е уважил иска на заявителя – кредитор за установяване на
вземания по издадените заповеди за изпълнение на парично задължение.
По разноските, съдът е приел , че разноските следва да се възложат на ответницата –
потребител.
С цитираното и от молителя в производството по чл.248 ГПК решение на СЕС, се
прие, че при спор, иницииран от потребител, не следва същият да се осъжда на разноски,
съобразно отхвърлената част от претенцията му, защото се създава съществена пречка, която
може да възпре потребителя да упражни правото на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорните клаузи.
При внимателен прочит на решението на СЕС по дела № С – 224/19 и С – 259/19, се
налага извод, че защитата на потребителя е предвидена по негова претенция – по предявен
от потребителя иск, основаващ се на неравноправност на разпоредби на договора или целия
договор. СЕС нито в това, нито в друго решение приема за противоречаща на целта на
Директива 2008/48/ЕО приетата постановка, че при нищожност на договора, потребителят
дължи чистата стойност на кредита / чл.23 ЗПК/, която, от своя страна, дава гаранция на
кредитора, че ще получи чистата стойност на даденото. От там, не може да се приеме, че
мотивите на СЕС / или на ВКС/ касаят иска на кредитора, с която търси събиране на чистата
стойност на вземането, са приложими.Това е мотивирало съдът да присъди разноски на
потребителя. Тук е моментът да се посочи, че искането, формулирано накрая на молбата, за
отправяне на преюдициално запитване по въпроса, е неоснователно, защото съдът не приема
доводите на ответната страна, че разпоредбите на ГПК противоречат с разпоредбите на
Директивата. Приложима е доктрината за ясната правна норма, очертана още в решение С
-283/81.
По искането юрисконсултското възнаграждение да се намали, СРС съобрази, че в
мотивите е посочено, че сумата 150 лева се дължи за всички дела - заповедно и исково,
тоест, съдът е признал едно юрисконсултско възнаграждение за двете заповедни
производства, от 50 лева и едно юрисконсултско възнаграждение, за двете искови
производства, от 100 лева, което е минималното възнаграждение.
1
Изложеното обуславя неоснователност на молбата.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване,
направено от ответната страна в молба №281668/22.8.2025г. .
ОТХВЪРЛЯ молба №281668/22.8.2025г. за молба за изменение на решението по
реда на чл.248 ГПК-
Определението може да се обжалва от ответната страна в едноседмичен срок от
връчването му, пред СГС, с частна жалба. Препис да се връчи и на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2