Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1
гр. Сливен, 18. 01. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на седми януари, две
хиляди двадесет и
първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова и на
прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 407 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от „Корект 2011“ ЕООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: г. С., у. „П. К.“ бл. ***,
вх. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от у. Т.Н.В., против Ревизионен акт №
Р-02002018007677-091-001 от 22.08.2019 г., издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ – Бургас, в
следните части: в частта, в която е установено задължение за корпоративен данък
/КД/ по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 469,40 лева главница и 67,31 лева
лихва; и в частта, в която е установено задължение за данък върху добавената
стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за периода
от 01.10.2017 г. до 30.06.2018 г. в размер на 143 273,81 лева главница и 19
009,84 лева лихва, в които части е потвърден с Решение № 199 от 08.11.2019 г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при
Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/.
В жалбата си
жалбоподателят твърди, че обжалваният ревизионен акт /РА/ е незаконосъобразен.
Счита, че: за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е закупил стоки на
дребно – орехови ядки и лешник, срещу представени от продавачите фактури и
издадени фискални бонове, като е установено, че закупените стоки са получени от
жалбоподателя; всички закупени стоки са транспортирани до Г.; за част от
извършените продажби на клиенти в Г., въпреки представените транспортни
документи, органът по приходите е приел, че същите не са доставени на клиентите,
и е начислил ДДС, с което жалбоподателят не е съгласен. Моли обжалваният РА да
бъде отменен.
По подадената жалба първоначално е образувано адм.
дело № 537 / 2019 г. по описа на Административен съд – Сливен. По делото е
постановено Решение № 107 от 25.06.2020 г., с което РА е отменен в частта, в
която са определени задължения по ЗКПО за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г. в размер на 469,40 лева главница и 67,31 лева лихва, и в частта
за задълженията по ЗДДС за периода от 01.10.2017 г. до 30.06.2018 г. в размер на 143 273,81 лева главница и 19
009,84 лихва; отхвърлена е жалбата на „Корект 2011“ ЕООД против РА в частта, в
която са определени задължения по ЗКПО за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г. в размер на 17 336,51 лева главница и 2 441,56 лева лихва и за
установения резултат по ЗДДС за м. 02.2018 г., м. 05.2018 г. и м. 06.2018 г. в
размер на 7 038,60 лева главница и 758,17 лева лихва; осъдена е Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП да заплати на адв. С.Р. сумата
от 4 565 лева, представляваща адвокатско възнаграждение; осъдена е Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП да заплати на „Корект
2011“ ЕООД деловодни разноски в размер на 530 лева; и е осъдено „Корект 2011“
ЕООД да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ
на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 773 лева.
Горепосоченото първоинстанционното решение в частта, в
която е отхвърлена жалбата на „Корект 2011“ ЕООД против РА, като необжалвано е
влязло в сила.
Горепосоченото първоинстанционното решение в
отменителната му част е обжалвано с касационна жалба от Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас. С Решение № 13563 от
03.11.2020 г., постановено по адм. дело № 7780 / 2020 г. по описа на Върховен
административен съд на Република България – Първо отделение, решението на първоинстанционния
съд е отменено в частта, в която е отменен РА в частта, в която са определени
задължения по ЗКПО за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на
469,40 лева главница и 67,31 лева лихви, както и за задълженията по ЗДДС за
периода от 01.10.2017 г. до 30.06.2018 г. в размер на 143 273,81 лева главница
и 19 009,84 лева лихви, както и в осъдителната му част, в която Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас, е осъдена да заплати на
адв. С.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 4 565 лева, както и да
заплати на „Корект 2011“ ЕООД разноски по делото в размер на 530 лева, и делото
е върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд с
указания, след обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, да се направят изводи дали процесните фактури отразяват реално
извършени вътреобщностни доставки /ВОД/, и произнасяне по разноските за водене
на делото във Върховния административен съд. Върнатото за ново разглеждане дело
е образувано под нов номер – 407 / 2020 г. по описа на Административен съд –
Сливен.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде
уважена, претендира присъждане на разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата
/ЗА/. Счита, че всички доставки през процесните периоди имат своята
икономическа обоснованост. Представя списък на разноските.
Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като
неоснователна, поддържа съображенията, изложени в предходното разглеждане на
делото, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
встъпила в образуваното съдебно производство, дава заключение за
неоснователност на жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На „Корект 2011“ ЕООД е извършена ревизия по видове
задължения: КД и ДДС, като предмет на настоящото съдебно производство е
ревизията за периодите, както следва: КД по ЗКПО за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г. и ДДС по ЗДДС за периода от 01.10.2017 г. до 30.06.2018 г.
Извършената на „Корект 2011“ ЕООД ревизия е възложена
със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-02002018007677-020-001 от
11.12.2018 г., изменена със Заповед за изменение /ЗИ/ на ЗВР №
Р-02002018007677-020-002 от 21.06.2019 г., и двете издадени от Началника на
Сектор при ТД на НАП Бургас. ЗВР и ЗИ на ЗВР са подписани с електронен подпис.
С горепосочената ЗВР е възложено ревизията да бъде извършена от К. Г. А.- г. и.
по п. /р. на ревизията/, и Р. К. К. – с. и. по п. ЗВР е връчена на „Корект
2011“ ЕООД на 12.12.2018 г. по електронен път. Заповедта за изменение на ЗВР, с
която срокът за извършване на ревизията е продължен до 24.07.2019 г., е връчена
на „Корект 2011“ ЕООД на 25.06.2019 г. по електронен път.
Възложената ревизия е извършена от определените с
горепосочената ЗВР ревизиращи органи по приходите и от същите е съставен, на
основание чл. 117 от ДОПК, Ревизионен доклад /РД/ № Р-02002018007677-092-001 от
07.08.2019 г., с който въз основа на установените при ревизията факти и
обстоятелства, и в резултат на извършените действия и направените констатации и
изводи, е предложено да бъдат установени размери на задълженията по видове,
периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 07.08.2019 г. РД е подписан
с електронни подписи от неговите съставители. РД е връчен на „Корект 2011“ ЕООД
на 07.08.2019 г. по електронен път.
Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт №
Р-02002018007677-091-001 от 22.08.2019 г., на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
РА е издаден от: Д. И. В. на длъжност Н. с., в качеството на в. ревизията, и К.
Г. А. на длъжност г. и. по п., в качеството на р. на ревизията. РА е подписан с
електронни подписи от издателите си. РА е връчен на „Корект 2011“ ЕООД на
26.08.2019 г. по електронен път. С РА са установени задължения на „Корект 2011“
ЕООД по ЗКПО, по ЗДДС и за лихви.
РА е обжалван от „Корект 2011“ ЕООД по административен
ред. С Решение № 199 от 08.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, обжалваният РА в частта,
която е предмет на разглеждане в настоящото производство, е потвърден.
С РА в частта, която е предмет на разглеждане в
настоящото производство, са установени следните задължения на „Корект 2011“
ЕООД по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 22.08.2019
г.: 1. КД по ЗКПО за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на
469,40 лева главница и 67,31 лева лихва; и 2. ДДС по ЗДДС за периода от
01.10.2017 г. до 30.06.2018 г. в размер на 143 273,81 лева главница и 19 009,84
лева лихва. Общият размер на процесните установени с РА задължения е
162 820,36 лева, от които главница 143 743,21 лева и лихва 19 077,15
лева.
От органите по приходите е посочено, че през
ревизирания период „Корект 2011“ ЕООД е извършвало търговска дейност с плодове,
зеленчуци и ядки.
Относно установените задължения по ЗКПО, е констатирано,
че от ревизираното лице е издадена фактура с № 134 от 20.12.2017 г. на „Z. Z.” с VIN номер EL********* с
предмет на доставка орехова ядка - 1 200 кг, ед. цена - 2 евро и стойност 2 400
евро /4 693,99 лева/, която фактура не е осчетоводена и не е отчетен приход по
нея, като стоките са получени от г. фирма на нейния адрес в С., транспортирани
са от България с камион на г. фирма с Рег. № *******, а плащането е осъществено в брой. Във
връзка с тези констатации и съгласно на чл. 78 от ЗКПО, от органа по приходите
е коригиран счетоводният финансов резултат на ревизираното дружество със сумата
на прихода в размер на 4 693,99 лева, който е следвало да бъде отчетен през
текущата година, съгласно изискванията на ЗКПО, но не е отчетен от задълженото
лице. Определен е допълнително дължим КД в размер на 469,40 лева.
Относно установените задължения по ЗДДС, е
констатирано, че през ревизирания период от „Корект 2011“ ЕООД са декларирани ВОД
на лица, регистрирани в друга държава членка – Р. Г. След извършени проверки,
от органа по приходите е счетено, че: част от представените от ревизираното
дружество фактури и товарителници са непълни, неточни, с невярно съдържание,
съставени единствено за целите на данъчен контрол; същите не отразяват
действителното движение на стоки; заведеното счетоводство не дава пълно, ясно и
точно представяне на стопанските операции, извършвани от предприятието; голяма
част от представените товарителници не съдържат подписи на лицата, получатели
на стоки; всички товарителници– CMR, не съдържат
място и дата на получаване на стоките; в част от товарителниците е вписан друг
регистрационен номер на МПС - различен от този на МПС, притежавано от клиента „Z. Z.”; от „Корект 2011“ ЕООД не са представени първични
счетоводни документи за получени плащания за по-голямата част от фактурите.
Посочено е, че съгласно
данни от информационната система на МВР за задграничните пътувания, вписаните в
CMR регистрационни номера и водачи на МПС,
транспортирали процесните стоки от България до Г., не са напускали територията
на страната на датите на извършване на доставките, а при извършени проверки
чрез обмен на информация, от г. контрагенти не са потвърдени придобивания по
голяма част от инвойс фактурите, вписани в дневниците за продажби на
ревизираното дружество. Във връзка с тези констатации, от органа по приходите е
прието, че с процесните фактури не е осъществен ВОД, тъй като не е доказано
реалното движение и получаване на стоки от България в Г. Счетено е, че не са
изпълнени изискванията по чл. 45 от ППЗДДС, което води до третирането на
доставките по спорните фактури като такива с място на изпълнение на територията
на страната и облагането им с приложимата, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
ставка - 20 %. Прието е, че на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 17, ал. 2 от ЗДДС,
доставките са облагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и е доначислен 143
273,81 лева ДДС за периода от 01.10.2017 г. до 30.06.2018 г.
С РА са начислени и лихви за просрочие до датата на
издаване на РА, на основание чл. 175 от ДОПК.
При административното обжалване на РА в горепосочената
част, от решаващия орган е счетено, че жалбата е неоснователна и РА е потвърден
като законосъобразен в тази част.
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
156, ал. 1 от ДОПК
преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и
след изчерпване на процедурата по обжалване на РА по административен ред.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Обжалваният РА е издаден от компетентни органи.
Издателите на РА са оправомощени органи и са в съответствие с разпоредбата на
чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Същите са имали валидни квалифицирани електронни
подписи към датата на издаване на РА и РА е подписан от лицата, които са
посочени като негови издатели. РА е издаден в писмена форма и има изискуемото
от чл. 120, ал. 1 от ДОПК съдържание. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК,
неразделна част от РА е съставеният, на основание чл. 117 от ДОПК, РД. При издаване
на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалноправните разпоредби на
ДОПК. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на
ревизия и е приключило в указаните от ДОПК срокове. Издателите на ЗВР, на ЗИ на
ЗВР и на РД са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на
издаване на съответния документ и изброените ЗВР, ЗИ на ЗВР и РД са подписани с
квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени.
Относно спазването на материалноправните разпоредби
при издаването на РА, съдът счита следното:
Спорът между страните е относно следните обстоятелства:
констатациите на ревизиращия екип за неотчетен приход по издадена от ревизираното
лице фактура с № 134 от 20.12.2017 г. на „Z. Z.” с VIN номер EL*********; и
констатациите на ревизиращия екип, че с представените от ревизираното дружество
фактури, издадени в периода от 01.10.2017 г. до 30.06.2018 г., не са
осъществени вътреобщностни доставки и по отношение на доставките по тези
фактури не са изпълнени изискванията по чл. 45 от ППЗДДС.
Относно констатациите на органите по приходите за
неотчетен приход по издадена от ревизираното лице фактура с № 134 от 20.12.2017
г. на „Z. Z.” с VIN номер EL*********, съдът приема за установено следното:
От събраните в ревизионното производство документи е
установено, че в хода на ревизията е извършен обмен на информация по чл. 7 от
Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно
административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка
върху добавената стойност. На отправеното запитване е получен отговор от данъчната
администрация в Г., че от „Корект 2011“ ЕООД е издадена фактура № 134 от
20.12.2017 г. с получател „Z. Z.” с VIN номер EL*********, с предмет на доставка орехова ядка - 1 200 кг, ед.
цена - 2 евро и стойност 2 400 евро /4 693,99 лева/, приложена към отговора. При
извършените процесуални действия е установено, че г. предприемач е декларирал,
че през 2017 г. е осъществявал ВОП от „Корект 2011“ ЕООД, като стоките /орехи и
шам- фъстъци/ е получил на адреса си в С., транспортирани от България с камион
на г. фирма с Рег. № *******, а плащането е
осъществено в брой, както и е декларирал в представените на г. данъчни органи
СД по ДДС и обобщените/бел. VIES/декларации сумата от 2400
евро за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. с приложена инвойс фактура №
134 от 20.12.2017 г. - покупка на орехова ядка 1200 кг, издадена от „Корект
2011“ ЕООД. От ревизиращия екип е констатирано, че фактурата не е включена в
счетоводството на дружеството и приходът не е отчетен, поради което са налице
данни за укрити приходи или доходи. Ревизираното дружество е уведомено с искане
за представяне на документи и писмени обяснения. В отговор от дружеството е
представена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. С оглед на изложеното, констатациите на ревизиращия екип за
неотчетен приход по издадената фактура са съобразени със събраните
доказателства и правилно, в съответствие с чл. 78 от ЗКПО, е коригиран
счетоводният финансов резултат на ревизираното дружество за 2017 г. със сумата
на прихода в размер на 4 693,99 лева, и е определен дължим корпоративен данък в
размер на 469,40 лева. Във връзка с изложеното, съдът не възприема приетото по
делото заключение на вещото лице П. Т. И. в частта, в която от вещото лице е
счетено, че няма доказателства дали сделката, описана във фактурата, е
действително сключена и транспортиране на стоки е извършено. Тези изводи на
вещото лице са в противоречие със събраните по делото доказателства, още повече
че от ревизираното дружество не е оспорена реалността на горепосочената
доставка.
Относно констатациите на органите по приходите за
неосъществени вътреобщностни доставки по представени от ревизираното дружество
фактури, издадени в периода от 01.10.2017 г. до 30.06.2018 г., съдът приема за
установено следното:
От ревизираното дружество са представени инвойс
фактури с получатели съответно: „Z. Z.“ с EL*********, „K. K. A.“ с EL*********
/М. Н./ и „S. F. H. M." с VIN EL*********.
От събраните в ревизионното производство документи е
установено, че представените от ревизираното дружество инвойс фактури с
получател „Z. Z.“ с EL********* са: № ********** от 13.10.2017 г. с предмет
бадем - 753,60 кг, бразилски орех - 200 кг и шам фъстък - 400 кг. на обща
стойност 10 975,20 EUR /21 465,62 лева/; № ********** от 10.11.2017 г. с
предмет 1 000,00 кг бадем и 525 кг шам фъстък на стойност 8 242,50 EUR /16
120,50 лева/; №********** от 13.11.2017 г. с предмет 1 500 кг лешник на
стойност 10 500 EUR /20 536,10 лева/; № ********** от 13.12.2017 г. с предмет 1
100 кг бадем на стойност 7 920 EUR /15 490,17 лева/; № ********** от 09.03.2018
г. с предмет 700 кг бадем на стойност 5 019 EUR /9 816,31 лева/; № **********
от 10.03.2018 г. с предмет 710 кг бадем на стойност 5 098 EUR /9 970,82 лева/;
№ ********** от 11.03.2018 г. с предмет 140 кг бадем, 40 кг бразилски орех, 500
кг лешник и 10 кг стафида на обща стойност 5 117 EUR /10 007,98 лева/; №
********** от 12.03.2018 г. с предмет 700 кг бадем на стойност 5 019 EUR
/9816,31 лева/; № ********** от 24.03.2018 г. с предмет лешник - 50 кг, стафида
- 20 кг, нахут - 100 кг, кашу - 249 кг, страгали - 150 кг на обща стойност 3
575,20 EUR /6 992,48 лева/; № ********** от 26.03.2018 г. с предмет снакс - 217
кг, фъстък - 200 кг, шам фъстък - 417,94 кг и бадем - 1 400 кг на обща стойност
15 947 EUR /31 189,62 лева/; № ********** от 20.04.2018 г. с предмет 1 500 кг
бадем на стойност 11 100 EUR /21 709,71 лева/; № ********** от 27.04.2018 г. с
предмет 907,20 кг бадем, 476,28 кг шам фъстък и 226,80 кг кашу на обща стойност
13 025 EUR /25 474,69 лева/; № ********** от 30.04.2018 г. с предмет 163,40 кг
шам фъстък на стойност 1 450,60 EUR/2 837,13 лева/; № ********** от 05.05.2018
г. с предмет 1 400 кг бадем на стойност 10 500 EUR /20 536,22 лв./; №
********** от 07.05.2018 г. с предмет 1 450 кг бадем на стойност 11 020 EUR /21
553,25 лева/; № ********** от 12.05.2018 г. с предмет 1 000 кг бадем, 22,68 кг
кашу и 500 кг шам фъстък на стойност 12 128 EUR /23 720,31 лева/; № **********
от 17.05.2018 г. с предмет 1 111,26 кг бадем на стойност 8 441,50 EUR/16 510,14
лева/; № ********** от 25.05.2018 г. с предмет 1 202,04 кг бадем, 567 кг шам
фъстък, 113,04 кг кашу и 100 кг бразилски орех на стойност 16 949,80 EUR /33
150,93 лева/; № ********** от 29.05.2018 г. с предмет 2 268 кг бадем, 90,72 кг
шам фъстък, 340,20 кг кашу и 100 кг бразилски орех на стойност 21 248 EUR /41
557.47 лева/; № ********** от 13.06.2018 г. с предмет 1 465,18 кг шам фъстък,
100 кг бадем, 40 кг бразилски орех и 11,34 кг макадамия на стойност 15 832,30
EUR /30 965,29 лева/; и № ********** от 18.06.2018 г. с предмет 300 кг бадем, 1
412,86 кг бразилски орех и 11,34 кг макадамия на стойност 16 783,25 EUR /32
825.18 лева/. Към фактурите са представени международни товарителници CMR, че
стоките са натоварени в С. и разтоварени в И. – С. – Г. Констатирано е, че няма
постъпили суми по банковата сметка на ревизираното дружество от получателя по
фактурите „Z. Z.“ с EL*********. В счетоводството на ревизираното дружество са
осчетоводени разплащания в брой, без да са представени документи за плащане в
брой. Извършен е обмен на информация, като на отправеното запитване е получен
отговор от данъчната администрация в Г., че получателят по фактурите не е
потвърдил и не е признал придобивания по гореизброените фактури.
От събраните в ревизионното производство документи е
установено, че представените от ревизираното дружество инвойс фактури с получател
„K. K. A.“ с EL********* /М. Н./ са: № ********** от 26.02.2018 г. с предмет 2
000 кг шам фъстък на стойност 17 200 EUR /33 640,28 лева/; № ********** от
17.03.2018 г. с предмет 2 100 кг бадем на стойност 15 540 EUR /30 393,60 лева/;
№ ********** от 18.03.2018 г. с предмет 2 000 кг бадем на стойност 15 000 EUR
/29 337,45 лева/; и № ********** от 20.03.2018 г. с предмет 2 200 кг бадем на
стойност 17 600 EUR /34 422,61 лева/. Към фактурите са представени международни
товарителници CMR, че стоките са натоварени в С. и разтоварени в А. – Г..
Констатирано е, че няма постъпили суми
по банковата сметка на ревизираното дружество от получателя по фактурите „K. K.
A.“ с EL*********. В счетоводството на ревизираното дружество са осчетоводени
разплащания в брой, без да са представени документи за плащане в брой. Извършен
е обмен на информация, като на отправеното запитване е получен отговор от
данъчната администрация в Г., че получателят по фактурите не е потвърдил и не е
признал придобивания по гореизброените фактури.
От събраните в
ревизионното производство документи е установено, че представените от
ревизираното дружество инвойс фактури с получател „S. F. H. M.“ с VIN EL*********
са: № ********** от 28.03.2017 г. с предмет 2 000 кг бадем на стойност 15 000
EUR /29 337,45 лева/; № ********** от 13.04.2018 г. с предмет 1 500 кг бадем на
стойност 11 250 EUR /22 003,09 лева/; № ********** от 18.04.2018 г. с предмет 1
900 кг бадем на стойност 14 250 EUR /27 870,58 лева/; № ********** от
24.04.2018 г. с предмет 2 000 кг бадем на стойност 15 000 EUR /29 337,45 лева/;
№ ********** от 24.04.2018 г. с предмет 1 850 кг бадем на стойност 14 060 EUR /27
498,97 лева/; № ********** от 26.04.2018 г. с предмет 45,36 кг бадем и 1 406,16
кг шам фъстък на стойност 12 986,57 EUR /25 399,52 лева/; № ********** от
01.05.2018 г. с предмет 2 000 кг бадем на стойност 14 800 EUR /28 946,28 лева/;
№ ********** от 03.05.2018 г. с предмет 1 500 кг бадем на стойност 11 250 EUR
/22 003,09 лева/; и № ********** от 09.05.2018 г. с предмет 2 000 кг бадем на
стойност 14 800 EUR /28 946,28 лева/. Към фактурите са представени международни
товарителници CMR, че стоките са натоварени в С. и разтоварени в Л. - Г.
Констатирано е, че няма постъпили суми
по банковата сметка на ревизираното дружество от получателя по фактурите „S. F.
H. M.“ с VIN EL*********. В счетоводството на ревизираното дружество са
осчетоводени разплащания в брой, без да са представени документи за плащане в
брой.
В чл. 7, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че вътреобщностна
доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на
доставчика- регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията
на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е
данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за
целите на ДДС в друга държава членка.
Документите, удостоверяващи извършването на
вътреобщностна доставка на стоки, са регламентирани в чл. 45, т. 1 и т. 2 от
ППЗДДС – в приложимата за случая редакция. Съгласно посочената разпоредба, за
доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със
следните документи: 1. документ за доставката; и 2. документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка: а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя
или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на
територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен
от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото
потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на
стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е
извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му
качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; б) транспортен
документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава
членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за
сметка на доставчика.
С оглед събраните по делото доказателства, правилен е
изводът на ревизиращия екип, че няма данни, от които да се направи обоснован
извод, че стоките, предмет на гореизброените фактури, са напуснали територията
на Република България. Липсват предвидените в чл. 45, т. 2, б. „б“ от ППЗДДС
документи за доказване на ВОД, тъй като в представените CMR не се съдържат
изискуеми реквизити: дата и място на получаване на стоките, подпис на лицето,
получател на стоките. Няма доказателства за сключени договори за превоз на
стоките. Не са събрани и доказателства за извършено плащане по фактурите. Във
връзка с изложеното, съдът не възприема приетото по делото заключение на вещото
лице П. Т. И. в частта, в която от вещото лице е счетено, че по отношение на
процесните фактури жалбоподателят притежавал документите, изискуеми от чл. 45
от ППЗДДС за доказване на ВОД, и че жалбоподателят правилно приложил нулева
ставка за ДДС. В тази част, освен че съдържа отговор на правен въпрос, който е
от компетенцията на съда, заключението е и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Противно на констатациите на вещото лице, в представените
CMR има само печат на г. дружество получател, от който не могат да се извлекат
данни за мястото на получаване на стоката. Несъобразена с доказателствата по
делото е и констатацията на вещото лице, че всички фактури са платени в брой,
за което били представени „множество приходни касови ордери“. Изслушан в
съдебно заседание, вещото лице посочва, че не по всички фактури има приходни
касови ордери, а само няколко такива, като не бил проверявал дали има по
всички. Този отговор на вещото лице е в противоречие със собственото му
заключение и води до извод, че по отношение на едни и същи обстоятелства вещото
лице дава взаимно противоречиви заключения.
По изложените съображения, правилни са изводите на
ревизиращия екип, че не са представени надлежни документи, изискуеми от чл. 45,
т. 2 от ППЗДДС, за транспортиране на стоките от територията на Република
България до територията на друга държава членка и че не е установено по
несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил през процесните данъчни периоди
ВОД на ядки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, поради което са налице доставки
на стоки с място на изпълнение на територията на страната, съгласно чл. 17, ал.
2 от ЗДДС. С оглед установеното в ревизионното производство, че стоките по
издадените процесни фактури за ВОД са отписани от счетоводството на
ревизираното дружество и не са налични, продажната стойност на отписаните и
фактурирани стоки следва да се обложи с 20 % ДДС. Предвид изложеното,
законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, чл. 17, ал. 2, чл. 25, ал. 2 и чл.
82, ал. 1 от ЗДДС, от органа по приходите е доначислен ДДС по процесните
фактури за периода от 01.10.2017 г. до 30.06.2018 г. в общ размер на 143 273,81
лева.
По изложените
съображения, РА в обжалваните части е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени са процесуалните и материалноправните разпоредби по
издаването му, и същият не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноски по делото е неоснователна.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на разноски по делото е основателна. В чл. 161, ал. 1,
изр. 2 от ДОПК е предвидено, че на ответника се присъждат разноски съобразно
отхвърлената част от жалбата. А съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото
разглеждане на делото от първоинстанционния съд, съдът се произнася и по
разноските за водене на делото във Върховния административен съд. В настоящото
производство жалбата на „Корект 2011“ ЕООД се отхвърля изцяло, а касационната
жалба, подадена от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при ЦУ на НАП, е счетена за основателна, поради което жалбоподателят
„Корект 2011“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата,
защитаван в процеса от юрисконсулт, разноски в общ размер на 9 618, 96 лева, от
които: 1 302, 56 лева– платена държавна такса за касационното производство; 4
158,20 лева– юрисконсултско възнаграждение за касационното производство,
определено по реда на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения; и 4 158,20 лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция, определено по реда на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във връзка с
чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Корект 2011“ ЕООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: г. С., у. „П. К.“ бл. ***,
вх. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от у. Т.Н.В., подадена против
Ревизионен акт № Р-02002018007677-091-001 от 22.08.2019 г., издаден от органи
по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите –
Бургас, в следните части: в частта, в която е установено задължение за корпоративен
данък по ЗКПО за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 469,40
лева главница и 67,31 лева лихва; и в частта, в която е установено задължение
за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода от 01.10.2017 г. до
30.06.2018 г. в размер на 143 273,81 лева главница и 19 009,84 лева лихва, в
които части е потвърден с Решение № 199 от 08.11.2019 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление
на Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА „Корект 2011“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: г. С., у. „П. К.“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***,
представлявано от у. Т.Н.В., да заплати на Национална агенция за приходите сумата
от 9 618, 96 /девет хиляди шестстотин и осемнадесет лева и деветдесет и шест
стотинки/ лева, представляваща общия размер на разноските за производството по
административно дело № 7780 / 2020 г. по описа на Върховен административен съд
на Република България – Първо отделение, и по настоящото дело.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: